№ 157
гр. Габрово, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на дванадесети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Косева
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
в присъствието на прокурора Н. Тр. Ж.
като разгледа докладваното от Галина Косева Гражданско дело №
20254200100031 по описа за 2025 година
Предявен е иск по чл.2б от ЗОДОВ за заплащане от ответниците
Окръжен съд- Велико Търново и Апелативен съд- Велико Търново на
обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 26 000 лева- последица от
нарушение на разумния срок за разглеждане гр.д.№318/2024г. на ОС- Велико
Търново.
Ищецът К. Г. Т. твърди, че по предявена искова претенция до ОС-
Велико Търново на 10.04.2024г. е образувано гр. дело № 318/2024г. В резултат
нарушаване принципа на разумна продължителност ищецът претърпял и
продължава да търпи душевни болки и страдания, загубил доверие в
правосъдието, редом с житейски дискомфорт, накърнено било чувството му за
справедливост. Съгласно практиката на ЕСПЧ не било необходимо каквото и
да било активно поведение от негова страна, за да се приеме, че действително
е изживял негативни емоции, ако съдебното производство е продължило
извън рамките на разумния срок.
Ответникът ОС- Велико Търново оспорва иска, като неоснователен и
недоказан. Твърди, че производството е образуване пред него на 10.04.2024г.-
гр.д.№318/2024г. и приключило с краен съдебен акт на 23.05.2024г. Не е
налице забавяне на съдопроизводствените действия пред ВТОС- делото е
приключило за месец и половина, в кратки срокове са постановени всички
актове по движението и администрирането му. Сочи, че не са налице
елементите от пораждащият вземането за обезвреда фактически състав.
Ответникът ВТАС оспорва предявеният иск като неоснователен, както и
претендираното обезщетение по размер. Сочи, че по в.ч.гр.д.№362/2024г. е
налице произнасяне своевременно и в рамките на законоустановените
срокове. Своевременно е проведена и процедурата по администриране на
подадената частна касационна жалба против постановеният съдебен акт.
1
Делото е образувано пред ВТАС на 05.07.2024г. и е приключило на
29.07.2024г.
Прокурорът от ОП- Габрово дава становище за неоснователност на
предявения иск, сочейки, че не е налице заявеното от ищеца основание за
ангажиране на отговорността на ответниците по чл.2б ЗОДОВ.
Окръжен съд- Габрово, като прецени събраните по делото
доказателства, изложените твърдения в исковата молба и възраженията
направени в отговорите на ответниците, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Искът е насочен срещу ОС- Велико Търново и Апелативен съд- Велико
Търново, поради което предмет на проверка е дали е допуснато забавяне на
производството пред тези съдилища, както се твърди в исковата молба, която
определя предмета на спора и очертава периода от време, през който се сочи
наличие на бавно правосъдие /производството по гр.д.№318/2024г. на ОС-
Велико Търново, в.ч.гр.д.№362/2024г. на Апелативен съд- Велико Търново/.
Исковата молба е допустима- подадена е на 07.08.2024г., преди
приключване на съответното производство с окончателен акт /с определение
№4538/ 10.10.2024г. по ч.к.гр.д.№3447/2024г. ВКС/.
Установените факти по делото са:
Производството по гр.д.№318/2024г. по описа на ОС- Велико Търново, е
образувано на 10.04.2024г., по постъпила искова молба на тази дата от К. Г. Т.
против Прокуратурата на РБ. На 11.04.2024г. определеният съдия- докладчик
Ст. Стефански се е отвел от разглеждане на делото. На 12.04.2024г. същото е
разпределено чрез ЕИСС на друг съдия- докладчик, който с разпореждане от
25.04.2024г. е оставил исковата молба без движение за изправяне на конкретно
посочени нередовности. С определение от 30.04.2024г. съдът е разпоредил
размяна на книжа- чл.131 ГПК, а с определение №661/23.05.2024г. е
прекратил производството по делото на осн. чл. 126 ал.1 ГПК, тъй като на
същото основание /твърдения на обстоятелства, между същите страни и за
същото искане /присъждане на обезщетение за неимуществени вреди/ вече е
било заведено дело- висящо производство по гр.д. № 770/2022г. на ВТОС.
Определението на ОС- Велико Търново за прекратяване на
производството е обжалвано с частна жалба от ищецът К. Т.- подадена на
10.06.2024г., нередовностите по която са отстранени на 18.06.2024г.- внесена е
ДТ.
Делото е постъпило в Апелативен съд- Велико Търново на 05.07.2024г.,
образувано под № 362/2024г. и разпределено на същата дата. През същият
месец- на 29.07.2024г., е постановен крайният съдебен акт по делото-
определение №492/ 29.07.2024г., с който е отхвърлено искането на К. Г. Т. за
предоставяне на правна помощ като неоснователно и е потвърдено
Определение № 661/23.05.2024г. по гр. д. № 318/2024 година на Окръжен съд-
Велико Търново.
