МОТИВИ
по НОХ дело № 42/2018год. на ВрОС
Подсъдимият
А.Н.Ц. е предаден на съд въз основа на обвинителен акт, внесен от Окръжна
прокуратура гр. Враца за извършено престъпление по чл. 115 НК затова, че на
09/10.02. 2017год. в с. ***, обл. Враца, в апартамент
№ 2, находящ
се на ул.“***“ № 97, ***, вх.Б, ползван от Х.В.Г. умишлено е умъртвил Г. чрез
нанасяне с нож по една прорезна рана в областта на
шията и в областта на лявата китка.
В
проведеното по реда на чл. 248 НПК разпоредително заседание, единствения законен
наследник на починалия Х. Г. – Д.П.А. –редовно призован за РЗ не се е явил.
Същият е подал писмена молба, с която е взел становище по въпросите по чл. 248,
ал.1 НПК и е заявил, че не желае да се конституира нито като граждански ищец, нито като частен обвинител в
наказателния процес.
Подсъдимият
и неговия защитник изразяват становище по въпросите по чл. 248, ал.1 НПК, като
не правят възражения за допуснати на ДП отстраними
съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 249, ал.4 НПК. Такива
нарушения не са констатирани служебно и от съдебния състав. От защитата на
подсъдимия са направени доказателствени искания, по
които съдът се е произнесъл с определение.
Подсъдимият
не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, желае разглеждане на
делото по общия ред, като в хода на съдебното производство дава подробни
обяснения.
Участващият
в съдебното производство прокурор от ВрОП поддържа
обвинението така, както е внесено. В съдебните прения същият излага съображения
за неговата доказаност както от фактическа, така и от
правна страна, като отправя искане за постановяване на осъдителна присъда
спрямо подсъдимия и определяне на наказанието, което следва да му се наложи при
превес на смекчаващите вината обстоятелства - лишаване от свобода за срок от 12
години, както и за приложение на чл. 68 от НК по отношение на отложеното
наказание, в чийто изпитателен срок подсъдимият е извършил деянието по
настоящето дело.
Служебният
защитник на подсъдимия А.Ц. – адв. М.Д. в пледоарията си по същество поддържа,
че обвинението за което подсъдимият е предаден на съд – по чл. 115 НК не е
доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, с оглед на
което прави искане за постановяване на оправдателна присъда. Алтернативно
същата отправя искане, в случай, че подсъдимият бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение, наказанието му да бъде определено при условията на
чл. 55 НК – под предвидения в материалната норма минимум от десет години.
Подсъдимият
Ц. в ход по същество и последна дума не се признава за виновен, като изцяло
поддържа защитната позиция, изложена от него в обясненията му пред съда и от
неговия служебен защитник.
По делото са
събрани писмени и гласни доказателства, изслушани са заключения по многобройни
специализирани експертизи: СМЕ на труп, СППЕ, СМЕ на живо лице, СМЕ по писмени
данни, две СХЕ и две ДНК експертизи –
първоначална и допълнителна, които анализирани поотделно и в тяхната
съвкупност, дават основание на съда да приеме за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият А.Ц.
***, което през май 2016год. продал и закупил друго - апартамент № 7, на третия
етаж, в с. *** на ул. „***“ 97, ***,
вх.Б. За последното бил изготвен нотариално заверен договор за
покупко-продажба, но същото не било прехвърлено на името на подсъдимия с
нотариален акт. През м. септември същата година, подсъдимият продал закупеното
от него жилище на св. А.В.Б., като същото било прехвърлено на Б. с нотариален
акт от предишния собственик. Независимо от продажбата на жилището, св.Б.
оставил подсъдимия да живее в жилището, тъй като последният нямал къде да
отиде. Освен това св. Б. полагал грижи за него, като му давал от време на време
храна, цигари, пари, намерил му и работа при своя брат.
През м.
октомври 2016год., на същия адрес но в апартамент № 2 на първия етаж се нанесъл
да живее и пострадалия Х.В.Г.. Апартамента бил закупен от неговата майка, която
починала през м. март 2016год. и единствен наследник бил нейния син Х. Г..
Преди това в същия апартамент живеел под наем св.В. М., който напуснал жилището
по настояване на пострадалия Г., тъй като последният му заявил, че ще продава апартамента.
Единственият близък роднина на пострадалия Г. бил неговият дядо – Д.П. Х.в,
който живеел в Дом за стари хора в гр. Вълчедръм.
През м.януари
2017год., след като се завърнал от лечение от ЦПЗ Враца, подсъдимият Ц. се
запознал с пострадалия Х. Г. и двамата започнали да се събират, за да пият
заедно кафе или алкохолни напитки. Подсъдимият по-често посещавал апартамента
на пострадалия. При едно от редките посещенията на пострадалия в дома на
подсъдимия /няколко дни преди деянието/ двамата се скарали, тъй като мобилния
телефон на подсъдимия /даден му от св. А.Б./ бил изчезнал. Скандала между тях
бил чут от св. М.К., живеещ в съседен апартамент, който се показал и след като разбрал
за какво спорят се прибрал, тъй като не видял някаква опасност.
На
09.02.2017год. около 20,30часа подсъдимият отново посетил пострадалия в дома
му, като го заварил да пие алкохол – ракия и бил видимо пиян. Пострадалият
предложил на подсъдимия кафе и двамата започнали да разговарят. По време на
разговора, пострадалия предложил на подсъдимия двамата да правят секс, но
последният му отказал. Тогава Г. попитал подсъдимия дали има презерватив и след
като последният донесъл такъв от дома си, пострадалият му дал една полипропиленова тръба, на която да постави презерватива и
да я вкара в ануса му, след което се съблякъл от кръста надолу и легнал на
леглото в стаята. Подсъдимият изпълнил желанието на Г., като в продължение на
около половин час вкарвал тръбата в ануса му, при различни позиции на тялото. След
като преустановили тези действия, двамата отново започнали да си говорят, като
при възникнал между тях спор и под влияние на употребения алкохол пострадалият
напсувал подсъдимия на баща. Подсъдимият започнал да му нанася удари с юмруци по
главата, по ръцете, по бъбреците, при което пострадалият тръгнал към него, за
да се защити. Тогава подсъдимият Ц. видял върху шкафчето един сгънат нож, взел
го и го отворил, след което нанесъл удар с него върху лявата ръка на Г., като
го порязъл в областта на китката. Тъй като
пострадалият продължил да псува подсъдимият и да му се „репчи“,
подсъдимият замахнал с ножа към шията и му нанесъл по-дълбока
порезна рана от дясната страна на шията. И от двете порязани места /в областта
на лявата китка и от дясната страна на шията/ започнало обилно да тече кръв,
при което пострадалият легнал на леглото, а подсъдимият, след като измил ножа на чешмата и го върнал
на мястото му, донесъл кофа с топла вода и го залял, за да види колко са дълбоки
разрезите. След като установил, че кръвта не спира, а продължава да тече и от
двете места, където му причинил порезни наранявания, подсъдимият взел от скрина
документи – копия от нотариални актове и удостоверение за наследници и напуснал
апартамента на Г.. Прибрал се в апартамента на третия етаж, в който живеел и
легнал да спи.
На другият ден,
подсъдимият след като се събудил решил да слезе до апартамента на пострадалия Х.
Г., за да види дали случайно е оживял /според думите му “ … белкем
беше оживял“/. Апартамента бил отключен така, както подсъдимият го заминал през
нощта. Пострадалият бил напряко на леглото, като краката му подпирали вратата,
което наложило подсъдимият да избута вратата със сила, за да се отвори. След
като установил, че пострадалият няма пулс, той си тръгнал от апартамента. На
външната врата на апартамента срещнал св. Е.М., съседка от втория етаж, която
извикал да дойде да види, че пострадалият се е заклал. Свидетелката се
изплашила и избягала от входа.
След като
напуснал апартамента на пострадалия, около 10,30-11часа подсъдимият отишъл при
св. А.Б., на когото съобщил, че съседа от първия етаж е мъртъв – нарязал си е
гърлото и вените. Св. Б. го посъветвал да отиде при докторката
– св. С.Д. и да я уведоми за случилото се. Подсъдимият се прибрал в апартамента
си, след което посетил здравната служба в селото и казал на св. С.Д., че съседа
на първия етаж има нужда от спешна помощ и, че около него има много кръв. Св. Д.
се обадила на кмета на селото – св. П.И. и го уведомила за случилото се, а той
от своя страна уведомил полицията – РУ на МВР Козлодуй. Със съдействието на
трима полицай, св. Д. и подсъдимият влезли в апартамента на пострадалия. С
влизането св. Д. установила, че се касае до криминален случай и не е от нейната
компетентност, поради което напуснала жилището на починалия Г.. На подсъдимият Ц.
било разпоредено от полицаите да остане на
разположение за повече информация, след което била извикана разследващата група
и бил извършен оглед на местопроизшествие и на труп.
Изложената по-горе фактическа обстановка се
установява от една страна от приложените по делото писмени доказателства: протокол
за оглед на местопроизшествие; протокол за оглед на труп, с приложени към двата
протокола фотоалбуми; протокол за извършена проверка в помещение със съгласие
на собственика и протокол за доброволно предаване от подсъдимия на 1бр. телефон,
1 бр. цигари и документи; протокол за доброволно предаване на дрехи от
подсъдимия; препис извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници на
починалия Х. Г.; епикриза за подсъдимия А.Ц. ***; характеристична справка
и свидетелство за съдимост на подсъдимия. От друга страна, възприетите
фактически констатации се потвърждават от събраните по делото гласни доказателства,
а именно, отчасти от дадените в съдебното производство обяснения на подсъдимия
и изцяло от приобщените по реда на чл. 279, ал.2, вр.
ал.1, т.3 НПК негови обяснения от ДП; от показанията на разпитаните свидетели: А.Б.,
включително и тези, приобщени по реда на чл. 281, ал.5, вр.
ал.1, т.2, пр.2 НПК от ДП; М.К., включително и приобщените по реда на чл. 281,
ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК от ДП; св. В. М.,
включително и приобщените по реда на чл. 281, ал.5, вр.
ал.1, т.1 НПК от ДП; св. Е.М.; С.А.; св. Ц.М.; св. П.И.; косвено от показанията
на полицейските служители – св. Н.Н. и М.К..
Съдът изключва
от доказателствения материал показанията на св. И.С.,
който неправилно е допуснат и разпитан в качеството на свидетел, при положение,
че същият е извършил ПСД на ДП – проверка в помещение със съгласие на
собственика и е приел доброволно предадени от подсъдимия вещи, за които действия е
изготвил съответните протоколи, приложени на л. 43 и 44 от ДП. Тези действия са
извършени от С. след образувано на ДП, което е сторено с първото действие по
разследването – протокола за оглед на местопроизшествие.
Съдът не цени
като обективни показанията на св. К. ***, който твърди, че е провел беседа с
подсъдимия и при тази беседа е установил съобщените от него обстоятелства. Този
свидетел действително е провел беседа с подсъдимия, но след като същият е бил
задържан за срок от 24 часа и отведен в РУП Козлодуй. Освен това, този свидетел
е обективирал проведената беседа в приложеното на л.
45 от ДП обяснение от А.Ц., което обяснение няма никаква процесуална стойност,
още по-малко, възпроизведено чрез свидетелските показания на полицая, снел това
обяснение.
На изключително
внимателен анализ следва да бъдат подложени и показанията на св. М.К. и Н.Н. – също полицейски служители от ОД на МВР гр. Враца.
Безспорно е, че двамата не са извършвали с него никакви процесуално следствени
действия, поради което няма процесуални пречки същите да бъдат разпитани като
свидетели за обстоятелствата, които лично са възприели. И двамата свидетели
пресъздават проведена беседа с подсъдимия, при която същият им разказал своята
версия, която по-късно, вече в качеството на обвиняем, изложил като обяснения
на ДП в присъствието на своя служебен защитник. Съдът няма основание да не даде
вяра на показанията на тези двама свидетели, нито да ги изключи от доказателствения материал. В същото време обаче, отчитайки
обстоятелството, че тези свидетели са полицейски служители от ОД на МВ Враца,
както и факта, че по време на проведената от тях беседа подсъдимият е бил
задържан по ЗМВР, техните показания, като производни такива следва да се ценят
единствено в светлината на останалия доказателствен
материал. Безспорно е, че с показанията на тези двама свидетели, макар и
косвено се потвърждават приобщените обяснения на подсъдимия от ДП. Безспорен е
и фактът, че само тези показания не биха били достатъчни, за да обосноват
достоверност на обясненията на подсъдимия от ДП, а не на тези от съдебното
производство.
Съдът възприема за достоверни дадените от подсъдимия
на ДП и приобщени по надлежния ред обяснения, с които същият установява
подробности, свързани както с предходните отношения между него и пострадалия,
така и с конкретните действия по извършване на престъплението. Тези му
обяснения се подкрепят в различните им части от останалите обективни
доказателства и по-конкретно: с показанията на св. Е.М., се подкрепят
обясненията на подсъдимия, че на другата сутрин, около 8,30-9,00часа той е бил
в дома на пострадалия и излизайки от него я е извикал да види как Х. се е
заклал; показанията на св. А.Б., който установява както предходни отношения на
подсъдимия с пострадалия, така и обстоятелството, че именно подсъдимия го е
уведомил за смъртта на Г.; показанията на св. М.К., който също установява
предходните отношения между двамата, както и факта, че пострадалият
действително е имал намерение да продаде апартамента си. В изключителна степен,
приобщените обяснения на подсъдимия от ДП се потвърждават от писмените
доказателства по делото. От протоколите
за оглед на местопроизшествие и за оглед на труп се потвърждават неговите
обяснения в частта относно мястото, където се е развило действието и местата,
където е причинил фаталните порезни наранявания, както и средството, с което ги е причинил – иззетия
като веществено доказателство нож. На следващо място, с изготвените и приложени
по делото протокол за проверка на помещение със съгласие на собственика и
протокол за доброволно предаване от подсъдимия на документите за собственост на
апартамента на пострадалия, се потвърждава изнесеното от Ц. на ДП обстоятелство,
че след причиняване на порезните наранявания на пострадалия през нощта на
9/10.02.2017год., той е взел документите и ги е занесъл в апартамента си.
По делото са
събрани и други, обективни доказателства в подкрепа на дадените от подсъдимия
обяснения на ДП. С посочените по-горе писмени доказателства са иззети
веществени доказателства, върху които са назначени специализирани експертизи. С
протокола за оглед на местопроизшествие, приложен на л. 5 и 6 от ДП са иззети
от дома на убитото лице веществени доказателства 1брой сгъваем нож, 1бр.
ножица, 3бр. спринцовки – две от тях с течност и игли и два броя страници от
тефтер с ръкописно написан текст. С протокола за оглед на труп, приложен на
л.12-17 от ДП са иззети ВД: 1-влакна от лява и дясна длан на трупа, 2-плик с дактилоскопни отпечатъци от ръцете, 3- плик, съдържащ
тениската и блузата, с които е облечен трупа, 4-косми от главата на трупа,
5-марля с кръв от трупа, 6-1бр. пеницилиново шише с кръв от трупа и 7- 1бр.
шише с урина и 4бр. шишенца с кръв от трупа. С протокола за доброволно
предаване от 10.02.2017год., приложен на л. 44 от ДП, при извършена проверка в
жилището на подсъдимия с негово съгласие, Ц. е предал на извършващия проверката
полицай С. 1бр. удостоверение за наследници с изх. № 213/05.04.2016 год., 3бр.
копия от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 159, т.9, рег. №
9734, нот.дело № 881 от 2014год., 1бр. мобилен
телефон „Самсунг“ – черен на цвят и 1бр. кутия с
цигари марка „ММ“. Също с протокол за доброволно предаване от 10.02.2017год.,
приложен на л. 46 от ДП, подсъдимият е предал на разследващия полицай 1бр.
мъжки панталон, син на цвят, тип дънки, 2бр. бели на
цвят тениски и 1бр. връхна дреха, черна на цвят, тип „суичър“.
Заключенията на вещите лица по допуснатите специализирани експертизи за
изследване на описаните по-горе ВД в значителна степен потвърждават
обвинителната теза и в конкретност приобщените обяснения на подсъдимия, дадени
на ДП.
По делото е
допусната и изслушана специализирана СМЕ на труп, от заключението на вещото
лице по която се установява, че върху трупа на Х. Г. са констатирани две
порезни наранявания – едното в областта на шията вдясно, с прерязване на
подлежащите яремни вени и второто – порезна рана на
лява китка, с прерязване на подлежащите вени. Освен тях, по тялото на починалия
са установени и други наранявания – охлузвания в областта на лицето, тялото и
крайниците, кръвонасядания на дясна ушна мида, дясна
ръка и задна повърхност на гръдния кош вдясно, изгаряне в областта на дясна
китка, мозъчен оток, белодробен оток.
Смъртта на Г. е
в пряка причинна връзка с порезните наранявания в областта на шията и на лявата
китка и е в резултат на острата масивна кръвозагуба, довела до състояние
несъвместимо с живота. Настъпила е бързо, но не веднага, което е видно от
развилата се кръвозагуба, за която е необходимо време.
По механизъм
уврежданията /двете порезни наранявания/, отговарят да бъдат получени от еднократно
за всяко едно от тях изтеглящо действие с остър режещ предмет. Описаните
по-горе кръвонасядания могат да бъдат получени от
удари с или върху твърди тъпи предмети, охлузванията – от тангенциално действие
на тъпи предмети, а изгарянето /попарването/ на дясна китка от действието на
висока влажна температура /вряла вода/. Всички увреждания по пострадалия са
получени приживе.
Алкохолната
концентрация в кръвта на пострадалия, констатирана с протокол за химическото
изследване от лаборант при ОД на МВ Враца, към момента на настъпване на смъртта
е 2,45 промила, което отговаря на средна степен на алкохолно опиване – към
горната граница. При защитата на заключението в хода на съдебното производство,
вещото лице потвърждава своето заключение, без да прави промени в него. Същият
е категоричен, че прочетените обяснения на подсъдимия от ДП съответстват на
описаните в заключението увреждания, включително и относно описаното от
подсъдимия вкарване на тръба в ануса на пострадалия. С оглед твърдението на
подсъдимия, че е нанесъл по три порезни наранявания на всяко едно от двете
места / лява китка и шията/, вещото лице по СМЕ изразява становище, че не е
невъзможно, но е малко вероятно да има повторно изтегляне на ножа на същото място,
където са причинени порезните наранявания. Описаните кръвонасядания
могат да бъдат причинени с твърди тъпи предмети, включително и от удари с
юмруци.
Съдът
възприема за обективни изводите в тази експертиза, тъй като същата е изготвена
от компетентно лице – съдебен лекар при МБАЛ Враца, на база обективни
доказателства - оглед на труп и аутопсия, като огледа е извършен в изключително
кратки срокове след настъпване на смъртта – на 11.02.2017год.
От заключението
на вещото лице по СМЕ на живо лице се установява, че на 11.02.2017год.
подсъдимият е освидетелстван и при прегледа му е установено, че същият е
получил охлузване /драскотина/ в областта на трети пръст на дясна ръка, което
увреждане може да бъде получено от удар с или върху твърд предмет и същото е с
давност от 2-3 денонощие.
От заключението
на вещото лице по СМЕ по писмени данни – д-р Ф.Т. се установява, че причинените
наранявания на пострадалия Г. в областта на шията и лявата китка са получени
само от еднократно действие в съответната област, като няма данни за триещо
действие /напред-назад/. Нараняването в областта на шията е нанесено в жизнено
важна област, в която има магистрални кръвоносни съдове и нерви. Всяко едно от
двете порезни наранявания, описани в СМЕ на труп, може да доведе до смърт от
кръвозагуба в един по-продължителен период от време, поради което може да се
приеме, че смъртта на Г. е настъпила в съвкупност от тези две увреждания.
От заключението
на вещото лице по СХЕ – И.Т., депозирано с
протокол № 18/2017, от 07.06. 2017год се установява, че по представените
за изследване обекти №№№ 1- сгъваем нож и ножица, 2- един лист формат А4 –
ксерокопие на документ /нотариален акт/ и 3-една от двете бели тениски се установява
наличие на кръв. По представените за изследване обекти 2- останалите 5 бр.
листа формат А4, 3 – сини дънки, втората бяла тениска
и черен суичър
не се установява наличие на кръв.
От заключението
на вещото лице по СХЕ за определяне на наркотични и упойващи вещества – д-р М.К.,
изготвена на 08.09.2017год. и приложена на л. 141-143 от ДП се установява, че в
урината, иззета от трупа на пострадалия Х. Г. е установено наличие на морфин, с
концентрация 157 нг/мл. В иззетата кръв от трупа на Г.
не е установено наличието на морфин. Причината за това, в кръвта на убития да
няма морфин, а в урината да има е това, че организма се чисти от индивидуалните
характеристики и поетата доза.
От заключението
на вещото лице по втората СХЕ за определяне на наркотични и упойващи вещества –
д-р М.К., изготвена също на 08.09.2017год. и приложена на л. 147-149 от ДП се
установява, че в изследвания обект № PG-240-2/2017год., представляващ
спринцовка с игла в предпазител, съдържаща малко количество червено-кафява
течност с гъста консистенция, представлява човешка
кръв. Анализ на този обект за съдържание на упойващи или наркотични вещества не
е правен, поради недостатъчното количество за подготовка на пробата по валидирания в лабораторията метод. За вторият изследван от
експертизата обект № PG 240-3/2017 /спринцовка с игла в
предпазител, съдържаща малко количество кафеникава течност с частици/ е
установено, че в течната фаза на обекта се съдържа морфин с концентрация 67,4 нг/мл.
На ДП е
допусната и приобщена по делото ДНК експертиза, от заключението на вещото лице
по която се установява, че установената от СХЕ човешка кръв по обектите, PG—257-1-1/2017 –сгъваем нож, PG-257-2/2017 –ножица и PG-257-3/2017 – ксерокопие на нотариален акт има един и
същи ДНК профил с ДНК профила на пострадалия Х.В.Г. – обект № PG-257-1/2017. Установената кръв по обект № PG257-4/2017 -бяла тениска с къс ръкав, произхожда от
лице от мъжки пол и има ДНК профил различен от този на Х. Г.. За изясняване
произхода на тази кръв, беше допусната допълнителна ДНК експертиза в хода на
съдебното производство, от заключението на вещото лице по която се установява,
че кръвта по този обект – бяла тениска с къс ръкав показва пълно съвпадение с
ДНК профила на подсъдимия А.Н.Ц..
По делото е
изслушана и Комплексна СППЕ, от заключението на вещите лица по която - д-р П.Г.
и психолога М.В. се установява, че подсъдимият А.Ц. страда от Органично
разстройство на личността, възникнало след тежка ЧМТ, което включва редица
несистематизирани симптоми като главоболие и световъртеж, уморяемост,
раздразнител-ност, нарушения в паметта, безсъние,
намалена поносимост на стрес, емоционална въздбуда
или алкохол. В ситуации на житейски затруднения или настъпила криза на
изчерпване, подсъдимият е склонен да реагира по несъразмерен начин, в който
превес имат емоционалните приживявания и оценки. Поведенческите отговори са на равнището на
спонтанното, импулсивно и стереотипно действие, което често е несъразмерно към
конкретната ситуация. На базата на направените анализи, експертните изводи са,
че при освидетелствания Ц. няма нарушение на интелекта или на психичните
качества, които да представляват умствена недоразвитост и/или краткотрайно или
продължително разстройство на съзнанието и които да го лишават от годност да
разбира свойството и значението на извършеното и да му пречат да ръководи
постъпките си. С оглед обаче установеното психично заболяване, при евентуално
осъждане на ефективно наказание лишаване от свобода, по отношение на него
следва да се приложи разпоредбата на чл. 40, ал.4 НК, т.е. да се положат
съответните медицински грижи. Заключението на вещите лица по КСППЕ е изготвено
след стационарно изследване на подсъдимия в Психиатрично отделение при СБАЛЛС
към Затвора гр. Ловеч в продължение на един месец – от 13.06.2017год. до
13.07.2017год. При защитата на заключението, вещите лица доуточняват, че
подсъдимият е получил описаното мозъчно заболяване в резултат на достатъчно тежка
ЧМТ, която е получил в резултат на нанесен му побой, заради която травма е
провел лечение в УМБАЛ“Света Ана“ в гр. София в периода от 26.12.2016год. до
12.01.2017год., след което е преведен в ЦПЗ Враца, където е провел лечение до
23.01.2017год. с диагноза Органично личностово
разстройство. В симптоматиката на това заболяване следва да бъдат отбелязани
освен описаните по-горе характерни симптоми и скъсения самоконтрол,
невъзможността от въздържане, импулсивността. В резултат на проведените
изследвания и интервюта с освидетелствания Ц., вещите лица са категорични, че
при подсъдимия няма такива паметни смущения, които да влияят на това което
казва, т.е. същият има напълно запазени паметови
способности, като единствените дефицити са свързани с нанесения му преди време
побой, при който е получил ЧМТ.
Заключението
на вещите лица по тази комплексна експертиза е обосновано, същото е изготвено
от компетентни специалисти – психиатър и психолог при СБАЛЛС Ловеч, основано е
на обективни доказателства включващи проведеното стационарно изследване с
подсъдимия.
С оглед
направеното от подсъдимия оспорване на подписа, положен на протокола за разпит
на обвиняем от 11.02.2017год., на стр. 176, срещу обвиняем, с твърдението, че
този подпис не е негов, по делото е допусната Съдебно-почеркова
експертиза, вещото лице по която инж. Й.А. дава заключение, че оспорения подпис
за обвиняем в протокол за разпит от 11.02.2017год. на л. 176 от ДП е изпълнен
от подсъдимия А.Н.Ц..
Всички
заключения по специализираните експертизи са приобщени по делото по реда на чл.
282, ал.1 НПК, след изслушване на вещите лица в съдебно заседание и възможност
за участниците в процеса и съда да зададат своите уточняващи въпроси.
Направените
изводи в обсъдените по-горе експертизи дадоха основание на съда да приеме за
достоверни приобщените по реда на чл. 279, ал.2, вр.
ал.1, т.3 НПК обяснения на подсъдимия от ДП, с които същият подробно обяснява
как и кога, при какви обстоятелства е причинил смъртоносните наранявания на пострадалия
Х. Г..
Със
заключението на вещото лице по СМЕ на труп се потвърждава освен обстоятелството,
относно местата по тялото на пострадалия, където подсъдимия е нанесъл порезните
наранявания, механизма на причиняване на тези увреждания, средството с което са
причинени, така също и факта, че след порезните наранявания подсъдимият е
поливал пострадалия с вода, за която същият твърди, че е била топла, но от
заключението се установява, че е била гореща, тъй като се е получило попарване
на пострадалия в областта на дясната ръка. Този факт с поливането на
пострадалия с вода никой не би могъл да го знае преди изготвяне на СМЕ, за да
го съобщи на подсъдимия и той да го опише или да го измисли в разпита си на ДП.
На следващо
място, твърдението му, че намерените в дома му и доброволно предадени документи
/нот. акт и удостоверение за наследници/ му е дал
самия пострадал, за да ги съхранява, се опровергава от заключението по СХЕ и
ДНК експертизите, които установяват човешка кръв по тях и то именно кръвта на пострадалия.
Това по несъмнен начин потвърждава обстоятелството, че същите са били занесени
в жилището на подсъдимия след нараняванията на пострадалия. От друга страна,
това му твърдение в хода на съдебното производство се опровергава и от
показанията на св. В.М. и М.К., които също установяват намеренията на Г. да
продаде апартамента, който е получил от своята майка.
Със
заключението на вещото лице по СМЕ на труп се потвърждава и изнесеното от
подсъдимия в обясненията му от ДП обстоятелство, за вкарването на тръба в ануса
на пострадалия. Това обстоятелство подсъдимият няма откъде да получи или
измисли, освен от личното си присъствие и участие в това действие.
С протокола за
химическо изследване и СМЕ на труп се потвърждава и факта, че пострадалият е
бил употребил алкохол и то в значително количество. Този факт подсъдимият също
изнася в своите обяснения от ДП, а именно, че когато пострадалия е отворил
вратата е бил видимо пиян и е продължил да пие ракия. Именно това му състояние
не му е позволило да се отбранява ефективно от подсъдимия, а след нанесените му
порезни наранявания е легнал в безпомощно състояние на леглото.
Със
заключението на вещото лице по СМЕ на живо лице се потвърждава и обяснението на
подсъдимия от ДП, че заради отправена към него псувня от пострадалия, той се е
ядосал и е започнал да го налага с юмруци навсякъде – по главата, по ръцете и
по тялото. Именно в резултат на тези удари подсъдимият е получил описаното в
заключението на вещото лице по СМЕ на живо лице охлузване – драскотина, от
което е и констатираната от допълнителната ДНК експертиза кръв по бялата
тениска, предадена доброволно от подсъдимия.
Всичко изложено
по-горе даде основание на съда да приеме обясненията на подсъдимия Ц. от
съдебното производство за негова защитна позиция. Твърдението му, че е дал
грешни обяснения на ДП поради операцията, която му е правена на главата, заради
причинената му ЧМТ е неправдоподобно, с оглед констатациите на вещите лица в
КСППЕ. Нелогично звучи и обяснението му, че сам е измислил всичко, което е
разказал пред разследващия полицай и адвоката на ДП, с оглед установеното
по-горе, че обясненията му от ДП почти във всичките им пунктове /с много малки
разминавания/ се подкрепят от останалите обективни доказателства.
Въз основа на възприетата от
съда за установена и изложена по-горе фактическа обстановка и направения доказателствен анализ могат да се направят следните правни изводи: На 09/10.02.2017год. в с. ***, обл. Враца, в апартамент №2, находящ
се на ул.“***“ №97, ***, вх.Б, ползван от Х.В.Г., подсъдимият е извършил
престъпление против личността – убийство, като умишлено е умъртвил собственика
на жилището – Х. Г., с което от обективна и субективна страна е осъществил
престъпния състав на чл. 115 НК. От обективна страна деянието е извършено от
подсъдимия с факта на нанесените от него над жертвата две порезни наранявания в
областта на шията вдясно, с прерязване на подлежащите яремни
вени и в областта на лявата китка, с прерязване на подлежащите вени, в резултат
на които е настъпила остра масивна кръвозагуба за пострадалия, довела до
състояние, несъвместимо с живота. Безспорно е установено, че тези две порезни
наранявания пострадалият е получил в резултат именно на нанесените от
подсъдимия върху него изтеглящи действия с остър режещ предмет, какъвто е ножа,
приложен по делото като ВД. Нараняването в областта на шията е причинено в
жизнено важна област, в която има магистрални съдове и нерви. Всяко едно от тези две порезни наранявания
може да доведе до смърт от кръвозагуба. В конкретния случай двете порезни
увреждания в съчетание са довели до остра кръвозагуба, довела до състояние
несъвместимо с живота, а оттам и до леталния изход – смъртта на пострадалия Х. Г..
Този обективен елемент на престъплението убийство, включващ и авторството на
деянието е доказан по несъмнен начин с обсъдените по-горе писмени и гласни
доказателства и най-вече изготвените специализирани експертизи.
Убийството
на пострадалия е извършено от подсъдимия Ц. умишлено, при форма на вината евентуален
умисъл съгласно чл. 11, ал.2, пр.2 НК, като същият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е допускал
настъпването на общественоопасните последици.
Съобразявайки извършените от подсъдимия действия, изразяващи се в нанесените от
него две порезни наранявания с нож, в жизнено важни области, каквито са шията и
китката на лявата ръка, безспорно е, че същият е бил наясно, че може да причини
смърт на пострадалия, който е бил значително повлиян от алкохола и приетите
наркотици, което му е пречило да се защитава ефективно. Освен това, след
нанесените порезни наранявания на пострадалия, подсъдимият Ц. е видял обилното
кървене и от двете места, където е причинил порезните наранявания, възприел е
обстоятелството, че пострадалия не може да се погрижи за себе си, а е легнал в
безпомощно състояние на леглото и въпреки това го е оставил сам в това
състояние. Обстоятелството, че подсъдимият е допускал, че в резултат на причинените
наранявания може да настъпи смъртта на пострадалия Г. се потвърждава и от
обясненията му от ДП, приобщени по надлежния ред, че на следващата сутрин е
слязъл в апартамента на Х. да види, „…белкем е
оживял.“
От
заключението на вещите лица по КСППЕ е видно, че подсъдимият Ц., макар и да
страда от Органично разстройство на личността, деянието което е извършил не е
мотивирано от психопатологични болестни механизми. Това му психично заболяване
не го лишава от годност да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си. По време на деянието не са регистрирани данни за
краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, които да са пречка
същият да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Подсъдимият е лекуван в психиатрично заведение – ЦПЗ Враца, с
диагноза Органично разстройство на личността, резултат от нанесен му побой и
получена ЧМТ, откъдето е изписан с поддържаща терапия. Независимо от
проведеното лечение в ЦПЗ Враца, у подсъдимия няма нарушение на интелекта или
психичните качества, които да представляват умствена недоразвитост и/или
краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието.
В
тази връзка не може да се приеме, че деянието е извършено от подсъдимия в
състояние на физиологичен афект, предизвикан от пострадалия. Действително,
самият подсъдим твърди, че е започнал да нанася удари на пострадалия, след като
последният го е напсувал на баща и той се е ядосал. Една такава псувня и то отправена от лице във
видимо пияно и неадекватно състояние, не може да се възприема като такава тежка
обида или клевета, която да предизвика като ответна реакция поведението на
подсъдимия към пострадалия Г. и неговото убийство. Подсъдимият е имал
възможност да напусне дома на пострадалия, след като последният го е препсувал. Освен това, самото поведение на подсъдимия,
което той описва в обясненията си от ДП не говори за състояние на такъв афект,
който да налага приложението на чл. 118 НК.
При
гореизложените съображения съдът постанови присъдата си, с която призна подсъдимият
А.Н.Ц. в извършено престъпление против личността –убийство по чл. 115 НК, по
който текст му наложи наказание.
За
извършеното от подсъдимия Ц. престъпление е предвидено наказание лишаване от
свобода от 10 до 20 години. При
определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия А.Ц.,
съдът взе предвид от една страна смекчаващите вината обстоятелства – младата
възраст на подсъдимия, неговото психическо състояние, което макар и да не изключва
вменяемостта му, оказва влияние върху поведението му, физическото му
здравословно състояние – след получена ЧМТ и претърпяна операция, тежкото му
детство и семейно положение – същият е изоставен от майка си и е отгледан от
своите баба и дядо, неадекватното поведение на пострадалия и отправените от
него псувни. От друга страна съдът отчете и отегчаващите вината обстоятелства –
лошите характеристични данни на подсъдимия, състоянието, в което се е намирал
пострадалия – силно повлиян от употребения алкохол и наркотици, обществената
опасност на самото деяние, при което определи наказанието му при явен превес на
смекчаващите вината обстоятелства на десет години лишаване от свобода. Съдът
прие, че по делото не се установяват нито многобройни, нито изключителни
смекчаващи обстоятелства, които да налагат приложението на чл. 55, ал.1, т.1 НК, така, както беше поискано от защитата на подсъдимия. Затова съдът определи
наказанието на подсъдимия Ц. при условията на чл. 54 НК – при превес на
смекчаващите вината обстоятелства – на предвидения законов минимум от десет
години лишаване от свобода. Така определеното наказание следва да бъде
изтърпяно от подсъдимия ефективно, при първоначален „Строг“ режим, съгласно чл.
57, ал.1, т.2, б.“а“ ЗИНЗС, както с оглед размера на наказанието лишаване от
свобода, така и с оглед целите на чл. 36 НК – личната и генерална превенция на
закона.
Тъй
като настоящето деяние е извършено в изпитателния тригодишен срок по предходно
осъждане на лишаване от свобода – по нох дело №
318/2016год. по описа на РС Козлодуй, съдът на основание чл. 68, ал.1 НК с
присъдата си приведе в изпълнение отложеното наказание от три месеца лишаване
от свобода, като определи първоначален режим на изтърпяване – „Общ“.
С
оглед постановената осъдителна присъда, съдът на основание чл. 189, ал.3 НПК
възложи в тежест на подсъдимия А.Н.Ц. направените деловодни разноски, като го
осъди да заплати по сметка на ОД на МВР Враца, в полза на Държавата направените
от ДП разноски в размер на 5114,74лв. и в полза на бюджета на ВСС, по сметка на
Окръжен съд Враца, направените разноски в хода на СП в размер на 1617,86лв.
С присъдата си съдът се
произнесе по веществените доказателства, като постанови да бъдат върнати на
подсъдимия Ц., иззетите от него ВД, а именно: 1 бр. кафяв хартиен плик,
съдържащ 1 бр. мъжки панталон, син на цвят /дънки/ и
1 бр. черен суичър; 1 бр. кафяв хартиен плик,
съдържащ 1 бр. мобилен телефонен апарат, марка"Самсунг",
ведно със СИМ карта и 1 бр. кутия с цигари, марка "ММ"; 1 бр. кафяв
хартиен плик, съдържащ 1 бр. бяла блуза с къс ръкав /тениска/ с щампа отпред
вдясно "АЕЦ - Козлодуй ЕАД" след влизане на присъдата в сила. Тези
веществени доказателства са послужили за разкриване на обективната истина, но
същите не подлежат на отнемане в полза на Държавата, тъй като не са послужили
за извършване на самото престъпление.
Веществените доказателства - 1 бр. кашон, запечатан със слепка с надпис 1 бр. блуза с дълъг ръкав с надпис на
етикет "Gama" - бели ивици и 1 бр. светло синя
тениска с надпис на райета "КТ
подкрепа"; 1 бр. бял хартиен плик,
съдържащ 1 бр. лист, формат А4 - ксерокопие на нотариален акт; 1 бр. кафяв
хартиен плик, съдържащ 1 бр. сгъваем нож с обща дължина 23,5 см и дължина на
острието 10 см; 1 бр. кафяв хартиен плик, съдържащ 1 бр. ножица с оранжева
пластмасова дръжка с дължина на ножицата 21,5 см; 1 бр. бял хартиен плик, съдържащ ксерокопия на
документи; 1 бр. кафяв хартиен плик, съдържащ 2 бр. листа с ръкописен надпис
върху тях, съдът постанови да бъдат върнати
на наследника на Х.В.Г. - Д.П.А., след влизане на присъдата в сила.
Веществените доказателства - 1 бр. бял
хартиен плик, съдържащ кръв на марля от труп на Х. Г.; 1 бр. бял хартиен плик,
съдържащ влакна от лява и дясна длан на трупа на Х. Г.; 1 бр. бял хартиен плик,
съдържащ косми от главата на трупа на Х. Г.; 1 бр. бял хартиен плик, съдържащ
отпечатъци от лява и дясна ръка на трупа на Х.В.Г., следва да останат към
делото до влизане на присъдата в сила, след което да бъдат УНИЩОЖЕНИ.
При горните
съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: