Решение по дело №552/2018 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 91
Дата: 14 февруари 2019 г. (в сила от 2 март 2019 г.)
Съдия: Елисавета Йорданова Радина
Дело: 20185220200552
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 април 2018 г.

Съдържание на акта

Съдържанието все още не е налично.

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към НОХД 552/18..

 

Производството е образувано по обвинителен акт  против С.И.Т., за това, че на 24.09.2017г. за времето между 04.30ч. и 04.45часа в гр.Пазарджик, пред дискотека "П.П." е причинила лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК на И.В.А. ***, изразяваща се в разкъсно-контузна рана по лигавицата на горната устна на устата, травматичен оток и кръвонасядания по лицето, причинили временно разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като телесните повреди са му причинени в качеството му на длъжностно лице при изпълнение на службата му като „пазач въоръжена охрана" в „Радио COT" ООД гр.Пазарджик -престъпление по чл.131 ал.1 т.1 предл. първо от НК, във връзка с чл.130, ал.2 от НК.

Като частен обвинител се конституира пострадалият И.А., но той не бе допуснат за участие в процеса поради преминаване незабавно след провеждане на разпоредителното заседание в производство по гл. 28 от НПК е на основание чл. 376, ал.4 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението  като твърди, че обвинението е доказано и  подсъдимият  следва да бъде признат за виновен в извършване на възприетото престъпление, за което бъде освободен от наказателна отговорност и му се наложи административно наказание глоба.

Обвиняемият не се признава за виновен и се явява само в първите няколко заседания.

Районният съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301  НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:

На 23 срещу 24.09.2017г. свид.И.В.А. - охранител към „Радио COT" бил на смяна в дискотека „П.П. П.", находяща се на Центъра в гр. Пазарджик . Като охранител същият имал задължения да : „Взема мерки за недопускане и предотвратяване на кражби, разхищения ,наводнения, пожари,,..Следи за изправността и правилното функциониране на сигнално-охранителната техника, пожарно-известителната техника и видеонаблюдения, осигурява и техническата охрана на територията на дружествата,,. Осигурява пропускателен режим в съответствие с Правилника за вътрешния трудов ред, като контролира движението на работниците /служителите. Предвид така възложените му с длъжностната характеристика задължения св.И. Георгиев е длъжностно лице по смисъла на чл.93 буква „б" от НК като осигурява физическа и техническа въоръжена охрана на обектите на дружеството - „Радио СОТ"ООД.

Около 03,30ч. той забелязал,че между две компании, в едната от които бил обвиняемият , а в другата - св. В. А., напрежението ескалирало.Поради тази причина охранителят св.И.А. отишъл на бара при тях ситуацията се поуспокоила, той тръгнал  към портала, където се осъществявал пропускателен режим. Там обаче получил сигнал, че същите компании са влезли отново в конфликт. Когато охранителите започнали да извеждат мъжете от двете компании, обвиняемият направил опит да удари св.И.А., но не успял. Конфронтиралите се клиенти били изведени навън през портала на дискотеката и докато А. водил разговор на около метър пред вратата с един от изведените мъже, Т. се приближил към него рязко и му нанесъл два удара отляво в областта на лицето, вследствие на които причинил на охранителя разкъсно-контузна рана по лигавицата на горната устна на устата, травматичен оток и кръвонасядания по лицето.

След нанасяне на ударите обвиняемият побягнал в посока „Градската градина", но бил задържан.На място пристигнал автопатрул от РУ Пазарджик в състав полицай св.Р.Г. и полицай св.Тр.И..На място в района на Битовият комбина установили група охранители от „Радио СОД",които били задържали Т.. Същият бил в нетрезво,без видими следи от нараняване.

След установяване на самоличността му, на Ст.Т. бил съставен акт за нарушаване на наредбата за обществения ред в Община Пазарджик. При описанието на нарушението било посочено,  че общественият ред е засегнат със скандал и обидно действие спрямо охранителя Ив. А.. Въз основа на акта, предявен и връчен надлежно на нарушителя на място,  било издадено НП, което влязло в сила на 14,12,17 г.

Производството по него е било възобновено от ПзАдС и постановеното НП -  отменено ( л. 99-100).

 

 

 

 

 

Съобразявайки тези факти, възприетия въз основа на СМЕ вид и степен на телесното увреждане и качество на пострадалия , прокурорът е предал на съд подсъдимия за престъпление по чл. 131, ал.1, т.1 във връзка с чл.130, ал.2, във връзка с чл.93, т.1, б. "б" от НК - причинена лека телесна повреда по смисъла на чл 130, ал.2 от НК на длъжностно лице при изпълнение на службата му. 

Соченият като извършител на инкриминираното престъпно деяние е бил клиент на дискотеката. В нея пострадалият изпълнявал длъжност охранител, комуто било възложено въз основа на длъжностната характеристика да „Взема мерки за недопускане и предотвратяване на кражби, разхищения ,наводнения, пожари,,..Следи за изправността и правилното функциониране на сигнално-охранителната техника, пожарно-известителната техника и видеонаблюдения, осигурява и техническата охрана на територията на дружествата,,. Осигурява пропускателен режим в съответствие с Правилника за вътрешния трудов ред, като контролира движението на работниците /служителите. Предвид така възложените му с длъжностната характеристика задължения св.И. Георгиев е длъжностно лице по смисъла на чл.93 буква „б" от НК. За този извод следва да се има от една страна безспорно доказаната интеграция към предприятието, осъществява охранителната и пропусквателна дейност в питейно- овеселителното заведение и от друга -  и от друга решение на ПОС по в.н.д. 21/15г. ( първоинст. НОХД 1321/14), в което е застъпено споделяното от настоящия състав становище, че дейността не може да се разграничава на такава по трудов договор от една страна и по граждански- от друга.  

Това качество не се спори от обвиняемия.  Всъщност последният не отрича и посегателството си спрямо охранителя, но твърди, че го ударил след като самият той бил ударен от охранителя , който му казал „ да пали бързо“ ( л. 37-38 по делото). Така представената с обясненията на пострадалия ситуация прави възможно приложението на реторсията , при откриване на всички предпоставки и решение в този смисъл на състава.

Твърдението на обвиняемия обаче, че той е бил обект на посегателство от страна на охранителя  непосредствено преди той да осъществи такова спрямо него е напълно изолирано от останалите доказателства по делото.   Наистина, той е споделил пред св. М.  с която съжителства на семейни начала), че е бил бит от охранителите, но тя не представи данни това да е станало в ситуацията, възпроизвеждана от него в обясненията му, нито пък бяха представени снимките, които се твърди, че са били направи. От друга страна показанията на пристигалите на място полицаи от „Охранителна полиция“ св. В. и с.И. еднозначно сочат, че по лицето не е имало видими наранявания.

 Така извън обясненията на обвиняемото лице и показанията на неговата съжителка, няма други доказателствени източници, кито да сочат факта, че то е било удряно от пострадалия. 

  Всички останали свидетели, които са били разпитани депозират твърдения, които правят невярно заявеното от обвиняемия, че е ударен от пострадалия.

От показанията на св. В. А. стана ясно, че обвиняемият е неговият приятел са имали предизвикателно-агресивно поведение спрямо компанията на този свидетел, което е станало основание за намесата на охранителите от дискотеката и извеждането на нападателите.  Това се потвърждава от показанията на колегите на пострадалия свидетелите Д. А. и В., които еднозначно сочат, че  докато пострадалият обяснявал на обвиняемия (  по повод негов въпрос) защо е изведен, същият директно го ударил в лицето и потекла кръв.

 Другото важно обстоятелство, което се изяснява от показанията на тези двамата свидетели е мястото, на което е осъществено това посегателство. Изясняването му е важно, тъй като този въпрос стои на разрешаване още с отразяването в обстоятелствената част на обвинителния акт, че ударите били нанесени пред „аптеката срещу входа на дискотеката“. Мястото е в централна градска част на Пазарджик и разположението на обектите край дискотеката е ноторно известно за всеки гражданин на Пазарджик.Аптеката е на поне шест-седем метра от входа на дискотеката и това отстояние поставя въпроса дали там, на това място длъжностното качество се запазва ( виж Реш 531/93г. по н.д. 389/93г.) . следва обаче да се има предвид първо - че пострадалият се е намирал не там, където е възприето от прокурора при описание на обстоятелствата по извършване на престъплението, а непосредствено или на около метър от входа на дискотеката и второ -  местонаходжението му там е било функционално обвързано с изпълняната (по длъжност) дейност по извеждане на лице, което нарушава реда в заведението. Затова  качеството а пострадалия е запазено към момента на получаване на увеждяаинята. 

А те са установени от съдебен лекар (  съдебно медицинско удостоверение №85/2017г.) ,- разкъсно-контузна рана по лигавицата на горната устна на устата, травматичен оток и кръвонасядания по лицето, които експертът е квалифицирал по приложимите медико-биологични критерии като  разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК и телесна повреда по чл. 130, ал.1 и ал.2 НК. Прието е, че описаните увреждания добре отговарят по време и начин да са получени както съобщава пострадалият, а именно в резултат на действието на твърд, тъп предмет чрез удар с или върху такъв.Травматичните увреждания  причинили на пострадалия - болка, по смисъла на чл. 130 ал.2 от НК, за около 2-3 дни.

Тук следва да се посочи, че възприетата от прокурора квалификация е неправилна, тъй като съдебната практика е константна по въпроса, че разкъсно-контузната рана и кръвонасяданията съставляват разстройство на здравето, извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК. Липсата на съответната корекция чрез съдебният акт към правилната квалификация на деянието произтече от процедурната невъзможност за такава- при  липсата на  инициатива от страна на прокурора да внесе изменения в обвинението не може  да бъде осъдено лице за по-тежко наказуемо от вмененото му престъпление (наказанието по чл. 131, ал.1, т.1  във връзка с чл.130, ал.1 НК е по-тежко от това по чл.131, ал.1, т.1  във връзка с чл.130, ал.2 НК).

 В субективно отношение деянието е извършено с пряк умисъл. В  съзнанието на дееца е съществувала ясна представа за признаците от състава на горепосоченото престъпление и конкретно за това, че удряйки в лицето пострадалия ще му причини най-малко лека телесно увреждане, и същевременно деецът е целял причиняването на такива увреждания. Съзнавал е, че върши това спрямо длъжностно лице при изпълнение на службата му, тъй като именно в това качество е и контактувал с пострадалия.

Във връзка с констатираните няколко увреждания и съгласно установеното от ППВС 3/ 79г. - т. 18:  Когато с извършването на едно деяние деецът причини на едно или повече от едно лице еднакви по характер телесни увреждания, касае се до причиняването на една повреда, защото в резултат на посегателството се осъществява от обективна и субективна страна изпълнителното деяние на едно и също престъпление.Когато с деянието се причиняват на едно лице две или повече различни по вид телесни увреждания (тежка и средна), е налице едно престъпление, което следва да се квалифицира с оглед на най-тежкия резултат.В тези случаи не е налице идеална съвкупност. Това е така, защото обектът на посегателството е един и същ и по силата на общия принцип по-лекият резултат се поглъща от по-тежкия. Наличието на няколко еднакви или различни по характер увреждания е от значение за наказанието, но не и за квалификацията на деянието.

Изложеното горе бе достатъчно основание Съдът да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение.

За да определи вида и размера на наказанието, което подсъдимия следваше да получи  за извършеното от него деяние, Съдът има предвид на първо място предвиденото в закона наказание за това престъпление, съдебният статус на предаденото на съд лице ( необременен ) и липсата на причинени имуществени вреди.  Така се установи наличие на предпоставките по чл. 78а , ал.1 от НК и Т. бе освободен от наказателна отговорност като му се наложи административно наказание глоба.  При отмерването й се отчете липсата на данни за противоправни и противообществени прояви на предаденото на съд лице, непосредствените позитивни впечатления от личността му, които затвърдиха извода, че това неговото поведение е напълно инцидента проява в живота му. Затова се наложи глобата в предвидения минимален размер, като се прие, че така се постигнат целите по чл. 12 от ЗАНН за реализиране на административно-наказателната отговорност.

В тежест на подсъдимия се възложиха и направените по делото разноски в размер на 105 лева по сметка на ОД на МВР Пазарджик.

По изложените мотиви Съдът постанови решението си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: