№. 512 / 16.8.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
16.08.2019 година
г. М.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - М., втори граждански състав в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Татяна Иванова и в присъствието на прокурора….…..…, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д. №. 2726 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.262 КТ вр. чл.150 КТ и чл.86 ЗЗД.
Ищецът П. Е. П. xxx твърди в исковата молба, че работел в ответното дружество по трудов договор сключен на дата 03.10.2016 г, по силата на който заемал в ответното дружество длъжността „обслужващ бензиностанция/газостанция”, шифър по НКП 5, работно място гр.М. поделение Бензиностанция Трансойл, на 8 часов работен ден сумирано изчисляване на работното време, реално полаган на смени по 12 часа по месечни графици съставени от работодателя и променяни по нареждане и/или със знание на работодателя. Всеки месец за положен от него труд работодателят следвало да плаща основна заплата в размер на 525.00 лева, а от 01.04.2017 г. в размер на 545.00 лева, и към нея да добави допълнително възнаграждение за: нощен труд извънреден дневен и нощен труд, труд на официални празници. Твърди, че по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ напуснал работа, считано от 05.01.2018 г., а след прекратяването на трудовия му договор и до момента не му било изплатено трудовото възнаграждение за положен извънреден труд в периода от м.01.2017 г. до м.06.2017 г. в размер на 176 часа. Заявява, че многократно се обръщал с молба към работодателя да му бъде изплатен този извънреден труд, но безуспешно. Твърди, че се обърнал с молба до Дирекция „Инспекция по труда“ гр. М., които също установили, че бившия му работодател, ответник в настоящето производство му дължи суми за положен извънреден труд, които до момента не са му изплатени. Твърди, че часовата ставка на един час е равна на 3.60 лева, или общо се равнява на сумата в размер на 6З3,60 лева. От отговора на молбата му с изх. №. 18068922/15.06.2018 г. на дирекция „Инспекция по труда“ гр.М. е видно, че от представените пред контролните органи ведомости за начислени и изплатени трудови възнаграждения през м.януари 2017 г. е констатирано, че действително положения извънреден труд, в размер на 176 часа, във връзка със сумирано отчитане на работното време, не е бил начислен и изплатен по разплащателната ведомост с увеличено трудово възнаграждение в пълен размер, с което е допуснато нарушение на чл.262, ал.1, т.4 от КТ, във връзка с чл.7 от Наредба за структура и организация на работната заплата. Твърди, че съгласно чл.262 от КТ положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните, но не по-малко от посочените в разпоредбата минимуми, съобразно работа през работни/почивни дни /празници/ сумирано изчисляване на работното време. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което се признае за установено, че ответникът му дължи на основание чл. 262, във вр. чл. 150 във вр. с чл. 128 т. 2 от КТ неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд в периода от м.01.2017 г. до м. 06.2017 г. вкл., в размер на 633,60 лева, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба - 07.11.2018 г. до окончателното плащане; на основание чл.86 от ЗЗД му дължи лихва за забава върху неизплатените главници за възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 100,00 лева. Моли съда да му присъди и направените в производството разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „. 7. Е. –. г. М., чрез адв.Л.К.А. xxx, е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Заявява, че не се спори по факта, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното дружество, възникнало обаче на 12.10.2016г. /а не, както твърди ищецът –. на 03.10.2016г./, както и че това трудово правоотношение е прекратено по взаимно съгласие между страните на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ със Заповед №. 22/05.01.2018г. Спорен е фактът дали ищецът е положил извънреден труд за периода януари 2017г. до юни 2017г. в размер на 176 часа, дали същият му е изплатен от работодателя в лицето на ответника и дали същият е отправял покана до работодателя твърденият извънреден труд да му бъде заплатен. Поддържа, че отговорът на тези въпроси е отрицателен. Твърди, че при него е въведено сумарно изчисляване на работното време за срок от 6 /шест/ месеца. Видно от присъствената форма за работещите при сумарно отчитане на работното време, която се води в ответното дружество е, че в голяма част от сочения период /януари-юни 2017г./ ищецът не е бил на работа поради това, че е бил в отпуск по болест, видно от представените пред работодателя болнични листи, както следва:
- в периода 13.02.2017-27.03.2017г. /общо 43 календарни дни/
- в периода 08.04.2017г.-20.05.2017г. /общо 43 календарни дни/
