№ 2344
гр. София, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВИЛЯНА Г. МАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ВИЛЯНА Г. МАНОВА Гражданско дело №
20241110113344 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по предявен от малолетната Я. С. Б., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител Ц. П. П., ЕГН
**********, иск срещу С. И. Б., ЕГН **********, за увеличаване на месечна
издръжка, дължима от родител на ненавършило пълнолетие дете, от 150,00 лв.
на 250,00 лв. месечно, считано от 01 януари 2024 г.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищцата, като
същият е задължен по силата на влязло в сила решение № 554/02.01.2019 г.,
постановено по гр.д. № 62569/2017 г. по описа на Софийския районен съд, 80-
ти състав, поправено с решение № 39114 от 13.02.2019 г., постановено по гр.д.
№ 62569/2017 г. по описа на Софийския районен съд, 80-ти състав, да й
заплаща месечна издръжка в размер на 150,00 лв., считано от 01.08.2017 г.
Сочат се увеличени нужди на ищцата предвид изминалия период от време от
определяне на предишния размер на издръжката и израстването й. Сочат се
нужди, включително и за обучение, спорт и други, както и допълнително
възникнали такива. В съдебно заседание поддържа исковата молба.
Претендира присъждане на разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в
който оспорва изцяло претендираното увеличение на размера на дължимата
издръжка. Мотивира се с ниските си доходи и необходимите разходи за
транспорт които прави, във връзка с осъществяване на режима на лични
контакти с детето. В съдебно заседание поддържа отговора на исковата молба.
С определение № 25799 от 22.06.2024 г. е върната исковата молба, в
частта, с която се иска увеличаване размер на месечната издръжка, дължима
от родител на ненавършило пълнолетие дете, от 150,00 лв. на 250,00 лв.
месечно, за минал период от 01.01.2024 г. до 07.03.2024 г. и производството в
тази част е прекратено.
С протоколно определение от 16.10.2024 г. по реда на чл. 214 ГПК е
допуснато изменение на размера на иска за сумата от 250,00 лева на 500,00 лв.
Предмет на настоящото производство е иск, предявен от малолетната Я.
С. Б., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител
Ц. П. П., ЕГН **********, с правно основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК
срещу С. И. Б., ЕГН **********, за увеличаване на месечна издръжка,
дължима от родител на ненавършило пълнолетие дете, от 150,00 лв. на 500,00
лв. месечно, считано от датата на подаване на молбата – 08.03.2024 г.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно, получаването
на издръжката е безусловно, т.е. не е обусловено от каквито и да е
допълнителни предпоставки извън наличието на качеството „ненавършило
пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по
друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива.
Законодателят в чл. 142, ал. 1 СК е предвидил два критерия, които следва да се
съблюдават при определяне на размера на дължимата издръжка: нуждите на
детето (с оглед на правилното му отглеждане, възпитание и нормално
развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живеят
заедно) и възможностите на дължащия издръжката родител. С Постановление
2
№ 5 от 16.11.1970 г. на Пленума на ВС, в т. 2 е прието, че нуждите на лицата,
които имат право на издръжка се определят от обикновените условия на
техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички
обстоятелства от значение за случая, като нуждите са винаги конкретни, а в т.
5 е прието, че възможностите на лицата, които дължат издръжка се определя
от доходите, имуществото и квалификацията, като възможността е винаги
конкретна и обективна. Тъй като посочените две величини не са константни,
законодателят е предвидил възможност при промяната им издръжката да бъде
изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150 СК. За да се уважи
искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно и съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
Между страните не е спорно, а и се установява от представеното по
делото удостоверение за раждане /л. 63/, че ищцата Я. С. Б., ЕГН **********,
е малолетна към датата на подаване на исковата молба, а и към датата на
устните състезания по делото, като нейни родители са Ц. П. П., ЕГН
********** и С. И. Б., ЕГН **********. Следователно ответникът, като баща
на малолетната ищца, е задължен да й плаща издръжка.
С решение № 554/02.01.2019 г., постановено по гр.д. № 62569/2017 г. по
описа на Софийския районен съд, 80-ти състав, поправено с решение № 39114
от 13.02.2019 г., постановено по гр.д. № 62569/2017 г. по описа на Софийския
районен съд, 80-ти състав, ответникът е осъден да заплаща на малолетната си
дъщеря месечна издръжка в размер на 150,00 лв., считано от 01.08.2017 г. От
определяне размера на издръжката на ищцата е изминал дълъг период от
време, като към датата на устните състезания малолетната е на осем години и
два месеца. Съдът намира, че израстването на ищцата в периода от определяне
предишния размер на нейната издръжка, само по себе си води до увеличаване
и на необходимите средства за издръжката й.
Нуждите на ищцата, обичайни за деца на нейната възраст /за храна,
дрехи, здравеопазване, обучение, спортни и други занимания и т.н./, както и
общите разходи за издръжката на домакинството на майката, в което тя се
отглежда, се установява от самия факт на биологичното й съществуване и не е
необходимо да се обосновава специално. Отделно от това се установява, че
ищцата вече е ученичка, посещава езикови курсове, също занимания по танци
3
в Танцова школа „Естрея“ – София и е с диагностициран конвергентен
страбизъм на двете очи.
Установява се от представената по делото фактура № ********** от
04.07.2024 г., издадена от „Престиж Скул“ ЕООД /л. 79/, че езиковото
обучение на ищцата по английски език за учебната 2024/2025 г. възлиза на
1240 лв., а тази сума разделена на 12 месеца е в размер на 103,33 лв. на
месец. Представена е служебна бележка и за минал период, относно
заплатената такса за езиковото обучение за 2023/2024 г., която обща сума е
била 1055 лв. или разделена на 12 месеца – 87,92 лв. От служебната бележка
издадена от Танцова школа „Естрея“ /л. 81/ е видно, че годишната такса
дължима за посещения на ищцата на занималнята по танци, е 480 лв. или по 40
лв. на месец. Във връзка с установения страбизъм при ищцата са представени
фактура и касов бон за извършен преглед /л. 82/ за сумата от 130 лв., както и
поръчка за очила /л. 96/ от която обаче не става ясно каква е общата стойност,
която майката е заплатила за очилата.
Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого детето
живее, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от
издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при
съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството,
част от които са в полза и на детето. Съгласно чл. 142, ал. 2 СК „минималната
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата” или 269,25 лв. към момента на приключване на устните
състезания. Съдът намира, че този минимален размер касае издръжката,
дължима от единия родител, доколкото се съотнася с минималната работна
заплата за страната, която представлява гарантиран минимум на трудовото
възнаграждение за едно заето по трудово правоотношение лице /а не общо за
двамата родители/. Нормата, освен това, регулира масовия случай на
претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу двамата общо.
Следва да се вземе предвид и линията на бедност, която съгласно
Постановление № 328 на Министерски съвет от 30.09.2024 г., за 2025 г., е в
размер на 638,00 лв. Освен това, според статистиката на НСИ минималният
паричен разход на едно домакинство за третото тримесечие на 2024 г. е 6
252,67 лв., а средно на лице е 3129,82 лв., от които, като се приспаднат
средства за алкохолни и тютюневи изделия 117,88 лв., данъци 169,19 лв.,
осигуровки 250,04 лв., регулярни трансфери към други домакинства 22,11 лв.,
4
които не са относими към издръжката на едно дете, то може да се направи
извод, че за това тримесечие сумата е 2570,60 лв., а месечната издръжка на
едно дете през един месец от това тримесечие, е в размер на 856,87 лв. От
последната сума приблизително като се приспаднат разходи за горива и
жилищно поддържане на дома за около 50 лв., то средният минимален разход
за дете ще е около 800 лв. Разходите на ищцата за танци и езиково обучение
като сборна месечна сума от 143,33 лв., съответстват на определените
статистически средно на лице потребителските разходи за свободно време,
образование и други и в тази връзка не следва да се добавят към сумата от 800
лв.
По въпроса за доходите на родителите, настоящият съдебен състав намира
следното:
По делото не се установява наличие на други алиментни задължения на
ответника. За същия в периода от 01.01.2024 г. до 31.05.2024 г., от справка от
НАП /л. 109-110/ се установява да е деклариран средномесечен осигурителен
доход в размер на около 971 лв., от трудово правоотношение с О.П. – „Елос“
ЕООД. Ответникът притежава в собственост идеална част от поземлен имот в
местност – Водни дол, гр. Сапарева баня /л. 139/ и лек автомобил. От
извършената справка от Агенция по вписванията не се установява участие на
ответника в търговски дружества. Майката на ищцата е споделила пред
социалните работници, което е отразено в изготвения социален доклад, че
притежава собствен апартамент в гр. София /л. 120 – гръб/. Видно от справка
от НОИ на л. 52 от делото, майката на ищцата за периода 03.2025 г. – 05.2024 г.
има деклариран средномесечен осигурителен доход в размер на около 1308
лв., а за м. 01.2024 г. е получила парично обезщетение за безработица в размер
на 268,98 лв. /л. 78/. Установи се по делото, за времето от 01.07.2023 г. до
01.07.2024 г. майката на ищцата е била с трайно намалена работоспособност
75%, без чужда помощ /л. 88 от делото/. Следва да се отчете обстоятелството,
че детето и бащата живеят в различни населени места и за осъществяване на
режима на лични контакти с ищцата, бащата има задължението да я взема и
връща от гр. София до гр. Сапарева баня, което е свързано и с допълнителни
разходи за транспорт.
Предвид изложеното и като съобрази нуждите на ищцата от издръжка с
оглед възрастта й, здравословното й състояние, установеният по делото
5
размер на доходите на родителите, намира, че искът се явява основателен до
350,00 лв. месечно, до който същият следва да бъде уважен, а в останалата
част – до пълния предявен размер от 500,00 лв. месечно, следва да бъде
отхвърлен.
Издръжката се дължи от датата на подаване на исковата молба –
08.03.2024 г., до настъпване на законово основание за нейното изменение или
прекратяване.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът постановява
предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради
което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори
и без искане на страните.
По разноските:
Ищцовата страна претендира разноски и с оглед изхода на делото следва
да й бъдат присъдени съобразно уважената част от иска. Ето защо и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищцовата страна разноски,
направата на които се установява в размер на 900,00 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение, поради което на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 630,00 лева. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 288,00 лв. - държавна
такса върху увеличения размер на присъдената издръжка. Ищците по иск за
издръжка са освободени от държавна такса, поради което държавната такса по
делото за отхвърлената част от иска следва да остане за сметка на бюджета на
съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на
дължимата месечна издръжка от С. И. Б., ЕГН **********, определена с
решение № 554/02.01.2019 г., постановено по гр.д. № 62569/2017 г. по описа на
Софийския районен съд, 80-ти състав, поправено с решение № 39114 от
13.02.2019 г., постановено по гр.д. № 62569/2017 г. по описа на Софийския
районен съд, 80-ти състав, в полза на Я. С. Б., ЕГН **********, действаща
6
чрез своята майка и законен представител Ц. П. П., ЕГН **********, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК С. И. Б., ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАЩА на Я. С. Б., ЕГН **********, действаща чрез
своята майка и законен представител Ц. П. П., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 350,00 лв., считано от 08.03.2024 г. /датата на подаване
на исковата молба/, до настъпване на законно основание за изменение или
прекратяване на издръжката, като отхвърля иска за разликата над уважения
размер от 350,00 лв. до пълния предявен такъв от 500,00 лв. месечно, като
неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително
изпълнение на решението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. И. Б., ЕГН **********, да
заплати на Я. С. Б., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен
представител Ц. П. П., ЕГН **********, сума в размер на 630,00 лв.,
представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК С. И. Б., ЕГН **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд сума в размер на 288,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок, считано от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7