Р Е Ш Е Н И Е
№737
гр. П., 02.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа докладваното от съдията Янев гр. д. № 01470 по описа за 2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД, с която е
поискано да бъде признато за установено по отношение на В.М.Д., че дължи на
ищцовото дружество сума в размер на 2 244,05 лева, представляваща стойността на
ползвана топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. „***за
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., както и сумата от 379,17 лева,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
08.07.2014 г. до 07.04.2017 г., ведно със законната лихва върху размера на
главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението. Претендират направените
по делото разноски.
В
исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи
условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който
ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС),
като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване.
Ответницата
е подала отговор на исковата молба, като изразява становище за неоснователност
на исковите претенции. Релевира се възражения за липсата на облигационна връзка
между ищцовото дружество и ответницата, тъй като последната нямали качеството
потребител на топлинна енергия. Поддържат се аргументи, че ответницата не е собственик
на топлофицирания имота и не притежава вещно право на ползване върху него.
Прави се възражение за погасяване по давност на претендираните вземания.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
„Топлофикация П.” АД е депозирало пред районния съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу В.М.Д. да заплати сума в размер на 2 244,05 лева, представляваща стойността на ползвана топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. „***за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., както и сумата от 379,17 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 07.04.2017 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.
Районният съд е издал заповед № 6448 от 13.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 07737 по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление. Срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение от ответницата.
В първото съдебно заседание процесуалният представител на ответницата признава, че до процесния имот е доставяна топлоенергия на обща стойност 2 244,05 лева за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., както и че правилно е изчислена сумата от 379,17 лева, представляваща законната лихва за забава за периода от 08.07.2014 г. до 07.04.2017 г. В тази връзка са обявени за безспорни тези обстоятелства относно стойността на доставената топлоенергия за процесния имот и период, както и размера на лихвата за забава за горепосочения период.
Представено е извлечение от вестник “СъП.”, в който са публикувани общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г.
Спорът е концентриран
около обстоятелството дали ответницата притежава правото на собственост или
вещното право на ползване върху процесния топлофициран имот. В тази връзка
ищцовото дружество е представило нотариален акт от 22.08.1997 г., от който е
видно, че В.М.Д. притежава правото на собственост върху процесния имот с адрес
гр. гр. П., ул. „***Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК.
Установителните искове са предявени за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и законна лихва за забава на месечните плащания, за което е издадена заповед посочената по – горе заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове, тъй като целта им е влизането в сила на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, след установяване съществуването на вземанията по съдебен ред в исковото производство.
За да уважи предявените искове, съдът следва да установи, че ищецът е доказал наличие на облигационна връзка между него и ответника по делото за процесния имот, че е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, размера на исковата си претенция.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот.
Доставката на топлинна енергия е задължение на топлопреносното дружество по силата на чл. 130, т.1 ЗЕ. Самата топлинна енергия представлява специфичен вид стока, а облигационното отношение между доставчика и потребителя възниква по силата на закона, като самият ред и начин се регулират в “Общите условия”, а цените се определят от КЕВР.
Предвид
изложеното, за да докаже наличието на облигационна връзка между страните по
делото, ищцовото дружество следва да докаже, че ответницата притежава правото на собственост
върху процесния топлофициран имот.
Както
по – горе се посочи, ответницата притежава право на собственост върху
топлоснабдения имот, което се установява от представения нотариален акт от 22.08.1997 г. Това мотивира съдът
приема, че между страните по делото е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия за продажба. Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща
месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30-дневен срок, след
изтичане на периода, за който се отнасят.
Освен наличието
на облигационна връзка между страните, дружеството следва да установи и размера
на претендираната сума. В тази връзка съдът е обявил за безспорно обстоятелството, че до процесния имот за периода
от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. е доставяна топлинна енергия на обща стойност
2 244,05 лева, както и че лихвата
за забава е в размер на 379,17 лева, считано от 08.07.2014 г.
до 07.04.2017 г.
Наличието на такова действително възникнало облигационно задължение към ищцовото дружество е необходима предпоставка за разглеждане на направеното от страна на ответника възражение за погасяването на същото по давност. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай за процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за топлинна енергия периодично, а другото представлява вземане за лихви.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от Общите условия на “Топлофикация - П.” АД е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През 30 - дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение).
С оглед на горните уточнения и при установеното по делото, следва извод, че изискуемостта на вземането за топлинна енергия за месец септември 2014 г. от процесния период е настъпила на първият ден след изтичане на падежа, т. е. на 01.11.2014 г., а тригодишния давностен срок изтича на 01.11.2017 г. В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 10.11.2017 г., което е след изтичане на давностния срок за вземането за месец септември 2014 г. и предходните месеци от процесния период, т. е. погасени по давност са вземанията за топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.09.2014 г., които са в общ размер на 180 лева. Съдът намира за погасени по давност и вземането за мораторна лихва за периода от 08.07.2014 г. до 30.09.2014 г., което е в размер на 47 лева.
Горното налага извод, че непогасените вземания са както следва: 2064,05 лева – стойността на топлинна енергия за периода от 01.10.2014 г. до 30.04.2016 г. и 332,17 лева - мораторна лихва, считано от 01.10.2014 г. до 07.04.2017 г., за които суми исковите претенции са основателни и следва да се уважат, като исковете за разликата от тези стойности до предявените размери са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на исковите претенции. В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 87,30 лева – държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер) и 5 лева – такса за издаване на съдебно удостоверение, т. е. направените разноски са в общ размер на 192,30 лева. Съдът като взе предвид уважената част на исковите претенции намира, че в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 175, 66 лева – направени разноски в настоящото исково производство.
В заповедното производство по ч. гр. д. № 07737 по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд ищецът е направил разноски както следва: 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 52,46 лева – държавна такса. Съдът като взе предвид уважената част на исковите претенции намира, че в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 93,59 лева – направени разноски в заповедното производство.
Съобразно чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата също има право на направени разноски в заповедното производство съобразно отхвърлената част на исковете. Следва да се отбележи, че ответницата не е доказала извършването на разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в настоящото производство, тъй като в представения договор за правна помощ не е уговорен адвокатски хонорар и не е отбелязано дали е заплащан такъв. Това налага извод, че на ответницата не следва да се присъждат суми за разноски в настоящото исково производство.
Ответницата претендира да й се заплати сумата от 500 лева, представляваща разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 07737 по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд. Следва да се отбележи, че в исковата молба е направено възражения срещу претендирания адвокатски хонорар.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Настоящото дело не е сложно от фактическа и правна страна, тъй като голяма част от релевантните факти са безспорни, като спорът се отнася единствено да наличието на договорна връзка между страните по делото и приложението на института на погасителната давност. Това мотивира съдът да приема за основателно възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, като се присъди адвокатски хонорар в минимален размер, който да бъде съобразен с отхвърлената част на исковите претенции. От разпоредбите на чл. 7, ал. 7, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и от материалния интерес на делото, следва извод, че минималният размер на адвокатския хонорар възлиза на 321,81 лева. Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 4, ал. 5 от Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. не намира приложение за заповедното производство, доколкото в същото не се касае за предявяване на искови претенции, както е при основното исково производство. Съдът като взе предвид отхвърлената част на исковите претенции и минималния размер на адвокатския хонорар по делото, намира, че в полза на ответницата следва да бъде присъдена сумата от 27,85 лева – направени разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.М.Д., ЕГН **********,***
ДЪЛЖИ на “Топлофикация
– П.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата от 2 064,05 лева, представляваща
стойността на ползвана топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П.,
ул. „***за периода от 01.10.2014 г. до 30.04.2016 г., както и сумата от 332,17
лева- мораторна лихва за периода от 01.10.2014 г. до 07.04.2017 г., , ведно със законната лихва върху
размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение (10.11.2017 г.) до окончателното изплащане на
задължението, за които вземания е издадена заповед № 6448 от 13.11.2017 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 07737 по описа за 2017 г. на
Пернишки районен съд и ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни исковите претенции за разликата от 2 064,05 лева до предявения
размер от 2 244,05 лева – стойността на доставена топлинна енергия до
горепосочения имот за периода от 01.05.2014 г. до 30.09.2014 г., както и за
разликата от 332,17 лева до предявения
размер 379,17 лева - мораторна
лихва за периода от 08.07.2014 г. до 30.09.2014 г.
ОСЪЖДА В.М.Д., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 93,59 лева – разноски в исковото
производство и 175,66 лева -
направени разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № 07737 по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА „Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” ДА ЗАПЛАТИ на В.М.Д.,
ЕГН **********,*** сумата от 27,85 лева - направени разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 07737 по описа за 2017 г. на Пернишки
районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в
сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 07737 по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение
по настоящето дело.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.