РЕШЕНИЕ
град
Ловеч, 09.03.2020 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в
публично заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
при
секретаря ВЕСЕЛИНА
ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното
от съдия
МИТЕВА въззивно гражданско дело № 666 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл. 258 и сл.
от ГПК.
Постановено е решение №
452/ 17.10.2019 година на Ловешкия районен съд по гражданско дело № 2340/ 2018
година по описа на същия съд, с което на основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415,
ал.1, т.2 от ГПК е признато за установено по отношение на С.Н.Н. с ЕГН: ********** Адрес: ***, чл.240, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и чл.9
от ЗПК, във връзка с чл. 415 и чл.422 от ГПК, че е налице вземане от страна на
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, от С.Н.Н. в размер на: 942.69 лв.,
представляваща главница по револвиращ кредит; 18.52 лв., представляваща
договорна лихва по кредита за периода от 01.03.2017 до 10.11.2017; 54.42 лв.,
представляваща обезщетение за забава, на основание чл. 76 от ЗЗД, за периода от
10.11.2017 до 06.07.2018, или общо дължима сума 1015.63 лв., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 24.07.2018г. до окончателното им изплащане. Присъдени са и направените по делото разноски.
Постъпила е въззивна жалба с вх. №
12246/ 06.11.2019г. от адв. Б.Ц. ***, като особен представител на С.Н. ***, със
съдебен адрес:***” /Сградата на ОББ/ ет.4, ст.402 срещу Решение № 452/17.10.2019г. постановено
по гр. д. № 2340/2018г. по описа на Ловешки районен съд. Счита, че решението е
незаконосъобразно и неправилно по следните съображения:В подадената искова
молба се твърди, че Н. дължи сумата в размер на сумата 1015.63лева.
представляваща сума за отпуснат и необслужен револвиращ потребителски кредит
под формата на кредитна карта MasterCard.
От
представения по делото договор за кредит за покупка на стоки и услуга №
PLUS-11842465 от 04.11.2015г., сключен между страните се установява, че ищецът
е предоставил на ответника паричен заем в размер на 5300лв. за покупка на
стоки, като съгл. чл.12 и сл. от договора страните са уговорили, че кредиторът
може да предостави на длъжника и кредитна карта с максимален кредитен лимит до
10 000лв., съгл. чл. 15 договорът за предоставяне на кредитна карта в
револвиращ кредит е безсрочен; съгл, чл. 20 кредиторът има право да блокира
картата при неплащане на една или две месечни вноски, а ако в двумесечен срок
не се извърши плащане, се прилагат разпоредбите на чл. 3 от същия предвиждащ
автоматична предсрочна изискуемост на цялото задължение при неплащане на две
месечни вноски, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора до
длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост, а съгл. чл. 21 от същия
договор, кредитната карта ще бъде доставена от кредитора на кредитополучателя;
с кредитната карта ще бъде доставен документ- приложение неразделна част от
този договор, съдържащо всички конкретни условия на револвиращия кредит и
процедурата по активираме на картата; задължения за кредитополучателя за
плащания по картата ще възникнат след активирането и използването й в съответствие
с този договор и приложенията към него. Представено е Приложение към договор №
PUJS-11842465 от 04.11.2015г. и № CARD-12938792, което, съобразно уговореното в
чл.21 от договора за кредит, е
неразделна част от същия, но в представеното приложение, липсва подпис на
креднтополучателя-ответник; липсват и доказателства за това кредитната карта да
е доставена на кредитополучателя съгл. чл.21 от договора, както н да е надлежно
активирана от него. Твърдението, че представената по делото обратна разписка е
доказателство за предаване на кредитната карта и Приложение към Договора за
отпускане на револвираш потребителски кредит е несъстоятелно и голословно. и не
се подкрепя с представените по делото доказателства. Представено е извлечение
от месечните плащания по кредитната карта от 13.10.2017г., в което е посочена
минимална лължи.ма сума за плащане в размер на 850лв. за отчетен период
16.09.2017г.-13.10.2017г.. както и Последна покана от 16.11.2017г., с която
ищецът е поканил ответника да заплати доброволно общо дължима сума в размер на
1054.64лв. в седмодневен срок от получаването на поканата. От известие за
доставяне /товарителница/ на „МиБМ Експрес" ООД с изх.№ РМ001612895 се
установява, че на 09.05.2016г. е получена пратка, но от изписаното в
товарителницата две имена и подпис, не става видно ответникът ли е получил и
подписал пратката от ищеца или друго лице. Дори да се приеме, че същата е
подписана и получена лнчно от ответника Стефан Н., и тя сълържа документи, не е
ясно какви точно са те и за какво се отнасят, действително лн това е покана зa
доброволно за дороволно плащане или дрyг документ, още повече, че датата на
получаване на пратката предхожда с юлнна н половина издаването на г.иар.
последна покана. Доказателства тази последна покана изобщо да е изпратена,
респ. ла е достигнала до длъжника, ищецът не е представил. Счита, че съдът
неправилно е приел, че поканата е връчена на 09.05.2016година и не е съобразил
и обсъдил възражението, че датата на получаване на пратката предхожда с година
и половина издаването на т.нар. последна покана.
Съдът
не е обсъдил в своето решение направените в отговора възражения относно
прекратяването на договора поради пресрочната изискуемост на дължимото по него
за незаконосъобразно, както оспорването за дължимостта на неустойка зa
предсрочно прекратяване. Съгласно легалното определение в чл. 430, ал. 1 от ТЗ
с банковия договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за
определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да
ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.
Дружеството - ищец няма статут на банка по смисъла на чл. 2 от ЗКИ и
представлява финансова институция, регистрирана с основа дейност отпускане на
заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Договорът за кредит по своята правна
характеристика е двустранен, възмезден, консенсуален и формален. Същият, както
и останалите търговски сделки, се подчинява на общите правила за сключване и
действителност на сделките, установени в ЗЗД, освен ако в ТЗ и в специалния ЗПК
не са предвидени особени правила за сключването и действителността му.
Дружеството -ищец, повратно тълкува т.18 от Тълкувателно решение по
тълкувателно дело №4/201 Зг. на ОСГТК на ВКС, като това становище неправилно е
прието и от решаващият състава на съда. Посочената по-горе точка от
Тълкувателното решение важи и за небанкови финансови институции, които
предоставят по занятие кредити, предсрочната изискуемост представлява изменение
на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по
смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително
и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й. Следва да се има предвид, че вземането,
предмет на заявлението по чл.410 ГПК/ а не само по чл.417 ГПК/ следва да бъде и
зиекуемо към момента на депозиране на заявлението в съда. Началният момент на
изискуемостта на вземане по договор за потребителски кредит, съдържащ
договореност за настъпването на предсрочна изискуемост при неплащане на
определени вноски, не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил
длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредита. В този смисъл е и
Решение №123/09.11.2015 по д. № 2561/ 2014 на ВКС, ТК, II т.о.
Счита,
че неправилно решаващият състав на съда приел, че ищецът е приел за валиден
сключеният Договор, въпреки че по делото липсват доказателства кога и къде е
сключен договор за кредит за покупка на стоки и услуги № РП 8-11842465 от
04.11.2015г., в какво качество е действала Силвия Радославова Атанасова, която
е лицето подписало договора от името на ищцовото дружество „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.''ЕАД ЕИК ********* и дали същата е имала нужните правомощия за
това и от кого и са били възложени/наличие на представителна власт/.
Счита,
че след като особеният представител се назначава с акт на съда -определение, от
него произтича и неговата представителна власт. Това представителство,
съобразно чл. 36, ал.1 от ЗА е възмездно, тъй като за положения труд на
адвоката се дължи възнаграждение, независимо от изхода на делото. Поради което
възнаграждението за особения представител винаги се дължи и моли на основание
чл.47 ал.6 от ГПК да бъде задължен въззиваемия - „БНП Париба Пърсънъл Файненс
СА. клон България” ЕИК ********* да внесе сумата в размер на 150.00лева.
Предвид
гореизложеното, моли, да бъде разгледана настоящата въззивна жалба и
постановено решение, с което бъде отменено атакуваното решение, като бъде
отхвърлен изцяло предявеният иск, като неоснователен и недоказан.
В
срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор, в който се посочва, че атакуваното
решение е правилно, допустимо и законосъобразно. Моли да бъде отхвърлена като
неоснователна подадената жалба.
Съдът
безспорно е установил, че картата е активирана на 11.05.2016г., от която дата
са влезли в сила всички условия по договора, вследствие на което са извършвани
множество транзакции и на 15.06.2016г. ответникът е използвал кредитен лимит от
960,02 лева. т.е банката е изпълнила основаното си задължения да осигури
кредитния лимит от 1000,00 лева и да го предостави на кредитополучателя.
Съгласно приетото от съда и неоспорено от страните заключение по назначената съдебно-счетоводна
експертиза кредитът е обслужван редовно до 01.03.2017г., а след тази дата е
сторено само едно плащане.
