Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мария Гаджонова | |
за да се произнесе взе предвид следното: Жалба по чл.258 от ГПК. Жалбоподателят "К. Н." гр. П. Т., чрез адвокат Л. В., излага в жалбата до съда, че не е доволен от решение № ...г. по гр.д. ..г. на ВТРС. Счита, че решението е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон, както и при съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът е уважил исковите претенции при нарушение на правилата за разпределение на доказателствената тежест в производството, в резултат на което е приел за установени твърдяни от ищеца факти и обстоятелства за които липсват надлежни доказателства. Неправилно съдът е дал вяра на представени от ищеца писмени доказателства, които са били оспорени в хода на делото, но независимо, че ищецът не е заявил, че ще ползва от тях, съдът ги е ценил като годни доказателства. Съдът е дал вяра и на съдебно счетоводната експертиза, при противоречиви мотиви. От една страна съдът е дал вяра на експертизата в частта в която същата приема, че воденото счетоводство на ищеца е нередовно, а от друга страна приема, че е налице осчетоводяване на дължими вземания към ответника по делото. Тези изводи на съда са довели и до необоснованост на постановеното съдебно решение. Моли съда да отмени решението като претендира и разн¯ски по делото. Ответната страна "П." , чрез адвокат В., оспорва жалбата. Заема становище, че обжалваното решение е правилно, тъй като съдът се е позовал на събрани по надлежния ред писмени доказателства. Моли съда да отхвърли жалбата. Претендира за разноски по делото. Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид изложеното от страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Предмет на въззивно обжалване е решение № ..г. по гр.д. № ..г. по описа на ВТРС, но само в частта в която съдът е приел за установено по искове с правно основание чл.415 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, предявени от "П." гр.С. срещу " К. Н." гр.П. Т., че " К. Н." гр.П. Т. дължи на "П." С. сумата 11 528,41 лв., представляваща задължение по Договор за управление на търговски обекти - бензиностанция инв. № 4216- гр.П. Т. от 06. 10. 2006г.; Договор за управление на ТО- бензиностанция инв. № 4217- с.М. от 09.06. 2006г.; Договор зауправление на ТО- бензиностанция инв. № 4213- с. Г.. от 04.06 2007г. за които са издадени данъчни фактури, както следва : № */ 15.04. 2009г.- 4012,50 лв.; № */15.04.2009г.- 2679,14 лв.; №*/25.06. 2009г.- остатък 2470,96 лв.; след прихващане/ от фактурирани 2760,92 лв/; № */ 09.07. 2009г.- 16,56 лв.; № */ 28.07.2009г.- 1807,18 лв.; № */31.08. 2009г.- 89,16 лв.;№ */31.08.2009г.- 225,38 лв.; № */ 31.08.2009г.- 156,25 лв.; № */ 30.09. 2009г.- 71,28 лв., и сумата 289,85 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.12. 2009г. до 25.02.2010г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 579/ 04.03. 2010г. по ч.гр.д. № 849/ 2010г. на ВТРС. Присъдени са разноски в полза на "П." С. в размер на 1080, 23 лв. Между страните се е развило заповедно производство със заявител "П." С. и длъжник " К. Н." гр.П. Т., видно от ч.гр.д. № 849/ 2010г. на ВТРС. Великотърновският районен съд е издал Заповед № 579 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в полза на заявителя за сума общо в размер на 11 528,31 лв. по непогасени задължения по три броя договори за управление на ТО- бензиностанции; за дължима лихва в размер на 688,97 лв. за период 01.08. 2009г- 31.12. 2009г., сума в размер на 186, 32 лв. лихва за период 01.01. 2010г- 25.02. 2010г., както и за законна лихва върху главницата, считано от 26.02. 2010г. до изплащане на вземането. След постъпило възражение от страна на длъжника, на заявителя е указано, че следва да заведе установителен иск, което е й сторено. В исковото производство по реда на чл. 422 от ГПК ищецът "П." С. е доказал по убедителен и категоричен начин дължимостта на вземането си, но само до размер на 4836,77 лв. главница и мораторна лихва в размер на 301,53 лв. Съображенията на настоящата инстанция за този извод са следните: Безспорно е установено, че между страните са съществували договорни отношения по управление на три бензиностанции, независимо, че " К. Н." е оспорил редовността на подписаните договори. Едноличният търговец не спори подписването на анексите към договорите, а последните не могат да съществуват самостоятелно, без основните договори. Наличието на договорни отношения се установява и от представените писмени доказателства от едноличния търговец, а именно: Протокол за приемане-предаване на търговски обект по прекратяване на договор за управление от 15.07. 2009г. относно ТО № 4216 намиращ се в гр.П. Т.,; Инвентаризационен опис за същия обект от 15.07. 2009г., Констативен протокол от 15.07. 2009г., Протокол за установени разлики на стоки. Щом между страните са уредени отношения по предаване на търговски обекти, то единственият извод е, че между тях са съществували договорни отношения. Съгласно клаузите на договорите / договорите идентични по съдържание и за трите обекта/, едноличният търговец, в качеството си на дилър на бензиностанциите е следвало да ги управлява и стопанисва за своя сметка, но срещу заплащано му от възложителя възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.14 и от трите договора дилърът е длъжен след представяне на финансово счетоводната информация и документи от "П. " за предходния месец, свързани с всички извършени разходи по дейността на бензиностанциите / сервизно поддържане на оборудването, телефон, местните данъци и такси, свързани с бензиностанциите като недвижими имоти, както и всеки друг разход като : застрахователни премии, плащания по договори за инкасо и други обслужващи разходи по дейността Ýа бензиностанциите/ да поеме тези разходи за своя сметка, като ги заплати на "П." в срок до 5 работни дни от датата на фактурирането. За уреждане на възникнали на това договорно основание задължения за дилъра, възложителят е издал общо 9 бр. фактури през 2009г., съответно месеци 04- 2 бр., 05- 1 бр., 07- 2 бр., 08 -3 бр. и 09- 1 бр. Във фактурите, издадени през м. 04.2008г., съответно №№ */15.04 за сума в размер на 4012,50 лв. и */15.04 за сума в размер на 2679,14 лв. задълженията произлизат от разходи и по трите обекта, но за периоди 2006, 2007 и 2008г. Тези факти се установяват преди всичко от изслушаната съдебно счетоводна експертиза, тъй като в самите фактури основанията за плащане са твърде оскъдни. Настоящата съдебна инстанция възприема експертизата изцяло, както по отношение на тези две фактури, така и за останалите фактури, за които направените и дължими разходи по трите обекта се отнасят за 2009г. Съдът възприема заключението на вещото лице и в частта в която вещото лице е дало заключение, че дължимите разходи за 2006г., 2007 и 2008г.. е следвало да намерят счетоводно отразяване за съответните периоди за които са направени, каквото отразяване не е установено от вещото лице, при проверка в счетоводството на "П.". Заключението е категорично, че разходите за 2006г, 2007г. и 2008г. са счетоводно отразени едва през 2009г., когато са издадени и фактурите. Този извод на вещото лице не е оборен в хода на делото, тъй като от страна на "П." С. не са представени доказателства, установяващи факти различни от установените от вещото лице. Заключението не е било оспорено, поради което е й прието от съда като годно доказателствено средства за тези факти. Извършените действия по осчетоводяването на тези разходи в един по-късен период е в нарушение на договорните отношения между страните, което нарушение е допуснато от "П.". Дружеството е било задължено да изготвя документи и да предоставя информация на дилъра за всички разходи за предходния месец, а дилърът да ги заплаща- арг. чл.14 от сключените договори. Това договорно задължение задължава "П." да води редовно счетоводството, в