РЕШЕНИЕ
№ 10530
гр. София, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20231110112220 по описа за 2023 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от К. Х. П. против Н е к ЕАД с искане да бъде
отменено наложеното дисциплинарно наказание „забележка“. Ищцата
твърди, че била служител на ответника на основание трудов договор №
010110 от 27.05.2022 г. на длъжността „Инспектор, здраве и безопасност при
работа“. Със заповед на работодателя № ЧР-01-17 от 03.02.2023 г., връчена
лично срещу подпис на 10.03.2023 г. било наложено наказание забележка.
Ищцата счита, че тази заповед е незаконосъобразна. Оспорва доказаността на
установеното с нея нарушение на трудовата дисциплина, законосъобразното
провеждане на дисциплинарното производство и мотивите на заповедта.
Счита, че наказанието било наложено след изтичане на срока за това. Моли
наложеното наказание да бъде отменено, претендира разноски. В срока по чл.
131, ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба. Взима
становище за неоснователност на иска. Не оспорва фактите, че ищцата е била
негов служител на основание трудов договор № 010110 от 27.05.2022 г. на
длъжността „Инспектор, здраве и безопасност при работа“, както и
налагането на наказанието „забележка“ със Заповед № ЧР-01-17 от 03.02.2023
г. Твърди, че наказанието било наложено на ищцата поради занижен контрол.
Същата не била изпълнила задължението си да извършва проверки на други
служители за употреба на алкохол, което задължение присъствало в
длъжностната характеристика. Впоследствие било установено, че на
11.11.2022 г. друг служител на ответника – Димитър Ненков Косев – станал
причина за ПТП след като употребил алкохол. Твърди, че на ищцата били
поискани писмени обяснения, както и депозирани такива от нея. Твърди, че
1
срокът за налагане на наказанието бил спазен, тъй като нарушението било
установено на 09.12.2022 г., а ищцата била ползвала платен годишен отпуск
за един ден на 16.12.2022 г. Моли съда да отхвърли иска, претендира
разноски.
В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват,
изпращат представители, чрез които поддържат съответните си искания.
На база представените доказателства, съдът намира за установено
следното:
Безспорни между страните са фактите че ищцата е била служител на
ответника на основание трудов договор № 010110 от 27.05.2022 г. на
длъжността „Инспектор, здраве и безопасност при работа“, както и че е
наложено наказание „забележка“ със Заповед № ЧР-01-17 от 03.02.2023 г.
От представен препис на длъжностна характеристика за длъжност
„Инспектор, здраве и безопасност при работа“ към ответника (л. 41 и л. 42 от
делото), връчена на ищцата се установяват трудовите задължения, свързани с
тази длъжност. Представен е и препис на Заповед № 163 от 07.06.2022 г. (л. 43
от делото), от която се установява, че по отношение на ищцата е извършено
обучение за придобиване на познания за изпълнение на задълженията по
длъжността, технологичните схеми, принципа на действие, управление и
защита на съоръженията, експлоатационните и противоаварийните
инструкции, плановете за евакуация и действие при пожари и аварии.
Представен е и препис на част от правилник за вътрешния трудов ред към
ответника (л. 49 до л. 59 от делото), както и препис от инструкция за
временно отстраняване от работа в случаите на явяване в нетрезво състояние
и при употреба на алкохол през работно време (л. 60 до л. 64 от делото).
Съгласно т. 3.2 от същата, ръководителите на структурните звена носят
отговорност за допускане до работа на работници или служители в нетрезво
състояние, или употребяващи алкохол на работно място или през работно
време. На самите служители се забранява употребата на алкохол на работното
място. От представения препис на трудов договор (л. 84 от делото) се
установява, че между ответника и трето по делото лице – Димитър Ненков
Косев – е възникнало трудово правоотношение, считано от 19.12.1996 г.
Представен е и препис на Постановление от 07.12.2022 г., постановено по
прокурорска преписка № 5334 от 2022 г. по описа на Окръжна прокуратура –
Стара Загора (л. 85 и 86 от делото), с което е разрешено Димитър Ненков
Косев да бъде посетен в арест – Стара Загора при Затвора – Стара Загора, за
връчване на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. До
ищцата е било отправено искане за даване на обяснения от 20.01.2023 г. (л. 35
от делото), като същата е дала такива на 23.01.2023 г. (л. 34 от делото).
На база така установените факти, съдът достига до следните правни
изводи: приема, че искът е подаден в предвидения за това давностен срок по
чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ. Заповедта за налагане на наказанието е връчена на
ищцата на 10.02.2023 г., а исковата молба е входирана в съда на 08.03.2023 г.
Съгласно чл. 186 КТ виновното неизпълнение на трудовите задължения е
нарушение на трудовата дисциплина. За да възникне дисциплинарната
отговорност за работника или служителя е необходимо да се установи
виновно неизпълнение на трудовите задължения. Посоченото в заповедта за
налагане на наказание неизпълнение е занижен контрол и констатирани данни
за системност в употребата на алкохол, в това число и по време на работа.
Отговорност на ищцата е търсена поради неизпълнението на контрол върху
2
дейността на служителите – нейна отговорност поради задължението да
осъществява контрол за спазване на нормативните актове, ведомствените
инструкции по здравословни и безопасни условия на труд, по конкретно –
инструкция за временно отстраняване от работа в случаите на явяване в
нетрезво състояние и при употреба на алкохол през работно време.
В текста на заповедта е налице противоречие относно това за кое лице
се твърди, че е употребило алкохол. От една страна посоченото неизпълнение
за занижен контрол и констатирани данни за системност в употребата на
алкохол, в това число и по време на работа може да доведе до извода, че
данни за такава системност са констатирани по отношение на самата ищца.
Доказателства, че ищцата е употребявала алкохол по време на работа не се
съдържат в съвкупността по делото. В същото време се твърди, че тя не е
изпълнила контрол върху дейността на служителите. С оглед направените с
отговора на исковата молба разяснения, съдът приема, че наказанието
„забележка“ е наложено на ищцата поради това, че друг служител на
ответника – лицето Димитър Ненков Косев – е употребил алкохол по време на
работа, поради това е причинил смъртта на друго лице, а ищцата не е
установила, че Косев е бил употребил алкохол, с което е нарушила
отговорността си да осъществява контрол за спазване на нормативните
актове, ведомствените инструкции по здравословни и безопасни условия на
труд, по конкретно – инструкция за временно отстраняване от работа в
случаите на явяване в нетрезво състояние и при употреба на алкохол през
работно време. От доказателствената съвкупност не се установява ищцата да
е имала такова задължение. Видно от цитираната инструкция, отговорността
за допускане до работа на работници или служители в нетрезво състояние,
или употребяващи алкохол на работно място или през работно време, се носи
от ръководителите на структурните звена. Видно е от длъжностната
характеристика на ищцата, че тя е Инспектор, здраве и безопасност при
работа. Тази длъжност не е ръководна, а пряко подчинена на такава –
„Ръководител сектор „КЕБ и ОТ“. Поради това съдът намира, че задължение
да проверява дали служителите на ответника употребяват алкохол, има този
ръководител, а не отделните инспектори, сред които е и ищцата.
На следващо място, в конкретния случай твърдяното нарушение на
трудовата дисциплинарна от страна на ищцата пряко произлиза от
твърдяното нарушение на друго лице – Димитър Косев. За да се установи, че
ищцата не е осъществила контрол върху употребата на алкохол от страна на
това лице, е необходимо да се установи, че това лице действително е
употребило алкохол. Този факт също не се доказва от доказателствената
съвкупност по делото. От приложеното по делото прокурорско постановление
се установява единствено, че прокурор е позволил Косев да бъде посетен в
ареста, за да му бъде връчена Заповед за прекратяване на трудово
правоотношение – факт, които е ирелевантен към предмета на настоящото
дело. Съдът приема, че в „установителната“ си част, този документ няма
доказателствена сила, тъй като не е обвързващ за съда, а фактите, посочени в
тази част следва да бъдат установени с други доказателства. Но дори и да се
приеме, че постановлението е обвързващо съда и в тази си част, в нея никъде
не е посочено, че Косев е употребил алкохол, а единствено, че му е
повдигнато обвинение за причиняване на смърт. Също така, необходимо е да
се отбележи, че постановлението на прокуратурата не е краен акт и тъй като
по настоящото дело няма доказателства по отношение на Косев да е била
реализирана наказателна отговорност, фактът, че той е бил употребил
3
алкохол остава недоказан.
Поради гореизложеното, настоящият състав намира за неосъществен
факта на извършено от ищцата нарушение на трудовата дисциплина, поради
което и наложеното наказание е незаконосъобразно. Искът е основателен и
следва да бъде уважен.
Съобразно с изхода на делото, разноски се дължат единствено на ищеца.
От него бяха доказани сторени такива на стойност 1000 лева – адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати в
полза на съда сумата от 80 лева – държавна такса по неоценяемия иск с
правно основание чл. 357, ал. 1, вр чл. 188, т. 1 КТ.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл. 357, ал.
1, вр чл. 188, т. 1 КТ наказанието „забележка“, наложено на К. Х. П., ЕГН:
********** със съдебен адрес , наложено със заповед № ЧР-01-17 от
03.02.2023 г., издадена от Н Е К ЕАД, ЕИК: с адрес г .
ОСЪЖДА Н Е К ЕАД, ЕИК: да заплати на К. Х. П., ЕГН: **********
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1000 лева, разноски в
производството за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Н Е К ЕАД, ЕИК: да заплати
по сметка на Софийски районен съд сумата от 80 лева – държавна такса по
иска с правно основание чл. 357, ал. 1, вр чл. 188, т. 1 КТ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4