МОТИВИ
към Присъда № 122/19.02.14г.
по НОХД № 964/2013год.
по описа на СРС
Подсъдимият Н.Й.Г. е предаден на съд за това, че на
01.11.2012 год. в с. Б. обл. С. е запалил по непредпазливост чужд имот – покривна
конструкция на едноетажна постройка с площ 120 кв.м., покривна конструкция на
стопански постройки с обща площ 80 кв.м., 100 броя бали с люцерново сено и 50
броя бали слама, собственост на Й.Ж.В. *** и Б.Г.Д. и Ж.Г.Ж. *** и двете, като
са последвали значителни вреди в размер на 10 617,68 лева– престъпление по
чл.331 ал.3 предл.2 във вр.с чл.331 ал.1 от НК.
Представителя на обвинението пледира за осъдителна присъда, като указва
налагане на наказание адекватно на степента на обществена опасност, което да
изпълни целите по чл.36 от НК.
Пострадалите Й.В., Б.Д. и Ж.Ж. се явиха в съдебно заседание съвместно с
проц.представител- адв.Р.Неделчев при ВАК и заявиха, че желаят да се възползва
от правата си по чл. 76 и 84 от НПК и да се конституират в качеството на частен
обвинител и граждански ищец срещу подсъдимият. Заявиха, че желаят да предявят граждански
иск срещу извършителят на стойност 10 724,92 лева, представляващи
причинени имуществени вреди от извършеното престъпление в едно с законната
лихва върху тази сума, считано от датата на престъплението до окончателното и
изплащане. Претендират и направените разноски до настоящия момент. С оглед
доказване на претенцията си проц.представител на пострадалите лица представи
копие от фактура от което е видно, че са били направени и допълнителни разходи,
които не са били включени в ценовата експертиза. Съда след като изслуша
становището на страните прие и приложи към делото като доказателство
представеното копие от фактура.
Съда счете предявения граждански иск от пострадалите лица за допустим и
го прие за съвместно разглеждане като конституира постр. В., Д. и Ж. в
качеството им на частни обвинители и граждански ищци по настоящето наказателно
производство.
Първоначално след даване ход на делото от страна на защитата на подсъдимият
Г. се направи възражение за квалификацията на деянието, което съда след като
изслуша становището на страните счете за неоснователно и с протоколно
определение го отхвърли като такова. Бяха представени и нови доказателства-
копие от Строително разрешение № 142 и копие от Нот.акт № 42, т.VІІ, дело №
2205/1992г., които съда след като изслуша становището на ответните страни прие
и приложи към делото като доказателства.
От страна на защитата на подс.Г. беше направено и ново искане след
приключване на съдебното следствие за допускане на комплексна
пожаро-електротехническа експертиза, което съда след като изслуша становищата на
страните счете за допустимо и основателно и назначи исканата експертиза. Същата
беше изготвена в срок от определените вещи лица и депозирана по делото, като
съда я прие и приложи към делото като доказателство в едно с другите приети
такива експертизи.
След приключване на съдебното следствие от страна на защитата на подс.Г.
беше направено и ново искане за оглед или следствен експеримент, касаещ имота
на подс.Г. и дадените от страна на св.Т. показания. Съда след като изслуша
становищата на страните счете искането за неоснователно и с мотивирано
протоколно определение го отхвърли като такова.
След преценка на събраните в хода на съдебното следствие по делото
доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подс. Н.Й.Г. *** със семейството си, имал постоянна работа, не е
осъждан. Притежавал съвместно със съпругата си недвижим имот, находящ се в с. Б.
като същия се водил на името на съпругата му по документи, тъй като е бил
придобит чрез дарение / видно от приложеният по делото нот.акт /. Същият се
състоял от двуетажна жилищна постройка, гараж, стопански постройки (3 бр.) и
дворно място. Посоченият имот граничел с имот № 3 , собственост на постр. Й.Ж.В.,
състоящ се от дворно място, едноетажна жилищна сграда, гараж и стопанска
постройка. Една от стопанските постройки в имота на подс. Н.Й.Г. и пристройка в
имота на пострадалата са били с обща стена.
Имотът на подсъдимия не е бил обитаван постоянно. Той посещавал имота
сам или със съпругата си през почивните и свободни дни.
На 31.10.2012 г., след края на работния ден за времето от 19.00 до 19.30
часа подс. Н.Й.Г. посетил сам имота си в с. Б., с цел да провери заложения
материал от плодове за изваряване на ракия. Същият бил съхраняван в бидони,
оставени в стопанската постройка, която е в непосредствена близост до
пристройката в имота на постр. Й.Ж.В. ***. Той направил опит да включи
осветлението, тъй като навън било вече тъмно. Включил предпазителите на
електрическото табло, но установил, че в цялата сграда и стопанската постройка
нямало ток, въпреки че реално имало подаване на ел. енергия откъм таблото към
електропреносна мрежа в имота и постройките. За това осветил помещението посредством
газова лампа. Подсъдимият посочил, че си е поставил за задача да провери
инсталацията към стопанските постройки (от ел. таблото до навеса), тъй като
осветлението не се задействало, въпреки включването и поради причина, че същата
тази инсталация била изградена самоделно и представлявала мостов ел. проводник,
поставен във вид маркуч, обозначен като „шлауха”, който бил горим. Преди да
напусне имота подсъдимият не изключил предпазителя, подаващ ел. енергия към
гаража и съответно към навеса.
На 31.10.2012 г. вечерта св. М.П.Т., съседка на постр. Й.Ж.В. и подс. Н.Й.Г.
забелязала, че в имота на подсъдимия светят ел. крушки и предположила, че той е
в имота си. Тя не може с точност да каже колко е бил часът и си легнала. Около
03.30 ч. на 01.11.2012 г. св. М.П.Т. излязла навън и усетила силна миризма на
кабел. Огледала се и тъй като не забелязала нищо обезпокоително се прибрала.
Около 04.30 ч. тя отново излязла навън и тогава видяла, че в имота на
подсъдимия горял огън. Започнала да търси телефон, за да сигнализира за пожара,
като същевременно започнала да вика. Стекли се хора, пострадалата Й. Ж.В. чула
виковете, събудила се, видяла, че част от стопанската постройка на съседа й
гори и огънят се разпростира и в лятната пристройка на имота й. Събралите се
хора започнали да гасят пожара, специализираният автомобил на ПБЗН пристигнал
около 5.20 ч. и пожарът бил потушен.
Извършен е бил оглед на местопроизшествието, при който било установено,
че при възникналия пожар са изгорели покривните конструкции на стопанските
помещения в имота на подс. Н.Й.Г.. Покривната конструкция на цялата жилищна
сграда на постр. Й. Ж.В. била изгоряла. Покривните конструкции на тухлена
пристройка, състояща се от две помещения са изгорели на ¾ от площта им.
Покривната конструкция на дървен навес и покривната конструкция на втората
тухлена постройка са изгорели. Общата площ на изгорялата покривна конструкция
на жилищната сграда, тухлените пристройки и навес е около 160 кв. метра. При
огледа е било установено, че между двата имота (№ 3 и № 5) са разположени общо
3 гаража, като единият е към имот № 5, а останалите два към имот № 3. Трите
гаража не са били засегнати от пожара. В гаража в имота на подс. Н.Й.Г. имало
монтирани две ел. табла. Едното от ел. таблата е било с автоматични
предпазители, като три от тях били вдигнати(включени), а именно: за
осветлението в кухнята, за осветлението в самия гараж и за осветлението на
спалня в жилищната сграда на подсъдимия.
При огледа на местопроизшествието са били иззети веществени
доказателства:
- част от медни жици от обгорял кабел, излизащ от плочата на тераса на
2-ри етаж на жилищна постройка в имота на имот № 5 в с. Б.;
- част от медни жици с клеми за 2 бр. ел. ключа за светване на ел.
крушка към 1-та стопанска постройка, прилежаща към жилищна сграда в имот № 5.
Покривната конструкция на къщата, тухлените постройки и навеса са били
изработени от дървен материал (цер) и цигли, напълно унищожени от пожара.
Пострадалата Й. Ж.В. твърди, че при пожара са изгорели и 100 бали люцерна и 50
бали слама.
По делото е била назначена и изготвена електротехническа експертиза,
която отговорила на поставените въпроси както следва:
В стопанските постройки, собственост на подс. Г. и св. В., които са
поразени от възникналия пожар, има изградени ел. инсталации. При огледа на ел.
инсталациите на къщата и стопанските постройки, собственост на Й.Ж.В. *** не са
били установени пропуски в направата им и неспазване изискванията на
електротехническите правилници за техническа и противопожарна безопасност.
