Р Е Ш Е Н И
Е
№2828/24.6.2019г.,гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ,
ХХХІІІ-ти състав, в
публично заседание,
проведено на 07.06.2019г.,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при участието
на секретар А*** И.,
като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 506 по описа
за 2019г., за да се
произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е с правно основание чл. 49 от СК.
Производството е образувано въз основа на
искова молба от Ц.П.К. ЕГН ********** срещу И.П.К. ЕГН **********, обективираща
искане за прекратяване на сключения между страните граждански брак, на основание чл.49 ал.3 от ,
поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, за което вина има съпругът И.П.К. ЕГН**********; за
определяне местоживеенето на детето П*** К. ЕГН ********** в семейното жилище, находящо се в град Варна ул. „*** " 4 вх. А ет. 5 ап.
12, където ще бъде отглеждано от неговата майка; за предоставяне на Упражняване
на родителските права отношение на роденото от брака дете П*** К. ЕГН **********
на майката; за определяне РЛО - детето П*** К. ЕГН ********** да се вижда с бащата в
рамките на обичайно определяният режим - два уикенда в месеца и по 15 дни през
лятото когато майката не е в платен годишен отпуск; да бъде предоставено ползването на семейното
жилище на ищцата, където да отглежда детето и където с тях ще живее и големият
син, който към момента е студент; За запазване брачното фамилно име от ищцата –
с това име ищцата сочи, че е известна в обществото
- както в личният, така и в професионалният й кръг, това е и фамилното име на
децата й, поради което счита, че са налице предпоставките да продължи да го
носи; Да бъде осъден бащата да заплаща издръжка за бъдеще време в полза
на ненавършилото пълнолетие дете, в размер на 300лв. на месец, както и да бъде
осъден ответника да заплати в полза на ненавършилото пълнолетие дете, издръжка
за минало време в общ размер от 3600лв. за периода 16.01.2018 г. -
16.01.2019 г. вкл. /по 300 лв. на месец, считано една година назад преди
подаване на исковата молба/.
Според изнесеното, бракът с ответника е сключен на
23.12.1995 г. и от него страните имат
ненавършило пълнолетие дете - П*** К. ЕГН **********.
В началото на брака имали добри отношения, но по-късно се появили разногласия между
съпрузите, и започнало едно трудно съвместно съжителстване.
Преди 12 години, ищцата поискала да прекратят отношения, но
след обещания и разкаяния продължили заедно брачното си съжителство, като
постепенно отношенията им охладняли.
Настоява се от ищцата, че ответникът не полагал необходимата
грижа и отношение към децата и семейството, започнал да проявява грубо
отношение към нея, трудно да изпълнява
съпружеските си задължения
по отношение финансово обезпечаване на семейството, като имало дълги
периоди, в които не работел. Въпреки опитите от нейна страна за решаване на
проблемите, ответникът не откликвал с разбиране, липсвал диалог и търсене на
решения за съвместно решаване на проблемите. За съжаление, поради липсата на
здравословна семейна среда, ответникът И. загубил и авторитет и връзка с
децата.
През лятото на 2018г., ищцата сочи, че с ответника са живели
разделени около месец, след което отново последвали обещания от страна на съпруга
й И. за промяна, като направили пореден опит за заздравяване на семейството, за
съжаление неуспешен.
Настоява, че брака е изпразнен от съдържание, поради
непреодолими несъвместимости в характерите. Между съпрузите липсва взаимност,
доверие и другарство и в този смисъл брачната връзка е само формална.
Ответникът, в срока
по чл. 131
от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който излага, че исковата претенция е
допустима и надлежно предявена. Не оспорва, че съществуват разногласия между
него и съпругата му в ежедневния им
съвместен живот, в последните няколко години.
Оспорва
твърденията на ищцата, че не полагал дължимата грижа и отношение към нея и
децата им /едно от които пълнолетно/, както и оспорва твърдението, че той е
проявявал каквото и да грубо отношения към нея.
Оспорва
твърденията, че имало периоди в които не се е грижил за финансовото
благосъстояние на семейството си. Твърди, че е обезпечавал семейните нужди с
необходимите финанси, независимо дали е работил по трудов договор или с доходи
от развиваната от него дейност, чрез едноличното му търговско дружество.
Твърди,
че е работил през целия период на съжителството им с ищцата, като е полагал
усилия и се е стараел да осигури в максимална степен средства за нормалното
съществуване на семейството и поддържане на един добър стандарт на живот на
най-близките си хора. Взаимоотношенията му и с двете им деца, едното от който
пълнолетно и живеещо отделно от родителите си, са съвсем нормални и оспорва
твърденията, че бил загубил родителския си авторитет
спрямо тях.
Твърди, че и до настоящия момент живее в семейното жилище
заедно с ищцата и непълнолетното им дете, и въпреки исковите претенции, нито са
налице съществени конфликти между тях, нито има каквато и да е негативна
нагласа спрямо ищцата, разбирайки, че ако един от партньорите в брачната връзка
е решил тя да бъде прекъсната, е важно поне да бъдат запазени добрите
взаимоотношения между тях.
Излага, че е полагал грижи и
продължава да се грижи, вкл. и финансово за семейството си.
Сочи, че не са налице, а и не се сочат в исковата молба брачни
провинения, обосноваващи претенцията на ищцата бракът да бъде прекратен по
негова вина. Твърди, че ако е настъпило охладняване на взаимоотношенията между
съпрузите, то това е поради нежеланието на ищцата да разбере и оцени усилията,
които е полагал през годините и продължава да полага, за запазване на
семейството. Поради това оспорва претенцията бракът да бъде прекратен по негова
вина. Твърди, че причината за разстройването на брачните отношения, е именно
неразбирането, проявявано от страна на съпругата.
Не
възразява упражняването на родителските права върху непълнолетното родено от
брака дете - П*** К., да бъдат упражнявани
от майката, както и местоживеенето му да бъде определено в семейното жилище,
придобито в режим на СИО, на адрес -гр. Варна, ул. *** 4,
вх. А, ет.5, ап.12.
Относно
ползването на семейното жилище, възразява същото да бъде предоставено
единствено на съпругата. От една страна, безспорно жилището е закупено със
средства на съпрузите по време на брака, а от друга страна, апартаментът е
достатъчно голям - 92 кв.м. /състоящ се от три
стаи, кухня-трапезария, баня, тоалет, дрешник, перално помещение и входно
антре, видно от НА № *** г., двойно входящ регистър 10920
на Служба по вписванията Варна/, за да може да се ползва и от двамата -
ищцата и ответника, както и от тяхното дете. Настоява, че между страните няма
съществени конфликти, които биха могли да възпрепятстват съвместното им
съжителство. Освен това, по този начин ще се осигури и възможност детето да не
претърпи стрес от раздялата на родителите си, още повече, че се касае за момче
във възраст, в която е от особена важност връзката му с бащата. Не съществува
проблем за съвместното ползване на жилището и по отношение на плащането на
разходите за жилището, тъй като видно от разпечатка от банкова сметка ***. март 2018 - м. февруари 2019 г. и разписка от 11.02.19 г., същите са заплащани от него.
Независимо
от горното, твърди, че ищцата има и свой собствен имот, напълно годен за
живеене - двуетажна вилна сграда със застроена площ от 104
кв.м., намираща се в СО „Манастирски рид, бялата чешма и дъбравата" в гр.
Варна /видно от приложения НА № ***г. на Служба по вписвания -
Варна/, а той няма друго жилище и в
случай, че ищцата твърди, че не може да ползва съвместно с него семейното
жилище, предявява искане семейното жилище, придобито в режим на СИО, на
адрес - гр. Варна, ул. *** 4, вх. А, ет.5, ап.12, да бъде предоставено за ползване на него.
Възразява
и срещу предложения с исковата молба режим на лични контакти между бащата и
детето, като счита същия за съществено и неоснователно ограничен.