Предвид
изложеното първоинстанционният съд е достигнал до правилния извод, че исковата
претенция е доказана по основание и размер, предвид представените от ищеца с
исковата молба доказателства, които са приети и кредитирани от съда.
С
оглед горните съображения, моли да бъде отхвърлена като неоснователна
подадената въззивна жалба и да бъде постановено решение, с което да бъде
потвърден обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.
Моли
присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 78, ал.
8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 25. ал.
1 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 100.00 лева.
В съдебно заседание
въззивника се
представлява от особения представител адв. Б. Ц., който поддържа възизвната жалба по
изложените в нея съображения и моли да бъде уважена, като бъдат осъдено дружеството да му заплати
дължимото възнаграждение по чл. 47, ал. 6 от ГПК в размер на 300 лева.
Въззиваемата страна не се явява и не се представлявая, в писмена молба
заявяват, че поддържат представения отговор и молят да бъде постановено
решение, с което бъде отхвърлена въззивната жалба и потвърдено
първоинстанционното решение.
От събраните по делото доказателства, приложени към гражданско
дело № 2340/
На 24.07.2018
година БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, е подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу С.Н.Н., ЕГН **********, адрес: ***, за сумата 942.69 лева, представляваща
неизплатена главница по Договор за потребителски кредит под формата на кредитна
карта CARD -12938792 с максимален кредитен лимит в размер на 1 000 лева; 18.52 лева, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 01.03.2017г. до 10.11.2017г.; 54.42 лева мораторна лихва за
периода от 10.11.2017 г. до 06.07.2018г., както и законна лихва за забава от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението,
както и разноски в размер на 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение.
В
заявлението е пояснено, че паричното вземане произтича от Договор за креди за покупка на стоки или услуги с № PLUS - 11842465/ 04.11.2015 година, сключен между БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България, ЕИК *********, като заемодател и С.Н.Н., към който издадена
кредитна карта CARD -12938792 с максимален кредитен лимит в размер на 1 000 лева.
Изложено е, че на кредитополучателят е преустановил редовното обслужване на
кредита и задължението револвиращия кредит (кредитнта карта) е общо в размер на
1 153.06 лева.
Съдът е
уважил изцяло така подаденото заявление с разпореждане обективирано в заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 858/ 24.07.2018 година
по ч.гр.д. № 1499/ 2018 година по описа на РС – Ловеч.
С
разпореждане № 3225/ 11.10.2018 година заповедният съд е приел, че издадената
заповед е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК и е указал
на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си , като довнесе
дължимата държавна такса. Съобщението е връчено на 22.10.2018 година, като в
указания срок на 22.10.2018 година е предявен установителния иск по чл. 422 вр.
чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК.
От представените по делото писмени
доказателства, е видно, че на 04.11.2018 г.
между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ *********, чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България - София, ЕИК *********, в качеството на
заемодател, и С.Н.Н., в качеството на
заемател, е сключен Договор
за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване на кредитна карта № № PLUS – 11842465. Съгласно чл.12 от Договора кредиторът
може да издаде и предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с
максимален кредитен размер 10 000 лева, при определени условия, като всички задължения, свързани с ползването на издадената кредитна карта да
възникнат само след активирането й от кредитополучателя по съобщен от кредитора
начин. Кредитният лимит на картата се определя
едностранно от кредитора, ще бъде съобщена на кредитополучателя и няма да
надвишава посочения максимален кредитен лимит. Кредитополучателят ще може да
извършва трансакции (операции) чрез кредитната карта до размера на разрешения
му кредитен лимит, в рамките на дневните лимити. Срокът на валидност на
кредитната карта се определя от кредитора и е различен от срока на договора за
револвиращ потребителски кредит. Съгласно клаузите на договора за ползването на
кредитния лимит кредитополучателят ще заплаща годишна лихва върху усвоената
част от него, за срока на ползването му, предвидено е и заплащането на такси за
ползването на кредитната карта. Погасяването на усвоената сума е следвало да
става чрез заплащане на минимална месечна погасителна вноска съгласно
приложение по т.21 от Договора. В т. 21 от договора е посочено, че кредитната
карта ще бъде доставена на кредитополучателя с документ – приложение,
неразделна част от този договор, съдържащо всички конкретни условия на револвиращия
кредит и процедурата за активиране на картата. Задълженията за плащане по
кредитната карта е предвидено да възникнат след активирането и използването й в
съответствие с договора и приложенията към него.
От
представеното по делото приложение към Договор за потребителски кредит № PLUS-11842465 и CARD-12938792 от 04.11.2015 г., се установява, че кредитният лимит по
кредитната карта е в размер на 1000 лева. В приложението са уговорени условията
за активиране, използване, блокиране и закриване на картата. Съгласно чл. 12 за
осъществените транзакции кредиторът се задължил да издава месечно извлечение до
15-то число на месеца, което да изпраща на кредитополучателя. Месечните
погасителни вноски следвало да се направят до 1-во число на месеца, следващ
издаването на извлечението в минимален размер от 60.00 лева. Предвидена била
годишен лихвен процент в размер на 35%, а ГПР – 44.90%. В приложението е
отразена и тарифа във връзка с ползването на картата и кредитните лимити. Приложение
към договора не е подписано от ответника, а само от представител на кредитора.
Приложено е
месечно извлечение по кредитна карта за отчетен период 16.09.2017 г. –
13.10.2017 г., с посочена минимална сума за плащане 850 лева с падеж 01.11.2017
г.
По делото е
представена покана, наименована като последна, от
страна на въззиваемото дружество от 16.11.2017 г., отправена
до въззивника, в която е отразено, че съгласно отпуснатия револвиращ
потребителски кредит, е активирал и използвал кредитна карта MasterCard CARD-12938792, като плащането на
минималните месечни погасителни вноски са
преустановени на 01.03.2017 година. Посочено е още, че дължимите суми са както
следва: 942.69 лева – главница, 111.16 лева – договорна лихва и 0.79
лева – обезщетение за забава, или общо дължима сума: 1054.64 лева. Определен е
и срок от седем дни от получаване на поканата за погасяване на задължението. От
приложената товарителница на „МиБМ Експрес“ с изх.№ РМ001612895/
03.05.2016 г. е видно, че Н. е получил лично пратката, съдържаща документи (без
да е отразено какви), на 09.05.2016 година, а цитираната по-горе покана е от
16.11.2017 година.
В първоинстанционното производство е
била допусната и изслушана съдебно-икономическата експертиза, изготвена въз
основа на приложените по делото документи и месечни извлечения по кредитна
карта за периода от 14.05.2016 година до 13.10.2017 година, предоставени от
информационната система на Банката. Съгласно заключението на експерта,
кредитната карта е активирана на 11.05.2016 година с първата трансакция за
215.98 лева, като до м. март 2017 година са извършвани редовни плащания до м.
март 2017 година, като са погасявани месечната лихва от 2.91 %,
застрахователната премия, месечната такса за обслужване и част от главницата.
Общият размер на задължението на кредитополучателя съгласно Приложение към
Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-11842465
и CARD-12938792 от 04.11.2015 г. е както следва: главница 942.69 лева, договорна
лихва – 18.52 лева, лихва за забава 54.42 лева.
Във въззивното
производство Банката е задължена да представи цялото кредитно досие на длъжника
по процесния договор. Същото е приложено, като в него липсва подписано от
длъжника приложение към договора за издаване на кредитна карта и условията за
активиране, използва, за погасяване и пр.
При така
изложените факти и с оглед предмета на въззивната жалба, съдът приема, че е
сезиран с установителен иск с правно основание чл.415, ал.3, вр. ал.1, т.2 от ГПК във вр. с чл.240 от ЗЗД за вземането, предмет на ч.гр.дело № 1499/ 2018
година по описа на Ловешкия районен съд, предявен от БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.,
Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София,
сгр. 14,
срещу С.Н.Н., ЕГН **********, адрес: ***, за сумата 942.69 лева, представляваща
неизплатена главница по Договор за потребителски кредит под формата на кредитна
карта CARD -12938792 с максимален кредитен лимит в размер на 1 000 лева; 18.52 лева, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 01.03.2017г. до 10.11.2017г.; 54.42 лева мораторна лихва за
периода от 10.11.2017 г. до 06.07.2018г., както и законна лихва за забава от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението,
както и разноски в размер на 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Съгласно чл.154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да
установи правния интерес и фактите, на които основава своите искания и
възражения.
В производството по чл.415, ал.3, вр. ал.1, т.2 от ГПК
във вр. с чл.240 от ЗЗД в тежест на ищеца при пълно главно доказване е да
установи правния интерес и факта от който произтича вземането му и размера на
претенциите.
Правният
интерес на ищеца от предявяване на иска се установява от доказателствата,
приложени към служебно изисканото и прието като доказателство ч.гр.дело № 1499/
2018 година по описа на Ловешкия районен съд, от които е видно, че заповедта за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК,
поради което на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК съдът е указал на
заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен
срок от съобщаването. Ищецът е предявил иска си в едномесечния срок по чл.415
ал.1 от ГПК и предявеният установителен иск по този ред е допустим.
От
приложените по делото доказателства се установява, че основанието на което се
претендират процесните суми произтичат от договор за потребителски кредит. По
отношение на този вид договори са приложими разпоредбите на Закона за
потребителския кредит (ЗПК) и Закона за защита на потребителя (ЗЗП), при
действието на чл. 9, ал.3 от ЗПК и § 13, т.1 и т.12 от ЗЗП.
От доказателствата по делото не е доказано безспорно наличието на договор за
предоставяне на револвиращ кредит под формата на кредитна карта с лимит от 1000
лева. Няма спор, а и от писмените доказателства се установява, че между “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, чийто
правоприемник е въззиваемото дружество, като
кредитор, и С.Н.Н., като кредитополучател, е сключен договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11842465. Съгласно чл. 12 от договора е предвидена възможност за предоставяне на Н.
и на кредитна карта, като конкретните условия е следвало да бъдат уговорени
допълнително, като приложение към същия. По делото е представено приложение, но
същото не е подписано от кредитоплучателя. Не са
представени и безспорни доказателства за предоставяне на кредитна карта на
ответника-въззивника в настоящото производство, както и същият е извършвала
транзакции, възползвайки се от предоставения кредитен лимит. По делото е
представена товарителница на „МиБМ Експрес“ ,
получена лично от Н., но липсва отбелязване какво конкретно е съдържала
пратката. Представените извлечения от сметката са едностранно
изготвени документи от кредитора, които сами по себе си не могат да установят
наличието на твърдяните договорни отношения. Действително
по делото е прието заключение на съдебно-икономическата експертиза, съгласно
което вещото лице установява движение по кредитната карта, но не доказва
усвояване на посочените суми от длъжник. Експертът е посочил, че същото е въз
основа на данните предоставени от банката.
Предвид
изложеното настоящата инстанция счита, че кредиторът не е доказал, при
условията на пълно главно доказване, наличието на валидно сключен между страните
договор за предоставяне на заем чрез кредитна карта в твърдения размер и
условия, съгласно уговорената възможност в сключения договор за потребителски
кредит, поради което предявените искове се явяват неоснователни и недоказани и
като такива следва да бъдат отхвърлени.
Поради
изложените мотиви атакуваното решение на РС Ловеч се явява неправилно и следва
да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което бъдат отхвърлени
предявените искови претенции, като неоснователни и недоказани.
При
този изход на процеса БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14,
следва да бъде осъдено да заплати по сметка на ОС – Ловеч дължимата държавна
такса за въззивното производство в размер на 20.31 лева.
На назначения особен представител
следва да бъде изплатено възнаграждение
за осъщественото от него представителство за настоящата инстанция в размер на
сумата 150 лева по сметка на ОС гр.Ловеч.
Водим от гореизложеното
и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Ловешкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 452/ 175.10.2019 година на Ловешкия
районен съд по гражданско дело № 2340/ 2018 година по описа на същия съд, като
вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14,
против С.Н.Н., ЕГН **********,
адрес: ***, установителен иск с правно основание
чл.415, ал.3, вр. ал.1, т.2 от ГПК във вр. с чл.240 от ЗЗД за вземането, предмет на ч.гр.дело №
1499/ 2018 година по описа на Ловешкия районен съд, за сумата 942.69 лева, представляваща неизплатена
главница по Договор за потребителски кредит под формата на кредитна карта CARD -12938792 с
максимален кредитен лимит в размер на 1 000 лева; 18.52 лева, представляваща възнаградителна лихва
за периода от 01.03.2017г. до 10.11.2017г.; 54.42 лева мораторна лихва за
периода от 10.11.2017 г. до 06.07.2018г., както и законна лихва за забава от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.,
Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София,
сгр. 14, да заплати по сметка на ОС – Ловеч дължимата
държавна такса за въззивното производство в размер на 20.31 (двадесет 0.31)
лева.
Да се изплати на адв. Б.Ц. *** определеното
възнаграждение в размер на 150 лева, внесено от БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.,
Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София,
сгр. 14, за осъщественото процесуално
представителство на С.Н.Н., ЕГН **********,
адрес: ***/2019 г. по описа на ОС - Ловеч.
Решението не подлежи на
касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
2.