При изпълнението на електрическата инсталация на стопанските постройки,
собственост на подс. Н.Й.Г. имало значителни пропуски и са създадени
предпоставки за възникване на електрическо късо съединение (връзките между
отделните проводници, между проводниците контактите и фасунгите са изпълнени и
изолирани ненадлежно, не са използвани разклонителни кутии, неправилно са
положени и закрепени проводниците по стените и таваните, проводниците,
захранващи осветителните лампи, а и самите лампи са монтирани много близко до
леснозапалими материали и др.).
Проводникът, свързващ ел. инсталация на стопанските постройки с ел.
инсталация на къщата е поставен в горима пластмасова шлауха. Част от него е с
изгоряла изолация. По трасето на проводника има остатъци от разтопени изолация
и шлауха, сочещи за наличие на късо съединение в ел. инсталация на стопанските
постройки.
По захранващия проводник на лампа, монтирана в една от стопанските
постройки има белези за наличие електрическо късо съединение (наличие на т. н.
„звезди” и „перли”, стопена и изгоряла изолация).
Следствие на значителните пропуски при направата на ел. инсталация на
стопанските постройки, собственост на подс. Н.Й.Г. са се създали предпоставки
за възникване на пожара от електрическото късо съединение. От получилото се
късо съединение се стопява и запалва изолацията на захранващите проводници. А
близостта им до дървената конструкция на стопанските постройки е спомогнало за
запалването й. От там огънят се е пренесъл към покривите на стопанските
постройки и къщата, собственост на постр. Й.Ж.В..
От заключението на пожаро-техническата експертиза е видно, че най-
вероятната причина за възникване на пожара е проводникът, свързващ ел. инсталацията
на стопанската постройка с ел. инсталацията на къщата. По време на огледа се е
установило, че същият проводник е с обгоряла изолация и има белези за наличие
на електрическо късо съединение(наличие на т.н. „звезди” и „перли”)… Най-вероятното
място на първоначално възникване на пожара е запалване на електрически кабел,
вследствие на късо съединение. Кабелът е бил положен под горима дървена
конструкция и е захранвал с електричество стопанската постройка.
Предполагаемото място на огнището на пожара е в стопанската постройка на Н.Г..
Посоката на разпространение на огъня, е от стопанската постройка на Н.Г., на
североизток към селскостопанската постройка на Й.В.. От селскостопанската
постройка огънят се е разпространил и върху къщата й. Заключението на
допълнителната електротехническа експертиза е, че причината за възникване на
пожара в стопанските постройки, собственост на подс. Н.Й.Г. е електрическо късо
съединение в електрическата им инсталация. При направата на електрическата
инсталация са допуснати значителни пропуски, които са посочени в предходната
експертиза.
От заключението на назначената и изготвена строително- техническа
експертиза е установено, че стойността на нанесените щети на пострадалата Й.Ж.В.
в резултат на причинения по непредпазливост пожар в къщата й, находяща се в с.
Б. възлиза на 9 817.68 лева.
От заключението на назначената съдебно-ценова експертиза е видно, че
стойността на балирания фураж към момента на деянието (м. 11.2012 г.) е както
следва: 100 бали х 20 кг.
Люцерна - 700.00 лева и 50 бали х 20
кг. Слама - 100.00 лева. Общо на пострадалата са
причинени значителни вреди в размер на 10 617.68 лева.
От показанията на свидетелите Р.Й.С. и Д.Д.Д. се установява, че подс. Н.Й.Г.
е започнал да строи в имота на съпругата си в началото на 1990 г. Първоначално
построил гараж, след това издигнал стена между него и имота на пострадалата с
разрешение на съпруга й, а след това и другите постройки. Свидетелите са
категорични, че подсъдимият е извършвал сам цялата строителна дейност в имота
си, като роднините му (родителите на съпругата му) почти не са ходили в имота
му.
От заключението на назначената допълнително комплексна
пожаро-техническа експертиза е видно, че не са били установени следи или
веществени доказателства, които да сочат, че пожара е бил предизвикан умишлено
от трето лице. Установено е с категоричност и от тази експертиза, че мястото на
първоначалното възникване на пожара е било в стопанската постройка на имот №5,
който се стопанисвал от подс.Г.. От извършения допълнителен оглед е било
установено, че от разпределителното табло, намиращо се в гаража на имота на
подс.Г. се захранвала стопанската сграда чрез проводник ПВВМ 2Х2,5 кв.мм, който
не отговарял на изискванията за ПУЕУ и Наредба № 3/2004г. за устройство на
електрическата уредба и Наредба №6/2004г. за технически правила и норми на
проектиране.