което да отразява движението на имуществото на своето предприятие, като движението се регистрира в хронологичен ред- чл. 53 от ТЗ. Само редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки- чл.55 от ТЗ. След като едноличният търговец е оспорил редовността на издадените фактури, представилият фактурите не е доказал успешно, чрез пълно насрещно доказаване, че оспорените фактури за разходи направени през 2006, 2007 и 2008г. са редовно издадени и осчетоводени по ред и начин уреден в Закона за счетоводството. При едно пълно насрещно доказване в тежест на представилия писмените документи е да установи твърдяните обстоятелства, като в конкретния случай "П." е следвало да установи направените от него разходи, но не само чрез счетоводните записвания, а и с други писмени доказателства: заплащане на тези разходи към трети страни, осчетоводяване на такъв разход. По делото не са представени никакви доказателства, че "П." е заплатил на трети страни описаните във фактурите разходи. Дилърът дължи възстановяване на направените разходи по подръжката на бензиностанциите, но след като възложителят изпълни своето задължение да представи доказателства за направени такива разходи. Ако "П." е направил разходите през 2006, 2007 и 2008г., то е следвало в сроковете по чл.14 от договорите да ги заяви за плащане в съответните периоди, съответно тези разходи да намерят счетоводно отразяване за съответните периоди. Само на основание на установени нередовни счетоводни записвания не може да се докаже възникнало вземане срещу дилъра.Щом фактурите са издадени през 2009г. в тях трябва да намерят отражение само текущо възникнали разходи. В тази връзка съдът се позовава на разпоредбата на чл.1 от Закона за счетоводството, съгласно който е въведен основния принцип в счетоводството, а именно принципа за текущо начисляване. Неправилен е извода на първоинстанционния съд, че в случая е без значение нередовно воденото счетоводство при ищеца по делото. Нередовно воденото счетоводство би било без значение, ако ищецът в производството е установил и с други писмени доказателства заплатените от него разходи по подръжката на трите бензиностанции. В конкретния случай доказване за дължими разходи е направено само по счетоводно отразяване на тези разходи от възложителя по договора към дилъра, а не и чрез насрещни такива счетоводни записвания- заплатени разходи по точно посочени фактури към трети лица.Такова осчетоводяване не е установено от вещото лице. Както се изложи по-горе, щом счетоводните записвания са нередовни, то те не могат да бъдат годни доказателства за наличие на търговска сделка между страните по аргумент на чл. 55, ал.2 от ТЗ. Във връзка с така изложеното, съдът счита, че за "П. " по договорите за управление на търговските обекти-3 бр. бензиностанции, не съществува успешно установено и доказано вземане срещу " К. Н." по фактури №№ */15.04. 2009г. - 4012,50 лв. и */15.04.2009г.- 2679,14 лв. разходи възникнали през 2006, 2007 и 2008г. Затова в тази част решението се явява неправилно и следва да се отмени, като искът се отхвърли, в частта за сума в размер на 6691,64 лв. Независимо, че се променя размера на дължимата главница, не следва да се правят корекции относно дължимата лихва за забава, претендирана на основание чл. 86 от ЗЗД. В обжалваното решение е присъдена лихва за забава в размер на 285, 89 лв., при общо дължима 425,45 лв. На основание чл. 271, ал.1 изр. посл. от ГПК положението на жалбоподателя не може да се влошава, щом решението не е обжалвано от другата страна. В останалата част- за суми в размери над така посочените, а именно по фактури №№ */25.06. 2009г.- остатък 2470,96 лв.; след прихващане / от фактурирани 2760,92 лв/; № */ 09.07. 2009г.- 16,56 лв.; № */ 28.07.2009г.- 1807,18 лв.; № */31.08. 2009г.- 89,16 лв.;№ */31.08.2009г.- 225,38 лв.; № */ 31.08.2009г.- 156,25 лв.; № */ 30.09. 2009г.- 71,28 лв. в които фактури са фактурирани задължения по разходи направени през същата година общо в размер на 4836,77 лв., както и в частта за лихва /обезщетение за забава/ в размер на 285,89 лв., решението се явява правилно. Тъй като решението в тази част следва да се потвърди, съдът на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Решението в частта за присъдени разноски следва също да се отмени. Предвид частичната основателност на предявения иск следва да се присъдят разноски в полза и на двете страни, съобразно уважената, респ. отхвърлената част на иска, на основание чл. 78, ал.1 и 3 от ГПК. Изчислени по този начин в полза на "П." следва да се присъдят разноски в размер на 446,00 лв. от направените , а в полза на " К. Н." разноски в размер на 336,00 лв. Водим от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът: Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № ..г. по гр.д. № ...г. по описа на ВТРС, но само в частта в която съдът е приел за установено по искове с правно основание чл.415 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, предявени от "П." гр.С. срещу " К. Н." гр.П. Т., че " К. Н." гр.П. Т. дължи на "П." С. сумата 4836,77 лв. представляваща задължение по Договор за управление на търговски обекти - бензиностанция инв. № 4216- гр.П. Т. от 06. 10. 2006г.; Договор за управление на ТО- бензиностанция инв. № 4217- с.М. от 09.06. 2006г.; Договор зауправление на ТО- бензиностанция инв. № 4213- с. Г. от 04.06 2007г. за които са издадени данъчни фактури, както следва : №*/25.06. 2009г.- остатък 2470,96 лв.; след прихващане / от фактурирани 2760,92 лв/; № */ 09.07. 2009г.- 16,56 лв.; № */ 28.07.2009г.- 1807,18 лв.; № */31.08. 2009г.- 89,16 лв.;№ */31.08.2009г.- 225,38 лв.; № */ 31.08.2009г.- 156,25 лв.; № */ 30.09. 2009г.- 71,28 лв., и сумата 289,85 лв., представляваща обезщетение/лихва/ за забава върху главницата за периода от 01.12. 2009г. до 25.02.2010г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 579/ 04.03. 2010г. по ч.гр.д. № 849/ 2010г. на ВТРС, като правилно. ОТМЕНЯ решение № 1945/ 29.11. 2010г. по гр.д. № 1735/ 2010г. по описа на ВТРС, но само в частта в която съдът е приел за установено по искове с правно основание чл.415 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, предявени от "П." гр.С. срещу " К. Н." гр.П. Т., че " К. Н." гр.П. Т. дължи на "П." С. сумата 6691,64 лв. представляваща задължение по Договор за управление на търговски обекти - бензиностанция инв. № 4216- гр.П. Т. от 06. 10. 2006г.; Договор за управление на ТО- бензиностанция инв. № 4217- с.М. от 09.06. 2006г.; Договор за управление на ТО- бензиностанция инв. № 4213- с. Г. С. от 04.06 2007г. за които са издадени данъчни фактури, както следва: №№ */15.04. 2009г. - 4012,50 лв. и */15.04.2009г.- 2679,14 лв., както и в частта за присъдени разноски, като неправилно, вместо което постанови: ОТХВЪРЛЯ предявения иск "П." гр.С. срещу " К. Н." гр.П. Т. за установяване дължимо вземане на "П." С. срещу " К. Н." гр.П. Т. за сумата 6691,64 лв., претендирано като задължение по Договор за управление на търговски обекти - бензиностанция инв. № 4216- гр.П. Т. от 06. 10. 2006г.; Договор за управление на ТО- бензиностанция инв. № 4217- с.М. от 09.06. 2006г.; Договор за управление на ТО- бензиностанция инв. № 4213- с. Г. С. от 04.06 2007г. по данъчни данъчни фактури, както следва: №№ */15.04. 2009г. - 4012,50 лв. и */15.04.2009г.- 2679,14 лв. и за което е издадена заповед за изпълнение № 579/ 04.03. 2010г. по ч.гр.д. № 849/ 2010г. на ВТРС, като неоснователен и недоказан. ОСЪЖДА " К. Н." гр.П. Т., ул."Р." № ... да заплати на "П." гр.С., бул."Ч. В." № .., с ЕИК ...., сума в размер на 446,00 лв.,представляващи разноски по съразмерност за две съдебни инстанции. ОСЪЖДА "П." гр.С., бул."Ч. В." № ... с ЕИК ... да заплати на " К. Н." гр.П. Т., ул."Р." № .., сума в размер на 336,00 лв., представляваща разноски по съразмерност за две съдебни инстанции. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |