РЕШЕНИЕ № 262414
гр. Пловдив, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание
на двадесет и осми септември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното гр. дело № 8819 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от “Теленор България” ЕАД против Ю.Д.П. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл.
422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал.
1 ТЗ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване на
паричните притезания, удостоверени в Заповед № 9287/23.10.2019 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 17113/2019 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, XIV граждански състав, за сумата от 283, 94 лв., представляваща стойността
на месечни абонаментни такси за потребени мобилни услуги, предоставени за
периода от 25.01.2018 г. до 24.05.2018 г. по Договор за мобилни услуги от
18.01.2018 г. с предоставен мобилен номер *** и сумата от 263, 81 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги, ведно със законна лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.10.2019 г.,
до окончателното й заплащане. С исковата молба при условията на кумулативно
обективно съединява е предявен и осъдителен иск с правно основание чл. 342, ал.
1 ТЗ за заплащане на сумата от 91, 80 лв., представляваща стойността на
незаплатени лизингови вноски за периода от м.05.2018 г. до м.01.2020 г. по
Договор за лизинг от 18.01.2018 г. за предоставено устройство Samsung Galaxy J3
2016 Black.
Ищецът
твърди, че между Ю.Д.П. и „Теленор България“ ЕАД e сключен Договор за мобилни
услуги от 18.01.2018 г. По силата на сключения договор за мобилни услуги
ответникът бил клиент с клиентски номер № *** и титуляр по предпочетения
мобилен номер *** с избрана абонаментна програма „Total 24, 99 лв.“ с уговорен
срок на действие на договора – 18.01.2020 г. По силата на сключения между
страните договор за лизинг на ответника било предоставено на изплащане
мобилно устройство Samsung Galaxy J3 2016 Black, цената на което следвало да
бъде заплатена на 23 месечни вноски в размер на 4, 59 лв., съгласно
уговорения погасителен план по лизинговия договор. По договора за предоставяне
на мобилни ответникът не заплатил стойността на мобилните услуги от 283, 94
лв., за която сума били издадени фактури. Твърди, че фактура №
**********/25.02.2018 г. е издадена за отчетения период на потребление от
25.01.2018 г. до 24.02.2018 г. с начислена за периода сума за разговори и
месечни абонаменти в размер на 252, 94 лв. с ДДС. Фактура №
*********/25.03.2018 г. била издадена за отчетения период на потребление от
25.08.2018 г. до 24.03.2018 г. с начислена за периода сума за разговори и
месечни абонаменти в размер на 33, 76 лв. с ДДС. С кредитно известие от
25.04.2018 г. за извършена корекция на дълга била сторнирана сумата от 7, 25
лв. Сочи, че потребителят е длъжен да
заплаща определените цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от
ОУ, а именно в срока, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни след
датата на издаването й. Незаплащането в срок на задълженията по издадените
фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на ищеца да прекрати
едностранно индивидуалния договор. Последният бил прекратен едностранно от
ищеца на основание т. 11 от ОУ, като е издадена крайна фактура
**********/25.02.2018 г. Прекратяването на договора настъпило по силата на
договора, поради допуснато от страна на абоната неизпълнение на породените от
последния задължения, като процесният абонамент е деактивиран на 21.05.2018 г.,
която дата се активирала автоматично от системата на оператора. Твърди, че поради прекратяване на договора за
мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т. 12,
ал. 2 от Общите условия, приложени към лизинговия договор, дължимите месечните
вноски за предоставеното на абоната мобилно устройство са обявени за предсрочно
изискуеми. Претендира заплащане на сумата от 263, 94 лв. – неустойка за
прекратяване на договора, формирана както следва: сумата от 62, 46 лв. –
неустойка в размер на тримесечните абонаментни такси и сумата от 201, 35 лв. –
неустойка за предоставено устройство. По така изложените съображения се моли за
уважаване на предявените искове.
Ответната
страна Ю.Д.П. е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131,
ал. 1 ГПК отговор на исковата молба чрез назначения й от съда особен
представител – адв. Ц.К., в който се излагат съображение за неоснователност на
предявените искове. Твърди, че е налице пълно несъответствие между ангажираните
от ищеца суми и представените от последния доказателства. Счита, че исковата
претенция за предоставени мобилни услуги е недоказана по основание и размер.
Счита, че по делото не са представени доказателства за прекратяване на договора
за мобилни услуги с изрично отправено волеизявление до длъжника. Твърди, че
клауза за неустойка не е предвидена в договора за лизинг. Счита, че
установената в Общите условия неустойка е нищожна, поради противоречието й с
добрите нрави. Твърди, че клаузата за неустойка е неравноправна на основание
чл. 143, т. 5 ЗЗП. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на
предявените искове.
Съдът, като
съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал. 1 ТЗ и по чл.
422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД, както и съединен при условията на
кумулативност осъдителен иск с 342, ал. 1 ТЗ.
По допустимостта на предявените искове:
Исковото производство е образувано по
предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал. 1 ТЗ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с
чл. 92, ал. 1 ЗЗД, както и съединен при условията на кумулативност осъдителен
иск с 342, ал. 1 ТЗ.
По иска, предявен на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД ищецът претендира присъждане на неустойка в
общ размер от 263, 81 лв., по отношение на която в исковата молба посочва, че е
формирана от задължение в размер на сумата от 62, 46 лв. представляваща
стойността на тримесечните абонаментни такси без ДДС и сумата от 201, 35 лв.,
представляваща неустойка за предоставено устройство. И двете неустойки се
дължат на основание клаузата на договора, установяваща, че в случай на
прекратяване на договора преди изтичане на срока, по вина или по инициатива на
потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или други
документи, свързани с него, в това число и приложимите Общи условия, последният
дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване,
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти. Установено е, че в допълнение потребителят дължи и такава част от
разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент),
съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора, и
заплатената от потребителя при предоставянето му (в брой или съответна обща
лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на
договора.
От приложеното по делото заповедно
производство се установява, че Заповед № 9287/23.10.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 17113/2019 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, XIV граждански състав, е издадена за сумата от общо 263,
83 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора.
В т. 12 от заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение е посочено, че в резултат на неизпълнение на договора
от страна на абоната е начислена неустойка от 263, 81 лв., като неустойката е
посочения размер е изчислена съобразно новите правила за изчисление на
дължимите от абонатите неустойки при предсрочно прекратяване на договора,
приети в постигнатата с Комисията за защита на потребителите спогодба от
12.01.2018 г., с която е установено, че максималният размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В т. 14
от заявлението е формирано конкретно искане за присъждане на сумата от 263, 81
лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договора, представляваща
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти за ползвания абонаментен
пакет.
Допустимостта
на установителния иск по чл. 422 ГПК е обусловена от положителното установяване
както на общите условия, от които
зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните /специални/
предпоставки, каквито са предявяването му в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК
и наличието на пълен субективен и обективен
идентитет на вземането, предмет на исковата претенция и това, установено в
заповедта за изпълнение.
Вземането
като относително материално право се характеризира с неговите страни, основание
и размер, като по отношение на посочените юридически факти следва да е налице
идентичност между заявеното в заповедното производство и исковата молба за
установяване със сила на пресъдено нещо съществуване на задълженията, за които
е издадена заповедта за изпълнение.
В случая в заповедното производство, заявителя претендира
вземане за нустойка, дължима поради предсрочно прекратяване на договора,
представляваща трикратния размер на стандартните месечни абонаменти за
ползвания абонаментен пакет.
Посочената в заповедното
производство сума за неустойка от 263, 83 лв. като обща сума съвпада с
търсената в настоящото съдебно производство сума. В настоящото производство
обаче вземането за неустойка е посочено като сбор от две суми, дължими на
различни основания от договора за мобилни услуги. Присъждането на неустойка за
невърнато лизингово устройство не е претендирана в заповедното производство, а
едва в исковото.
Предвид изложеното съдът
намира, че в случая липсва
индентитет между основанието, на което се претендира присъждане на сумата от
201, 35 лв. в исковото производство, представляваща неустойка за невърнато
лизингово устройство и това, на основание на което е издадена заповедта за
изпълнение за сумата от общо 263, 81 л.в – неустойка в размер на трикратния
размер на месечните абонаментни такси, тъй като претендираната в настоящото
производство неустойка за посочената сума от 201, 35 лв. е начислена на различно
основание от договора.
По така изложените съображения и доколкото
съдът е длъжен да следи служебно за наличието, респ. липсата на абсолютните
процесуални предпоставки за допустимост на производството, производството по
делото следва да бъде прекратено в частта му по отношение на сумата от 201, 35 лв., представляваща неустойка за невърнато
лизингово устройство, поради липсва на идентитет.
Доколкото
предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, с който се претендира
да се установи дължимостта на вземания, за които е издадена Заповед № 9287/23.10.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
17113/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIV граждански състав, заповедта подлежи на обезсилване в частта й
досежно посочената сума. В този смисъл са разясненията, дадени с т. 13 от
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В останалата им част предявените искове са
допустими за разглеждане.
От договор за мобилни услуги от 18.01.2018 г.,
сключен между страните в настоящото производство, се установява, че ищецът е
поел задължение да предоставя на Ю.Д.П. за срок от 24 месеца мобилните услуги
по абонаментен план „Тотал 24, 99 с неограничени национални минути и роуминг в зона
ЕС“, срещу насрещната престация – парично възнаграждение в размер от 24, 99 лв.
на месец. В договора е посочено, че се предоставя предпочетен номер *** и
мобилен апарат
Samsung Galaxy J3 2016 Black на
обща цена с абонаментен план от 205, 16 лв., със стандартна цена на
устройството от 479, 90 лв.
Представен е и препис от Общите условия, които
по съгласие на страните са част от поетите задължения по учреденото договорно
правоотношение.
От Общите условия се установява, че страните
са се уговорили потребителят да заплаща уговореното възнаграждение след предоставяне на уговорените услуги
– арг. чл. 23 от Раздел ІV „Цени услугите“.
Представен е договор за лизинг от 18.01.2018 г.,
по силата на който е уговорено, че ищецът се задължава да предостави на
потребителя мобилно устройство Samsung Galaxy J3 2016 Black за временно и възмездно ползване срещу насрещното задължение на
лизингополучателя да заплати цената на устройството от 200, 57 лв. на двадесет
и три месечни вноски, всяка в размер от 4, 59 лв. Установена е една
първоначална вноска от 95 лв., платима към датата на сключване на договора за
лизинг. С клаузата на чл. 1, ал. 2 от договора е предвидено право на
лизингополучателя да придобие собствеността върху предоставеното за ползване
устройство като подпише договор за изкупуване на устройството десет дни преди
изтичане на срока на договора. Установено е задължение за връщане на
устройството в едномесечен срок след изтичане на срока за договора, ако
лизингополучателя не упражни правото си по чл. 1, ал. 2 от договора, като с
разпоредбата на чл. 1, ал. 3 ГПК е предвидено задължение за заплащане на
неустойка при неизпълнение на задължението за връщане на лизинговата вещ в
размер на една вноска от 4, 59 лв. С клаузата на чл. 4 е установено, че с
подписване на договора лизингополучателят декларира и потвърждава, че е получил
устройството, предмет на договора.
Договорът за лизинг е сключен при отнапред
установени от страните Общи условия. С клаузата на чл. 12, ал. 2 от ОУ е
установено, че месечните вноски стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за
предоставяне на мобилни или фиксирани услуги, сключени от лизингополучателя,
както и при забава в заплащанията на задълженията.
Ищецът е представил дубликати данъчни фактури,
издадени от него, в които са обективирани претендираните вземания за проведени
разговори и месечни абонаментни такси и лизингови вноски. Тези дубликати на
данъчни фактури съдът приема, че не представляват доказателство за
удостоверените в тях правнорелевантни обстоятелства, тъй като те представляват
частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179 ГПК, обективиращи изгодни
за техния издател обстоятелства. В този смисъл те притежават само формална
доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление,
направено от субекта, сочен като техен издател. Тези частни свидетелстващи
документи биха притежавали доказателствена сила, в случай че бе подписана от
двете страни, тъй като те биха обективирали извънсъдебно признание от страна на
потребителя, че е получил от оператора услугите на стойност, посочени във
фактурите.