От разясненията на вещите лица, дадени от тях в съдебно заседание по
повод тази експертиза е видно, че огънят е дошъл от вътрешната част на имота на
подс.Г., няма данни в имота да е имало запалими вещества, тъй като липсвал
т.нар. кръг, който е с по-голям интензитет на горене от останалата част на
сградата. Относно захранващия кабел, излизащ от ел.таблото в гаража към
стопанските постройки вещите лица дадоха следното пояснение- тъй като е била
изгорена цялата обвивка на този кабел, то категорично в него се е появило
напражение, което е довело до това. Цялата обвивка на този кабел е изгоряла
еднакво по цялото протежение, което от своя страна навежда на довода, че в
самия кабел се е появило напрежение, а обвивката му не е изгоряла в следствие
на огънят. В тази връзка и както стана ясно от разясненията на вещите лица
автоматичния предпазител изключва при късо съединение, но не може да реагира на
високи преходни съпротивления, които по своето естество представляват
намаляване на изолационната повърхност на кабела и преминаващите токове между
фазата и нулата допълнително нагряват проводника, в следствие на което неговата
обвивка се разтапя. Именно в тази ситуация автоматичния предпазител не може да
реагира, а както е видно и от приложения към делото снимков материал този
проводник е изгорял равномерно по цялото си протежение, а тъй като е минавал
през астмата в двора и по нея не са констатирани никакви поражения, означава
само и единствено, че в този проводник се е появило такова напрежение. По този
начин вещите лица категорично отхвърлиха версията, лансирана от страна на
защитата на подс.Г., че може пожара да е бил предизвикан от клечка кибрит
например. Използвания от подс.Г. проводник в тази му част не отговаря на
изискванията , тъй като подобен вид проводник тип ПВВМ се използва за скрита
инсталация. Отделно от това същия е бил положен и в горима шлауха като е
следвало за предназначението си за което е използван този проводник той да е от
типа СВТ, който се използва за открити ел.инсталации. При самото горене на
изолацията на такъв проводник това не може да бъде засечено от автоматичния
предпазител и да изключи напрежението. Напълно възможно е този 5 метров
проводник да има такова високо напрежение в себе си, че да се стопи без да
изключат тези предпазители, тъй като изолацията му се опича от слънцето и се
напуква с което се нарушава и самата му изолация.
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните и проверени
в хода на съдебното следствие доказателства: обясненията на подсъдимият Г.,
депозираните показания на свидетелите, заключението на електро-техническата, пожаро-техническата,
строително-техническата и ценовата експертиза, комплексната
пожаро-електротехническа експертиза,
както и от приетите като надлежно
доказателство по делото материали по ДП №700/2012 год. по описа на РУП- С.
Всички доказателства, разгледани по отделно и в тяхната съвкупност
налагат следните правни изводи:
При така възприетата фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимият
Н.Г. е осъществил състава на престъпление по чл 331 ал.3 предл.2 във вр.с
чл.331 ал.1 от НК – запалил е по непредпазливост чужди имоти в с. Б. обл. С
като в резултат на същото е причинил значителни имуществени вреди на стойност
10 617,68 лева.
От обективна страна: Подс. Г. е запалил по непредпазливост имущество
със значителна стойност – покривна конструкция на едноетажна постройка с площ
120 кв.м., покривна конструкция на стопански постройки с обща площ 80 кв.м.,
100 броя бали с люцерново сено и 50 броя бали слама, поради което деянието му е
съставомерно по чл. 331 ал. 3 пр. 2 НК във вр. с
чл.331 ал. 1 от НК. Настъпилата вреда е със значителна стойност-
10 617,68 лева. Подс. Г. не е искал да причини пожар в имота на
пострадалите лица. Но макар и да не е искал, нито допускал, той е могъл и е бил
длъжен да предвиди настъпилите общественоопасни последици. Подсъдимият е
грамотен, с основно образование, работещ като строител в „Пътперфект”-Силистра
и с богат житейски опит.
От субективна страна: Деянието е осъществено при форма на вина непредпазливост
по смисъла на чл. 11 ал.3 от НК - деецът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Съобразно чл.11 ал.4 от НК непредпазливите деяния са наказуеми само в
предвидените от закона случаи, то подс. Г. трябва да понесе наказателната си
отговорност по чл.331 ал.3 предл.2 във вр.с чл.331 ал.1 от НК.
Като причина за деянието съдът отчита принизеното обществено съзнание
на подс. Г..
По повод повдигнатите по време на съдебните прении възражения от страна
на защитата на подс.Г., настоящия съдебен състав счита следното:
Относно възражението, че в ОА не е упоменато какво е изпълнителното
деяние и прокуратурата е следвало след израза „запалил” да впише и по какъв
начин е запалил имота т.е. защитата на подс.Г., че този текст от закона е
бланкетен и след него трябва да се направи привръзка с нарушените текстове от
други нормативни актове, настоящия съдебен състав го счита за неоснователно по
следните съображения- съставът на чл. 331 ал. 3 пр. 2 във вр. ал. 1 от НК не
е бланкетна норма, която да препраща към предписания, правила и задължения в
друга правна норма от законов или подзаконов нормативен акт, които да я
допълват по съдържание. Посоченият наказателен състав санкционира извършено при
обикновена непредпазливост деяние, а не такова осъществено при условията на
професионална непредпазливост. Поради което за прокуратурата не съществува
задължение да упоменава в диспозитива на обвинението, кои норми са били
нарушени, като е напълно достатъчно в обстоятелствената част на ОА да се
посочат нарушенията, довели до извършването на това престъпление. Както е видно
от обстоятелствената част на ОА същите са били описани, а и допълнително
обосновани от назначената комплексна пожаро-електротехническа експертиза. Това
престъпление е извършено чрез комисивно деяние, което по своето естество
представлява система от действия, които е следвало дееца да извърши и бездействия,
които дееца не е извършил въпреки, че е следвало да ги извърши. А дали подс.Г.
е собственик на постройката и имота като цяло е ирелевантно за наказателната му
отговорност, тъй като както е видно и от множеството свидетелски показания по
делото, че същия приоритетно се е грижел за имота, стопанисвал го е като добър
стопанин, участвал е в строителните и ремонтните му работи и последен преди
пожара е бил там като е излязъл от имота няколко часа преди неговото
възникване. В тази насока възражението, че подс.Г. не е изградил
ел.инсталацията в имота, стопанисван и ползван от него е също ирелеватно за
предмета на делото, тъй като и дори да се предположи, че е така, то същия е
следвало съблюдавайки всички превантивни мерки да подсигури безопасното и
ползване. Освен това обвинението, което му е било повдигано е не за това, че
същия е изградил неотговаряща на условията за безопасност ел.инсталация, а за
това, че е запалил по непредпазливост чужд имот.
Неправилно е твърдението на защитата на подс.Г., че чрез изготвената
комплексна пожаро-електротехническа експертиза не се доказва с категоричност
вината на подс.Г.. Видно е от същата и най-вече от разясненията на вещите лица,
дадени от тях по време на съдебното следствие, че пожара е възникнал в имота на
стопанисвания от подс.Г. имот. В подкрепа на това твърдение са и показанията на
св.Т., която категорично заяви, че е видяла огън зад къщата на подс.Г. и е
усетила преди това мирис на изгорен кабел. Нейните показания са в пълен синхрон
със заключенията на вещите лица, тъй като нощно време е забелязала огъня зад
къщата на подс.Г., там където са се намирали неговите стопански постройки,
което съвсем недвусмислено дава основание да се приеме, че огъня е възникнал
именно там, където е описано и от експертизата.
Относно лансираната теза на защитата на подс.Г., че е възможно пожара
да е бил предизвикан от действието на трето лице, проникнало в имота да краде,
настоящия съдебен състав счита за напълно неоснователно. В подкрепа на този
довод са и категоричните показания на вещите лица по делото, че не са
установени доказателства за такива злонамерени действия, проводника, който е
свързвал гаража и стопанската постройка е изгорял напълно и дори се е разтопил
като не са налице поражения от пожар през мястото от където е минавал т.е.
около лозата от където е минавал няма следи от огън, което от своя страна
налага категоричния извод, че в самия проводник се е появило напрежение, довело
до разтапянето на изолацията на проводника, в следствие на което пък се е
достигнало и до възникналия пожар. А както стана ясно използваните от подс.Г.
автоматични предпазители не могат да реагират на появило се високо преходно
напрежение. Неоснователно е и твърдението на защитата на подс.Г., че в него
момент в имота е било изключено ел.подаването, тъй като както и самия подсъдим
в неговите обяснения заяви, при посещението му в имота същата вечер, когато е
възникнал пожара в стопанската постройка не е имало ток, докато в къщата му е
имало. Отделно от това и както заявиха вещите лица в случая по важно е било
дали ключа през който е минавал електроподаването е бил затворен или не, тъй
като през него минава цялото напрежение, независимо, че автоматичните
предпазители са били изключени т.е. ел-инсталацията е била под напрежение,
въпреки липсата на ток в стопанските постройки. А и е ясно, че е имало проблем
в ел.инсталацията, тъй като както заяви и самия подсъдим ток е имало в къщата,
но не и в стопанската постройка- следователно нещо не е било наред и това е
било забелязано от самия подсъдим, който както заяви е бил и решил на следващия
ден да отиде и да провери какъв е проблема.
Относно тезата на защитата на подс.Г., че свързващия проводник, който е
и причината за възникване на пожара според вещите лица, тъй като същия не
отговаря на изискванията за изградения тип ел.инсталация т.е. следвало е да се
положи вместо проводник от типа ПВВМ такъв от вида СВТ, който се използвал за
открити ел.инсталации, каквато е в случая тази част от ел.инсталацията на подс.Г.,
е изгорял от възникналия огън, настоящия съдебен състав счита за неоснователно
и неправилно. Както съвсем правилно обясни вещото лице в съдебно заседание за
да изгори този проводник по този начин т.е. еднакво навсякъде, то в същия е
имало напрежение, което е довело до разтапянето на обвивката на проводника по
цялото му протежение. Ако се приеме тезата на защитата на подс.Г., то е
следвало обвивката на този проводник да бъде разтопена не по този начин, а
намаляваща от към страната на къщата т.е. в противоположната на тази от към
огнището на пожара.
Относно възражението на защитата на подс.Г., че не е била изследвана
ел.инсталацията в имота на пострадалите лица, настоящия съдебен състав счита,
че същото е неоснователно, тъй като както е видно и от първоначалната
електро-техническа експертиза при извършен оглед на ел.инсталацията в имота на
пострадалите не са били установени пропуски при нейното изграждане като всички
използвани проводници и предпазители са изградени съобразно нормативните
изисквания.
И на последно място в тази връзка относно наведеното от защитата на
подс.Г. основание за прилагане на нормата на чл.15 от НК т.е. „случайно
деяние”, настоящия съдебен състав счита също за неоснователно. Това възражение
налага да се изясни принципното различие между небрежността (чл. 11 ал. 3
предл. 1 от НК) и случайното деяние (чл. 15 от НК ).
Небрежността е вид непредпазлива вина, а случайното деяние е изключващо
вината обстоятелство. Общото между двете хипотези е, че деецът обективно е
причинил престъпния резултат без субективно да е съзнавал това. Различното е,
че при небрежността деецът е бил длъжен и е могъл да предвиди общественоопасния
резултат, а при случайното деяние той не е бил длъжен или ако е бил длъжен, не
е могъл да предвиди резултата. В такъв смисъл случайното деяние представлява
обратната страна на небрежността. Сравнението изисква да са разкрие
съдържанието на двата признака на небрежността: а) обективен - деецът е бил
длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици и б) субективен
- деецът е могъл да предвиди последиците.
Обективният признак на небрежността очертава рамките на дължимото, т.е.
това, което деецът е бил длъжен да предвиди. За да се прецени дали деецът е бил
длъжен да предвиди престъпния резултат, трябва да се отговори на два въпроса.
Първо, какво поведение дължи субектът в дадения случай? Дължимото поведение се
определя от правилата, които регламентират съответната дейност. Тези правила са
изработени от обществената практика, науката, техниката и най-често са изрично
закрепени в нормативен акт. Правилата очертават границите на грижата, която
деецът трябва да прояви, за да избегне общественоопасния резултат. Спазването
на всички правила изключва небрежността и изобщо вината. Обратно - нарушаването
на правилата за изпълнение на съответната дейност означава, че деецът не е
проявил дължимата грижа. Вторият въпрос е, отклонил ли се е деецът от дължимото
поведение и в какво се е изразило това отклонение? При небрежността деецът
нарушава правилата за изпълнение на съответната дейност и от това за него
възниква задължението да предвиди общественоопасните последици на своето
деяние.
Субективен признак на небрежността е възможността на дееца да предвиди
и предотврати престъпния резултат. Тази възможност се преценява не изобщо, а
конкретно за случая, и то в рамките на дължимото поведение т.е. на онова
поведение, което се изисква в подобни случаи. Едва след като се установи какво
е дължимото поведение, следва да се постави въпросът, дали конкретният деец
(спазвайки правилата) е могъл в конкретните условия да предвиди престъпния
резултат. Възможността за предвиждане и предотвратяване на резултата зависи: а)
от конкретните обективни условия за извършване на деянието и б) от
индивидуалните особености на личността на дееца. Във всеки отделен случай съдът
трябва да установи какви обективни условия са били необходими, за да се
предотврати резултатът и след това да изследва дали всички необходими условия
са съществували. Ако липсва само едно от необходимите условия, налице е
обективна невъзможност за предотвратяване на общественоопасния резултат, т.е.
случайно деяние.
От това, че съществува задължение за предотвратяване на общественоопасните
последици не следва, че съществува и възможност за това. Съдът винаги трябва да
констатира наличието на някакво обективно обстоятелство, което насочва
съзнанието на дееца към опасността при нарушаване на правилата. Такова
обективно обстоятелство съставляват и самите специални правила за извършване на
съответната дейност.
Що се отнася до индивидуалната възможност на дееца да предвиди
общественоопасния резултат, тя зависи от способностите, знанията, опита,
съобразителността, физическото и психическото състояние на конкретната личност
(телесен недъг, състояние на афект, внезапно смущение и др.). Наличието на
съответни качества позволява на дееца чрез мобилизиране на своя психически
капацитет да изведе в съзнанието си представата за общественоопасните
последици. Тази възможност заедно с проявената недостатъчна грижа от страна на
дееца (и при съответна волева насоченост) съставлява основанието за отрицателна
оценка на психическото отношение на дееца към престъпния резултат. Обратното -
липсата на такава възможност означава липса на вина, т.е. наличие на случайно
деяние (чл. 15 от НК).
При небрежността липсват конкретни представи за престъпния резултат. Но
това не означава, че деецът няма някакви най-общи представи за това, което
върши, за обстановката, в която действа и за възможните опасности.
В разглеждания случай е безспорно установено, че подс. Г. е причинил
престъпния резултат - запалването на имота на постр. В., Д. и Ж., без да е
съзнавал това. Проблемът е, налице ли са останалите два белега на небрежността:
подсъдимият бил ли е длъжен и ако е бил длъжен, дали е имал възможност да
предвиди и предотврати престъпния резултат?
Съществуват юридически правила, които да регламентират конкретната
ситуация, които са регламентирани в Правилника за устройство на електрическите
уредби, Наредба № 3/ 2004г. за устройство на електрическата уредба и Наредба №
6/ 2004г. за технически правила и норми на проектиране. А както самия подсъдим
заяви ел.инсталацията му е била изградена от негов познат-ел.техник, а относно
процесния проводник станал причина за възникването на пожара същия е бил
положен и свързан лично от него. По този начин подс.Г. съзнателно е нарушил
тези изисквания на посочените по-горе нормативни актове като лекомислено е
сметнал, че не съществува реална опасност от пожар, заменяйки задължителния за
ползване в неговия случай проводник тип СВТ с такъв от типа ПВВМ, който се
използва само за скрити ел.инсталации. Това отклонение от дължимото поведение
поражда за него задължението да предвиди и предотврати престъпния резултат.
Поставя се и въпросът, а имал ли е подсъдимият възможност, ако действаше
в рамките на дължимото поведение, да предвиди престъпния резултат. Отговорът и
на този въпрос е положителен. Подсъдимията Г. е възрастен мъж със значителен
житейски и професионален опит. Той е познавал обстановката и е знаел, че
наблизо се намират горими материали. Налице са били всички субективни предпоставки,
за да може подсъдимият да предвиди запалването на имота. Ако беше проявил
дължимата грижа и взискателност, ако беше подложил на внимателна преценка
всички обстоятелства, подсъдимият Г. можеше да изведе в съзнанието си
представата за общественоопасните последици от своето деяние.
Следователно налице са всички белези на небрежността. Възражението на защитата
на подсъдимият Г., че се касаело за случайно деяние по чл. 15 от НК,
е неоснователно.
При определяне размера на наказанието на подсъдимият Г. съдът прецени,
като отегчаващи вината обстоятелства голямата обществена опасност на конкретно
извършеното от него в едно с квалифициращите елементи към него. Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът приема единствено чистото съдебно минало на подс.Г..
Водим от горното и при условията на чл.54 НК, като съобрази обществената
опасност на подсъдимият Г. и извършеното от него, подбудите за извършване на
престъплението и другите обстоятелства от значение за индивидуализиране на
наказателната му отговорност, както и липсата на такива, които да препятстват
реализирането на тази отговорност, съдът определи наказанието при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства като му определи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 4 / четири / месеца, което изтърпяване
на основание чл.66 ал.1 от НК отложи за изпитателен срок от 3 / три / години. Съдът намери, че с
оглед постигането на целите, визирани в чл.36 НК и преди всичко за поправянето
на подсъдимият е необходимо той да бъде осъден на наказание по вид „ лишаване
от свобода” при приложението на чл.66 от НК.
При определяне на наказанието си съдът не констатира наличието на
многобройни или изключително смекчаващи вината обстоятелства, които да
обуславят по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното от
типичната за този вид престъпление, поради което и не приложи разпоредбата на
чл.55 от НК.
Това наказание съда наложи на подсъдимият Г., тъй като същия не е
осъждан за престъпления от общ характер и деянието му е било извършено по
непредпазливост.
С установените по представеният от съда начин действия на подсъдимият Г.
е увредил и причинил имуществени вреди по недопустим и незаконен начин
имуществото на Й.В., Б.Д. и Ж.Ж., които бяха конституирани в качеството им на
граждански ищци в процеса, поради което и на основание чл.45 от ЗЗД би следвало
да понесе деликтна отговорност. На репариране в конкретният случай подлежат имуществените
вреди на пострадалите от извършеното спрямо тях престъпления. Предвид тези
обстоятелства и при съблюдаване критерия за справедливост на чл.52 от ЗЗД съда
прие, че описаните имуществени вреди най-пълно биха се възмездили с размер на
обезщетението от 10 724,92 лева. Въпреки описаната в ценовата и строителната
експертиза обща цена от 10 617,68 лева, предвид представеното и прието
като доказателство копие от фактура на стойност 107,24 лева за допълнителни
разходи по повод ремонта на имота, съда счете, че следва да уважи в цялост
претенцията на пострадалите лица. До този извод съда достигна, тъй като законодателят
е имал предвид именно щетите, причинени при пожара, които правят съответния
обект - негоден за ползване и за чието възстановяване във вида преди него, е
необходимо разходването на съответна сума, без да прави разлика дали преди това
са били вложени стари или нови материали, като единственото от значение е
сумата, която е необходимо за да се възстанови този обект във вида преди
пожара. При определяне на размера се взе в предвид размера на имуществените
вреди, начина по който са били извършени, обстоятелствата и обстановката при
които са били извършени, настъпилият вредоносен резултат, неговата вина и др.
Що се касае за акцесорното искане за законна лихва от датата на увреждането, то
то е напълно основателно, тъй като според чл.114 ал.3 от ЗЗД вземането за
непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването когато дееца е
известен още тогава, а причинителя се смята в забава и без покана според чл.84
ал.3 от ЗЗД.
Тъй като по време на предявяването на гражданския иск беше направено и
искане от страна на проц.представител на пострадалите лица да им бъдат
заплатени разноските за адвокат, който ги представяла в наказателния процес, то
съда го счете за основателно и на основание чл.189 ал.3 от НПК осъди подс. Г.
да заплати сумата от 1 500 лева на постр. В., Д. и Ж., представляващи направени
от тях разноски за адвокат в настоящето наказателно производство. И двете
дължими суми, които съда осъди подс.Г. да заплати на пострадалите лица са
солидарно платими на тях, тъй като същите се намират в роднинска връзка помежду
си /майка и дъщери / и имота не е поделен между тях.
Подсъдимият следва да понесе и разноските по делото, представляващи
възнаграждения на вещи лица в общ размер на 475 лева, които да заплати по
сметка на СРС.
На основание чл.112 във вр.с чл.111 ал.1 от НПК съда отне в полза на
държавата и постанови да се унищожат съобразно ПАРОАВА иззетите по делото
веществени доказателства- обгорели ел.проводници и част от фасунга, иззети по
време на огледа, предвид липсата на реална стойност за тях.
На основание чл.309 ал.2 от НПК съдът в предвид наложеното наказание на
подс.Г. и с оглед събраните по делото доказателства относно обществената
опасност на деянието и дееца отмени взетата спрямо него мярка за неотклонение „ПОДПИСКА”.
Съдът счита, че в този вид и размер присъдата ще изиграе своята
възпираща, превантивна и възпитателна роля.
Водим от
тези съображения, съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :……………….
/ М. ХРИСТОВ /