РЕШЕНИЕ

№ ……………….

София, ……. 07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ЧЕТВЪРТИ „В“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ЕЛЕНА ИВАНОВА
	ЧЛЕНОВЕ:    мл. съдия	ЗЛАТКА ЧОЛЕВА АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ

при участието на секретаря Кристина Първанова,

като разгледа докладваното от младши съдия ГЕОРГИЕВ въззивно гражданско дело № 10853 по описа за 2018 година, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 270 ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Главна дирекция „Е. Ф.ЗА К.“ на М.НА И.срещу Решение № 397102/30.04.2018 г. по гр. дело № 65520/2016 г. на Софийския районен съд, 87. състав, в частта, с която въззивникът е осъден да плати на „Б.Ф.“ ЕООД (в несъстоятелност) сумите от 14 660 лева – неизплатена дължима сума по заявка за окончателно плащане № 2МС-02-89-9/29.09.2010 г. по одобрени разходи по проект № BG161PO003-2.1.03 по договор № 2МС-02-89-9/04.08.2019 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“ 2007 – 2013 г. по проект „Покриване на международно признати стандарти“, ведно със законната лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода от 07.09.2015 г. до окончателното ѝ изплащане, както и 4 475, 17 лева – законна лихва за забава за заплащане на посочената по-горе сума за периода от 07.09.2012 г. до 06.09.2015 г.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Излагат се доводи, че между страните не било спорно, че до въззиваемото дружество –
Б.Ф.“ ЕООД (н.) е отправено изявление за прекратяване на договора за безвъзмездно финансиране, но първоинстанционният съд приел, че такова изявление не било изпращано. Твърди се, че договорът е прекратен на посочено в уговорките между страните основание – икономическата дейност на въззиваемото дружество не съответствала на допустимите такива по условията на оперативната програма. Отделно от това се сочи, че дори договорът да не бил прекратен, съществувало основание за отказ за плащане по него, тъй като въззиваемото дружество – „Б.Ф.“
ЕООД (н.), не било спазило изискването за запазване на резултатите от проекта, като прехвърлило сертификатите си на друго лице, а и било прекратило дейността по проекта. Претендират се разноски.

Постъпил е отговор на жалбата от въззиваемата страна – „Б.Ф.“ ЕООД (н.), в който се поддържа неоснователност на въззивната жалба. Излагат се доводи, че на било налице прекратяване на договора между страните за безвъзмездна помощ, както и че въззиваемото дружество отговаряло на условията за отпускане на същата. Излагат се доводи, че по проекта, за който е допуснато безвъзмездно финансиране, са извършени необходимия обем от дейности за изплащане на поисканото междинно плащане и са представени съответните документи. Във връзка с това се излагат доводи, че съгласно условията на договора липсата на отговор на заявка за изплащане на суми по договора от страна на договарящия орган по програмата в срок от 60 дена, означавала мълчаливо одобрение на условията по договора. Излагат се доводи, че били изпратени две искания – процесното – за заплащане на парични суми, и такова от юни 2010 г. за продължаване на срока на договора, по които не бил постъпил отговор, поради което било налице мълчаливо одобрение. Сочи се, че по дело за друго вземане от същото правоотношение Апелативен съд – София вече бил уважил иска на „Б.Ф.“ ЕООД (н.) и бил приел, че не е налице основание за прекратяване на същия. Твърди се, че с това решение възникнала сила на присъдено нещо по въпроса, че договорът не бил нарушен от страна на въззиваемото дружество. Твърди се, че към момента всички дейност по проекта, по който е представено безвъзмездно финансиране, били приключили, поради което въззиваемото дружество имало право да получи плащане от въззивника. Претендират се разноски.

В съдебното заседание по указание на съда, че конституираната като страна по делото Главна дирекция „Е. Ф.ЗА К.“ е неправосубектна, представител на въззиваемото дружество (ищец в първоинстанционното дело) – „Б.Ф.“ ЕООД (н.), е посочил, че коректният ответник по иска му е Министерството на икономиката. Представителят на Главна дирекция „Е. Ф.ЗА К.“ сочи, че има пълномощия, дадени му и от министъра на икономиката като представител на министерството, чрез главния директор на Главна дирекция „Е. Ф.ЗА К., който е надлежно овластен със Заповед №РД-16-1032/05.09.2018 г. да поеме всички правомощия по управление на Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“ 2007 – 2013 г. Страните поддържат становищата си от въззивната жалба и отговора.

