№ 606
гр. София , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание
на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20201000502255 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл.250 от ГПК и чл.248 от ГПК.
Молителят и ищец в производството В. Г. А., чрез процесуален представител е депозирал
молба на 23.04.2021 год. с която моли да бъде допълнено постановеното съдебно решение,
тъй като съдът не се бил произнесъл в отхвърлителния диспозитив досежно началния
период на дължимост на законната лихва върху присъдената главница. В тази връзка моли
да бъде допълнено решението.
С молба от 26.04.2021 год. ищеца иска от съда изменение на постановеното решение по
делото в частта за разноските, като бъде присъдено адвокатско възнаграждение, съобразно
изхода на спора пред въззивния съд.
Ответникът по молбите Прокуратура на Република България депозира отговор с който
оспорва същите и моли съда да ги остави без уважение.
Съдът като прецени доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК,
намира за установено следното:
Спазен е от молителя предвидения в чл.250, ал.1 от ГПК едномесечен преклузивен
срок. Молбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Производството по делото е образувано по две въззивни жалби, както на ищеца, така и
на ответника. С постановеното на 24.03.2011 год. решение въззивният съд е отменил
първоинстанционното решение в частта досежно присъденото на ищцовата страна
1
обезщетение, като е единствено е намалил неговия размер. Решението е потвърдено в
останалата обжалвана част.
Видно е от първоинстанционното решение, че съдът е присъдил главницата, заедно със
законната лихва, считано от 24.08.2017 год. до окончателното изплащане. В този смисъл,
след като първоинстанционното решение е потвърдено в тази част, то лихвата върху
главницата е дължима именно от 24.08.2017 год. и не е налице пропуск на въззивния съд да
се произнесе с отхвърлителен диспозитив по заявено от жалбоподателя искане. Молбата в
тази част следва да бъде отхвърлена.
По молбата с правно основание чл.248 от ГПК.
Както бе посочено по-горе производството пред въззивния съд е образувано по две въззивни
жалби – на ищеца и на ответника в първоинстанционното производство, като с
постановеното решение въззивният съд е отменил частично по жалбата на ответника
решението в осъдителната част, като е приел, че при този изход на спора страните не си
дължат разноски.
Разпоредбите на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК регламентират правото на разноски на страните:
когато искът е уважен само за една част, а за останалата отхвърлен, заплатените от ищеца
такси, разноски по производството и възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв, се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част на иска. Ответникът също има право да
иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част на иска. И
в двата случая се присъждат всички направени разноски съразмерно уважената или
отхвърлената част от иска. Посочените правни норми намират приложение и във въззивното
производство, в което страните могат да направят различни разноски, с оглед различния
размер на обжалваемия интерес, напр. за държавна такса, адвокатско възнаграждение и
други разноски с оглед необходимостта от извършване на допълнителни
съдопроизводствени действия. Когато и двете страни по спора са обжалвали
първоинстанционното решение и същото е потвърдено, макар и частично от въззивната
инстанция, направените от тях разноски за собствените им въззивни жалби или
депозираните отговори не се възлагат върху другата страна, а остават за тяхна сметка.
С оглед на изложеното молбата с правно основание чл.248 от ГПК се явява неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на ищеца В. Г. А. депозирана в съда на 23.04.2021 год. с правно
основание чл.250 от ГПК за допълване на постановеното на 24.03.2021 год. съдебно решение
по гр.д. № 2255/2020 по описа на САС, 2 състав, като неоснователна.
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв.П.Ш. с правно основание чл.248 от ГПК,
депозирана в съда на 26.04.2021 год., като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок, а в частта имаща характер на
определение подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено, пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3