Решение по дело №428/2024 на Районен съд - Петрич

Номер на акта: 167
Дата: 24 октомври 2024 г. (в сила от 9 ноември 2024 г.)
Съдия: Петя Хантова
Дело: 20241230200428
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 юни 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. Петрич, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на двадесет и
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ ХАНТОВА
при участието на секретаря Людмила Маламова
в присъствието на прокурора Е. Б. Д.
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Административно
наказателно дело № 20241230200428 по описа за 2024 година
и въз основа на закона и доказателствата
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемият М. Н. Г., роден на *.*.19** година в с. Г., общ. П., с постоянен и
настоящ адрес в с. Г., общ. П., българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, неосъждан, безработен, ЕГН **********за ВИНОВЕН в това, че на 01.09.2023г.,
около 14.30часа , в с.Г., община П., в дома на Н. М. Г. му е нанесъл побой, състоял се в
нанасяне удари с метален предмет (метална маша) в областта на дясната подбедрица, в
резултат на което му е причинил лека телесна повреда, изразила се в контузия и разкъсно-
контузна рана в областта на дясна подбедрица довело до временно разстройство на здравето
неопасно за живота, като деянието е извършено при условията на домашно насилие по
смисъла на чл.93 т.31 от НК, тъй като деянието е осъществено спрямо възходящ (Н. М. Г. е
баща на М. Н. Г.)- престъпление по чл.131 ал.1 т.5а във вр. с чл.130 ал.1 от НК

На основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, във вр. с чл.131 ал.1 т.5а във вр. с чл.130 ал.1 от НК
във вр. с чл. 78а, ал. 1 от НК, ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ
обвиняемият М. Н. Г. (с посочена по-горе самоличност) за извършеното от него
престъпление, като му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ “ГЛОБА” в
1
размер на 1000 (хиляда) лева.

На основание чл.92 ал.1 от НК, наред с наложеното административно наказание НАЛАГА
спрямо М. Н. Г., ЕГН-**********, с посочена по-горе самоличност, принудителна
медицинска мярка по чл.92 НК във вр. с чл.89 б.“б“ от НК, а именно: „Принудително
лекуване“ в обикновено психо-неврологическо заведение, а именно в Център за психично
здраве (ЦПЗ) - Благоевград, за срок от 2 (два) месеца.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА М. Н. Г. (с посочена по-горе самоличност) да
заплати по сметка на ОД МВР - Благоевград сумата в размер на 551.52 лв. (петстотин
петдесет и един лев и петдесет и две стотинки), представляваща сторени разноски в хода на
досъдебното производство (съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертиза), както
и сумата от 5.00 лева, в случай на издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на протестиране и обжалване в 15 - дневен срок от днес пред Окръжен
съд - гр. Благоевград.

След влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати на ЦПЗ Благоевград, за
сведение и изпълнение.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към Решение № 167 от 24.10.2024 г., постановено по НАХД № 428/2024 г.
по описа на РС - П.

Производството е образувано въз основа на постановление на ТО - П. към РП - Б. с
което е повдигнато обвинение срещу лицето М. Н. Г., роден на *** година в с. Г., общ.
П., с постоянен и настоящ адрес в с. Г., общ.п П., българин, български гражданин, със
средно образование, неженен, неосъждан, безработен, ЕГН ********** за това, че на
01.09.2023г., около 14.30часа , в с. Г., община П., в дома на Н.М.Г. му е нанесъл побой,
състоял се в нанасяне удари с метален предмет(метална маша) в областта на дясната
подбедрица, в резултат на което му е причинил лека телесна повреда, изразила се в
контузия и разкъсно-контузна рана в областта на дясна подбедрица довело до
временно разстройство на здравето неопасно за живота, като деянието е извършено
при условията на домашно насилие по смисъла на чл.93 т.31 от НК, тъй като деянието
е осъществено спрямо възходящ (Н.М.Г. е баща на М. Н. Г.)- престъпление по чл.131
ал.1 т.5а във вр. с чл.130 ал.1 от НК, като прокурорът предлага лицето да бъде
освободено от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Участващият в делото прокурор поддържа повдигнатото обвинение, като изразява
становище, че деянието на обвиняемия е доказано от обективна и субективна страна,
че е съставомерно по текста, по който е повдигнато обвинението. Предлага на съда да
освободи обвиняемия от наказателна отговорност и наложи на същия
административно наказание Глоба в размер на 1500 лева. Иска на основание чл.92
НПК наред с наказанието на Г. да му бъде наложена принудителна медицинска мярка
„принудително лечение“ на основание становището на вещото лице, обективирано в
съдебно-психиатричната експертиза, извършена в хода на досъдебното производство.
Обвиняемият, редовно призован, се явява лично в съдебно заседание и със служебно
назначения му защитник по реда на ЗПрП. Същият не оспорва фактическата
обстановка, изразява становище, че престъплението не е доказано по безспорен начин,
като твърди, че няма конкретен, точен, ясен доказателствен материал, потвърждаващ,
че именно Г. е извършил травмите на баща му. Твърди, че са налице условия за
приложение на чл.78а НК и пледира да се наложи минимална административна
санкция, тъй като подзащитният й е безработен и безимотен, като моли да се наложи
принудително лечение в по-кратък срок – за от един месец.
По делото е приложено досъдебно производство № 314 ЗМ-479/2023 г. по описа на РУ
на МВР П. на основание чл. 378, ал. 2 НПК. Обвиняемият не оспорва фактите,
изложени в постановлението на РП-П. и не държи на разпита на свидетелите, като и
двете страни се съгласиха всички доказателства да се ползват непосредствено при
постановяване на решението, без да се събират други такива.
Съдът, след като прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за безспорно установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият М. Н. Г. е безработен, неженен, със средно образование, неосъждан.
Същият живее в къщата на родителите си - Н. и Д. Г.и, находяща се в село Г., община
П., като родителите му живеят на приземния етаж, а той обитава втория етаж от
къщата.
Основно грижите за изхранването, чистеното, плащането на сметки била на
родителите му. Хранели се заедно и през повечето време обвиняемият прекарвал при
родителите си. От доста време обвиняемият бил безработен и много често
употребявал алкохол, като след напиване ставал агресивен, карал се с родители си и ги
1
и ги обиждал.
На 01.09.2023г. баща му-свидетелят Н. Г. имал рожден ден и по този повод около
09.00часа посетил кръчмата в селото, където по това време бил и обвиняемият. По
повод рождения си ден свидетелят Н. Г. почерпил по една ракия присъстващите,
включително почерпил и сина си.
Около обяд си тръгнал и се прибрал директно в къщи. Около 14.30часа във видимо
пияно състояние се прибрал и обвиняемият. Седнал да обядва и докато обядва
започнал да псува и да обижда баща си. Майка му по това време отсъствала от дома.
Без да има какъвто и да било повод, взел метална маша от печката, и с нея започнал
да удря баща си по десния крак като ударите били в областта на дясната подбедрица.
Свидетелят Н. Г. изпитал силна болка, от крака му потекла кръв. Успял да излезе на
двора и започнал да вика за помощ. Обвиняемият го последвал, хванал го и го избутал
отново в къщата. В даден момент обвиняемият се успокоил и са качил на етажа си.
Известно време след това се прибрала и майката на обвиняемия - свидетелката Д. Г.
Г.а. Видяла, че здравословното състояние на съпруга й не е добро. От крака му течало
кръв. Същият крак преди време бил опериран, като бил със сменена става. Като
разбрала какво се е случило се обадила на тел.112, като на място пристигнали
полицейски служители и линейка с екип на ФНСМП.
Обвиняемият бил задържан и закаран в РУ - .П. където бил задържан за срок от 24
часа.Медицинските лица оказали медицинска помощ на пострадалия, като обработели
раната и си заминали.
В хода на досъдебното производство е назначена съдебномедицинска експертиза в
която вещото лице е посочило, че пострадалият Г. е получил контузия и разкъсно-
контузна рана в областта на дясна подбедрица, което е довело до временно
разстройство на здравето неопасно за живота.
В хода на досъдебното производство била изготвена и съдебно –психиатрична
експертиза в която вещото лице е посочило, че обвиняемият М. Г. страда от
разстройство вследствие употреба на алкохол със синдром на зависимост ,
непрекъсната употреба. Вещото лице препоръчва принудително лечение за срок от два
месеца в обикновено психиатрично отделение, денонощен стационар в съответствие с
чл.92 от НК.
Горната фактическа обстановка се доказва по категоричен начин от събраните
писмени и гласни доказателства, които са еднопосочни и непротиворечиви. Същата не
се оспорва и от обвиняемия.Единственото възражение, което обвиняемия прави е по
отношение на съдебно-психиатричната експертиза, като твърди, че не страда от
алкохолизъм, без да излага аргументи по отношение на позицията си и без да прави
доказателствени искания в тази насока, а дори напротив – лично заяви, че не желае
личен разпит на вещото лице-психиатър и че желае да се приеме експертизата.

От правна страна, съдът съобрази следното:
От изложената фактическа обстановка и анализ на събраните по делото доказателства
преценени по отделно и в тяхната съвкупност е видно, че с деянието си обвиняемия Г.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.131
ал.1 т.5а във вр. с чл.130 ал.1 от НК.
От обективна страна деянието се изразило в това, че на 01.09.2023г., около 14.30часа ,
в с. Г., община П., в дома на Н.М.Г. му е нанесъл побой, състоял се в нанасяне удари
2
с метален предмет(метална маша) в областта на дясната подбедрица, в резултат на
което му е причинил лека телесна повреда, изразила се в контузия и разкъсно-контузна
рана в областта на дясна подбедрица довело до временно разстройство на здравето
неопасно за живота, като деянието е извършено при условията на домашно насилие по
смисъла на чл.93 т.31 от НК, тъй като деянието е осъществено спрямо
възходящ(Н.М.Г. е баща на М. Н. Г.).
Деянието е извършено при условията на 93 т.31 от НК “в условията на домашно
насилие“-осъществено физическо насилие спрямо възходящ- спрямо свидетелят Н.М.Г.
който е баща на обвиняемия.
От субективна страна е налице пряк умисъл. Обвиняемият Г. е пълнолетно и вменяемо
лице. Съзнавал е общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е
общественоопасните последици, но въпреки това е искал и целял тяхното настъпване,
като безпричинно при условията на домашно насилие е нанесъл побой върху баща си в
резултат на което му е причинил лека телесна повреда, изразила се в контузия и
разкъсно-контузна рана в областта на дясна подбедрица довело до временно
разстройство на здравето неопасно за живота.
Пред разследващия орган обвиняемият Г. не се признава за виновен, не дава
обяснения.
Престъплението се доказва от показанията на свидетелите Н.М.Г., Д. Г. Г.а, Е. Б. К.,
С.И.Л., В.К.Т.,,ксерокопие от Книга за повиквания и посещения на адрес на ФСМП и
на фиш от СМП, ксерокопие на амб.№37744/м.38935, съдебномедицинска експертиза,
съдебно-психиатрична експертиза.
Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението са ниското
правосъзнание на обвиняемия, ниската му правна култура, слабите му морално-волеви
задръжки, проявеното незачитане на телесната цялост на своя възходящ.
Предвид горното, настоящият съдебен състав призна обвиняемия за виновен в
извършване на престъпление по чл.131 ал.1 т.5а във вр. с чл.130 ал.1 от НК, - т.е.
правната квалификация, дадена от прокурора на извършеното от обвиняемия деяние е
правилна, фактическите положения, посочени от прокурора в постановлението, се
потвърдиха и в съдебно заседание.
Ето защо, съдът намери предложението на прокурора за освобождаване на обвиняемия
М. Н. Г. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда
на чл. 375 и сл. от НПК, във връзка с чл. 78а, НК за мотивирано и основателно. При
това съдът съобрази и следното:
За да се приложи разпоредбата на чл. 78а НК е необходимо кумулативното наличие на
следните предпоставки: деецът да е пълнолетно лице; за престъплението да се
предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко
наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по-
леко наказание, когато е непредпазливо; деецът да не е осъждан за престъпление от
общ характер и да не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този
раздел; причинените от престъплението имуществени вреди да са възстановени.
В казуса, съдът установи наличието на всички необходими предпоставки за
приложението на чл. 78а НК: обвиняемият е пълнолетно лице, не е осъждано до
момента и не е освобождавано от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК. За
деянието, в извършването на което бе признат за виновен обвиняемият се предвижда
наказание „Лишаване от свобода" до 1 година или „Глоба" в размер от 100 до 300
лева. От деянието не са причинени имуществени вреди /такива не се твърдят и в
3
самото постановление/.
Ето защо съдът намери, че са налице всички предпоставки на чл. 78а от НК за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание - Глоба в размер на 1000 лева. При определяне размера на
глобата съдът съобрази признанието и чистото съдебно минало на дееца, семейното и
финансовото му положение. При определяне на размера на административното
наказание „Глоба“ съдът съобрази, че същия е в напреднала възраст, в която много
трудно е намирането на работа, както и че същия не разполага със средства за
издръжка. С оглед изложеното и като съобрази чистото съдебно минало на
обвиняемия, липсата на наказания по чл. 78а НК, съдът наложи на М. Н. Г., наказание
"Глоба" в размер от 1000,00 /хиляда/ лева.
Съдът намира, че именно това по размер наказание в максимална степен ще спомогне
за наказването на дееца и за възпирането му от извършване на такива престъпления и
за в бъдеще.
По отношение искането за налагане на мярка по чл.92 от НК, съдът съобрази
следното:
От приобщената по делото СПЕ става ясно, че М. Г. не страда от психично заболяване
в тесния смисъл на думата, съответно от ендогенна или друга психоза, тежко
личностово разтройство, умствена изостаналост или деменция и към датата на
инкриминираното деяние 01.09.2023 година и към момента на извършване на СПЕ
(м.април 2024 г.) същият разбира свойството и значението на извършеното от него и
може да ръководи постъпките си, като с него могат да се извършват процесуално-
следствени действия предвид физическото и психическото му състояние.
Същевременно от експертизата става ясно, че обвиняемият страда от разстройство
вследствие на употреба на алкохол съ синдром на зависимост, непрекъсната употреба,
като не злоупотребява с наркотични вещества. Поради това, вещото лице препоръчва
прилагане на принудително лечение при лицето за срок от 2 месеца в обикновено
психиатрично отделение, денонощен стационар, в съответствие с нормата на чл.92 от
НК.
В хода на съдебното следствие изводите на вещото лице не бяха оборени, а дори
напротив – от лично възприетите от съда изявления на обвиняемия се потвърждават
изводите, сторени от СПЕ и обективирани в целия приобщен доказателствен материал,
а именно, че обвиняемия системно употребява алкохол, което обосновава извода за
наличие на синдром на зависимост.
Нормата на чл.92 ал.1 НПК регламентира законовата възможност когато
престъплението е извършено от лице, страдащо от алкохолизъм или от друга
наркомания, съдът да може наред с наказанието да постанови и принудително
лекуване.
Такъв е и настоящият случай – видно от доказателствената съвкупност обвиняемият
страда от алкохолизъм – непрекъсната употреба на алкохол, довела до разстройство
вследствие на тази употреба със синдром на зависимост. Установи се по делото
безспорно, че същият е извършил престъплението, за което е обвинен, а именно
причиняване на лека телесна повреда на своя възходящ при условията на домашно
насилие. Съдът е на мнение, че липсата на морално-волеви задръжки от обвиняемия,
довели до извършване на престъплението са пряко свързани с непрекъснатата
употреба на алкохол и развитата от обвиняемия алкохолната зависимост, която би се
повлияла от предложеното лечение. Отделно от това, съдът е на мнение, че
4
провеждано лечение с откъсване от битовата среда и близкия контакт между
обвиняемия и пострадалия (първият е син на пострадалия и обитава жилището на
родителите си) би възпрепятствало извършването на ново престъпление или
противообществена проява от страна на обвиняемия, би защитило родителите му от
повторни актове на домашно насилие.
Съдът възприе становището на вещото лице относно срокът на лечение и вида на
лечебното заведение – денонощен стационар, в обикновено психиатрично отделение
за срок от два месеца.
Ето защо и на основание чл.92 ал.1 от НК, наред с наложеното административно наказание
съдът наложи спрямо М. Н. Г., принудителна медицинска мярка по чл.92 НК във вр. с чл.89
б.“б“ от НК, а именно: „Принудително лекуване“ в обикновено психо-неврологическо
заведение, а именно в Център за психично здраве /ЦПЗ/ - Б. за срок от 2 /два/ месеца.

По разноските в производството:
По делото има сторени разноски на етап досъдебно производство в размер на 551.52
лв. /петстотин петдесет и един лев и петдесет и две стотинки/, представляващи
възнаграждения за назначените и извършени в хода на производството два броя
експертизи - (съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертиза). С оглед
изхода на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК същите следва да се присъдят за
заплащане от обвиняемия. Ето защо и на посоченото основание с крайния си съдебен
акт съдът осъди М. Н. Г. да заплати по сметка на ОД МВР- Б. сумата в размер на
551.52 лв. /петстотин петдесет и един лев и петдесет и две стотинки/, представляваща
сторени разноски в хода на досъдебното производство (съдебно-медицинска и
съдебно-психиатрична експертиза/, както и сумата от 5.00 лева, в случай на издаване
на изпълнителен лист.

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5
Съобщи за изтекли лични данни