Най-пълноценен контакт с детето бащата ще има възможност да осъществява, при
положение че семейното жилище се ползва от двамата родители, но в случай, че не
бъде уважено това искане, моли да се определи с решението си следния режим
на лични контакти между бащата И. Калкакджиев и
детето Пресиян К., а именно:
всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 часа на съботния ден до 18:00
часа на неделния ден, с преспиване при бащата;
всяка
нечетна година, за рожденият
ден на
детето; по време на почивните дни за Великденските празници; междусрочната
и Есенната учебна ваканция така, както те са установени в учебната програма на
детето за съответната учебна година, от 10:00 ч. на първия ден на
съответната ваканция до 17:00 ч. в деня предхождащ
последния ден на същата ваканция, с преспиване;
всяка
четна година, за пролетната
ваканция; Коледните и Новогодишните празници, така както почивните дни са
установени в учебната програма на детето за съответната учебна година, от 10:00
ч. на първия ден на съответната ваканция до 17:00
ч. в деня предхождащ последния ден на същата ваканция, с преспиване;
всяка
година по 30
дни през лятната
ваканция по
време, което не съвпада с годишния отпуск на майката.
Твърди,
че също има необходимия родителски капацитет и разполага с подкрепата на
близките си. Ограничаването на контактите между бащата и детето не е в ничий
интерес, а предложения в настоящия отговор режим на лични контакти, ще
способства емоционалното развитие на детето.
Оспорва
размера на претендираната месечна издръжка, за сумата
над 150лв. до претендирания размер
от 300лв. Тъй като в издръжката на детето следва да участва
и майката. Сочи, че изцяло заплаща консумативните разходи за ел. енергия и
водоснабдяване на жилището, в което живеят и продължава да осигурява средства
за издръжка на детето, като след завеждане на исковата молба, е принуден с
оглед доказване на това обстоятелство да иска разписки от съпругата си, за
което представям писмено доказателство.
Оспорва
претенцията за издръжка за минало време изпяло, като твърди, че в нито един
момент не е преставал да предоставя необходимите средства, вкл. да закупува
дрехи, храна и др. тъй като и съвместното съжителство на доверителя ми и детето
продължава и към настоящия момент.
Не
възразява съпругата да запази фамилното си име след развода.
Независимо
от горното, счита, че страните биха могли да постигнат съгласие за уреждане на
правните последици от прекратяването на брака им.
Доколкото
не оспорва обстоятелството, че майката също притежава необходимите родителски
качества, за да отглежда децата, както и обстоятелството, че тя полага грижите
за тях след настъпване на фактическата раздяла между ищцата и ответника, моли,
да се задължи ищцата да уточни за установяването на какви други обстоятелства
иска допускането до разпит на свидетели.
В
о.с.з., ищцата, чрез процесуален представител заявява, че не се противопоставя
режима на лично отношения между бащата и ненавършилото пълнолетие дете, да бъде
определен, така, както е поискан от ответника. Потвърждава, че ответникът е
напуснал семейното жилище. Ответникът, чрез процесуален представител в с.з.
поддържа становище, че не следва изобщо да се присъжда издръжка за минало
време, т.к. съпрузите са живели заедно и той лично е участвал в грижите за
семейството и детето. Излага, че по отношение на издръжката за бъдеще време,
максимума, който може да предложи е 180.00лв. месечно.
СЪДЪТ,
след като взе
предвид представените по
делото доказателства – по отделно
и в тяхната
съвкупност, съобрази
становищата на страните
и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа
страна:
Удостоверение за сключен
граждански брак/л.8/,
установява, че страните
са съпрузи по
силата на сключен
между тях граждански
брак на 23.12.1995г., за което
е съставен Акт за граждански
брак № 1777 от длъжностното
лице по гражданско
състояние в гр.Варна.
Представено удостоверение за раждане/л.9/, удостоверяваща,
че страните по делото са родители на детето П*** К., роден на ***г., ЕГН **********.
В хода на
производството по делото с оглед установяване твърдените от страните факти са ангажирани
гласни доказателства.
