Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 810
гр.Русе, 26.06.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд IV граждански
състав
в публично заседание на двадесет
и седми май през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при секретаря Василена Жекова
в присъствието на прокурора
............………....................
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело
№ 6575 по описа за 2019 г.,за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл.178 ал.1 т.3 вр. с чл.187 ал.5, чл.181 ал.3 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Б.Л.Х.
твърди, че работи при ответника по
служебно правоотношение, като за периода 31.10.2016 г.-10.07.2019 г. заемал
длъжността ”Старши полицай” в група "Охрана на обществения
ред" към сектор "Охранителна полиция” на Първо РУ при Областна
дирекция на МВР-Русе.
Сочи, че за
същото време е полагал нощен труд извън предвидената в закона норма на
работните часове, който не му е заплатен напълно от работодателя.В тази връзка
счита, че му се дължи възнаграждение за извънреден труд в общ размер на 1 189,42
лв., както и обезщетение за забава от 179,93лв.
от датите на съответните падежи до 30.10.2019 г.
Твърди, че ответникът му дължи и суми за ободряващи напитки в
съответствие с чл.181 ал.3 предл.последно от ЗМВР за периода 31.10.2016
г.-10.07.2019 г. на стойност от 4,20 лв.
Твърди, че ответникът му дължи и суми за хранителни продукти за периода
31.10.2016 г.-10.07.2019 г. на стойност от 16,80 лв.Претендира тези суми със
законната лихва върху главниците от завеждане на делото.Търсят се разноски за
производството.
Ответникът
ОД МВР-Русе оспорват исковете.Претендира се отхвърлянето им и присъждане на
разноски по делото.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
По делото няма спор, че за
заявения по исковата молба период ищецът е работил при ответника на длъжност ”Старши полицай” в група "Охрана на обществения
ред" към сектор "Охранителна полиция” на Първо РУ при Областна
дирекция на МВР-Русе.Няма разногласие по въпроса, че в изпълнение на служебните
си задължения служителят е полагал труд 8 часа дневно, 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица.Ответникът не оспорва, че за заявеното по исковата молба
време, ищецът е полагал извънреден труд през нощта, съгласно утвърдени месечни
графици (л.53-л.86), като счита, че е заплатила следващото се на лицето трудово
възнаграждение, при съобразяване на използваните от него отпуски по болест
(л.28-л.41).Приложени са протоколи, касаещи заявеното по исковата молба време,
относно отчитането от работодателя на положения от служителите труд,
включително за отработеното време между 22,00 ч. и 06,00 ч. (л.87-л.136).
Приложени са
Заповед № 8121з-38/19.04.2016 г., Заповед № 8121з-57/ 09.01.2017 г., Заповед №
8121з-45/ 16.01.2018 г., Заповед № 8121з-1717/28.12.2018 г., Заповед №
Із-2335/20.11.2013 г., План за овладяване на кризисната ситуация от 2013 г., допълнен
2014 г., Решение № 216/17.04.2014 г. на МС с одобрен План за изпълнение на
допълнителните мерки и Решение № 467/ 03.07.2014 г. на МС, касаещи претенциите
по чл.181 ал.3 от ЗМВР.
Ответникът
признава, че за заявеното по исковата молба време не е осигурил на служителя ободряващи
напитки и хранителни продукти.
Според
назначената в производството икономическа експертиза, коефициентът, с който следва да се
умножат броя
на часовете нощен труд при превръщането му в дневен, възлиза на 1,143.Полученият
резултат е 171,886 часа.Размерът на неизплатеното възнаграждение за извънреден
труд, изчислено при нощен труд по чл.187 ал.3 от ЗМВР с продължителност от 8
часа и часова ставка по чл.9 ал.2 от НСОРЗ, съобразно основната заплата на
служителя, възлиза на 1 189,42 лв.Обезщетението за забава за времето
01.01.2017 г.-30.10.2019 г. е определено на 179,93 лв. Вещото лице е посочило,
че левовата равностойност на ободряващите напитки възлиза на 4,20 лв., а на
хранителните продукти-на 16,80 лв.
При тази
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Ищецът
претендира заплащане за извършен от него през процесния период труд като
извънреден, вследствие на
преобразуването на положен нощен труд в дневен такъв.
Отношенията между страните се
уреждат от ЗМВР, който се явява специален по
отношение на ЗДСл по аргумент от чл.142 ал.2 от ЗМВР.Разпоредбата на чл.187 ал.3 от този закон регламентира, че работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни–подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени–сумирано за тримесечен период.Според чл.187 ал.5 от ЗМВР, работата извън редовното
работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в
работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и
празнични дни–за служителите на ненормиран работен ден, и с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период–за служителите,
работещи на смени.В ал.6 от същата норма е казано, че извънредният труд по
ал.5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното трудово възнаграждение.Съгласно
чл.187 ал.9 от ЗМВР редът и организацията на разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките, се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи.В хода на
настоящото производство става ясно, че през процесния период ищецът има
положени 561,886 часа извънреден труд, за част от които е получил
възнаграждение от работодателя. Спорни
се явяват 177,886 часа, получени вследствие на преобразуването на 1 202
часа нощен труд в дневен такъв.
За процесния
период, по силата на изрична законова делегация на чл.187 ал.9 и чл.188 от ЗМВР, са
действали Наредба 8121з-407/ 11.08.2014
г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., всички на Министъра на вътрешните работи.В първата от тях е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се
умножава по 0,143–чл.31 ал.2.Този
нормативен акт е отменен с Наредба № 8121з-592, обн. ДВ, бр.40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г., отменена
с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.дело № 5450/2016г., влязло в сила от датата на постановяването
му и обнародвано. В периода от отмяната (11.07.2016 г.) до издаване и обнародване на Наредба № 8121з-776 (02.08.2016 г.) отново е била приложима Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.В последващите две наредби няма норма,
аналогична на цитирания чл.31 ал.2 за преобразуване
на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143.В
тази връзка ищецът се позовава на НСОРЗ.Съдът намира доводът за
основателен.Липсата на изрична норма не означава законово въведена забрана за преизчисляване на положените
от ищеца часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота
в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите
в МВР, трябва субсидиарно да се
приложи общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата.В
чл.9 ал.2 от нея е казано, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.Съдът намира, че при възприемане тезата на ответника
държавният служител в МВР се поставя в неравностойно положение спрямо
служителите, чиито правоотношения с работодателя се регулират от КТ.В този
смисъл е Решение № 311/08.01.2019г. по
гр.дело
№
1144/2018г. на ВКС на РБ, изясняващо, че това тълкуване е в съответствие
с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен
в чл.6 КРБ и чл.14 ЕКЗПЧОС.В тази връзка
съдът намира, че претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд за
заявеното по исковата молба време, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен такъв, се явява доказана по основание.Търсеният от
служителя размер е потвърден от икономическата експертиза.Сумата се дължи със
законната лихва от завеждане на делото.
Задължението на
работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден труд е част от
задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е
установен срок за престиране.На основание чл.84 ал.1 от ЗЗД ответникът е
изпаднал в забава след изтичане на времето, в който e трябвало да се изплати
съответното възнаграждение на служителя.Акцесорната претенция за законна лихва е основателна за
периода от падежа на всяко изискуемо вземане до 30.10.2019 г.Съгласно заключението на вещото лице за
това време претенцията на ищеца възлиза на 179,93 лв.Искът следва да се уважи.
Ответникът
признава, че за заявеното по исковата молба време не е осигурил на ищеца
ободряващи напитки.Според чл.181 ал.3 от ЗМВР на служителите, полагащи труд
през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа се осигуряват ободряващи
напитки.Размерът на сумите се определя ежегодно със заповед на министъра на
вътрешните работи.Вещото лице е посочило, че левовата равностойност на
ободряващите напитки за спорния период възлиза на 4,20 лв.През процесния период
действа Наредба № 8121з-904/2015 г. за определяне на
условията и реда за предоставяне на безплатна храна на служителите на
Министерството на вътрешните работи за извършване на дейности, свързани със
специфичния характер на труда на служителите, и на ободряващи напитки на
служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 до 06,00 ч.В чл.10 от нея
е посочено, че неизпълнението на работодателя да престира в натура, не може да
се компенсира с пари.Искът следва да се отхвърли.В този смисъл напр. Решение №
127 от 16.03.2020 г. по в.гр.дело № 85/2020 г. по описа на РОС.
Относно
претенцията за заплащане на сумата от 16,80 лв., представляваща парична
равностойност на незаплатени суми за хранителни продукти през процесния период,
съдът намира същата за неоснователна.Действително в Заповед №
1з-2335/20.11.2013 г. на Министъра на вътрешните работи е посочено, че при
провеждане на специализирани полицейски операции за извършване на граничен контрол
на държавната граница и други мерки за опазване на обществения ред за
разрешаване на миграционния и бежански проблем, определените със заповед и
участващи в мероприятието служители на МВР получават допълнително хранителни
продукти на стойност 1.20 лв. на смяна.Тази заповед обаче е издадена във връзка с План за овладяване на
кризисната ситуация възникнала следствие на засиления миграционен натиск към
територията на България приет през 2013 г. от МС, последван от План за
изпълнение на допълнителните мерки за повишаване готовността за реагиране при
очакван засилен миграционен натиска по границите на Република България.В този
документ е посочено, че периодът на
изпълнение приключва през м.декември 2014 г.С оглед изложеното, тази
претенция следва да се отхвърли, като неоснователна.
На основание чл.78 от ГПК на всяка от
страните се следват разноски за производството съразмерно с уважената, респ. с
отхвърлената част от претенциите.Съдът счита, че липсва основание за редуциране
на заплатеното възнаграждение на адвоката на ищцовата страната по реда чл.78
ал.5 от ГПК.В тежест на ответника са държавната такса и разходите по делото,
направени за сметка на БС, съразмерно с уважената част от исковете.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ОД МВР-Русе, с адрес
гр.Русе, бул.”Скобелев” № 49, да
заплатят на Б.Л.Х., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, чрез адв.Н.Р. ***, сумите от 1 189,42 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден
труд през периода 31.10.2016 г.-10.07.2019 г., с обезщетение за забава от 179,93 лв. от 01.01.2017 г. до 30.10.2019
г., със законната лихва върху главницата, считано от 31.10.2019 г., както и 466,05 лв.-разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ исковете
за заплащане на сумите от 4,20 лв. и от 16,80
лв., представляващи парична равностойност на недоставените от работодателя през
периода 31.10.2016 г.-10.07.2019 г. на служителя съответно ободряващи напитки и
хранителни продукти в съответствие с чл.181 ал.3 предл.последно от ЗМВР, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Б.Л.Х., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв.Н.Р. ***, да заплати на
ОД МВР-Русе, с адрес гр.Русе, бул.”Скобелев” № 49, сумата от 20,37
лв.-разноски по делото.
ОСЪЖДА ОД МВР-Русе, с адрес
гр.Русе, бул.”Скобелев” № 49, да
заплатят по с/ка РРС сумата от 100 лв.-държавна такса за
производството, както и сумата от 186,41
лв.-разходи от БС.
Решението може да се обжалва пред
Русенския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/