Видно от гореизложеното, през очертания период от време, през който
според ищеца е налице бавно правосъдие- от 10.04.2024г. до 23.05.2024г. пред
ОС- Велико Търново и от 05.07.2024г. до 29.07.2024г. пред Апелативен съд-
Велико Търново, които времеви отрязъци са предмет на изследване и
анализиране в настоящото производство, категорично не се установява по
2
делото забавяне пред нито един от ответните съдилища. Не са налице дълги
периоди на необяснимо бездействие, не е налице никаква забава в действията
на съда, още по- малко- неразумен срок, в който делото е разгледано.
Действията на всеки от съдилищата от датата на образуване на делото пред
всеки от тях и разпределянето на съдия- докладчик, до приключването му, са
своевременни и не разкриват отклонение от установените процесуални
срокове.
При преценка продължителността на производството пред всеки от
съдилищата- ответници, срещу които е насочена претенцията, настоящата
съдебна инстанция не констатира нарушение на чл.6 пар.1 КЗПЧОС, чиято
цел е да се гарантира общественото доверие в правораздаването от една
страна и от друга, да се защитят страните от прекомерно и неоправдано
забавяне:
Правото на ищеца по чл.6 § 1 от КЗПЧОС за разглеждане на гр.д.
№318/2024г. по описа на ОС- Велико Търново в разумен срок не е било
накърнено. То е било висящо пред този съд 1 месец и 13 дни, в рамките на
който: исковата молба е оставена без движение за изправяне на нередовности,
за което е даден срок на ищеца; проведена е процедурата по чл. 131 ГПК-
размяна на книжа, при която законният срок за отговор на ответника е
едномесечен; постановен е крайният съдебен акт- Определение №
661/23.05.2024г.
Правото на ищеца по чл.6 § 1 от КЗПЧОС за разглеждане на в.ч.гр.д. №
362/2024г. по описа на Апелативен съд- Велико Търново в разумен срок не е
било накърнено- същото е приключило в рамките на по- малко от 1 месец, в
който е постановен и крайният съдебен акт.
В рамките на около 2 месеца производството по делото е приключило
пред посочените съдилища- ответници, на две съдебни инстанции. Общата
продължителност пред двете съдилища /от 10.04.2024г. до 29.07.2024г./, при
включване и на предвидените в процесуалния закон процедури- срок за
отговор, срок за изправяне на нередовности, времето необходимо за
изпращане/получаване на делото в друг съд, е 3 м. и 19 дни. Делата пред
всяка от съдебните инстанции са образувани незабавно, при постъпване на
книжата в съдилищата, а действията от датата на образуване на производство
пред всеки от тях и разпределянето на съдия- докладчик, до приключване, са
своевременни и не разкриват отклонение от установените процесуални
срокове.
Единствено в резултат от действията на ищеца, който е юрист, но е
предявил два пъти една и съща претенция- предявил я е втори път, след като
на същото основание, между същите страни и за същото искане е било налице
висящо производство- гр.д. № 770/2022г. на ВТОС, е възникнала
необходимост от време това да се установи, преди делото да бъде прекратено.
Също в резултат от действията на ищеца, въпреки хипотезата на чл. 216 ал.1
ГПК, е образувано въззивното производство по негова жалба, в което
съдебният акт е постановен дори в по- кратък от законният срок.
По така изложените съображения предявеният иск се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. С оглед извода за
разглеждане на делото в разумен срок по смисъла на чл.6 пар.1 КЗПЧОС,
3
безпредметно е да се излагат съображения за наличие на останалите
предпоставки по чл.2бал.1 ЗОДОВ относно наличието на причинно-
следствена връзка между твърдяните от ищеца вреди и причинната връзка
между тях и поведението на съда.
Разноски: Предвид резултата на производството пред настоящата
инстанция, на ищеца не се дължат разноски.
ОС- Велико Търново не е претендирал разноски.
С оглед осъщественото процесуално представителство на Апелативен
съд- Велико Търново от лице- служители с юридическо образование /съдебен
помощник/ и заявената претенция за възнаграждение, такова следва да се
присъди в размер, ненадхвърлящ максималния за съответния вид дело,
определен по реда на наредбата по чл.37 ЗПрП (чл.10 ал.3 ЗОДОВ),
независимо от материалния интерес, който е над 10 000 лева. Предвид
изложеното, съобразно чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната
помощ и конкретната правна и фактическа сложност на делото, на основание
чл.10 ал.3 ЗОДОВ, ищецът следва бъде осъден да заплати на Апелативен съд-
Велико Търново 100 лева възнаграждение за юрисконсулт.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. Г. Т., ЕГН:**********, от гр. Елена, ул.
***, против Окръжен съд- Велико Търново и Апелативен съд- Велико
Търново, иск с правно осн. чл.2б ал.1 ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 26 000 лв. от нарушение правото за
разглеждане и решаване в разумен срок на съдебното производство по гр.д.
№318/2024г. на ОС- Велико Търново и в.ч.гр.д.№362/2024г. на Апелативен
съд- Велико Търново, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА К. Г. Т., ЕГН:**********, от гр. Елена, ул. *** да заплати на
Апелативен съд- Велико Търново разноски по делото в размер на сумата 100
лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд- Велико Търново, в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
4