Разпитан по искане на ищцата е св.Е*** К./пълнолетен син на
страните по делото/, който излага
твърдения за проблеми на неговия баща с алкохола, за липсата на грижи от страна
на същия да осигурява финансово
семейството си. Сочи, че неговите отношенията с баща му са прекъснати
понастоящем, като излага, че в детството си непрекъснато е бил травмиран и
разплакван от баща си , по поводи, които определя като „дребни заяждания“.
Разпитан по искане на ответникът е св.Г*** ЕГН **********/без
дела и родствени връзки със страните по делото/. Същата излага, че със съпруга
си са в приятелски отношения със семейството на И.П.К. и Ц.П.К., като сочи, че И.
тя лично познава от 1992г., а ищцата Ц. от 1993г., когато последнтаа се е
сприятелила с ответника. Излага своето мнение, че И. не злоупотребява с
алкохола, както и че от съвсем скоро той
е без работа. Споделя мнението си, че И. винаги се е грижил за семейството си.
Излага, че не знае причината, поради която И. се е изнесъл от семейното жилище.
Настоява, че според нея той е бил много добър съпруг и загрижен родител. На
въпроси на процесуалният представител на ищцата, свидетелката Димитрова излага,
че ищцата Ц. й е споделила, че И. има проблем с алкохола.
Страните, изслушани по реда на чл.59, ал.6 от СК поддържат
исковите си претенции, като ответникът И. заявява, че не поддържа единствено
насрещната си искова претенция за предоставяне на него ползването на семейното
жилище. Посочва къде е полагал труда си и какви по размер трудови
възнаграждения е реализирал през 2018г. и 2019г.
С оглед липсата на спор между страните по делото относно
родителските права спрямо ненавършилото от брака пълнолетие дете, съдът е
произнесъл мотиви в о.с.з., съобразно които е преценил липсата на необходимост
от изслушване на детето П*** К. на основание чл.15 от ЗЗДт.
Предвид така
установеното от фактическа
страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна
страна:
По иска
с правно основание
чл.49, ал.1 от СК:
От
доказателствата по делото
се установи, и
съдът приема за установено,
че брачните отношения
между съпрузите са
дълбоко и непоправимо
разстроени. Помежду им е
изчезнало взаимното доверие
и уважение, лишили са
се от чувство
за близост, общност и
единство, както и желание
за полагане на общи грижи
за семейството и
дома. Съдът основава изводите
си в тази
насока на база твърденията на
страните и събраните в хода на делото
гласни доказателства. По категоричен
и убедителен начин
последните установяват, че между
страните сe e създало отчуждение в
брачните отношения, като понастоящем живеят при условия на фактическа раздяла,
настъпила след като ответника е напуснал семейното жилище. Предвид изложеното, съдът намира, че
запазването на брака
би било вредно
за обществото и
самите съпрузи, между които
не съществува физическа
и духовна близост, изчезнали са
чувствата на обич, взаимност и
привързаност, поради което бракът
им следва да
бъде прекратен, на основание чл.49, ал.1 от СК.
По въпроса
за вината:
Законовата
уредба не дефинира
понятието ”вина за
дълбокото и непоправимо
разстройство на брака”. Съдът
приема това понятие
като компилация от
обективно и субективно
отношение на всеки
от съпрузите към
брачната връзка,
неизпълнение на поетите
брачни задължения за
взаимност, съвместно живеене на
съпрузите и грижи
за семейството. В тази
насока, за да се
произнесе на основание
чл.49, ал.3 от СК
по въпроса за
вината, съдът съобрази следното:
По делото е безспорно
установено, че страните са във фактическа раздяла помежду си. Конкретните
причини и персонална вина за това, както и за влошените отношения помежду им,
не се установяват по безпротиворечив и категоричен
начин. От събраните по делото гласни доказателства, не се установяват
релевантните факти, довели до разстройване на отношенията между страните.
Ищцата е навела като
съпружески провинения на ответника следните факти: грубо отношение на същия към
нея, както и неосигуряването на финансово обезпечаване на семейството, предвид
наличието на дълги периоди, в които ответника не работел. Употребата или
злоупотребата с алкохол от страна на отв.И.П., в
каквато насока са дадените от разпитания по искане на ищцата свидетел в лицето
на по-големия син на страните, не е въведена като брачно провинение в
подадената по делото искова молба. Затова и дадените от св.Е*** /син на
страните/ показания в насока проявен алкохолизъм на неговия баща, съдът
преценява като неотносими към спора.
Същевременно по
делото не са ангажирани от страна на ищцата никакви доказателства, от които да
се направи извод, че по време на съвместното брачно съжителство ответника е
проявявал грубо и незачитащо отношение към нея, като негова съпруга. И св.Е*** не изнася подобни данни в
показанията си, дадени пред съда.
Що се отнася до
твърденията на ищцата, че отв.И.П., по време на брака
не е работел и не е полагал финансова грижа за семейството си, същите се
опровергават от представените в срока по чл.131 ГПК трудови договори,
удостоверяващи трудовата обвързаност на отв.И.П.К.. В
тази насока са трудов договор №430 от 31.03.2014г. с „ПС Електрик“ООД-Шумен,
видно от който ответника с общ трудов стаж към посочената дата от 13г., 1м. и
28дни, е приел да изпълнява длъжността „търговски представител“ при основно
месечно възнаграждение от 1454.00лв.; трудов договор №12 от 11.05.2015г.,
удостоверяващ ТПО на ответника с „Бул Мед консулт“ООД-София на длъжност
„търговски представител“ при договорено месечно възнаграждение от 1183.37лв.;
трудов договор от 10.12.2018г., сключен от ответника с „Микроакаунт“ЕООД
също за длъжността „търговски представител“ при месечно трудово възнаграждение
от 1050.00лв. Видно и от представени в с.з. удостоверение от „Балис Консултинг“ЕООД-Варна, за
периода от м.06. до м.12.2018г., отв.И.П.К.
е получил БТВ в общ размер на 2726,99лв., а видно от
представено удостоверение от „МикроАкаунт“ЕООД-Варна,
за периода от м.12.2018г. до м.03.2019г., отв.К. е получил общ брутен доход в размер на 3253,15лв.
При изложеното, съдът
не възприема за доказани твърденията на съпругата-ищца по делото, относно изложеното,
че ответника не е полагал грижи за семейството по време на брачното съжителство.
Съдът не кредитира показанията на св.Е***, досежно
липсата на материално осигуряване на семейството от страна на неговия баща,
явяващ се ответник по настоящото дело,
предвид че сам свидетеля признава, че баща му е участвал в осигуряването
на покупки за домакинството/“пазарял е в семейството“. Дали това поведение е
било „епизодично“, както сочи свидетеля, и какъв е бил приносът в поемането на
сметките на семейството, е ирелевантно, доколкото
самата брачна връзка предпоставя грижите за
благополучието на семейството и за децата да е съобразно възможностите,
имуществото и доходите на съпрузите/чл.17 СК/, а не да се осъразмерява
с конкретен паричен размер. Бракът преди всичко е съюз, при който другарските
отношения и готовност за взаимопомощ, както и взаимното разбирателство, следва
да са водещи при полагане на общите грижи за семейството, а не последните да се
измерват на база простото отчитане и съотнасяне доходите на страните според
техния паричен еквивалент.
От съвкупния анализ
на всички събрани по делото доказателства, съдът приема, че и двамата партньори
са допринесли за разпада на брачната връзка. Последните очевидно в нужната
еднаква степен не са положили следващите се усилия за преодоляване конфликтите
и възстановяване хармоничните отношения помежду им, за изграждането на спокойни
и стабилни съпружески отношения, проявявайки толерантност един към друг, грижа
и заинтересованост към семейните задължения.
Поведението и на двамата съпрузи се е отразило върху нормалното
протичане на брака и е довело до невъзможност за продължаване на съвместния
съпружески живот. С това си поведение двамата съпрузи са изпразнили брачната
връзка от необходимото й съдържание, поради което и съдът приема, че с
поведението си и двамата са допринесли за разстройството на брака. Затова и
двамата съпрузи следва да понесат отговорността за разтрогването на брака. При
изложеното съдът следва да обяви, че вина за разстройството на брачните
отношения имат и двете страни.
По иска с правно
основание чл.59, ал.2 от СК.
Досежно упражняването на родителските права съдът взе
предвид съвкупността от всички обстоятелства,
характеризиращи конкретния казус, по-съществените от които са:
възпитателски качества на родителите, полагани грижи, привързаност на детето към родителите,
полът и възрастта на децата, помощта на
трети лица, социално обкръжение, жилищно-битови и други материални условия на живот. Детето следва
да остане при този родител,
който е полагал и полага най – пълноценни
грижи за тях.
В разглеждания случай, по делото няма спор относно родителските права по отношение на ненавършилото
пълнолетие дете П***
К., роден на ***г., ЕГН *********. Желанието
на ищцата Ц.П.К. е родителските права по отношение на Пресиян да се предоставят
на нея, за което отв.И.П. не се противопоставя, като
последният дава и съгласието си местоживеенето на детето да бъде определено в
семейното жилище, придобито в режим на СИО, на адрес: гр. Варна, ул. *** 4,
вх. А, ет.5, ап.12.
С оглед изложеното, родителските
права по отношение на детето Пресиян, следва да бъдат предоставени на неговата
майка за упражняване, като бъде постановено местоживеенето на детето при нея.
По въпроса за режим на лични
контакти между баща – деца:
Предвид предоставяне упражняването на родителските права
спрямо роденото от брака дете Пресиян на
неговата майка, следва да се
определи режим на лични контакти на бащата с детето, по отношение на който не са предоставени права за отглеждане. Отчитайки необходимостта от поддържане на емоционалната
връзка дете-родител и занапред, и потребността на детето, както от майчини, така и от бащини грижи и ласки, при липсата на възражение от
страна на ищцата относно поискания от бащата режим на лични контакти, съдът намира, че същият
следва да е, както е поискан от последния, а именно:
всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 часа на съботния ден до 18:00
часа на неделния ден, с преспиване при бащата;
всяка
нечетна година, за рожденият
ден на
детето; по време на почивните дни за Великденските празници; междусрочната
и Есенната учебна ваканция така, както те са установени в учебната програма на
детето за съответната учебна година, от 10:00 ч. на първия ден на
съответната ваканция до 17:00 ч. в деня предхождащ последния
ден на същата ваканция, с преспиване;
всяка
четна година, за пролетната
ваканция; Коледните и Новогодишните празници, така както почивните дни са
установени в учебната програма на детето за съответната учебна година, от 10:00
ч. на първия ден на съответната ваканция до 17:00
ч. в деня предхождащ последния ден на същата ваканция, с преспиване;
всяка
година по 30
дни през лятната
ваканция по
време, което не съвпада с годишния отпуск на майката.
По въпроса за издръжката на детето:
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК
родителите дължат издръжка независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Задължението на родителя за издръжка към
непълнолетното му дете е безусловно. Нуждите на лицата, които имат право на
издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат
предвид възрастта, образованието, здравословното им състояние и всички други
обстоятелства, които са от значение за всеки конкретен случай, като не следва
да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към обществено непозволен начин
на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват извън целите на
издръжката /така т. 4 от ППВС № 5/1970г./. Конкретният размер на издръжката се
определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат -
чл. 142, ал. 1 от СК. Възможностите на лицата, които дължат издръжка се
определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация /съгласно
дадените указания с т. 5 от ППВС № 5/1970г./. Според т. 6 от цитирания тълкувателен
акт, двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и
грижите на родителя, при който се отглежда детето. Пояснено е, че усилията,
които се полагат в този случай от родителя по повод ангажираността му във
връзка с отглеждането на детето, следва да се вземат под внимание при
определяне размера на издръжката, която този родител дължи. Под понятието
възможност на родителя се разбира материалното му положение, движимо и
недвижимо имущество, различните видове доходи, които той реализира, неговата
възраст и трудоспособност, както и квалификацията му, като тази възможност се
преценява към момента на постановяване на решението. Алинея втора на чл. 142 СК
посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата.
С оглед ученическата възраст на
детето Пресиян, съдът приема, че същото се нуждае от месечна издръжка в размер
поне на 300.00лв. В настоящия случай, съобразно представените доказателства за доходите
на ответника, съдът намира, че същият би
могъл да заплаща издръжка в размер на 180,00лв., като съдът отчита възрастта на
детето и необходимите за отглеждането му
средства за издръжката му. Останалите 120.00лв. от необходимата месечна
издръжка на Пресиян следва да се поемат от майката, като по-малкия принос на
същата в издръжката се обуславя и от факта, че тя ще полага непосредствени
грижи за детето. Издръжката, следва да се дължи от датата на подаване на
исковата молба – 16.01.2019г., с падеж от първо до пето число на месеца, за
който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до
настъпване на законни основания за изменяването или
прекратяването й.
Съдът по отношение на искането за
присъждане на издръжка за минал период, в общ размер на сумата от 3600.00лв.,
за период от една година преди подаване на исковата молба, т.е. за времето от
16.01.2018г. до 16.01.2019г./по 300лв. на месец/, намира същото за
неоснователно. В посочения период от време няма спор между съпрузите, че са
живели съвместно. Съответно, изслушана в о.с.з. на 07.06.2019г. по раде на чл.59 , ищцата Ц.П.К.
сама излага, че претенцията за издръжка за минало време е основно по настояване
на малкия й син, за да си купи нещо, което сам си е наумил и защото баща му
никога не се е държал като баща към него. Така изложено, мотива за посочената
искова претенция, не се обосновава с твърдението, че бащата не е давал средства
за издръжката на детето. При изложеното,
съдът приема, че по време на съвместното брачно съжителство, грижите за
възпитанието и издръжката на детето, са
поемани съвместно и от двамата съпрузи, при което намира, че с оглед участието
и на съпруга в издръжката на детето, претенцията за осъждането му за заплащане
на такава за минал период, се явява неоснователна.
По иска с правно основание
чл. 56 от СК:
Съгласно чл.56 СК, който има
приложение в случая, при допускане на
развод, съдът предоставя ползването на семейното жилище
на единия от съпрузите, когато
то не може
да се ползва
поотделно от двамата, като взема
предвид интересите на децата, вината
и други обстоятелства. На основание чл.56, ал.1 от СК съдът при наличие
на ненавършили пълнолетие деца дължи служебно произнасяне по отношение ползването на семейното жилище.
В настоящия процес от брака има едно ненавършили пълнолетие дете, като в с.з. отв.И.П.
заявява, че не поддържа първоначално предявената от него искова претенция за
предоставяне ползването на семейното жилище, заявена като насрещна такава в
срока по чл.131 ГПК. При изложеното иск
за предоставяне ползването на семейно жилище остава предявен по делото
единствено от ищцата Ц.П.К., при което съдът намира, че семейното жилище, придобито в
режим на СИО, на адрес - гр. Варна, ул. *** 4,
вх. А, ет.5, ап.12, следва да се предостави на нея за ползване след
прекратяването на брака .
По иска с правно основание чл. 53, ал. 1 от СК:
Предвид искането на съпругата, съдът намира, че същата след прекратяване на брака следва да запази брачното си фамилно име – К.. Правната норма на чл.53 СК не поставя въпроса
за фамилното име в зависимост от волята на
съпруга, чието фам.име е прието
при сключване на брака – Решение
№ 245 от 17.05.2012г. на
ВКС по гр.д. № 1058/2011г. на ІV го на ГК.
По разноските:
Предвид изхода от спора, на основание чл.329, ал.1 от ГПК и Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, ДВ бр.22 от 28.02.2008г.,
в сила от 01.03.2008г., съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50,00лв., която следва да се
внесе от съпрузите по равно, предвид
вината за разтрогване на брака.
На основание чл.329, ал.1 от ГПК разноски в полза на съпрузите не следва да се
присъждат, същите остават в тежест на всяка страна, така както са сторени от
нея.
И.П.К., следва да заплати
държавна такса по издръжката на детето Аделина, в размер на 259,20лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА на основание
чл. 49, ал.1 от , брака между Ц.П.К. ЕГН ********** и И.П.К. ЕГН **********, сключен на 23.12.1995г., за което е съставен Акт за граждански брак №1777 пред длъжностното лице по
гражданското състояние в гр.Варна, поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брака.
ОБЯВЯВА, че вина за разстройството на брачните отношения
имат ДВАМАТА СЪПРУЗИ, на основание чл.49, ал.3 от СК.
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по отношение на детето П*** К., роден на ***г., ЕГН *********, на неговата майка Ц.П.К. ЕГН **********, като определя местоживеенето на това дете при нея на нейния адрес на местоживеене, който към датата
на постановяване на настоящото
решение е както следва: гр. Варна, ул. *** 4,
вх. А, ет.5, ап.12.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата И.П.К. ЕГН ********** с детето П*** К., роден на ***г., ЕГН *********, както следва:
всяка първа и трета събота и
неделя от
месеца от 09:00 часа на съботния ден до 18:00
часа на неделния ден, с преспиване при бащата;
всяка
нечетна година, за рожденият
ден на
детето; по време на почивните дни за Великденските празници; междусрочната
и Есенната учебна ваканция така, както те са установени в учебната програма на
детето за съответната учебна година, от 10:00 ч. на първия ден на
съответната ваканция до 17:00 ч. в деня предхождащ
последния ден на същата ваканция, с преспиване;
всяка
четна година, за пролетната
ваканция; Коледните и Новогодишните празници, така както почивните дни са
установени в учебната програма на детето за съответната учебна година, от 10:00
ч. на първия ден на съответната ваканция до 17:00
ч. в деня предхождащ последния ден на същата ваканция, с преспиване;
всяка
година по 30
дни през лятната
ваканция по
време, което не съвпада с годишния отпуск на майката.
ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.2 от СК,
И.П.К. ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето П*** К., роден на ***г., ЕГН *********, чрез неговата майка и законен представител Ц.П.К. ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 180,00лв./сто и осемдесет лева/, считано от датата на
предявяване на иска – 16.01.2019г., ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска, с падеж от първо до пето число на месеца, за който се дължи издръжката до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до
пълния предявен размер от 300.00лв. месечна издръжка.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание
чл.149, вр. с чл.143, ал.2 от , за
осъждане на И.П.К.
ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на детето П*** К., роден на ***г., ЕГН *********, чрез неговата майка и законен представител Ц.П.К. ЕГН **********, издръжка
за минал период, в общ размер на сумата от 3600.00лв., за период от една година
преди подаване на исковата молба, т.е. за времето от 16.01.2018г. до
16.01.2019г./по 300лв. на месец/.
ПОСТАНОВЯВА след развода жената да запази брачното си фамилно име
К..
ПРЕДОСТАВЯ след прекратяването на брака ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Варна, ул. *** 4,
вх. А, ет.5, ап.12, на Ц.П.К. ЕГН ********** и детето П*** К., роден на ***г., ЕГН *********.
ОСЪЖДА И.П.К. ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, държавна такса за развода в размер на
25,00лв./двадесет и пет лева/, както и държавна такса по издръжката за
бъдеще и минало време, в размер на 259,20лв./двеста петдесет и девет
лева и двадесет стотинки/, на основание чл.6, т.2 и чл.7, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ДВ бр.22 от 28.02.2008г.,
в сила от 01.03.2008г.
ОСЪЖДА Ц.П.К. ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, държавна такса за развода в размер на 25,00лв./двадесет и пет лева/, на основание чл.6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ДВ бр.22 от 28.02.2008г.,
в сила от 01.03.2008г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ВОС, в двуседмичен
срок от връчване
на съобщението за обявяването му, ведно с препис
от съдебния акт.
РЕШЕНИЕТО да се обяви
в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи
на страните, заедно със съобщението
за постановяването му, на основание чл.7, ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: