Р
Е Ш Е Н И Е
№ 541/ 19.12.2019 г., град
Добрич
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд - Добрич, в публично заседание на десети
декември, две хиляди и деветнадесета година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ КАМЕНСКА МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря, СТОЙКА КОЛЕВА и прокурора при
Окръжна прокуратура гр.Добрич, ПЛАМЕН НИКОЛОВ, разгледа докладваното от съдия
Каменска касационно дело с административно–наказателен характер № 28 по описа
на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна
жалба на „*****“ АД, подадена чрез адв. Г.С. - ДАК, срещу Решение № 427 от
14.11.2018 г., постановено по нахд № 1175/ 2018 год. по описа на Районен съд –
Добрич, с което е потвърдено Наказателно постановление № 08 – 001006/357 от
13.08.2018 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –Добрич
В касационната жалба са изложени съображения за
незаконосъобразност на постановеното решение, поради нарушаване на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Оспорват се
изводите на съда и се прави оплакване, че самоволно инспекторите на Дирекция „Инспекция
по труда“ –Добрич са групирали нарушенията по месеци, от м.май 2015 г. до
декември 2017 г., в резултат на което наказващият орган на 20.07.2018 г. издал
30 наказателни постановления срещу „*****“ АД, всяко от които за нарушение по
чл.128, т.2 от Кодекса на труда. Възразява се, че наказващият орган е следвало
да издаде само едно наказателно постановление, в което да опише всички
нарушения и да определи санкция. Решението на съда било постановено в нарушение
на материалния закон и понеже предписанията на Дирекция „Инспекция по труда“-
Добрич били нищожни и не пораждали правно обвързващо действие. Съдът бил
допуснал и съществени процесуални нарушения, тъй като разместил
доказателствената тежест и възложил на санкционирания работодател да доказва,
че не е извършил нарушение. По тези основни съображения, подробно доразвити в
касационната жалба, се иска решението и потвърденото с него наказателно
постановление да бъдат отменени като незаконосъобразни.
Ответникът, Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич, чрез
юрисконсулт Галин Николов, в писмено
становище от 30.01.2019 г. оспорва касационната жалба и моли решението на
първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в
сила.
Прокурорът при Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение
за неоснователност на касационната жалба. Изразява становище, че в административно-наказателното
производство не са допуснати процесуални нарушения, а извършването на
нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин със събраните по делото
доказателства.
Административен съд –Добрич, намира, че касационната жалба
е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство,
решението по което е неблагоприятно за него, поради което е допустима.
Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни
основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита
касационната жалба за неоснователна.
С оспореното решение Районен съд - Добрич е потвърдил
Наказателно постановление № 08 – 001006/357
от 13.08.2018 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“
–Добрич, с което на “*****” АД е наложена имуществена санкция от 1 500 лева на
основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 415, ал. 1 от КТ, за това че в
качеството си на работодател не е изпълнило в срок до 25.05.2018 г. да изпълни
т.22 от предписание, обективирано в протокол с изх. № ПР1815113/21.05.2018 г.
Производството пред касационната инстанция бе спряно до
приключване с влязло в сила решение по административен дело № 55/2019 г. по
описа на Административен съд –Добрич, образуване по оспорване на дадените
задължителни предписания, обективирани в Протокол от ПР1815113 от 21.05.2018 г.
с искане за обявяването му за нищожно. Към настоящия момент решението е влязло
в сила, поради което разглеждането на спора за законосъобразността на решение
на РС Добрич е възобновено.
По делото пред районния съд е установено, че с т.22 от
цитираното предписание инспекторите от Д „ИТ“ – Добрич, ***и ***, са наредили
на дружеството-работодател в срок до 04.06.2018 г. да изплати на осем поименно
посочени работници трудовото възнаграждение за месец април 2017 г. От
предписанието се установява, че дължимите възнаграждения на осемте работници са
в размер от 37 лева най-малкото до 731 лв. най-голямото. Предписанието е
връчено лично срещу подпис на С.Щ. – изпълнителен директор на „*****“ АД.
По делото се установява също, че административно
наказващият орган е поканил писмено, с призовка с изх. № 18065087 от 31.05.2019
г., представляващия „*****“ АД или упълномощено от него лице да се яви в дирекцията
на 05.06.2018 г. като представи ведомост, фишове или други документи, с които
да удостовери изпълнението на предписанието, дадено на 21.05.2018 г. Призовката
е връчена на 04.06.2018 г.
На 06.06.2018 г. при извършване на проверка за изпълнение
на предписанието контролните органи установяват, че дружеството не е изпълнило
предписанието в дадения срок в частта му по т.22, видно от Протокол за
извършена проверка № ПР1819100/15.06.2018 г.
Поради това на 22.06.2018 г. срещу „*****“ АД е издаден Акт за установяване на административно
нарушение № 08-001006, връчен при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Въз основа
на така съставения акт е издадено и оспореното пред съда наказателно постановление,
с което на работодателя е наложена имуществена санкция от 1500 лева, на
основание чл.415, ал.1 от Кодекса на труда.
За да потвърди наказателното постановление, съдът е приел,
че гореописаната фактическа обстановка е установена, т.е. че нарушението е
доказано и че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се
установява, фактическа обстановка, различна от описаната в АУАН и НП. Съдът е приел
също, че в административно наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, основания за отмяна на наказателното
постановление. В резултат на това районният съд е стигнал до крайния правен
извод за установеност на извършеното нарушение и законосъобразност на
издаденото наказателно постановление.
Така постановеното решение е правилно и законосъобразно.
Изводите на въззивния съд по отношение на извършването на
нарушението се доказват от писмените доказателства. Настоящата инстанция не
установи в съдебното производство касаторът да е представил доказателства за
датата и начина на изплащане на дължимите на работниците трудови
възнаграждения, т.е за изпълнение на предписанието, макар и след срока,
предоставен с него.
Видно от Протокол от ПР1815113 от 21.05.2018 г., съставен
от инспектори при Дирекция „ИТ“-Добрич за констатираните нарушения на трудовото
законодателство са издадени 30 преписания, т.е. 30 индивидуални административна
акта, обединени в един документ. Всяко предписание обхваща отделни нарушения на
трудовото законодателство, състоящи се в неизплащане на начислени трудови
възнаграждения на работници и служители на дружеството за конкретно определени
месеци през периода 2015 - 2017 години. За всяко предписание е даден конкретен
срок за изпълнение. Предписанията са дадени по
месеци, защото заплащането на трудовото възнаграждение се дължи от работодателя
за всеки месец. Неизплащането на уговорените с работниците трудови
възнаграждения за различни месеци от годината представлява извършване на множество противоправни деяния,
а не на едно противоправно „продължавано административно нарушение“, което да
се санкционира с едно наказание. Впрочем, нормата на чл.18 от ЗАНН изрично
изключва възможността за прилагане на чл.26, ал.1 от Наказателния кодекс.
Последната намира приложение само в случаите, когато противоправните деяния
осъществяват състав на престъпление. В случая неизпълнението на отделните
предписания, които са отделни индивидуални административни актове, представлява
отделно административно нарушение. Преценката за тежестта на наложеното
наказание се извършва по правилата на чл. 27 от ЗАНН - в границите на наказанието,
предвидено за извършеното нарушението, като се вземат предвид тежестта на
нарушението, подбудите за извършването му и другите смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства. Определеното от наказващия орган наказание в конкретния случай е
минималното предвидено по закон и е съобразено с конкретните данни по делото.
Затова е неоснователно възражението на касатора, че общият размер на наложените
санкции с издадените 30 наказателни постановления е в противовес с понятието за
правова държава и справедливост, тъй като не преследва легитимната цел на
санкцията. В останалата част на касационната жалба по отношение на това
възражение се възпроизвеждат възраженията от въззивното производство, които
районният съд е обсъдил и мотивирано е отхвърлил като неоснователни.
Неоснователно е възражението, че издаденото предписание
било нищожно и затова не подлежало на изпълнение. Кодексът на труда предвижда
възможност за оспорване законосъобразността на предписанието, от която
работодателят не се е възползвал, въпреки че същото му е било надлежно връчено.
Именно затова в мотивите си районният съд е посочил, че неизпълнението на
влязлото в сила предписание е юридическият факт пораждащ административно
наказателната отговорност на работодателя по чл.415, ал.1 от КТ.
Едва в хода на касационното производство пред настоящия съд
по искане на „*****“ АД за обявяване на нищожност на влязлото в сила предписание
пред Административен съд - Добрич бе образувано адм. дело № 55/ 2019 г.,
приключило с влязло в сила на 01.11.2019 г. решение № 102/ 22.03.2019 г., с
което жалбата и възраженията в нея за нищожност на предписанието са отхвърлени
като неоснователни.
Настоящата инстанция не установи районният съд да е разместил
доказателствената тежест. Както бе посочено по-горе, в хода на съдебното производство
пред районния съд работодателят не е оспорил предписанието, което не е изпълнил
по предвидения за това ред, т.е. по реда на АПК пред съответния административен
съд. Затова правилно и законосъобразно районният съд е приел, че издаденото,
връчено и неоспорено, предписание е влязло в сила. А доколко процесната т.22 от
същото е изпълнена, следва да докаже работодателят, който е задълженият субект
по Кодекса на труда.
По тези съображения настоящият състав намира за
неоснователни всички направени възражения, доводи и аргументи за
незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Затова решението на районния съд, с което е
потвърдено наказателното постановление, е правилно и законосъобразно и следва
да бъде оставено в сила.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК,
Административен съд - Добрич
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 427 от 14.11.2018 г., постановено по нахд № 1175/2018 г. по описа на Районен
съд - Добрич.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: