№ 120
гр. С., 01.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20231800500792 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Т. Р. Т. против решение № 82/23г.
по гр.д.№ 596/22г.на РС-Своге в частта му,с която е признато за установенона
осн.чл.442 ГПК ,че дължи на „АПС Б.Б.“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и
адрес на управление в гр.С. сумата 730.30 лв.,представляваща непогасена
главница по договор за кредит № 659755,сключен на 26.04.2016г. с „К.“
ЕАД, вземанията по който са цедирани на „АПС Б.Б.“ ЕООД на
02.03.2021г.,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 30.03.2022г.
до окончателно изплащане на вземането,сумата 337.76 лв.,представляваща
законната лихва за периода от 31.05.2016г. до 23.02.2021г. и сумата 107.10 лв.
договорна възнаградителна лихва за периода от 31.05.2016г. до
31.05.2017г.Релевират се оплаквания за необоснованост,нарушение на
материалния закон и съществени процесуални нарушения.Кредиторът не
провел успешно главно и пълно доказване на претенциите си.Съдът
игнорирал наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит относно
начина на начисляване на мораторните и възнаградителните лихви,при
фиксиран ГЛП 41.24 % и ГПР 50 % .Тези клаузи силно накърнявали
интересите на потребителя-кредитополучател.Решението било
незаконосъобразно поради непосочване в диспозитива на конкретното правно
основание,на което ответникът дължи процесните суми.Не било доказано,че
валидно е извършена цесия и съдът необосновано посочил ответника като
длъжник на цесионера при положение,че не бил уведомен за
цесията.Неправилна била тезата на съда,че липсата на уведомление на
1
длъжника било релевантно само ако е платил на кредитора или на овластено
от него лице преди момента на уведомяването.Иска се отмяна на решението в
атакуваната част и отхвърляне на исковете в тази част,ведно с присъждане на
разноски за двете инстанции,пропорционални на отхвърлените искове.
Въззиваемата страна „АПС Б.Б.“ ЕООД оспорва въззиввната жалба
като неоснователна и потвърждаване на решението в обжалваните части
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната
съвкупност.настоящият състав намира въззивната жалба процесуално
допустима, но неоснователна.
Проведено е заповедно производство по ч.гр.д.№ 20221880100483 на
СвРС и заявителят „АПС Б.Б.“ ЕООД се е снабдил със заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК с № 280/17.08.2022г. за главница в размер на 730.70
лв.законната лихва от 30.03.2022г. до изплащане на вземането , законна лихва
за забава за периода от 31.05.2016г. до 23.02.2021г. в размер на 337.76
лв.,договорна възнаградителна лихва в размер на 107 .10 лв. за периода от
31.05.2016г. до 31.05.2017г., сумата 237.73 лв. законна лихва за забава по
договор за предоставяне на поръчителство за периода от 23.02.2021г. до
02.03.2021г.,сумата 589.68 лв. възнаграждение за предоставяне на
поръчителство,ведно със законната лихва,считано от 30.03.2022г. до
изплащане на вземането и 140.06 лв. разноски,от които 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение 40.06 лв. държавна такса.Длъжникът е
възразил и заявителят е инициирал производство по реда на чл.422 ГПК.В
мотивите на атакуваното решение изрично и изчерпателно е посочено
правното основание на установителния иск и дори е направен теоретичен
анализ на иска/нетипичен,положителен установителен,считан за предявен от
датата на заявлението 30.03.2022г./По делото е безспорно ,че е бил сключен
договор за кредит на 26.04.2016г. между Т. Т. и „ К.“АД и че е усвоена
договорената сума 1000 лв. при срок за издължаване 13 месеца и, ГЛП 41.24
% и ГПР 50%.Искът е отхвърлен относно сумите,претендирани по договор за
поръчителство с мотиви,че клаузата във връзка с обезпечаване на кредита с
гаранция са нищожни като неравноправни.Нещожността на тази клауза не
влече нищожност на целия договор,тъй като може да се приложи и без нея
предвид разпоредбата на чл.146, ал.5 ЗЗП.Прието е,че е сключен договор за
цесия и този извод е подкрепен от приложения договор.Не са наведени
никакви основания за нищожност на договора.Обстоятелството,че длъжникът
не е уведомен,не го освобождава от задължението,тъй като не е погасил
задълженията си спрямо кредитора.В диспозитива на решението не е
посочено конкретната правна квалификация ,но е формулирано изчерпателно
правното основание на всяко вземане и е посочен източникът на
задълженията, а именно-договора за кредит.Решението е обосновано
,законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено в обжалваната
част.
В останалата част решението е влязло в сила.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 222/18.08.2023г. на РС-Костинброд по
гр.д.№ 45/2022г. на РС-Костинброд в обжалваните части.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 658/23.10.2023г. по гр.д.№ 45/2022г.
на РС- Костинброд.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3