№ 251
гр. Пазарджик, 10.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно
гражданско дело № 20215200500679 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
За жалбоподателят ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
се явява прокурор в Окръжна прокуратура- Пазарджик С.Я..
Ответник СВ. В. К., редовно призована, не се явява. Не се явява и
процесуалният й представител адвокат В.С. С.. От страна на последния е
постъпила писмeна защита, в която се моли да бъде даден ход на делото. Ако
не успее да се яви поради служебна ангажираност, изрично заявява, че не
възразява срещу евентуално нередовно призоваване. Изложено е становище
по спора, като се поддържа, че въззивната жалба е неоснователна. Моли се да
бъде осъден жалбоподателя да му бъде заплатен адвокатския хонорар за
въззивната инстанция при условията на чл. 38 от Закон за адвокатурата.
Прокурор Я.– Да се даде ход на делото.
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
С Решение №693/13.08.2021г., постановено по гр.д.
1
№20215220101244/2021г. по описа на РС- Пазарджик е осъдена
Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор,
И.Г., с адрес: гр.*****- Съдебна палата, да заплати на СВ. В. К., с ЕГН
**********, с адрес: гр.***, сумата от 1000лв., представляваща обезщетение
за претърпени от нея неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от повдигнато и поддържано обвинение в извършване на деяние по
чл.313, ал.1 от НК, по което С.К. е оправдана с влязло в сила на 24.02.2021г.
Решение №260036/08.02.2021г. по НАХД №899/2020г. по описа на РС-
Пазарджик, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда- 08.04.2021г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата в размер на 600лв., представляващи обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за
адвокатско възнаграждение за оказано процесуално представителство в хода
на досъдебното и съдебно производство
Осъдена е Прокуратурата на Република България, представлявана от
Главния прокурор, И.Г., с адрес: гр.*****- Съдебна палата, да заплати на СВ.
В. К., с ЕГН **********, с адрес: гр.***, сумата от 10лв., представляваща
сторените по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Осъдена е Прокуратурата на Република България, представлявана от
Главния прокурор, И.Г., с адрес: гр.*****- Съдебна палата, да заплати на
адв.В.С. С. от Адвокатска колегия Пазарджик, адвокатско възнаграждение в
размер на 342лв., на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от ЗА.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от Р.П.- прокурор в
Районна прокуратура- Пазарджик, представител на ответника Прокуратура на
Република България.
Твърди се в същата, че относно неимуществените вреди които се
претендират от ищцата са налице някакви неопределени състояния на
ищцата, което е недопустимо, тъй като последната е длъжна да посочи ясно и
точно, какво точно се претендира. В тази връзка се приема, че твърдения
неподкрепени с доказателства следва да бъдат отхвърлени.
Визира се, че от показанията на св.К. по никакъв начин не могат да се
извлекат данни, сочещи за стрес, обида и притеснения. Цялостното
впечатление от същите, е че той не е наясно какво точно се е случвало.
Сочи се, че действията на Прокуратурата срещу ищцата К. са от
2
момента на привличането и в качеството на обвиняема- 18.05.2020г. до
внасяне на Постановлението в РС- Пазарджик с предложение по реда на
чл.78а от НК- 24.06.2020г., като същите са продължили не 10 месеца, както се
твърди в исковата молба и както се сочи в решението на съда, а един месец и
6 дни, т.е. в изключително разумен срок.
Не се отрича, че съдът е признал ищцата за невиновна и оправдана по
обвинението по чл.313, ал.1 от НК, като решението което е постановено в
тази връзка не е обжалвано.
Приема се, че в случая Прокуратурата не следва да отговаря за
„допусната техническа грешка“ в официален документ на Министерство на
външните работи и препратен в Прокуратурата на Република България от
съответните служители на Министерство на вътрешните работи на РБългария,
каквито са съответно служителите в ГДНП- Главна дирекция „Национална
полиция“ и Дирекция „МОС“ към МВР.
Твърди се, че не се представят по делото никакви писмени
доказателства, че ищцата С.К. е търпяла неимуществени вреди изразяващи се
в стрес, обида, притеснения и т.н. Не са представени никакви медицински
документи от който е видно, че ищцата е имала подобни психически
изживявания.
Счита се, че претендираните вреди е следвало да бъдат доказани от
ищцата, както и че те се дължат именно и само на действията на
Прокуратурата, а това не се е случило по делото, с оглед на което същите са
недоказани и съответно неоснователни.
Твърди се, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени
вреди от 1000лв. е завишен и не съответства, както с принципа заложен в
чл.52 от ЗЗД, така и с установената съдебна практика на българските
съдилища и на Европейския съд за правата на човека в Страсбург.
Относно претендираните имуществени вреди за адвокатско
възнаграждение се твърди, че в показанията си св.К. заявява, че той лично е
платил от себе си втория адвокатски хонорар на упълномощения повереник
адв.С., тъй като по това време ищцата се е намирала в Англия. Предвид на
това се визира, че по този начин автоматично сумата от 300лв. следва да бъде
изключена като евентуално причинена имуществена вреда, тъй като тя не е
излязла от патримониума на ищцата. Приема се, че не може да се говори за
3
семейна имуществена общност, тъй като става въпрос за лични парични
средства на единия съпруг.
Сочи се, че показанията на св.К., който е съпруг на ищцата С.К. следва
да се преценяват на плоскостта на чл.172 от ГПК, тъй като същия определено
е заинтересован в полза на ищцата. Но и независимо от това, те не доказват
ищцовата теза.
Приема се, че отделно от това, ищцата не е представила на съда никакви
други годни доказателства в подкрепа на исковите си претенции.
Твърди се, че Прокуратурата е изпълнила конституционното си
задължение, въз основа на подадена от МВР писмена информация да
образува досъдебно производство, тъй като не е възможно, без да се проведе
разследване, да се изяснят всички факти и обстоятелства и да се установи
дали има извършено престъпление по чл.313, ал.1 от ГПК или не, след което
да бъде постановен краен прокурорски акт.
Визира се, че при наличието на официален документ към онзи момент,
удостоверението, че СУМПС е било отнето от немските власти,
Прокуратурата не е имала друг избор, освен да повдигне обвинение и да внесе
предложението по чл.78а от НК.
Твърди се, че след представянето на ново писмено доказателство в
съда, Прокуратурата не е поддържала повдигнатото и предявено обвинение,
което изключва каквито и да е било преднамерени или необективни действия
спрямо ищцата.
Визира се, че от всички доказателства следва да се приеме, че не е
следвало ищцата да предявява претенции спрямо Прокуратурата, а срещу
лицата, от чиито действия, тя се е чувствала засегната, за което има друг
законов ред, но не и в ЗОДОВ. С оглед на това и се приема, че прокуратурата
се явява ненадлежен ответник по образуваното гражданско дело.
В тази насока се излагат съображения.
Искането е да се отмени обжалваното решение, като се отхвърлят
предявените искове, като неоснователни.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна в процеса- СВ. В. К., чрез пълномощника й адв.С. от АК- София.
В него са изложени доводи в насока неоснователност на възраженията
4
изложени в подадената възззивна жалба.
Моли се същата да бъде оставена без уважение, като се потвърди
обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.
Моли се за присъждане на сторените в настоящото производство
разноски.
С въззивната жалба и писмен отговор не са направени доказателствени
искания.
Прокурор Я. – Поддържам въззивната жалба. Нямам доказателствени
искания.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Прокурор Я.: - Ув. окр. съдии, моля да уважите въззивната жалба по
съображения изложени в нея и отмените решението на първоинстанационния
съд, като неправилно, незаконосъобразно и неоснователно. От
доказателствата по делото и по- точно от показанията на св. К. се установява,
че той не е бил с ищцата и няма как да е бил в течение какво точно е
преживяла тя. Считам, че не би следвало да се уважава нейната претенция и
моля да не я уважавате. Алтернативно, ако прецените, че същата е
основателна, то следва да я намалите, по изложените съображения. В тази
връзка моля за Вашия съдебен акт.
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
10.12.2021 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:38
часа.
5
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6