РЕШЕНИЕ
№ 360
гр. Велико Търново , 17.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ в публично заседание
на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20204110102310 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове с правното основание чл.422 ал.1 вр чл.415
ал.1 от ГПК вр. чл 79 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът излага твърдения, че сключил с ответника договор за мобилни услуги
№****** и договор за лизинг от 29.03.2017г. Сочи се, че съгласно договора за мобилни
услуги на клиента са предоставени мобилен номер с уговорена стандартна месечна
абонаментна такса в размер на 15,99лв. с ДДС, като в договора е предвидена промоционална
месечна абонаментна такса в размер на 12,99лв. с ДДС и мобилно устройство *******, като
общата цена на лизинговата вещ е 172,97лв. с ДДС, при първоначална лизингова вноска в
размер на 37,50лв. и 23 месечни лизингови вноски в размер на 5,89лв.с ДДС всяка от тях.
Сочи се, че с ответника са сключени и посочени в исковата молба договор за мобилни
услуги и договор за лизинг от 16.05.2017г. за мобилно устройство ********* с обща
лизингова цена 229,77лв.; договор за мобилни услуги №*******, договор за мобилни услуги
№*******, допълнително споразумение към договори за мобилни услуги относно нови
абонаментни планове, посочени в исковата молба. Сочи се, че ответникът не е изпълнила
задълженията си по договорите, начислени в десет броя фактури, издадени за периода месец
07.2017г.-месец 11. 2017г., за вземания по които ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по частно гр.дело №1118/2020г. по описа на ВТРС, връчена на
длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Ищецът отправя искане съдът да приеме за
установено по отношение на ответника, че последният дължи на ищеца сумата общо
560,54лв., представляващи незаплатени месечни абонаментни такси и лизингови вноски,
1
по 10 броя фактури за периода месец юли 2017г.-месец ноември 2017г., за които е издадена
заповед за изпълнение по частно гр.дело №1118/2020г. по описа на ВТРС. Претендира
разноски за исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, подаден от особения
представител на ответника, назначен по реда на чл.47 ал.6 от ГПК, в който е изложено
становище, че с оглед представените от ищеца доказателства, счита иска за процесуално
допустим и основателен.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
По делото са представени в заверени преписи договор за мобилни услуги, сключен на
29.03.2017г. между ищцовото дружество в качеството оператор и ответника в качеството
потребител, като предмет на договора е предоставяне от страна на ищцовото дружество-
оператор мобилни услуги, при стандартен месечен абонамент в размер на 15,99лв., като
договора е с първоначален срок-24 месеца. На същата дата 29.03.2017г. между страните по
делото е сключен и договор за лизинг на мобилно устройство *********, като общата цена
на лизинговата вещ е 172,97лв. с ДДС, при първоначална лизингова вноска в размер на
37,50лв. и 23 месечни лизингови вноски в размер на 5,89лв.с ДДС всяка от тях
На 16.05.2017г. страните по делото са сключили договор за мобилни услуги, при
месечен абонамент 9,99лв. със срок на договора 24 месеца. На същата дата е сключен и
договор за лизинг от 16.05.2017г. за мобилно устройство ******** с обща лизингова цена
229,77лв.
С допълнителни споразумения към договор за мобилни услуги от 12.07.2017г.,
страните договарят нов стандартен месечен абонамент в размер на както следва: с
допълнително споразумение №*******абонаментен план с месечна вноска 17,99лв. ; с
допълнително споразумение №*****-абонаментен план в размер на 17,49лв. и с
допълнително споразумение **********-абонаментен план от 17,99лв.
По делото са представени декларация-съгласие от ответника относно получаване на
екземпляр от ОУ на „Теленор България” ЕАД.
По делото са представени фактури №**********/20.07.2017г.;
№**********/20.07.2017г.;№**********/20.07.2017г.;№**********/05.08.2017г.;
№**********/20.08.2017г.;№**********/20.08.2017г.;№**********/20.08.2017г.;
№**********/05.09.2017г.; №**********/20.09.2017г.; №**********/05.11.2017г.
На 02.06.2020г. ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника Б. Р. Б.. Въз основа на заявлението е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 05.06.2020г. по
ч.г.гр.д.№****/2020г. на Великотърновски районен съд против длъжника Б. Р. Б. за
2
заплащане на сумата в размер на 560,54 лв. (петстотин и шестдесет лева и петдесет и четири
стотинки), ведно със законната лихва, считано от 02.06.2020г., до окончателното изплащане
на задължението, както и сумата от 385 лв. /триста осемдесет и пет лева /, представляваща
направените по делото разноски, от които 25.00 лв. платена държавна такса и 360.00 лв. -
адвокатско възнаграждение, с вкл. ДДС.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и след
дадени от съда указания на заявителя, последният е предявил настоящите положителни
установителни искове.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл 79 ал.1 от
ЗЗД са допустими - предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска
установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.
Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване
ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
Между страните не е спорно и от представените по делото доказателства се
установява, че ищецът и ответника са били в облигационни правоотношения, регулирани от
Общи условия, като ответникът е имал качеството абонат и потребител на услуги от
мобилния оператор, съгласно т. 1 и т. 49 от ДР на Закона за електронните съобщения. По
силата на договора за мобилни услуги от 29.03.2017г., договор за мобилни услуги от
16.05.2017г., изменен с допълнително споразумение от 12.07.2017г., ищецът се е задължил
да предоставя на ответника, в качеството му на абонат и потребител на мобилни услуги,
договорените основни и допълнителни електронни съобщителни услуги по предпочетените
тарифни планове за предоставения телефонен номер. От своя страна, ответникът е поел
задължение да заплаща за срока на договорите съответната месечна абонамента такса.
Уговорената в договора абонаментна такса представлява минималната цена, която абонатът
следва да заплаща всеки месец през действието на договора, за това, че операторът е
поддържал своите телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да не се
възпрепятства достъпа на абоната до използването на предоставените услуги, поради което
съдът приема, че същата се дължи независимо от това дали абонатът реално ги е потребил. В
настоящото производство ответната страна не оспори сключването на договорите за
мобилни услуги. Представени са доказателства за запознаването на ответника с общите
3
условия, поради което съдът приема, че доколкото по делото не са ангажирани
доказателства за обратното, договорите за мобилни услуги валидно са обвързвали страните
по него и ответникът дължи заплащането на абонаментните такси по тези договори за
отчетните периоди, независимо дали е ползвал мобилни услуги и независимо от техния
обем. Падежът на тези задължения е настъпил на посочените във фактурите дати. По
отношение на използваните услуги, извън месечния абонамент, не се спори тяхното
предоставяне, поради което се дължи заплащането им. В случая ищецът е изпълнил
задължението си да издаде процесните фактури, в които е посочил стойността на
фиксираната абонаментна такса, на използваните услуги, извън месечния абонамент, като
към всяка от фактурите има приложение с детайлна информация за всеки от посочените
компоненти. Освен процесните фактури, по делото са представени и договорите, от които
произтичат задълженията на всяка от страните по тях, сключването на същите не е оспорено
и те са основанието, от което произтичат правата и задълженията на страните, а фактурите
обективират възникналите задължения за заплащане на абонаментите такси и предоставени
услуги, договорени от страните.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установи и наличие на
облигационни правоотношения между страните, по сключени между тях договори за
лизинг за мобилни устройства. Представените договори като частни диспозитивни
документи не са оспорени от ответника и тъй като носят подписите на лицата, посочени в
тях като издатели, съгласно чл.180 от ГПК съставлява доказателство, че изявленията, които
се съдържат в същият са направени от тези лица. Същевременно, по силата на чл.20а, ал.1 от
ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили, с оглед на което с
подписването на процесните договори за лизинг в правната сфера на всяка от страните са
възникнали права и задължения. По делото не се оспорва, че ищецът е изпълнил основното
си задължения по всеки от договорите за лизинг- да предостави лизингованата вещ.
Насрещно поетото задължение от страна на ответника по договорите е да заплаща
лизинговите вноски за ползването на лизинговата вещ, съгласно включен в договора
погасителен план. От ответната страна не се спори факта, че ответникът не е заплатил на
ищеца претендираните лизингови вноски и не се ангажират доказателства за плащане на
цялата стойност на лизинговите вещи.
Падежът на задълженията за заплащане на абонаменти такси и лизингови вноски е
настъпил на посочените във фактурите дати, като по делото не са ангажирани твърдения и
доказателства за заплащането им, поради което съдът намира, че ответникът дължи на
ищеца сумата общо 560,54лв., включваща абонаментни такси и лизингови вноски, за
процесния период.
С оглед изложеното съдът намира, че иска за установяване дължимост на сумата общо
560,54 лв., включваща суми за вземания за стойността на месечните абонаментни планове и
лизингови вноски за процесния период, по процесните фактури се явява основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
4
С оглед основателност на иска за главница за сумата 560,54лв., основателна и е
акцесорната претенция за дължимост на законната лихва за забава върху тази главница,
считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/02.06.2020г./ до окончателното
изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото производство
съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и
за разноските в заповедното производство. В конкретния случай разноските в заповедното
производство, включени в заповедта за изпълнение са 385лв., от които държавна такса в
размер на 25лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 360лв. В исковото производство
направените от ищеца разноски са 25лв. за държавна такса, 360лв. за адвокатско
възнаграждение и 200лв. за възнаграждение за особен представител. При това положение
общият размер на разноските на ищеца за заповедното и исково производство възлиза на
970 лв., като с оглед уважаване на исковите претенции, на основание чл.78 ал.1 от ГПК
следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата общо 970 лв. за разноски в
заповедното и в настоящото исково производство.
Ответникът не е претендирал присъждане на разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б. Р. Б., с ЕГН
**********, с адрес *********, ДЪЛЖИ на „Т Б” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. **********, сумата 560,54 лв. (петстотин и шестдесет лева и
петдесет и четири стотинки)- главница, представляваща сбор на суми по фактури
№**********/20.07.2017г.; №**********/20.07.2017г.;№**********/20.07.2017г.;
№**********/05.08.2017г.;№**********/20.08.2017г.;№**********/20.08.2017г.;
№**********/20.08.2017г.;№**********/05.09.2017г.; №**********/20.09.2017г.;
№**********/05.11.2017г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /02.06.2020г./ до изплащане на вземането, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №408 от 05.06.2020г. по
частно гр.дело ****/2020г по описа на ВТРС.
ОСЪЖДА Б. Р. Б., с ЕГН**********, с адрес ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Т Б”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. **************, сумата
общо 970 лв./деветстотин и седемдесет лева/, представляваща разноски за държавна такса,
адвокатско възнаграждение и възнаграждение за особен представител, направени в
заповедното производство по частно гр.дело 1118/2020г по описа на ВТРС и в настоящото
5
исково производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.
№****2020г. на ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6