Р Е Ш
Е Н И Е № 260130
28.09.2021 г. гр.Пазарджик
Пазарджишкия окръжен съд гражданска
колегия, на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година,
в закрито заседание в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВ ИЛИЕВ
на доклад на съдия
ИЛИЕВ като разгледа т.д. № 56 по
описа за 2020 г. за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.247 и чл.248 от ГПК.
Делото пред настоящата
инстанция е приключило с Решение № 260115/15.07.2021 г., с което ответното „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, е осъдено да
заплати на Р.Б.Л., ЕГН **********,
сумата от 70 000 лв. - обезщетение за причинените и неимуществени вреди - болки и страдания
ведно със законната лихва от 21.02.2020 г. до окончателното изплащане,
причинени в резултат на ПТП от 28.07.2019 г., като за разликата над 70 000
лв. до пълния предявен размер от 160 000 лв., ведно със законната лихва
върху сумата от 17.01.2020 г. до окончателното изплащане са отхвърлени исковете
като неоснователни.
Осъден е също така ответника
да заплати на Р.Б.Л. чрез адв.С.Ч. (САК) разноски
съобразно уважената част от исковете в размер на 1040 лв., а в полза на
ОС-Пазарджик - и ДТ в размер на 2800 лв.
Осъдена е ищцата Р.Л. да
заплати на ответното ЕАД разноски в размер на 1100 лв. съобразно отхвърлената
част от исковете.
При извършената служебна се
констатира от съда, че е била допусната очевидна техническа грешка в
диспозитива на решението, и по конкретно в първия му абзац, в отхвърлителната
част, в която съдът погрешно е посочил
датата на законната лихва, т.е. посочена е датата 17.01.2020 г., вместо правилната
дата 21.02.2020 г., на която е изтекъл 3-месечния срок от отправяне на
застрахователната претенция по реда на чл.380 КЗ и съображения в какъвто смисъл
подробно са изложени в мотивите. Т.е. налице е несъответствие между формирана
воля на съда и нейното външно изражение в диспозитива на решението, за което
липсват пречки да бъде поправено по реда, предвиден в чл. 247 ГПК.
По делото е постъпила молба вх. № 266386/30.07.2021 г.
от ответника „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, съдържаща искане за
изменение на така постановеното решение в частта му за разноските. Изложени са съображения,
че на първо място с оглед отхвърлената част на претенцията, на
застрахователното дружество се дължат разноски в размер на 2408,56 лв., вместо
неправилно определените с решението 1100 лв. На следващо място в молбата е
застъпена и тезата, че на ищцата въобще не следва да бъдат присъждани каквито и
да било разноски, тъй като по делото липсвали доказателства същата реално да е
сторила такива, като освен това липсвало и нарочно искане за присъждането им
именно в полза на Р.Л..
От ищцата Р.Л. също е
отправено искане за изменение на решението в частта за разноските,
обективирано в молба вх. №
265511/12.08.2021г., в която се поддържат няколко групи оплаквания. Посочено е на първо място, че в решението си
съдът погрешно присъдил дължимото адв.възнаграждение по реда чл.38 ЗА в полза
на самия ищец Р.Л., вместо на пълномощника й адв.Ч.. Наред с това са изложени и
съображения, че така присъдения с решението хонорар бил определен в занижен
размер от 1040 лв., вместо в размера от 2082 лв. без ДДС или 2500 лв. с ДДС,
дължими на основание §2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. на ВАдС (НМРАВ). На
следващо място е посочено, че липсвало основание за присъждане на
адв.възнаграждение в полза на ответника „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, тъй
като не били ангажирани доказателства за реалното плащане на претендираните 3 876
лв., с изключение на разноските за внесените депозити за вещи лица, сторени съразмерно
отхвърлителната част на претенцията. Освен това е изразено и становище, че с
решението ответникът следвало да бъде осъден да заплати в полза на ПзОС и сумата
от 176 лв., представляваща разноски по смисъла на чл.78, ал.6 ГПК, съразмерно уважената
част на иска.
В срока по чл. 248, ал.2 ГПК
са постъпили отговор на молба вх. №
266386/30.07.2021 г., както и на
молба вх. № 265511/12.08.2021 г., в които всяка от страните е изложила
обстоятелствени съображения за неоснователност на насрещните искания.
При тези данни съдът
съобрази следното :
И двете искания за изменение
на решението в частта за разноските са процесуално
допустими, тъй като са подадени от надлежна страна в производството и в
предвидения от закона срок, поради което следва да бъдат разгледани.
По отношение на молба вх. № 266386/30.07.2021 г.:
Основателно се явява
искането за изменение на решението в частта за присъдените в полза на
застрахователя разноски. Видно от представения списък по чл.80 ГПК (стр. 373),
е че размерът на сторените от дружеството разноски, за реалното извършване на
които, по делото са представени доказателства е в размер на 4376 лв.; от
които 3876 лв. (изплатено адв.
възнаграждение – стр.374-375); 25 лв. (депозит за призоваване на свидетел –
стр.145 ); 200 лв. (депозит за изготвяне на САТЕ – стр. 351); 200 лв. (депозит
за изготвяне на СМЕ – стр. 359); 75 лв. (допълнителен депозит за САТЕ – стр.
348). Неоснователно се явява възражението на ищеца, че липсвали доказателства
за реалното плащане на посочения по-горе адв. хонорар от 3876 лв. В случая
процесуалния представител на ищцата не направи възражения по представения списък в
последното по делото заседание. Наред с това по делото бяха представени фактура
(стр.374) и преводно нареждане (стр.375), от които се установява, че този
разход действително е бил извършен, като освен това от представителя на
дружеството е направено надлежно искане за присъждане на посочените разноски в
последното по делото заседание от 21.06.2021 г., поради което следва да бъдат
съобразени при разпределение отговорността за разноските по делото. Като краен
резултат, изчислени по съразмерност с оглед отхвърлената част на претенцията,
размерът на дължимите от ищцата на застрахователя разноски възлизат на 2461,50
лв., вместо в размера от 1100 лв., който е бил присъден, поради което решението
следва да бъде изменено в посочения смисъл.
По отношение молба вх. № 265511/12.08.2021 г.:
Съдът приема, че и това
искане се явява основателно. Досежно присъдения размер на разноските в полза на
ищцата, следва да се посочи, че съгласно представения списък по чл. 80 ГПК
(стр. 372) те са определени в размер на 4730 лв. Изчислени по съразмерност
съобразно уважената част на претенцията дължимия хонорар възлиза на сумата от
2069,37 лв.
По делото е представено
пълномощно (стр.22) от което е видно, че ищцата е делегирала права за
процесуално представителство както на Адвокатско дружество „Ч., П.И И.“, така и
персонално на адв. С.Ч., на адв. Е.П.и на адв. Х.И.–заедно и поотделно. Наред с
това на пълномощниците са предоставени права от името и за сметка на
представляваната да сключват и договори за безплатна правна помощ при условията
на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв. Такъв договор е представен като доказателство
(стр.371) и в него е посочено, че ищцата, действайки чрез пълномощника си адв.
Ст. Ч. е възложила на адв. Св. Ж. (САК) осъществяването на безплатна правна
помощ на ищцата основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв. Затова според съда тези разноски
следва да бъдат присъдени в полза на адвоката предоставил безплатна правна
помощ, т.е. адв.С.Ж..
В тази връзка съдът
констатира служебно, че е допусната очевидна техническа грешка в диспозитива на
решението и по-конкретно в частта, с която е посочено, че дължимите по
съразмерност разноски се дължат в полза на ищцата. В случая липсва съмнение по
въпроса, че дължимите разноски, представляващи адв.хонорар, определен по реда
на чл. 38 ЗАдв., се дължат на единствено на адвоката, осъществил процесуалното
представителство на основание чл.38, ал.2 във вр. чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв, а не
на ищцата по делото, както погрешно е посочено в решението. Касае се за
техническа грешка, която също следва да бъде отстранена.
Основателни се явяват съображенията
на молителя, че върху дължимото адвокатско възнаграждение се дължи и ДДС. Съгласно §
2а от ДР на НМРАВ, за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява
върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото възнаграждение. Тъй като не се касае за свободно договаряне между
страните по правоотношението, а служебно определяне на възнаграждението от
съда, посочването на размера на възнаграждението, без уточнение досежно включен
ДДС, не презумира включването му в посочения размер, съгласно чл.67, ал.2 ЗДДС, поради което същото обстоятелство следва да се посочва изрично (сумата на
възнаграждението "с включен ДДС") или самостоятелно да се посочи
сумата, начислима за ДДС върху определеното възнаграждение (вж. така Определение № 19/14.01.2019 г. по ч.т.д.
№ 3044/2018 г., на ВКС, I т.о.)
По изложените съображения на пълномощника на
ищцата следва да бъде присъдена и сумата от 413,87 лв., представляваща ДДС
върху определеното по съразмерност възнаграждение от 2069,37 лв. (без вкл. ДДС).
Констатира се служебно от
съда по реда на чл.77 ГПК във вр. с чл.78, ал.6 ГПК, че съдът е пропуснал да
осъди ответника да заплати сумите заплатени
от бюджета на съдебната власт на основание чл.83, ал.3 ГПК за депозити (200 лв.
- за изготвяне на СМЕ, 200 лв. – за изготвяне на САТЕ и 75 лв. допълнително за изготвянето
на САТЕ, т.е. общо 475 лв.), които с оглед уважената част на претенцията
възлизат на 209 лв. и следва да бъдат
присъдени в тежест на ищеца.
Предвид на гореизложеното
Пазарджишкия окръжен съд
Р Е Ш
И :
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в Решение № 260115/15.07.2021 г., постановено
по т.д. № 56/2020 г. по описа на ПзОС, както следва:
В първия абзац на
диспозитива
вместо :
„….като за разликата над уважения размер от
70 000 лв. до пълния предявен размер от 160 000 лева ,ведно със
законната лихва върху сумата считано от 17.01.2020 г. до
окончателното изплащане, ОТХВЪРЛЯ
исковете като НЕОСНОВАТЕЛНИ
да
се чете :
„….като за разликата над
уважения размер от 70 000 лв. до пълния предявен размер от 160 000
лева, ведно със законната лихва върху сумата считано от 21.02.2020 г. до
окончателното изплащане, ОТХВЪРЛЯ
исковете като НЕОСНОВАТЕЛНИ
ИЗМЕНЯ Решение № 260115/15.07.2021 г., постановено по т.д. № 56/2020 г. по описа
на ПзОС
в частта за разноските,с която е осъден „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ"
ЕАД с ЕИК *********, с адрес гр.София, бул. "Витоша" 89Б,
представлявано от К.Ч.- главен изп. директор и Б В. - изп. директор, чрез
адв.М.М., да заплати на Р.Б.Л., ЕГН ********** *** чрез
адв.С.Ч. от САК, разноски
съобразно уважената част от исковете в размер на 1040 лева, в полза на ОС
Пазарджик ДТ в р-р на 2 800 лв.
и в частта за разноските,
с която е осъдена Р.Б.Л., ЕГН ********** *** чрез адв. С.Ч. от САК да заплати на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ"
ЕАД с ЕИК121718407 с адрес гр.София, бул. "Витоша" 89Б,
представлявано от К.Ч.- главен изп. директор и Б В. - изп. директор, чрез
адв.М.М. съобразно отхвърлената част от исковете разноски в размер на 1100 лв.
по следния начин :
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД с ЕИК *********
с адрес гр.София, бул. "Витоша" 89Б, представлявано от К.Ч.- главен
изп. директор и Б В. - изп. директор, да заплати на адв. С.Д.Ж. от САК, адвокатско възнаграждение
съобразно уважената част от иска, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв в размер на 2069,37 лв. (без включен ДДС) или
2483,24 лв. (с включен ДДС); а в полза на ОС-Пазарджик - ДТ в р-р на 2 800
лв., както и 209 лв. – разноски за вещи лица, заплатени от бюджета на основание
чл. 83, ал.3 ГПК, съразмерно уважената част на иска.
ОСЪЖДА Р.Б.Л., ЕГН **********
*** да заплати на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД с ЕИК121718407 с адрес
гр.София, бул. "Витоша" 89Б, представлявано от К.Ч.- главен изп.
директор и Б В. - изп. директор, съобразно отхвърлената част от исковете
разноски в размер на 2 461,50 лева.
Решението подлежи на
въззивно обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните
пред Пловдивския Апелативен съд .
Препис от решението да се
връчи на страните и да се обяви в регистъра на съдебните решения.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: