Решение по дело №1788/2022 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 807
Дата: 18 октомври 2022 г.
Съдия: Светозар Димов Светиев
Дело: 20222230101788
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 май 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 807
гр. Сливен, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светозар Д. Светиев
при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева
като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело №
20222230101788 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, с която е предявен иск за отмяна
на наложено на ищеца дисциплинарно наказание „Забележка“, като спорът е трудов по
смисъла на чл.357 от КТ.
В исковата молба на ищеца се твърди, че е работил по трудово правоотношение
в ответното дружество и на 19.04.2022 г. му е връчена процесната заповед, с която му е
наложено дисциплинарно наказание „Забележка“. Излагат се подробни съображения в
подкрепа на твърденията, че наложеното дисциплинарно наказание е
незаконосъобразно. Сочи се, че в заповедта липсва конкретизация и яснота, че не е
мотивирана и е нарушена разпоредбата на чл.189 ал.1 от КТ. От съда се иска отмяна на
заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание, като се претендират и
разноските по делото.
От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба, с
който се оспорва нейната основателност, като са изложени подробни съображения в
подкрепа на твърденията за законност на наложеното наказание и е изложено и
становище по оплакванията в ищцовата искова молба. От съда се иска отхвърляне на
предявения иск и се претендират разноските по делото.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с пълномощник.Исковата
претенция се поддържа.
Ответната страна се представлява в съдебно заседание от пълномощник, който
1
моли за отхвърляне на иска като неоснователен.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Ищецът Д. И. е работил по трудов договор с „ОБЩИНСКА ОХРАНА И СОТ-
СЛИВЕН“ ЕООД като охранител.
Със заповед № А-014/18.04.2022г.г., издадена от управителя на ответното
дружество, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“.ато по този
начин е прекратено и трудовото правоотношение. Заповедта е връчена на ищеца лично
срещу подпис на 19.04.2022г.
В заповедта за налагане на дисциплинарното наказание са изложени бланкетно и
много общо мотиви за налагане на наказанието, без да са посочени дати на извършване
на нарушенията, за които е наложено дисциплинарно наказание.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени
доказателства, които са допустими, относими, необходими и неоспорени от страните.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Исковата претенция за отмяна на наложеното на ищеца дисциплинарно
наказание е допустима и основателна.
Дисциплинарните наказания се налагат и дисциплинарната отговорност се
реализира, като се следва едно определено дисциплинарно производство. То обхваща
четири основни етапа: установяване на факта на нарушението на трудовата
дисциплина; определяне на вида на дисциплинарното наказание; издаване на заповед
за дисциплинарно наказание и връчване на тази заповед на лицето, извършило
нарушението. Установяването на факта на нарушението се извършва от работодателя.
Той установява определено по фактическия си състав нарушение на трудовата
дисциплина, извършено от работника/служителя, като е длъжен да събере
необходимите за това доказателства, които го потвърждават. В тази фаза от развитието
на дисциплинарното производство, съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ,
работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме
писмените му обяснения. Значението на това задължение е работодателят да събере
доказателства относно извършеното нарушение, да си изясни всестранно и пълно
фактическата обстановка, при която е извършено нарушението на трудовата
дисциплина, да си изясни отношението на работника/служителя към извършеното, да
му даде възможност да се защити. Това задължение на работодателя като орган на
дисциплинарната власт представлява от друга страна право на работника или
служителя да бъде изслушан или да даде писмените си обяснение.
Наложеното наказание е незаконно поради нарушение на императивната норма
2
на чл.195, ал.1 от КТ, за чието спазване съдът следи служебно. Съгласно посочената
разпоредба заповедта за налагане на дисциплинарно наказание следва да е мотивирана
и да съдържа задължително посочване на нарушителя, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Предмет на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е едно от основните права на всеки
човек, а именно правото на труд, и защитата му, както и общите изисквания към всяко
санкционно производство, налагат стриктно спазване на предвидените в закона
защитни норми. В случая е налице непосочването в заповедта кога е извършено всяко
от нарушенията, за които е наложено наказанието.Този реквизит на заповедта е
изрично посочен в чл.195, ал.1 от КТ и липсата му е достатъчно основание за отмяна на
уволнението. Самите нарушения, за които е наложено наказанието са описани твърде
общо и без необходимата конкретика, поради което не може да се приеме, че заповедта
е мотивирана. Липсата дори на един от посочените в закона реквизити е достатъчна, за
да се приеме, че дисциплинарното наказание е незаконно. /В този смисъл е
константната съдебна практика/. Датата на нарушението задължително следва да се
посочи от работодателя в заповедта за налагане на наказанието, тъй като това е
свързано и с преценката за спазване на сроковете по чл.194 от КТ, а и за да може
работникът да организира защитата на правата си. В случая е било необходимо
конкретно да се посочат датите, за които се приема, че е осъществено дисциплинарното
нарушение от ищеца.
Предвид изложеното, исковата претенция следва да се уважи.
По правилата на процеса на ищеца следва да се присъдят претендираните
разноски за адвокатска защита в размер на 710 лева, а в полза на съдебната власт да се
присъди държавна такса в размер на 80 лева за уважения неоценяем иск.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА заповед № А-014/18.04.2022г.,
издадена от управителя на „ОБЩИНСКА ОХРАНА И СОТ-СЛИВЕН“ ЕООД, с която
на Д. Ж. И. е наложено дисциплинарно наказание „забележка”.
ОСЪЖДА „ОБЩИНСКА ОХРАНА И СОТ-СЛИВЕН“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, бул.“Цар Освободител“ №1 ДА
ЗАПЛАТИ на Д. Ж. И. с ЕГН-********** от
гр.******************************************** сумата 710 /седемстотин и
десет/ лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „ОБЩИНСКА ОХРАНА И СОТ-СЛИВЕН“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, бул.“Цар Освободител“ №1 ДА
3
ЗАПЛАТИ в полза съдебната власт по сметка на Районен съд-Сливен държавна такса в
размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4