По делото е допусната и приета
съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че чрез предоставения на
ответника телефон номер *** са предоставяни услуги и е налично потребление за
периода от 25.01.2018 г. до 24.02.2018 г. и за периода от 25.02.2018 г. до
24.03.2018 г. Установено е, че за периода от 25.03.2018 г. до 24.04.2018 г. е
предоставяна услуга, но не са налице данни за потребление, а за периода от
25.04.2018 г. до 24.05.2018 г. не е предоставяна услуга, но не са налице данни
за потребление. Данните за предоставените услуги са представени от вещото лице
в таблична форма, с налично описание на конкретното потребление за всеки период
и начислените от страна на ищеца суми.
В производството по делото е прието
заключението на вещото лице по допуснатата от съда съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът цени като компетентно и безпристрастно дадена. Вещото
лице е осъществило проверка в счетоводството на ищеца, като е снело данните от
наличните счетоводни записи и е установило, че фактурите, издадени от ищцовото
дружество за периода от 25.01.2018 г. до 24.05.2018 г. са осчетоводени в
неговото счетоводство като приходи от извършени услуги – по сметка № 703, както
и като вземане по сметка № 411 „Клиенти“ по партидата на Ю.Д.П., и са включени
в дневниците за продажбите и в справка – декларация по ЗДДС. Вещото лице е
установило, че е начислена неустойка в общ размер. от 263, 81 лв. или сумата от
201, 35 лв. по договор за лизинг и сумата от 62, 46 лв. по договор за мобилни
услуги, формирана от трикратния размер на абонаментните такси – всяка в размер
от 20, 82 лв. Вещото лице е установило, че общият размер на начислените суми по
фактури по договора за мобилни услуги е от 283, 94 лв., а по договора за лизинг
от 91, 80 лв., формирана от 4 вноски, фактурирани към 25.04.2018 г. и 20
месечни вноски с настъпил падеж до м. 01.2020 г.
При така установените правнорелевантни
обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателствени
средства, съдът приема следното от правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД за реално изпълнение на поетото от ответника задължение да заплати
уговореното възнаграждение за предоставените
му услуги чрез включване в обществената клетъчна далекосъобщителна мрежа,
поддържана от ищеца, по договор от 18.01.2018 г., както и иск с правно
основание чл. 342 ТЗ за заплащане на лизинговите вноски за предоставено
устройство по договор за лизинг от 18.01.2018 г.
Процесният договор за мобилни услуги, сключен
между страните в настоящото производство, по своята правна природа представлява
ненаименован, консенсуален, двустранен, възмезден и комутативен договор, по
силата на който в момента на сключването му и за двете страни по него са
възникнали субективни права и правни задължения.
Правното действие на сключения ненаименован
договор попада под приложното поле на ТЗ, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между лица, едно от които е търговец и е свързана с
упражняването от него занятие – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Този договор е от вида
на субективните (относителните) търговски сделки.
Договорът е сключен при предварително установени
от ищеца общи условия (чл. 298, ал. 1 ТЗ), които са задължителни за
потребителя, тъй като писмено ги е приел.
Съгласно принципа на свободното договаряне и
автономията на волите, уредени в разпоредбите на чл. 8 и 9 ЗЗД, между страните
е възникнало действително материално договорно правоотношение. Ищецът се е
задължил да предоставя на ответника мобилните услуги, посочени в Раздел ІІ от
Общите условия срещу изпълнение на насрещната престация от страна на
потребителя – заплащане на уговореното възнаграждение за месечни абонаментни
такси и предоставени услуги.
Страните са уговорили в чл. 23 от “Цени и
такси” от Общите условия, че задължението за плащане на уговореното
възнаграждение възниква след получаване
на процесните мобилни услуги от абоната.
Следователно, операторът трябва да престира
пръв, като не може да претендира възнаграждение, преди потребителят да е
получил мобилните услуги. Обстоятелството, че операторът е изпълнил своите
договорни задължения точно в качествено и времево отношение подлежи на пълно и
главно доказване от ищеца по
правилата, предписани в правната норма, регламентирана в чл. 154, ал. 1 ГПК.
Представените данъчни фактури като частни свидетелстващи документи,
обективиращи изгодни за техния издател обстоятелства, не се ползват с доказателствена
сила и чрез тях не могат да се установят твърдените от ищеца обстоятелства.
Правнорелевантното обстоятелство, че ищецът е
предоставил на ответника процесните мобилни услуги, обаче се установява от
изслушаната в производството по делото съдебно-техническа експертиза, която е дала своите фактически констатации
след проверка на техническите записващи средства, находящи се при ищеца, които
отчитат предоставените услуги. Експертизата е установила, че такива услуги са
предоставени единствено за периода от 25.01.2018 г. до 24.04.2018 г., като
потребление е налично само за периода от 25.01.2018 г. до 24.03.2018 г.
От представените по
делото фактури се установява, че месечни абонаментни такси и суми за потребени
услуги са предоставени, както следва: за периода от 25.01.2018 г. до 24.02.2018
г. по фактура № **********/25.02.2018 г. за сумата от 216, 13 лв. и за периода
от 25.02.2018 г. до 24.03.2018 г. по фактура № **********/25.03.2018 г. за
сумата от 29, 17 лв., като за периода от 25.03.2018 г. до 24.04.2018 г. е
издадена фактура № **********/25.04.2018 г. не са начислени суми,
дължими за месечни абонаментни такси и предоставени услуги, а единствено суми
за незаплатени лизингови вноски. Следователно за периода от 25.03.2018 г. до
24.04.2018 г. не следва да се присъжда абонаментна такса, тъй като фактура за
такава такса не е издавана, от който момент настъпва изискуемостта на
задължението, а за периода от 25.04.2018 г. до 24.05.2018 г., не следва да се
присъждат суми в полза на ищеца, доколкото от съдебно-техническата експертиза
се установява, че услуги за този период не са предоставени.
По така изложените съображения предявеният иск
следва да се уважи за сумата в общ размер от 270, 25 лв., дължима за периода от
25.01.2018 г. до 24.03.2018 г. и да се отхвърли за разликата до пълния му
предявен размер от 283, 94 лв. и за периода от 25.03.2018 г. до 24.05.2018 г.
По
исковата претенция с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 92 ЗЗД:
С разпоредбите на договора е предвидено, че в
случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока, по вина или по
инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или
други документи, свързани с него, в това число и приложимите Общи условия,
последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице
прекратяване, неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за
периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният
размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти.
От събраните в производството по делото
доказателства бе установено, че ответникът не е изпълнил задълженията си за
заплащане на предоставените мобилни услуги за периода от 25.01.2018 г. до 24.03.2018
г., поради което са възникнали условията, установени в клаузата на договора за
мобилни услуги за начисляване на неустойка в размер на трикратния размер на
стандартните месечни абонаментни такси.
Страните могат отнапред да уговорят
размера на обезщетението за причинени вреди от неизпълнение на договорно
задължение, без да е нужно те да се доказват. Пораждането на това акцесорно,
добавъчно, несамостойно задължение
представлява неустойка, която съгласно правилото, уредено в чл. 92, ал. 1 ЗЗД,
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, т. е. освен обезщетителната си функция, тя представлява и
обезпечителен способ за точно и добросъвестно изпълнение на договорните
задължения.
В случая установената между страните
неустоечна клауза е действителна, тъй като размерът на отнапред установеното
обезщетение за вредите на кредитора от неизпълнението на задължението на
абоната за заплащане на ползваните мобилни услуги, е установено в съответствие
с типичните обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на неустойката.
Съгласно клаузите на договора неустойката се
формира от трикратния размер на месечните абонаментни такси, като в исковата
молба са изложени твърдения, че таксата следва да бъде съобразена, без
включване на данък добавена стойност. С договора потребителят е поел задължение
за заплащане на месечна абонаментна такса от 24, 99 лв. на месец с включен ДДС или
сумата от 19, 99 лв. без включен ДДС. Следователно неустойката, определена като
стойност равна на трикратния размер на абонаментната такса без включен ДДС е в
размер на сумата от 59, 97 лв. (19, 99 х 3), като предявеният иск по чл. 92,
ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен, до размер на сумата от 59, 97 лв. и отхвърлен
за разликата до пълния му предявен размер от 62, 46 лв.
По
предявения иск с правно основание чл. 342 ТЗ, съдът намира следното:
Договорът за лизинг, какъвто е процесният,
представлява консенсуален, двустранен, възмезден, комутативен и неформален
договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които
са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещта, предмет
на договора и заплащането на уговореното лизингово възнаграждение не се включва
в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни
задължения. За да възникне задължението за заплащане на уговореното лизингово
възнаграждение, лизингодателят следва да предаде на лизингополучателя вещта,
предмет на лизинговия договор.
Основното задължение на лизингодателя е да
предаде лизингованата вещ на лизингополучателя, да му предостави свободното
ползване на обекта на лизинга в рамките на уговорения срок, а за
лизингополучателят се пораждат следните правни задължения: да заплати
уговореното лизингово възнаграждение, да пази вещта, като я използва съгласно
обичайното или уговореното предназначение, да заплаща всички разходи, свързани
с ползването и поддържането на вещта, като и да я върне след изтичане на
уговорения срок на ползване, в случай че не упражни своето право да придобие
правото на собственост върху нея.
От представения по делото договор за лизинг от
18.01.2018 г. се установява, че в деня на сключването му на лизингополучателя е
предадена за временно и възмездно ползване лизинговата вещ мобилно устройство
марка Samsung
Galaxy J3 2016 Black, тъй като в
клаузата на чл. 4 от договора се съдържа удостоверителното изявление на
ответника, с което декларира, че е получил лизинговата вещ. Договорът за лизинг
е подписан от ответника, като авторството на подписите не е оспорено, поради
което следва да се приеме, че този частен диспозитивен документ се ползва с
формална доказателствена сила и установява, че изявлението изхожда от лицето,
сочено като негов автор, в който смисъл и обективираното в клаузата на чл. 4 от
Договора изявление на лизингополучателя представлява извънсъдебно признание на
неизгоден за него факт, което съдът цени.
При изпълнението на насрещната престация за
предаване на вещта, предмет на договора, правното задължение на
лизингополучателя за заплащане на лизинговото възнаграждение е станало
изискуемо. Лизинговите вноски представляват възнаграждение за ползването
съгласно нормата на чл. 342, ал. 2 ТЗ.
Страните са разсрочили това задължение на 23
лизингови вноски, всяка една от тях става изискуема при настъпване на падежа,
съгласно уговореното в договора за лизинг, при фактуриране, съгласно сроковете,
условията и начина на заплащане на задълженията на лизингополучателя в
качеството му на абонат на мобилни услуги съгласно сключения между страните
договор за предоставяне на такива услуги, а именно въз основа на фактура, която
се издава ежемесечно в срока, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни
след датата на издаването й – арг. чл. 26 и чл. 27 от ОУ за взаимоотношенията с
потребителите на мобилни телефонни услуги.
По делото не са представени доказателства, че
лизингополучателят е върнал лизинговата вещ, нито че последният е упражнил
правото си на изкупуване на посочената вещ, което е обусловено от заплащане на
цената на устройството. Във всички случаи, освен при прехвърляне на
собствеността, лизингополучателят дължи връщане на вещта - чл. 1, ал. 3 от
Договора, без да му се възстановяват платените вноски или без да се освобождава
от отговорност за неплатените и изискуеми вноски по договора, представляващи
възнаграждение по договора. В този смисъл е възникнало основанието, предвидено
в разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от Договора за начисляване на неустойка в размер
на една месечна вноска от 4, 59 лв.
Обстоятелството, че възникналото от процесния
договор за лизинг парично задължение е изпълнено, подлежи на пълно и главно
доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК от ответника. Този правен извод се
извежда и от правната норма, регламентирана в чл. 77 ЗЗД, която предписва, че
при изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка, за да се
снабди с писмено доказателство, установяващо точното и добросъвестно изпълнение
на своето правно задължение.
Доколкото ответникът, чиято е
доказателствената тежест за установяване на това правнорелевантно обстоятелство
не установи, че е заплащал в срок задълженията си към лизингодателя, е
възникнало задължението му за заплащане на лизинговите вноски, които към датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение са с
настъпил падеж. Съдът не възприема доводите на ищеца, че вземането следва да се
счита за предсрочно изискуемо на основание чл. 12, ал. 2 ОУ, доколкото
института на предсрочната изискуемост не намира приложение по отношение на
договорите за лизинг, в който смисъл е практиката на Върховния касационен съд,
обективирана в Решение № 72/18.07.2017 г. по т. д. № 3310/2015 г., ТК, ІІ т.о.
на ВКС.
По така изложените съображения предявеният иск
за заплащане на задълженията за лизингови вноски следва да бъде уважен в пълния
му предявен размер за сумата от 91, 80 лв., установен по размер от допусната в
производството по делото съдебно-счетоводна експертиза.
По така изложените
съображения предявените искове следва да бъдат уважени, като в полза на ищеца и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от последния разноски в
исковото производство, както и в заповедното по ч. гр. д. № 17113/2019 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, XIV граждански състав – арг. т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че
с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и
уважената част от иска.
В заповедното
производство ищецът е сторил разноски в общ размер от 205 лв. – за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение, като с оглед изхода на правния спор
следва да му се присъди сумата от 135, 32 лв. В исковото производство ищецът е
сторил разноски в общ размер от 735 лв., от които 75 лв. за заплатена държавна
такса, 120 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, 300 лв. – депозит за
особен представител и сумата от 240 лв. – депозит за вещи лица, от които
съобразно уважената част от предявените искове се следва сумата от 485 лв. При
определяне на размера на разноските, които се присъждат на ищеца, съдът
съобрази, че производството по делото е частично прекратено с определение,
обективирано в постановеното по делото решение.
С оглед изхода на
правния спор и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК в полза на ответника се
следват разноски, но такива не подлежат на присъждане, тъй като не са сторени.
Така мотивиран,
Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, против Ю.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във
вр. с чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал. 1 ТЗ, както и по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с
чл. 92, ал. 1 ТЗ, по отношение на Ю.Д.П., че „Теленор
България” ЕАД, е носител на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 9287/23.10.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 17113/2019 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, XIV граждански състав, както следва: сумата от 270, 25 лв., представляваща стойността
на месечни абонаментни такси за потребени мобилни услуги, предоставени за
периода от 25.01.2018 г. до 24.03.2018 г. по Договор за мобилни услуги от
18.01.2018 г. с предоставен мобилен номер *** и сумата от 59, 97 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги в размер на тримесечните абонаментни такси, ведно със законна
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 22.10.2019 г., до окончателното й заплащане., като ОТХВЪРЛЯ
предявените
от „Теленор България” ЕАД против Ю.Д.П. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗЗД и чл.
286, ал. 1 ТЗ, както и по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 92, ал. 1 ТЗ, за
разликата над уважения размер от 270, 25 лв. до пълния й предявен размер от 283, 94 лв. и за
периода от 25.03.2018 г. до 24.05.2018 г., представляваща стойността на месечни
абонаментни такси за потребени мобилни услуги и за разликата над уважения размер от 59, 97 лв. до пълния й предявен размер от 62, 46 лв., неустойка
за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на
тримесечните абонаментни такси, за които суми е издадена Заповед №
9287/23.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
по ч. гр. д. № 17113/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIV граждански
състав.
ОСЪЖДА на
основание чл.
342, ал. 1 ТЗ Ю.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда
6, сумата от 91, 80 лв., представляваща стойността
на незаплатени лизингови вноски за периода от м.05.2018 г. до м.01.2020 г. по
Договор за лизинг от 18.01.2018 г. за предоставено устройство Samsung Galaxy J3
2016 Black.
ПРЕКРАТЯВА
производството
по гр.д. № 8819/2020 г. на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав, в частта
му досежно предявения от “Теленор България” ЕАД против Ю.Д.П. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 201, 35 лв. – неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, начислена за невърнато
лизингово устройство.
ОБЕЗСИЛВА издадена Заповед № 9287/23.10.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 17113/2019 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, XIV граждански състав, в частта й
за сумата от 201, 35 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги.
ОСЪЖДА Ю.Д.П., ЕГН **********, да
заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 135,
32 лв. – разноски в заповедното производство по ч ч. гр. д. № 17113/2019 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, XIV граждански състав, и сумата от 485 лв. – разноски в исковото
производство по гр.д. № 8819/2020 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански
състав.
РЕШЕНИЕТО в прекратителната му част има характер на определение
и подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок, а в останалата
му част - в двуседмичен срок, от връчването му на страните, с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив.
ПРЕПИС
от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