При служебната проверка на обжалваното решение за валидност по реда на чл. 269 ГПК настоящият съдебен състав не установява пороци, които биха могли да доведат до нищожност на решението.

С оглед служебните си задължения по чл. 269 ГПК настоящият съдебен състав обаче установява, че първоинстанционното решение обаче е постановено срещу неправосубектен ответник, поради което същото е недопустимо в обжалваната си част.

Съгласно чл. 27, ал. 1 ГПК процесуално правоспособни са тези лица, които имат правоспособност по материалното право, като ал. 2 от същата разпоредба разширява процесуалната правоспособност и до онези държавни или публични органи, чиито ръководители имат качеството „разпоредител с бюджет“. Съдът констатира, че Главна дирекция „Е. Ф.ЗА К.“ към М.НА И.не притежава нито едно от двете качества.

Съгласно чл. 131 ЗЛС само юридически лица могат да са титуляри на права и задължения. Законът не предвижда с какъв акт може да се учреди юридическо лице, но по аргумент от чл. 133 ЗЛС, който предвижда уреждане на статута на юридическите лица със стопанска цел в отделни закони, то качеството „юридическо лице“ може да бъде придадено на определено образувание със закон. Съгласно Решение № 5/7.07.1994 г. по конст. дело № 3/1994 г. на Конституционния съд „Министерският съвет в рамките на своята компетентност в съответствие с чл. 105, ал. 2 от Конституцията може да учредява административни органи, които не са предвидени от Конституцията, включително и централни ведомства без ранг на министерства“.

По делото е посочено, че съгласно разпоредбата на § 5, т. 2 от Постановление на Министерския съвет № 80/23.04.2012 г. (ДВ, бр. 33/2012 г.) „активите, пасивите, правата и задълженията и архивът, свързан с дейността на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия като Звено за изпълнение на проекти по програма ФАР и Междинно звено по Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“ 2007 – 2013, както и тези, придобити със средства по договор за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG161PO003-5.0.01-0005-C0005 „Развитие на капацитета на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия за ефективно управление и изпълнение на приоритетни оси 1 и 2 на ОП „Конкурентоспособност“ или със средства по програма ФАР, преминават към Главна дирекция „Е. Ф.ЗА К.“ на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма“. Настоящият съдебен състав обаче намира, че с посочената разпоредба от акт на Министерския съвет не придава на Главна дирекция „Е. Ф.ЗА К.“ на М.НА И.статут на юридическо лице без ранг на министерство. Посочената разпоредба има организационно-технически характер и посочва кой орган на държавната администрация следва да управлява посочените Оперативни програми, но имуществените права и задължения се прехвърлят не към този орган като ново юридическо лице, а към юридическото лице, в чиято структура се намира същия – към 2012 г. това е било Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, а понастоящем – М.НА И.(след отделянето му като отделно министерство с т. 3 на Решение на Народното събрание от 7.11.2014 г. – ДВ, бр. 93/11.11.2014 г.). Аргумент в тази насока е и че никъде в цитираното Постановление на Министерския съвет № 80/23.04.2012 г. не е предвидено Главна дирекция „Е. Ф.ЗА К.“ да може да се разпорежда с определено имущество, нито е определен компетентен орган за това, а съгласно чл. 131, ал. 2 ЗЛС юридическите лица действат чрез совите органи. Освен това не е предвидено създаване на отделен бюджет на Главна дирекция „Е. Ф.ЗА К.“, а държавните органи не биха могли да упражняват имуществени права, без предвиден бюджет, който да регулира имуществените им отношения с други лица. На последно място, липсва обща законодателна разпоредба, която да предвижда дирекциите в рамките на определени държавни органи да имат статут на юридически лица, като съгласно чл. 4, ал. 1 ЗАдм дирекциите са звена в рамките на държавни органи, а не държавни органи (които са изброени в
чл. 19, ал. 1 – 4 ЗАдм.). Само по изключение и с изрична разпоредба на закона дирекции на определени ведомства получават статут на юридически лица (вж. напр. чл. 37, ал. 2 ЗМВР). Следователно липсва законодателна воля за обособяване на Главна дирекция „Е. Ф.ЗА К.“ като отделно юридическо лице със самостоятелна правосубектност.

Не е налице и втората хипотеза, при която Главна дирекция „Е. Ф.ЗА К.“ би могла да бъде приета за правоспособна в гражданския процес (чл. 27, ал. 2 ГПК) – нейният ръководител да е разпоредител с бюджет. Разпоредителите с бюджет биват два вида – първостепенни и такива от по-ниска степен. Съгласно чл. 11, ал. 3 ЗПФин първостепенните разпоредители с бюджет се определят със закон. С чл. 19 от Закона за държавния бюджет за 2019 г. като такъв разпоредител е определено министерството на икономиката, но не и неговите дирекции.  Съгласно чл. 11, ал. 5 разпоредители с бюджет от по-ниска степен са ръководителите на органи, за които бюджетът се формира като част от бюджета на първостепенния разпоредител с бюджет. Част от тези разпоредители – второстепенните разпоредители с бюджет, се определят с акт на Министерския съвет съгласно чл. 11, ал. 8 от ЗПФин, а за определяне на разпоредителите от по-ниско ниво съответните първостепенни разпоредители следва да издадат нарочен акт.

Второстепенните разпоредители с бюджет, подчинени на министъра на икономиката са определени с чл. 4, ал. 2 от Постановление на министерския съвет № 447/23.12.2014 г. за приемане на устройствени правилници на министерството на икономиката, министерството на енергетиката и министерството на туризма (посл. изм. – ДВ, бр. 67/26.08.2016 г.). Сред тези органи не спадат главните дирекции в рамките на министерството. Не се установява и Главна дирекция „Е. Ф.ЗА К.“ да има отделен определен бюджет с акт на министъра на икономиката. Следователно, ако се следва правилото на чл. 27, ал. 2 ГПК исковете по правоотношения, произтекли от действия на чиновници от Главна дирекция „Е. Ф.ЗА К.“ в М.НА И.следва да се предявяват срещу самото министерство.

По изложените съображения първоинстанционното решение следва да се обезсили, а делото да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане на иска, както е уточнен в откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция – като предявен срещу Министерството на икономиката. Делото следва да бъде върнато на друг състав на първоинстанционния съд, тъй както  първоинстанционният съдия е взел становище по съществото му, като новото разглеждане следва да започне от етапа на изпращане на исковата молба с уточнението от съдебното заседание от 28.02.2019 г. за отговор на Министерството на икономиката.

Относно разноските:

Тъй като с настоящото решение не се разрешава материалноправният спор между страните по същество, а делото продължава своя ход, въпросът за разпределянето на тежестта на разноските, включително в настоящото производство и във вече протеклото първоинстанционно такова, следва да се разреши от съда, който ще разглежда съществото на делото. Поради това разноски не следва да се присъждат.

Така мотивиран, Софийският градски съд, четвърти „в“ въззивен състав

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 397102/30.04.2018 г. по гр. дело № 65520/2016 г. на Софийския районен съд, 87. състав, в обжалваната му част.

ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за разглеждането му от друг съдебен състав на същия от етапа на връчване на ответника – М.НА И.на препис исковата молба и приложенията ѝ, както и на определение от откритото съдебно заседание от 28.02.2019 г. по в.гр.д. № 10853/2018 г. на СГС, IV-в въззивен състав, с което е допуснато направеното в същото съдебно заседание уточнение на исковата молба пред въззивния съд, за отговор по реда на чл. 131 ГПК.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 или 2 ГПК в едномесечен срок от получаване на препис от страните.

		ПРЕДСЕДАТЕЛ:
		ЧЛЕНОВЕ:          1.                              2.