Решение по дело №230/2018 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 22
Дата: 14 януари 2019 г.
Съдия: Емил Любомиров Митев
Дело: 20185001000230
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 23 април 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер  22      Дата  14.01. 2019    година

 

Пловдивски апелативен съд,търговско отделение,трети  търговски състав       

                               

                                                           Председател:Красимир Коларов

                                                                  Членове:   Георги  Чамбов

                                                                                         Емил Митев

 

секретар: Златка Стойчева

открито съдебно заседание на   7. ноември 2018 г.

разгледа докладваното от  съдия Емил Митев

въззивно  търговско дело   230 по описа за 2018година

 

 Производството е  въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК. 

          Образувано е по въззивната жалба    на адвокат  Г.П. *** в качеството му на пълномощник на ищеца  Т. Г. П., ЕГН:********** действащ  като едноличен търговец с фирма „Н. –Т.П.“,ЕИК *** против Решение № 432  от 21.08.2017 г., постановено от  Пловдивския  окръжен съд по   търг.дело № 484/2015 г. по описа на ПОС.

          По силата на обжалваното решение  съдът  е отхвърлил предявените  от Т. Г. П. в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ „Н. –Т.П.“  искове по  чл.517,ал.3  ГПК – за прекратяване на ответните дружества „Д.Н. „ООД  ЕИК***и „Н.С.„ ООД – град П. ЕИК ***, съдружник в които търговски дружества е бил  длъжника  Б.Х.К..

          Във въззивната жалба се поддържа оплакването ,че  първоинстанционният съд неправилно е приложил  разпоредбата на чл.47,ал.1 ГПК, без  да приложи  специалната разпоредба на чл.50,ал.4  ГПК, която се отнася до  двете ответни  дружества.

         На следващо място съдът  не е съобразил  факта ,че  търговците  се са се намирали  на адреса на управление и няма  офис , респ. канцелария на адресите на управление, в  който  случай залепването на уведомление  е лишено от смисъл.

          Претендира се отмяната на  решението като постановено в нарушение на материалния закон  и постановяване на  въззивно решение по същество , по силата на което  да се уважи иска по чл.517,ал.3 ГПК и двете  ответни дружества да бъдат прекратени.

        Ответната страна „Н.С. ООД  ЕИК***, представлявано от  пълномощника си по делото адвокат Т.Б. поддържа писмен отговор, съгласно който  въззивната жалба е неоснователна.

         Постъпила  е  частна жалба  от  „Н.С. „ООД ,  с която се  обжалва  Определение № 327  от   19.02.2018 г.,постановено по търг.дело № 484/2015г., с което  съдът е оставил  без уважение молбата на  молителя  по чл.248  ГПК за изменението на постановеното решение в частта му относно присъдените разноски.  Претендира се да се присъди пълния предявен размер на направените разноски от 1100 лева.     

        Ответната страна „Д.Н. „ООД- *** не е взела становище по основателността на въззивната жалба.

        Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във въззивната жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:

        Предявени са  субективно –пасивно съединени искове за прекратяване на ответните дружества по реда на чл.517,ал.3  ГПК.

       По делото е безспорно установено, че  лицето  Б.Х.К. е длъжник на ищеца  ЕТ „Н. –Т.  П.“.  В полза на  кредитора е бил издаден  изпълнителен лист от 16.01.2015 г  за сумата от 4 029.66 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от  13.01.2015 г до окончателното изплащане на дължимата сума. Въз основа на издадения изпълнителен лист по молба на  взискателя  ЕТ „Н.Т.П.“ е било образувано  изпълнително дело № 46/2015 г по описа на ЧСИ  Л.М..

          По делото е документално установено и не се спори, че  длъжника Б.К.е съдружник и в двете търговски дружество „Д.-Н.„ООД и „Н.  С. „ООД ***.   

        По делото не се спори, че  принудителното изпълнение е започнало с  налагането на  запор върху  дружествените дялове  на  съдружника –длъжник от капитала на търговски дружества.  Последните са със статут на дружества с ограничена отговорност.

        Документално е установено ,че запорите върху притежаваните от длъжника дружествени дялове са вписани  в  Търговския  регистър по партидите на ответните дружества на дата 27.01.2015 г. След налагането на запорите  и вписването им по партидите на ответниците  частният съдебен изпълнител е  връчил  изявленията  на взискателя по  чл.517,ал.1 изр.1во ГПК – за прекратяване  участието на  съдружника –длъжник  в   ответните дружества.

       Тези  изявления са  били връчени на  ответниците на дата 13.02.2015 г - това е приетата от ЧСИ дата на връчването на изявленията за прекратяване.  След изтичането на тримесечният срок  ЧСИ  на основание чл.517,ал.3  ГПК  е овластил взискателя  ЕТ „Н.  -Т.П.“ да предяви  иск пред  Пловдивския окръжен съд за прекратяване на ответните дружества. В този случай  е следвало  да се образуват две отделни дела срещу   всяко едно от двете дружества, в които длъжника е съдружник .

         Няма пречка  обаче  исковете да се  предявят с обща искова молба, при условията на  субективно  пасивно   съединяване на исковете. Овластяването за предявяването на исковете по чл.517,ал.3  ГПК ,конститутивни по своя характер  е изрично.      Обективирано е  в  Постановление за  овластяване от 06.07.2015 г., издадено на основание чл.517,ал.3  ГПК от  ЧСИ  Л.М.  по образуваното   изпълнително дело № 46/2015 г.по описа на същия ЧСИ.

           Изложената до тук  фактическа обстановка  е точно установена от ПОС  и въззивният съд я  приема изцяло, тъй като   фактите са документално установени.

          Първоиинстанционният съд е  отхвърлил исковете по чл.517,ал.3  ГПК срещу двамата ответници, тъй като е приел, че  определения в закона тримесечен срок  не е започнал да тече  от началната дата  13.02.2015 г.,която  е приета  от частния съдебен изпълнител в издаденото от него  Постановление за овластяване от 06.07.2015 г.

          По- конкретно съдът е приел, че  връчването на изявленията  не  е станало редовно и не са  били спазени изискванията на чл.50,ал.4  ГПК във връзка с чл.47,ал.1 ГПК. 

      Съдът обаче не е съобразил  , че  за да бъде връчено редовно уведомление  по реда ,предвиден в чл.50,ал.4  ГПК необходимо е търговецът или юридическото лице   да има „канцелария“ , респ.офис  По отношение на  първото дружество  „Д.-Н.“ ООД е установено,че  адресът по търговската регистрация, който е вписан в търговския регистър,  а именно ул.“Д.*.съвпада с  домашния адрес на  длъжника   Б.К..

        Нещо повече, след като  е узнал за  постановеното в полза на дружеството решение на първия съд последния  е подписал съобщението за връчването на съдебен акт / за справка  л.365/.  Подписал го и то в качеството на „управител „ което всъщност вече не е притежавал към този момент.

          По отношение на второто дружество   „Н.С.„ ООД адресът по търговска регистрация: град П.,  ЖК „Т. „,***– това е домашният адрес на управителя  В.В..

        Следователно и в двата случая  на посочените адреси за регистрация няма офиси, нито „канцелария“ и  този факт е отразен в отметките на  длъжностните лица- връчители.  Управителите на двете дружества не са изпълнили задължението си да посочат  адрес, съвпадащ  с мястото където се намират офисите на  представляваните от тях дружества.   Да се залепват уведомленияна домашните адреси на съдружниците, в които няма  „канцелария“- това е лишено от какъвто и да е смисъл.  Като е приел обратното в смисъл, че  уведомленията не са връчени при спазване изискванията на чл.50,ал.4 ГПК – съдът е  игнорирал  съществения факт, че легитимните  управители на двете дружества не са изпълнили задължението си да посочат точен адрес за търговска регистрация на дружествата.

          Но  дори да приемем, че  връчването на уведомленията е нередовно, то   остава открит въпроса за тримесечният срок, който  безспорно е изтекъл към  датата на последното съдебно заседание:11.04.2017 г.  Следва да се отчете факта ,че  смисълът на този тримесечен срок е да се даде възможност да се уредят взаимоотношенията между съдружника –длъжник и  дружеството в което той участва, което е трето лице.

 

      В този случай няма нищо фатално ако този тримесечен срок не е изтекъл към датата на подаване на исковата молба -6.07.2015 г.

      Изобщо не е необходимо  ЧСИ да  издава ново  Постановление за овластяване  дори  в случай,че  неправилно  е приел, че тримесечният  срок  е изтекъл. Безспорен е  факта  е ,че  този предвиден в закона срок  е изтекъл  в хода на първоинстанционното  дело в рамките на което  съдът е събирал всякакви неотносими  към  предмета на спора доказателства.

        Достатъчно е било съда да констатира  факта  в кой точно момент  от развитието на делото управителите са узнали за направеното от взискателя изявление. А този момент на узнаването по необходимост се свързва с момента на  получаването на  препис от исковата молба .  От съдържанието на последната  управителите са могли да узнаят, че има опасност дружествата им да бъдат прекратени , при което положение трябва да уредят имуществените отношения със съдружника –длъжник .

         По отношение на „ Д.Н. „ООД уведомлението за  изявлението на  взискателя за прекратяване е станало известно не по-късно от 07.09.2015 г., когато на   управителя  Н.К. е връчен препис от ИМ / л.38 /.  По отношение на второто дружество „Н.С.“ООД  узнаването  за изявлението на взискателя е  станало не по –късно от  10.06.2015 г. На тази последна дата управителят  В. В.  е подал молба до  ЧСИ Л.М. / л.60-61 от делото/,от съдържанието на която става ясно, че преди тази дата е получил  изявлението на взискателя.  Считано от тези две дати е започнал да тече  тримесечният срок по чл.517,ал.3 ГПК , който очевидно  е изтекъл далеч преди  приключване на  устните състезания в последното съд.заседание  през м.април  2017 г.

          Тримесечният срок не е нещо  сакрално – същият може да изтече  и в хода на висящото  исково производство,поради което   достатъчно бе съдът да се позове на разпоредбата на чл.235,ал.3 ГПК.  Става въпрос за  един  новонастъпил след предявяването на иска  факт, който  е релевантен, тъй като   срока се предоставя  на третото лице-дружеството, за да уреди имуществените последици със съдружника.

          Две години ,през което време делото е било висящо  не са  били достатъчни  за да бъде удовлетворено вземането на взискателя, при  което положение  съдът не имал друга възможнжост  освен да  уважи предявените искове.

         Това е така , тъй като всички предпоставки  за прекратяване на двете търговски дружества ,предвидени в чл.517,ал.3 от ГПК са били  налице и затова  отхвърлянето на исковете  е  неочакван  обрат за  ищеца -кредитор и  все още неудовлетворен взискател по изпълнителното дело.  На всичко отгоре ПОС в производството по чл.25 ,ал.4  ЗТР е отменил отказа на длъжностно лице към АВ и е  дал указания да се извърши вписване на  заличаването на изключения съдружник -длъжник.

       С това свое  решение, което  видимо е без съдържателни мотиви се обезсмисля  напълно производството по чл.517,ал.3 ГПК.  То е предназначено за да бъде удовлетворен кредитора, а не да се подпомага  длъжника да избегне плащането на едно  съдебно признато задължение. Кредиторът удостоверява това си качество с издаден в негова полза изпълнителен лист.

       Следва да се отмени  изцяло  обжалваното решение и да се постанови въззивно решение по съществото на спора, с което на основание чл.517,ал.3 ГПК  се прекратят двете ответни дружества.  Трябва да се  постановят два отделни диспозитива за всеки един ответник.

          Следва ответниците да заплатят направените от ищеца съдебни разноски пред двете съдебни инстанции. Последните са документално установени в общ размер на 400 лева,съгласно представения Списък по чл.80 ГПК.

         Частната жалба подадена от ответника  „Н.С.„ООД против Определението № 327 от 19.02.2018 г.,постановено от ПОС по чл.248 ГПК  е неоснователна – съдът правилно е приложил разпоредбата на  чл.78,ал.5 ГПК и е намалил адв.възнаграждение което е било прекомерно и не е било съответно  на фактическата сложност на делото. Защото правна сложност делото  е нямало, извън  усложнението ,което съдът сам си е създал като не е приложил  разпоредбата на чл.235,ал.3 ГПК.

       Всъщност, частната жалба е  в случая безпредметна – с оглед резултата от въззивното решение, при който отговорността за направените от ищеца съдебни разноски   ще бъде възложена на ответниците, включително и върху втория ответник „Н.С. „ООД ,т.е частният жалбоподател.

        По тези  съображения  и на основание чл.271 от ГПК Пловдивският апелативен съд

 

                                Р   Е   Ш   И  :

     

         ОТМЕНЯ  Решение № 432  от 21.08.2017 г., постановено от Пловдивският окръжен съд по  търг.дело № 484:2015 г по описа на съда, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

          ПРЕКРАТЯВА търговско дружество ****, седалище и адрес на управление:***  на основание чл.517,ал.3 ГПК, по иска,  предявен от  Т. Г. П., ЕГН: **********,действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ“Н.– Т.П.“  ЕИК ****.

          ПРЕКРАТЯВА търговско дружество ****“ООД ЕИК***,седалище и адрес на управление:*** на основание чл.517,ал.3 ГПК по иска, предявен от ищеца Т. Г. П., ЕГН:**********,действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ „Н. –Т.П.“ ЕИК ****.

         ОСЪЖДА „Д.-Н.„ООД ЕИК ***и  „**** „ООД ЕИК *** да заплатят на ЕТ „Н.-Т.П.“ сумата 400 лева ,представляваща направените от ищеца съдебни разноски пред двете съдебни инстанции.

        ПОТВЪРЖДАВА Определение № 327 от 19.02.2018 г.,постановено по  търг.дело№ 484/2015 г по описа на ПОС,с което съдът е оставил без уважение молбата  по чл.248  ГПК подадена от „Н.С.“ООД за изменение на решението в частта за разноските, като се присъди пълния размер на адвокатското възнаграждение от  1100 лева“.

        Решението   подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок, считано от връчването му.

 

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:            ЧЛЕНОВЕ:1.                2.