№ 530
гр. Варна, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д****
при участието на секретаря М. Д. Узунова
като разгледа докладваното от Д**** Гражданско дело № 20223110105928
по описа за 2022 година
Производството е образувано на основание искова молба вх.
№31445/12.05.2022г., подадена от **** С. А.,**** рег.№ ****, чрез **** С.А.,
клон България, ЕИК: ****, вписан в Търговския регистър при Агенцията по
вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к.
****, ****, сгр. 14, представлявано от Д**** -Заместник управител, чрез
юрисконсулт ****, против Х. Ц. Х., ЕГН:**********, адрес: гр. Варна, ****,
с правно основание на чл. 415 във вр.с чл. 422 от ГПК, да бъде признато за
установено че **** С. А.,**** има следните вземания срещу Х. Ц. Х.
ЕГН:********** по Договор за кредит за покупка на стоки и услуги номер
****, сключен на 09.03.2019г.: сумата от 613.68 лв. /шестстотин и тринадесет
лева и шестдесет и осем ст./,представляваща неиздължена главница по
Договор за кредит за покупка на стоки и услугиномер ****, сключен на
09.03.2019 г., ведно със законна лихва върхуглавницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 24.01.2022г. до окончателнотой изплащане, сумата
от 71.96 лв./седемдесет и един лева и деветдесет и шест ст./,представляваща
възнаградителна лихва за периода от 05.09.2020г. до 05.07.2021 г., сумата
от80,10 лв. /осемдесет лева и шест ст./, представляваща мораторна лихва за
периода от05.10.2020 г. до 16.01.2022 г., за които суми е издадена Заповед
№313/25.01.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и
1
Разпореждане за допълване по ч.гр.д. № 675/2022г. по описа на Районен съд –
Варна, до окончателното изплащане на вземането.
В евентуалност се предявяват обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане
ответника да заплати на ищеца горните суми.
В исковата и уточняващата молба ищецът твърди, че е сключил с
ответника договор за кредит № **** - сключен на 09.03.2019 г. Договорът е
сключен за закупуването на стоки и услуги на изплащане за срок от 28
месеца, обхващащ периода сключване на договора до 05.07.2021 г., съгласно
погасителен план, включваща падежните дати на месечените погасителни
вноски, размер на вноската и размера на оставащата главница. Твърди се, че
след сключване на договора сумата за закупуване на стоки е била преведена
по сметка на упълномощения търговски партньор, като извършването на
плащането по посочения начин съставлява изпълнение на задължението на
кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на
процесния договор, съставляващ плащане, извършено от името на кредитора
и за сметка на кредитополучателя по дължимо и платимо вземане на
горепосочения търговски партньор от кредитополучателя и създава
задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора 28 месечните
погасителни вноски всяка в размер на 65.51 лева. Твърди се, че въз основа на
индивидуалния кредитен профил на ответника е определен годишен процент
на разходите, като е посочена и общата стойност на плащанията. Твърди се,
че на основание на чл. 2 във връзка с чл. 3 от договора за ответника възниква
задължението да погаси заема на 28 месечни вноски, всяка по 65.51 лева, като
в чл. 3 от договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни
погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва за периода на забавата.
Твърди се, че между „****" и кредитополучателят е сключено
споразумение за отсрочване на погасителни вноски по горепосоченият
договор за потребителски кредит. Споразумението е постигнато предвид
подадено от кредитополучтеля заявление докредитора, съдържащо данни за
съществуващи временни обективни затруднения, настъпили като пряка
последица от извънредното положение, въведено на 13 март 2020 г. с
Решение на Народното събрание на Република България, във връзка с
2
обявената от Световната здравна организация пандемия, причинена от вируса
COVID - 19.Страните по договора за кредит са постигнали съгласие
заплащането на посочените в т. 1 от споразумението месечни погасителни
вноски да се отложи. Вследствие на отлагането по т. 1 размерът на месечната
погасителна вноска и срокът на кредита се изменят съобразно погасителния
план, обективиран в споразумението и съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
Твърди се, че предоговореният брой на погасителнитевноски е 4, като
новият размер на месечната погасителна вноска съответно е 65.53 лева.
Твърди се, че на основание чл. 3 от договора при забава на една или повече
месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху
всяка погасителна вноска.Обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен от
Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на
текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на
текущата година са приложими за първото полугодие на съответната година,
а лихвените проценти в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие.
Обезщетението за забава се изчислява на дневна база като дневният й размер
за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер,
определен в предходното изречение.
Твърди се, че отв.Х. е преустановил редовното обслужване на стоковия
потребителски кредит на 05.09.2020 година, към която дата са били заплатени
13 броя погасителни вноски. Твърди се, че на основание чл. 3 от договора,
вземането на „****" С.А., клон България става изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия
случай е 05.10.2020, от която дата вземането е станало ликвидно и изискуемо
в целия му размер.
Твърди се, че **** С.А., **** per.№****, чрез **** С.А., клон България
е подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПКкъм Районен съд - гр. Варна. Твърди се, че по гражданско дело
№675/2022г.е издадена Заповед за изпълнение и тъй като тя е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПКса последвали указания
заявителя да предяви иск относно вземането си. Претендира и присъждане на
3
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения му по реда на чл.
47, ал. 6 ГПК особен представител, депозира отговор на исковата молба, в
който оспорва исковите претенции като основание и размер и релевира
доводи за некоректност на ищцовото дружество в качеството му на кредитор.
Моли за отхвърляне на исковите претенции.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното частно гражданско дело на ВРС, по същото на
осн. чл.410 ГПК е издадена в полза на ищеца срещу ответника заповед за
изпълнение, включваща процесните суми. За това няма спор и между
страните.
Безспорно е още и е видно от приобщените материали, че „****” С.А.
****, ****, рег. №****, е правоприемник на „****“ ЕАД, като принципалът
има действащ клон в страната – „**** С.А. – клон България“.
Видно от приобщения по делото Договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване иа
кредитна карта **** на 27.01.2018 г., „****” ЕАД /правоприемник на което е
ищецът по делото/ е предоставило на ответника револвиращ кредит чрез
издаване и ползване на кредитна карта на стойност 939,62 лева. Договорът е
сключен за закупуването на стоки и услуги на изплащане за срок от 22
месеца, обхващащ периода сключване на договора до 20.11.2019 г.
Съобразно предвиденото в т. 1 от Условията на договора, сумата по
кредита следва да бъде изплатена пряко на упълномощения търговски
партньор, което съставлява изпълнение на задължението на кредитора и
поражда задължение за кредитополучателя да върне заетата сума, ведно с
надбавка, съставляваща печалба на кредитора, на 22 броя вноски, всяка в
размер на 52.10 лева, първата от които с падеж 20.02.2018г., а последната –
20.11.2019г. Уговорено в т. 3 от Условията на договор е, че при забава на една
или повече месечни погасителни вноски кредитополучателя дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените за
събиране на вземането разноски, като при просрочие на две или повече
4
месечни вноски, считано от падежа на датата на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително с всички определени по договора надбавки и обезщетение за
забава, без да е необходимо изпращане на съобщение за настъпването на
предсрочната изискуемост.
Видно от приложената по делото фактура и уведомително писмо,
цената по финансираната с горния договор за потребителски кредит покупка
на стоки, е заплатена от ищеца на мебелна къща „****” – „****“ООД, като
ответника е изразил изрично съгласие с това.
Крайният падеж на договора е настъпил на 05.07.2021г., т.е. преди
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
За успешното провеждане на установителен иск с правно основание
чл.415, ал.1 вр. чл.422 от ГПК , както и на иска с правно основание чл.79 от
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В
разглеждания случай ищцовата страна е длъжна да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на учредено по нейна инициатива
заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в нейна полза
Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение в срока по
чл.414 ал.2 от ГПК и депозиране на настоящата искова молба в срока по чл.
415, ал. 1 от ГПК; съществуването на твърдяното вземане в нейна полза по
основание , както и по размер, длъжник и падеж; настъпилата изискуемост на
претендираната сума. От своя страна в тежест на ответника по делото е да
установи всички наведени от него положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за
себе си правни последици, в това число и да установи точното във времево и
количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане
процесната сума, в случай, че ищецът докаже нейната дължимост.
По делото не е налице спор и от приетия препис от Договор за
потребителски кредит № ****, сключен на 09.03.2019 г. се установява, че
ищеца е предоставил на ответника кредит в размер на 1190.81лв., който
следва да се погаси до 05.03.2021г., ведно с плащане възнаградителна лихва
от 21.81 %, на 24 месечни вноски от по 61.52 лв., с падеж пето число на
5
съответният месец, съгласно погасителен план. Установява се още, че сумата
по кредита, е предназначена за закупуване на мотофреза Gardenia на стойност
999лв. Според чл.3 от договора при забавено плащане на погасителна вноска,
се дължи лихва за забава в размер на законната лихва, като при забава на две
и повече вноски цялото задължение става автоматично предсрочно
изискуемо.
За страните е безспорно, че ответникът е получил стоката предмет на
финансиране с процесния договор за кредит.
За страните е безспорно, че по молба на ответника, на 05.06.2020г.,
между страните е подписано Споразумение за отсрочване на погасителни
вноски, с което е уговорен гратисен период за вноски с поредни номера 13,
14, 15 и 16 по първоначалния ПП и удължаване на срока на договора до
05.07.2021г., в следствие на което общата стойност на дължимите по договора
суми е променена от 1 476,48 лв на 1 524,60 лв.
По делото по искане на ищеца е назначена ССч.Е със задачи да
установи усвоен ли е отпуснатия кредит, имали извършени плащания за
погасяване на задължението по същия, респективно какъв е размера на
задължението, в това число главница и лихви /възнаградителна и мораторна/,
съответно към датата на сезиране на съда със заявление по чл.410 от ГПК и на
подаване на исковата молба. От изготвеното заключение по ССЕ се
установява, че сумата по процесния кредит в размер 1190,81 лв е усвоена,
като е извършено плащане от ищеца към доставчик на ответницата - Доверие
Брико АД по фактура № **********/09.03.2019 за покупка на стока на
стойност 999 лв (****) и за плащане по застрахователна полица „сигурност на
плащанията" по групова полица от „КАРДИФ общо застраховане" АД/„****"
АД в размер 191,81 лв или общо 1190,81 лв (999+191,81). Вещото лице
установява, че към 24.01.2022 г., ищеца има вземания по ПП в общ размер
685,92 лв, по пера както следва: 615,69 лв главница (1190,81-575,12) с падежи
в периода 05.08.2020г. - 05.07.2021; 70,23 лв. - възнаградителни лихви по
месечни вноски (333,79-263,56) с падежи в периода 05.12.2020-05.07.2021.
Вещото лице изчислява, че към 24.01.2022 г. законната лихва е в размер 62,56
лв., т.е. към тази дата общият размер на задълженията възлиза на 748,48 лв
(685,92+62,56). Изчислява, че към датата на заключението са налице следните
непогасени суми по ПП, в
6
общ размер 685,92 лв, по пера както следва: - 615,69 лв главница (1190,81-
575,12) с падежи в периода 05.08.2020г. - 05.07.2021; - 70,23 лв
възнаградителни лихви по месечни вноски (333,79-263,56) с падежи в
периода 05.12.2020-05.07.2021. Вещото лице изчислява, че към 22.12.2022 г.
законната лихва е в размер 119,34 лв, т.е.
към тази дата общият размер на задълженията възлиза на 805,26 лв.
(685,92+119,34).
Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест в
гражданският процес и с оглед премета на предявените претенции, ищеца
следва да установи възникването и дължимостта на спорните вземания и по
конкретно сключването на договор за кредит, с твърдените параметри
/размер, срок, падеж, лихви и т.н./, и реално предаване на длъжника на сумата
предмет на договора. Следва да установи още, че са наличие на
предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост /включително и
обявяването ѝ на длъжника по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ/ на задълженията
по договора, който има характеристиките на договор за потребителски
кредит. На последно място ищеца следва да докаже размера на претенции си.
От своя страна ответникът, следва да установи правоизключващите факти и
обстоятелства, в това число, че е изправна страна по договора, липсата на
предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост, или че е налице
погасяване на задължението по давност.
Както се посочи по-горе сключването на процесния договор за
потребителски кредит и усвояването на сумата по същия, както и сключване
на споразумение за разсрочване на задължението не се оспорва от страна на
ответника, а и се установява от събраните по делото доказателства, поради
което за длъжника е възникнало задължение за погасяване на вземането по
договора.
В заключение се налага извод за наличие на изискуемо и ликвидно
задължение на ответника по процесния договор за кредит, което според
гореизложеното относно разпределението на доказателствената тежест, е в
размер на 613.68 лв.-главница. Предвид обстоятелството, че в заключението
по ССЕ е установено задължение в размер на 615,69лв., то съдът намира, че
претенцията следва да бъде уважена в предявения размер. Ищецът
претендира сумата от 71.96 лв., представляваща възнаградителна лихва за
7
периода от 05.09.2020г. до 05.07.2021 г. В заключението си вещото лице
изчислява, че размера на дължимата възнаградителна лихва за периода
представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.12.2020г. до
05.07.2021 г. е в размер на 70,23 лева, т.к. с извършените от ответника
погашения е намалял размера на дължимата договорна лихва. Вещото лице
изчислява размера на дължимото обезщетение за забава за периода от
05.10.2020 г. до 16.01.2022 г. е в размер на 62,56 лева, до който размер следва
да бъде уважен иска.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените в настоящото и в заповедното
производство разноски, съгласно представения по делото списък с разноски
по чл.80 от ГПК, представен по делото и доказателствата за реализирани
разходи, съразмерно уважената част на исковете. По настоящото
производство ищецът претендира следните разноски: държавна такса в
размер на 125 лв., депозит за особен представител в размер на 300лв., депозит
на ССЕ в размер от 375лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00 лв., като следва да бъде присъдена сумата от 877,35 лева.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по
тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК следва да бъдат присъдени с
настоящото решение и разноските в заповедното производство- за държавна
такса 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв., като
следва да бъде присъдена сумата от 73,11 лева, съразмерно уважената част от
исковете.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „****
С.А“ ****, ****, peг. № ****, чрез „****“ С.А. клон България ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к. ****, ****, сгр. 14
от една страна и ответника Х. Ц. Х., ЕГН:**********, адрес: гр. Варна, ****,
че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните суми:
- сумата от 613.68 лв. /шестстотин и тринадесет лева и шестдесет и
8
осем ст./,представляваща неиздължена главница по Договор за кредит за
покупка на стоки и услугиномер ****, сключен на 09.03.2019 г., ведно със
законна лихва върхуглавницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 24.01.2022г. до окончателнотой изплащане
- сумата от 70.23 лв./седемдесет лева и 23 ст./,представляваща
възнаградителна лихва за периода от 05.09.2020г. до 05.07.2021 г., като
ОХВЪРЛЯ иска за сумата от 1,73лв., като НЕДОКАЗАН
- сумата от 62,56 лв. /шестдесет и два лева и 56 ст./, представляваща
мораторна лихва за периода от 05.10.2020 г. до 16.01.2022 г., като ОХВЪРЛЯ
иска за сумата от 17,54лв., като НЕДОКАЗАН, за които суми е издадена
Заповед №313/25.01.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК и Разпореждане за допълване по ч.гр.д. № 675/2022г. по описа на
Районен съд – Варна, на основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Х. Ц. Х., ЕГН:**********, адрес: гр. Варна, ****, ДА
ЗАПЛАТИ на „**** С.А“ ****, ****, peг. № ****, чрез „****“ С.А. клон
България ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1766, ж.к. ****, ****, сгр. 14 сумата в размер на 73,11 лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д.№ 675/2022 г. по описа на Варненски
районен съд-49 състав, както и сумата от 877,35 лева, представляваща
сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9