Предвид факта, че в горецитираните периоди ищецът не е бил на работа поради отпуск по болест за период общо в размер на 86 календарни дни /около 1/3 от периода/, твърди, че това обстоятелство води до извод, че същият няма как да е полагал извънреден труд, който да не му е заплатен. Поддържа, че за случая е приложима нормата на чл.9б, ал.2, във вр, с ал.1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските в редакцията й към ДВ, бр. 41 от 23.05.2017г. Съгласно тази норма, когато работник или служител през целия или през част от периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, е ползвал отпуск, нормата за продължителност на работното му време се преизчислява, като от броя на работните дни по календар се изваждат съответните дни отпуск, разрешени в работни дни по календар, както и съответната част от отпуските, разрешени в календарни дни, съвпадащи с работните дни по календар. Видно от изготвеният платежен фиш за месец юни 2017г., когато става и заплащането на положения извънреден труд с оглед въведеното сумарно отчитане на работното време за срок от 6 месеца е, че положеният от ищеца извънреден труд е изчислен съгласно чл. 9б, ал. 2, във вр, с ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските /ДВ, бр. 41 от 23.05.2017г./ и е изплатен изцяло на ищеца. Твърди, че след преизчисляване по гореописания ред, положеният извънреден труд от ищеца за периода януари-юни 2017г. е изчислен на 68.72З часа, който в левовата си равностойност се равнява на 371,34 лв. /триста седемдесет и един лева и тридесет и четири ст./, както е и изплатен след намаляването му с нормативно установените удръжки, видно от преводни нареждания от 03.07.2017г. и 19.07.2017г. Предвид гореизложеното и предвид липсата на задължение на ответника към ищеца за изплащане на извънреден труд, положен от същия за процесния период януари-юни 2017г., искът с правно основание чл.150, във вр. с чл.262 от КТ е недоказан и изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Твърди също, че предвид акцесорния характер на иска по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неизпълнение на парично вземане в размер на законната лихва върху главницата, счита, че същия е неоснователен и също следва да се отхвърли. Това е така, на първо място, поради липсата на главно вземане с оглед неоснователността и недоказаността на главния иск по чл.150, във вр. с чл. 262 от КТ. На следващо място в трудовия договор и в закона не е предвиден срок за плащане на вземането по чл.150 КТ, поради което работодателят изпада в забава за плащането му след покана - чл.84, ал.2 ЗЗД. В случая ищецът твърди, но не представя доказателства за отправянето на такава покана, както и за това поканата да е получена от ответното дружество, от което следва, че искът по чл.86, ал.1 ЗЗД също е неоснователен и следва да се отхвърли и на това основание. Също така следва да се има предвид, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца на 05.01.2018г., не са налице неизплатени вземания на същия от страна на работодателя в лицето на ответното дружество. Видно и от заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с работника /ищеца/, на същия са изплатени дори дните за неизползван годишен отпуск, както за 2017г., така и за 2016г. Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което отхвърли иска като неоснователен, както и да му присъди сторените деловодни разноски.
Доказателствата по делото са писмени. Изслушани са и са приети заключения на вещи лица.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че ищецът е подал на основание чл.410 ГПК заявление за издаване на Заповед за изпълнение, въз основа на което в Районен съд –. М. е образувано ч.гр.д.№. 2167/2018 година. Съдът е издал заповед за изпълнение, връчена на длъжника, като последният е депозирал в предвидения от закона срок възражение.
Установено е по делото и няма спор между страните, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното дружество, което е прекратено по взаимно съгласие между страните на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ със Заповед №. 2/05.01.2018 година. Установено е също така, че първоначално уговореното между страните основно трудово възнаграждение е в размер на 525,00 лева, а считано от 01.04.2017 година същото е изменено на 545,00 лева. От изслушаното по делото заключение на вещото лице Л.З.Ц. се установява, че за положен извънреден труд от 68.744чч. за периода от м.януари до м.юни 2017 година при часова ставка 5,40 лева, дължимата се сума е 371,22 лева. Установено е също така, че е начислена сумата от 411,26 лева и същата е изплатена на 19.07.2017 година.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства.
Спорният по делото въпрос е свързан с факта, дали ищецът е положил извънреден труд за периода от януари 2017г. до юни 2017г. в размер на 176 часа и дали същият му е изплатен от работодателя.
За изясняване на спорния по делото въпрос са изслушани съдебни експертизи, изготвени от вещото лице В.П.Т. и Л.З.Ц.. Събрани са и писмени доказателства в тази насока. Видно от присъствената форма за работещите при сумарно отчитане на работното време, която се води в ответното дружество е, че в голяма част от сочения период /януари-юни 2017г./ ищецът не е бил на работа поради това, че е бил в отпуск по болест. Това обстоятелство се потвърждава и от представените пред работодателя болнични листи за периода 13.02.2017-27.03.2017г. /общо 43 календарни дни/ и за периода 08.04.2017г.-20.05.2017г. /общо 43 календарни дни/. За посочените периоди, през които ищецът е бил в отпуск по болест, което обстоятелство сочи на извод, че ищецът не е бил на работа, респективно не е полагал извънреден труд. Този факт се потвърждава и от изявленията на вещото лице Л.З.Ц. в откритото съдебно заседание, проведено на 16.07.2019 година. В заключението си, вещото лице З. сочи, че положеният извънреден труд от ищеца е в размер на 68.744 часа за периода месец януари –. месец юни 2017 година, при часова ставка от 5,40 лева /с предвиденото нормативно увеличение от 50 %/, като дължимата сума за така положеният труд е в размер на 371,22 лева. Така определеният извънреден труд е изплатен на ищеца на 19.07.2017 година. На същия е изплатена и по-голям размер от дължимия, а именно 411,26 лева. Това обстоятелство се установява и от заключението на вещото лице В.П.Т. в нейното основно и в първото допълнително заключение, представено на 10.04.2019 година. Изложените по –. горе обстоятелства от двете вещи лица в посочените заключения кореспондира напълно с писмените доказателства приложени по делото. Не кореспондира с фактите по делото единствено второто допълнително заключение на вещото В.Т., представено на 16.05.2019 година, което е изготвено единствено след справка в Дирекция ,.Инспекция по труда" –. г. М., извършена единствено въз основа на фиш за месец юни 2019 година, в който е посочено, че ищецът е положил 176 часа извънреден труд, но без да е правена справка с присъствената форма за работещите при сумарно отчитане на работното време и графиците за работните смени при работодателя. Този факт е потвърден от вещото лице Л.З.Ц. в откритото съдебно заседание, проведено на 16.07.2019 година. С оглед на обстоятелството, че второто допълнително заключение на вещото В.Т., представено на 16.05.2019г. е в противоречие с всички събрани доказателства по делото, то съдът намира, че същото не следва да бъде кредитирано.
По делото е представен изготвеният коригиращ платежен фиш за месец юни 2017 година, когато е станало и заплащането на положения извънреден труд с оглед въведеното сумарно отчитане на работното време за срок от 6 месеца. От същият е видно, че положеният от ищеца извънреден труд е изчислен съгласно чл.9б, ал. 2, във вр, с ал.1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските /ДВ, бр.41 от 23.05.2017г./ и е изплатен изцяло на ищеца.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск за установяване дължимост на заплащане от ответника на ищеца на положен извънреден труд за период януари-юни 2017г., се явява недоказан и изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото по главния иск, съдът намира, че и акцесорната искова претенция за установяване дължимост на заплащане от ответника на ищеца на обезщетение за забавено плащане на извънреден труд, се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Съобразно този изход на делото ищецът П. Е. П. следва да заплати на ответното дружество сумата от 1 000,00 лева –. разноски в производството, съгласно приложен по делото списък на разноските.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от П. Е. П. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx против „. 7. Е., Е. 2., със седалище и адрес на управление г. М., б. м. №. 1., представлявано от управителя В. Ф. Ц. установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.262 КТ вр. чл.150 КТ и чл.86 ЗЗД –. да бъде признато за установено между страните, че ответникът „. 7. Е. - г. М. дължи на П. Е. П. xxx неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд в периода от м.01.2017 г. до м. 06.2017 г. включително, в размер на 633,60 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 07.11.2018 г. до окончателното плащане и лихва за забава върху неизплатената главница в размер на 100,00 лева, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№. 2167/2018 година по описа на МРС.
ОСЪЖДА П. Е. П. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на „. 7. Е., Е. 2., със седалище и адрес на управление г. М., б. м. №. 1., представлявано от управителя В. Ф. Ц. сумата от 1 000,00 лева –. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - М. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :