Решение по дело №424/2020 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 август 2020 г. (в сила от 15 декември 2020 г.)
Съдия: Никола Георгиев Маринов
Дело: 20202230200424
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 260020

 

Гр. С., 25.08.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

С.ски районен съд, наказателна колегия, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. М.

 

при секретаря Х. П., след като разгледа докладваното от председателя АНД №424 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази:

Производството е образувано по повод жалба против НП №F501688/30.08.2019г., издадено от Директора на офис С. на ТД на НАП- Б., с което на жалбоподателя е наложено на основание чл.355, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване наказание „Имуществена санкция” в размер на 500 лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от същия кодекс. Моли съда да отмени наказателното постановление, тъй като било незаконосъобразно.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно и своевременно призован се представлява от упълномощен процесуален представител, който моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

Органът, издал обжалваното наказателно постановление редовно и своевременно призован за съдебно заседание изпраща свой представител, който счита наказателното постановление за законосъобразно и моли съда да го потвърди.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят, търговско дружество „С. и с.- .” ЕООД е осигурител по смисъла на чл.5, ал.1 от КСО. Управителят на търговското дружество е следвало да подаде в компетентната териториална дирекция на НАП данни с декларация образец №1 „данни за осигуреното лице”, поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване в дружеството, в случая относно 3 лица подлежащи на осигуряване за период месец април 2019г. в законоустановения срок по чл.3, ал.1, т.1, б. „а” от Наредба №Н- 8 от 29.12.2005г., издадена от Министъра на финансите. Тази декларация образец №1 за месец април 2019г. е била подадена в ТД на НАП- Бургас, офис- С. на 11.06.2019г. и входирана  с входящ №20000193059361/11.06.2019г.

Св. А.А. приела, че не е спазен законоустановения срок за подаването й до 27.05.2019г. Съставила на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение на 24.07.2019г.

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение впоследствие директорът на офиса в гр. С. на ТД на НАП- гр. Бургас издал обжалваното наказателно постановление като наложил на жалбоподателя на основание чл.355, ал.1 от КСО наказание „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в законоустановения седемдневен преклузивен срок от лице имащо правен интерес от обжалването. Разглеждайки същата по същество съдът констатира, че доводите на жалбоподателя в нея са основателни. Безспорно в случая е налице нарушение, тъй като жалбоподателят е подал декларация образец №1 за въпросния месец април на 2019г. на 11.06.2019г. вместо да я подаде до 27.05.2019г. Поради това, св. А. е съставила акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който впоследствие директорът на офиса в гр. С. на ТД на НАП- Б. е издал обжалваното наказателно постановление. При извършване на цялостна служебна проверка на наказателното постановление съдът констатира, че при налагане на конкретното наказание наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон. Съдът счита, че наказващият орган неправилно е приел, че не се касае за маловажен случай. Напротив, от доказателствата по делото е видно, че се касае точно за такъв случай, защото макар и формално деянието извършено от жалбоподателя да осъществява признаците на предвидено в закона нарушение, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Макар да е нарушение от категорията на формалните и да не е необходимо да е настъпил вредоносен резултат, административнонаказващият орган е следвало да се съобрази с това обстоятелство. Видно е, че се касае за първо нарушение, а освен това може да се приеме, че поради факта, че подаването на декларацията по електронен път не е било завършено поради технически причини се е получило това забавяне. Видно е от показанията на св. Ж. П., че е бил налице технически проблем и няколко пъти не е успял да подаде въпросната декларация образец №1 Едва на 11.06.2019г. е успял да стори това и тогава е била получена в ТД на НАП- Б.,  офис- С. въпросната декларация. Следва да се отчете, че декларация все пак е подадена веднага след като са установили, че е бил налице технически проблем.

На административнонаказващия орган е предоставена възможност да освободи от административна отговорност извършителя в случаите на „маловажност” на нарушението. Прилагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да се базира на преценка по целесъобразност. В този смисъл, при маловажни случаи на административни нарушения административнонаказващият орган следва да приложи чл.28 от ЗАНН. В настоящия случай компетентният орган не е отчел степента и тежестта на извършеното нарушение и макар, че наложената санкция е в предвидения от закона минимален размер, същата се явява тежка за жалбоподателя и би изиграла отрицателно въздействие върху него, вместо да осъществи целите на административното наказание. Съдът счита, че е следвало административнонаказващият орган да предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но административнонаказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради противоречието му със закона. В този смисъл е Тълкувателно решение №1/12.12.2007г. на ОСНК на ВКС, постановено по т. н. д. №1/2007г. по описа на ВКС.

Ето защо съдът следва да приеме, че наистина е налице маловажен случай по смисъла на чл.9, ал.2 от НК и наказващият орган е следвало да предупреди устно или писмено жалбоподателя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено наказание и в конкретния случай да не го наказва, съгласно разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Ето защо съдът счита, че като не е направил това наказващият орган е издал едно незаконосъобразно наказателно постановление, поради което същото следва да се отмени.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ НП №F501688/30.08.2019г., издадено от Директора на офис С. на ТД на НАП- Бургас, с което на основание чл.355, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване е наложено наказание „Имуществена санкция” в размер на 500 (петстотин) лева на „С. и с.- .” ЕООД с ЕИК ********* за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от същия кодекс като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от получаването му от страните.

         

                                                         

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: