РЕШЕНИЕ
№ 431
гр.Враца 08.12.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично заседание на 06.10.2022г.,
шести октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при
секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА като
разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА
адм. дело 427 по описа на АдмС – Враца за 2022г., и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по реда
на чл. 44 от Регламент на Европейския парламент и на Съвета (ЕС) № 952/2013
година за създаване на Митнически
кодекс на Съюза във връзка с чл. 220
Закона за митниците /ЗМ/ и чл. 145
и сл. АПК, по жалба на И.П.Г. ***,
предявена чрез пълномощника му *Г.Г., против
Решение №32-176017/31.05.2022г. на
Директора на ТД Митница Бургас, с което:
На основание чл. 70, § 1 във вр. с
чл. 71, § 1, буква д), подбуква i от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за стоката, поставена под режим допускане за
свободно обращение МД с МРН 21ВG001008029438R2/ 06.01.2021 г., е определена митническа стойност в размер на 15 570,34 лв. ( петнадесет
хиляди петстотин и седемдесет лева и тридесет и четири стотинки);
На основание чл.
77, § 1. буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за стоката от МД с МРН 21ВG001008029438R2/ 06.01.2021 г., поставена под
режим допускане за свободно обращение е възникнало вносно
митническо задължение, което съгласно чл. 77, § 2 от същия
Регламент е възникнало на датата на
приемане на митническата декларация 06.01.2021 г.;
На основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) №
952/201Зг. при прилагане на ставка от 10 % за вносно мито, съответстваща
на декларирания код по КН 8703 24 90
/код по ТАРИК 8703 24 90 00/, спрямо митническа стойност 15 570,34 лв. е определено вносно митническо -задължение в
размер на 1 557,03 лв. (хиляда
петстотин петдесет и седем лева и три стотинки).
На основание чл.
54, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 77, §1, буква а) от Регламент (ЕС) №
952/2013г. и с чл. 77, § 2 от същия регламент е прието, че на датата на
възникване на митническо задължение 06.01.2021
г. възниква задължение и за ДДС, за който на основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС е определена данъчна основа при внос
по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС за стоката, поставена под режим допускане
за свободно обращение с МД с МРН 21ВG001008029438R2/06.01.2021 г.,
в размер на 17 127,37 лв. (седемнадесет хиляди
сто двадесет и седем лева и тридесет и седем стотинки).
Предвид
данъчната ставка от 20 %, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на основание
чл. 67. ал. 1 от същия закон е
определено задължение за ДДС при
внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС на стоката от МД с МРН 21ВG001008029438R2/06.01.2021 г., в размер на 3 425,47 лв.
(три хиляди четиристотин двадесет и пет лева и четиридесет и седем
стотинки).
На основание чл.
105. § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 952/201 Зг. и чл. 56 от ЗДДС, във връзка с
чл. 105, § 4 и § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е определено за вземане под отчет и
досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер на е 4 365,18 лв. /четири хиляди
триста шестдесет и пет лева и осемнадесет стотинки/;
На
основание чл. 77, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 83, ал. 1 от ЗДДС
във вр. чл. 77. § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. И.П.Г., ЕОRI ВGВ**********Z*** е определен като длъжник
за заплащане на вносно мито в размер на 1 364,12 лв. /хиляда триста шестдесет и
четири лева и дванадесет стотинки/ и на ДДС в размер на 3 001,06 лв. /три
хиляди и един лева и шест стотинки/.
На основание чл.
196, ал. 3 от ЗМ, във връзка с чл. 108, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013
г. и чл. 60. ал. 1 от ЗДДС, е определен
десетдневен срок от уведомяването на длъжника И.П.Г. за заплащане на вносно мито в размер на 1 364,12 лв. /хиляда
триста шестдесет и четири лева и дванадесет стотинки/ и на ДДС в размер
на 3 001,06 лв. /три хиляди и един лева и шест стотинки/.
На основание чл. 196, ал. 1 ог ЗМ. във
връзка с чл. 102, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 60. ал. 1 от ЗДДС
датата на връчване на настоящото решение е посочено да се счита за дата на уведомяване на длъжника И.П.Г..
На основание чл. 114, § 2 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 59, ат. 2 от ЗДДС, във вр. с чл. 114. § 2 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е възникнало задължение за лихви върху
вносно мито и ДДС, считано от 06.01.2021 г., която е дата на възникване на
митническото задължение и на задължението за ДДС до датата на уведомяването по
т. 9 от
решението.
В жалбата се развиват съображения за
незаконосъобразност на оспореното решение поради допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, неправилно прилагане на материалния закон и
необоснованост. Сочи се, че при подаване
на митническата си декларация жалбодателят е спазил всички норми на митническото законодателство и е
представил изискуемите по закон документи. Заявява се, че необосновано и
незаконосъобразно миническите органи са
базирали „основателните си съмнения“ относно стойността на декларираното превозно средство единствено на
публикации в сайтове, за които законът
не предвижда да бъдат доказателствени средства в
митническото производство. Прави се искане за отмяна на решението и
присъждане на направените по делото разноски.
Идентични съображения в с.з. и в
писмени бележки развива процесуалният представител на жалбодателя *Г.Г., като заявява, че
жалбодателят е спазил процедурата
по обявяване на стойността на внасяния от него автомобил, съдействал е при извършения последващ
контрол, като е представил всички изискани от него документи и че действителната стойност на автомобила е тази,
която е вписана в представения договор за
покупко-продажба и не може да се извежда друга стойност въз основа на публикации
в сайтове. Представен е списък за разноските.
Ответникът чрез процесуалния си представител * В.С. в писмени бележки оспорва жалбата, като
изтъква съображения за законосъобразност на обжалвания акт, който е
издаден при спазена административна
процедура и правилно прилагане на материалния закон. Изтъква се, че
представеният договор за покупко-продажба
не съдържа всички реквизити, а също така е установено, че при
проведения аукцион, когато е закупен
автомобила по сведение на лицето, е
продаден автомобил със същите характеристики, но с друга цена. Прави се искане за отхвърляне
на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, като се запозна с
доводите и съображенията на страните, доказателствата в административната
преписка и след служебна проверка на оспорения акт съобразно вмененото му
задължение по чл.168 ал.1 от АПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 06.01.2021 г. в МБ Свободна зона
е приета МД с MPN
21ВG001008029438R2
с вносител и декларатор настоящият
жалбодател, ЕОРИ ВGВ82080943802226, за режим допускане за свободно обращение на стока с
описание в ел. д. № 6/8: "Употр. пътнически автомобил – механичен проблем:
марка „MERCEDES BENZ“, модел 560SL, тип 560SL, първа рег. 01.01.1988г., без данни
за цвят и двигател, обем 5600, шаси: WDBBA48D0JA079460.
На база декларираните данни, към
датата на приемане на МД размерът на митническата стойност е определен съгласно
разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) №952/ 2013 г., а именно на база
договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане
цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза, коригирана при необходимост. Декларираното условие на
доставка е "DAP
– доставено на място“ ***, държава на изпращане/износ – ***. Към митническата
декларация е приложен Договор
за продажба от дата 27.10.2020г.,
сключен между жалбодателя Г. и ***, ,
с вписана продажна цена от 1200 долара, като митническата стойност за
стоката е определена на база декларираните за нея елементи.
С Писмо с peг. № 32-302273/23.09.2021г.
ТД Митница Бургас/МБ Свободна зона е изискала
от декларатора подробно описани документи, удостоверяващи декларираната цена за внесения автомобил, тъй
като на основание чл. 48 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 във връзка с чл.
84, ал. 1, т. 1 от ЗМ е извършван последващ контрол на митническа декларация за
деклариране на режим допускане за свободно обращение на посочения пътнически
автомобил. Посочено е, че необходимостта
от повторна проверка е възникнала, тъй
като на ел.сайт е открита информация за продажна цена на аукцион на дата 27.10.2020г. със статус
„продаден“ на автомобил със същия номер на шаси.
Във връзка с това писмо Г. е депозирал Отговор с peг. № 32-315815/06.10.2021г., в който е визирал обстоятелствата, за които няма
информация или доказателства и е представил документите, с които разполага..
Със Съобщение с peг. № 32-5786/07.01.2022
г. на Директора на ТД Митница Бургас Г.
е информиран, че предстои издаване на
решение на Директора на ТД Митница Бургас, с което ще се определи нов размер на
митническата стойност по подадената от него декларация за вноса на автомобила,
като са предоставени мотивите, на които ще се основава решението, с което ще
бъде постановен неблагоприятен резултат и е определен 30-дневен срок от датата
на получаването му за предоставяне на становище, каквото е депозирано с peг. №32-44481/09.02.2022г.,
с което е изразено несъгласие с мотивите,
съдържащи се в съобщението.
С Докладна записка с peг. № 32-170741/26.05.2022г.
М.Д., – * на МБ "Свободна зона
Бургас" е предложила на Директора на ТД Митница Бургас на основание чл. 29
от Регламент /ЕС/ №952/ 2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9
октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на
Съюза и чл.
19, ал. 7 от ЗМ да бъде издадено решение, с което да бъде определен нов
размер на митническата стойност на стоката, поставена под режим допускане за
свободно обращение с МД с МРН 21ВG001008029438R2/
06.01.2021 г. и съответно нов размер на дължимите вземания.
Вземайки предвид допълнителните
установявания по административната преписка и
приемайки предложението в докладната записка за основателно, ответникът е издал оспореното пред съда решение. Същото
е получено на 07.06.2022г., видно от известието за доставяне и писмо на
Български пощи, жалбата против него е подадена
на 21.06.2022г. по пощата, видно от клеймото върху приложения пощенски
плик.
При така изяснената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна, че жалбата е предявена в
законоустановения преклузивен срок, от надлежна страна, чиито права и законни
интереси са засегнати от оспорения акт,
който има характер на индивидуален административен акт съобразно разпоредбата на
чл.21 от АПК и подлежи на оспорване. По
тези съображения жалбата се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.
Съдът, в изпълнение на задължението
си за служебна проверка на оспорения акт на всички основания по чл.146 от АПК,
вкл. и извършване на проверка за неговата нищожност, дори да няма заявено изрично искане, намира, че актът е
издаден от оправомощен орган, в рамките на неговата материална и териториална компетентност, в предвидената от закона писмена форма, с
изложени мотиви, от които става ясно как е формирано волеизявлението на
административния орган, което го прави валиден административен акт.
При издаването му не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Съгласно чл. 101, § 1 от Регламент (ЕС) №952/2013
г. размерът на дължимите вносни или износни мита се определя от митническите
органи, отговорни за мястото, където възниква или се счита, че възниква
митническото задължение съгласно член 87, веднага щом тези органи разполагат с
необходимата информация, а по дефиницията, дадена в чл. 5, т. 39 от същия
Регламент, "решение" означава всеки акт на митническите органи,
отнасящ се до митническото законодателство, с който се извършва произнасяне по
конкретен случай, и който има правни последици за съответното лице.
Разпоредбата на чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. от своя страна указва, че
освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган,
разпоредбите на чл. 22, § 4, § 5, § 6 и § 7, чл. 23, § 3 и чл. 26, чл. 27 и чл.
28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи без съответното лице
да е подало предварително заявление, какъвто е и настоящият случай. Съобразно
разписаното в чл.
19, ал. 7 от ЗМ за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) №952/ 2013 решения, взети без предварително
заявление, се издават от Директора на териториалната дирекция, където са
възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако
не е предвидено друго.
Съгласно чл.
84, ал. 1, т. 1 от ЗМ за целите на прилагане на чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013
след вдигане на стоките митническите органи имат право да извършват последващ
контрол чрез проверка на точността и пълнотата на информацията в декларациите и
придружаващите документи, а според т. 2 обект на проверката може да бъде и
счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, свързани с
операции със съответните стоки или с предварителни или последващи търговски
операции, включващи съответните стоки. Според разписаното в ал. 2
на чл. 84 от ЗМ, проверката по ал. 1, т. 2 се извършва по реда на чл. 84а
и чл.
84м от ЗМ. В случая е налице хипотезата на последващ контрол на
декларирането по смисъла на чл.
84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, за който не е предвидено нарочно производство и няма
законово изискване за издаване на заповед по чл. 84в от с. з., с която да бъде
поставено неговото начало. В конкретния казус митническият орган е извършил
последващ контрол на подадената митническа декларация по смисъла на чл.
84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, тъй като е взел предвид както представените от
получателя на стоката настоящ жалбодател доказателства при подаването й, така и
събраната допълнителна информация с цел установяване истинността на данните от
декларацията и законосъобразността на действията му при поставяне на стоката под режим "допускане за свободно
обращение". При така извършения последващ контрол на декларирането не е
проверявана счетоводната и материална отчетност на декларатора, свързана с
операции с процесната стока, каквото е законовото изискване за извършване на
контрол по реда на чл.
84а и на чл.
84м от ЗМ по аргумент от чл.
84, ал. 2, вр. ал.
1, т. 2 от ЗМ. Видно от съдържанието на оспореното решение и приобщените
към административната преписка доказателства, от страна на Директора на ТД
Митница Бургас за нуждите на проверката на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) №952/ 2013, вр. чл.
84, ал. 1, т. 1 от ЗМ от оспорващия е изискано да представи доказателства,
потвърждаващи декларираната цена, документи за извършените плащания към
доставчика (продавач на стоките) от купувача по фактурата, всякакви други
данни, сведения, документи и информация, удостоверяващи цената по сделката,
както и документи, удостоверяващи разходи в степента, в която са направени от
купувача, но не са включени в действително платената или подлежаща на плащане
цена, в която връзка е представен нарочен отговор.
Ето защо в случая е извършен
последващ контрол на декларирането, при което не е проверявана счетоводната
отчетност на декларатора, свързана с операции с процесната стока и с
предварителни или последващи търговски операции, включващи съответната стока, а
е извършена проверка по смисъла на чл.
84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, т. е. на точността и пълнотата на информацията в
декларациите и на придружаващите документи, поради което и по аргумент от чл.
84, ал. 2 от ЗМ не може да се приеме, че проверката е следвало да бъде
извършена по реда на чл. 84а
и чл.
84м от ЗМ, за което да е било необходимо издаването на заповед по чл. 84в
от с. з., липсата на която да се отрази върху законосъобразността на решението.
При постановяване на оспореното
решение обаче е допуснато нарушение на материалния закон, което е основание за
отмяната му съобразно чл.
146, ал. 1, т. 4 АПК.
В Дял втори, Глава трета
("Стойност на стоките за митнически цели") от Регламент (ЕС) № 952/2013
г. се съдържа уредбата, касаеща определянето на митническата стойност, върху
която се следват митни сборове. В чл. 70 от Регламента е установен общият
принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната
стойност, т. е. въз основа на действително платената или подлежаща на плащане
цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение митническата
територия на Съюза. В чл. 74 от Регламент (ЕС) №952/ 2013 са предвидени
вторични методи за определяне на митническата стойност, като те имат
субсидиарен характер по отношение на метода, регламентиран в чл. 70, от една
страна, а от друга - по отношение на посочените в самия чл. 74 методи. В този
смисъл е и практиката на СЕС, обективирана в Решение на СЕС от 16.06.2016 г. по
дело №С-291/15. За да се премине към субсидиарния метод за определяне на
митническата стойност на стоката обаче е необходимо да са налице основателни
съмнения по отношение на декларираната в митническата декларация митническа
стойност на въвеждащата се на територията на Съюза стока. Тези съмнения следва
да бъдат доведени до знанието на вносителя на стоката, което в случая е
сторено, и ако не бъдат разяснени, едва тогава ще е налице възможност за
определяне на митническата стойност на стоката, но по някои от предвидените
субсидиарни методи. Терминът "основателни съмнения" е дефиниран в
Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447 на
Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за
прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на
Съюза, като неговото проявление следва да се установява във всеки отделен
случай съобразно конкретно установените факти и обстоятелства. Следователно, за
да се пристъпи към вторичните методи за определяне на митническата стойност,
административният орган трябва да изложи аргументи защо не могат да намерят
приложение правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Затова точно и
ясно трябва да бъдат разписани основанията, поради които митническата стойност
не може да бъде определена по този ред, както и основанията за избор на
съответния заместващ метод, по който се определя митническата стойност.
В чл. 140 от Регламента за
изпълнение (ЕС) 2915/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. е предвидена възможност
за неприемане на декларираните договорни стойности в случаите, когато
митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява
общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от
Регламент (ЕС) №952/ 2013 г., и тези съмнения не са отпаднали след изискване на
допълнителна информация от декларатора. Относимо към тълкуването на тази норма
е даденото такова в Решение на СЕС по дело С-291/15 г., в което съдът приема,
че за да определят митническата стойност, митническите органи могат да не
вземат предвид декларираната цена на внесените стоки и могат да прибегнат до
вторични методи за определяне на митническата стойност на внесените стоки и
по-специално продажната цена на идентични стоки, ако съмненията им относно
договорната стойност на стоките продължат, след като са поискали предоставяне
на цялата информация или на всички допълнителни документи и след като са дали
на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно
съображенията, на които се основават посочените съмнения.
В конкретния случай митническите
органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на "основателни
съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2915/2447. Според
дадената там регламентация именно в тежест на митническия орган е да докаже
възникналите у него основателни съмнения, че декларираната стойност е по-ниска
от други идентични стоки, които са внесени приблизително по същото време. Видно
от съдържанието на оспореното решение, митническата стойност на процесния
автомобил е определена, като отново е приложен чл. 70 от Регламента, но при
завишаване на стойността поради възприетото от органа становище, че
действително платената или подлежаща на плащане цена, не е тази, вписана в
декларацията. При проверката е анализирана наличната информация за автомобил
със същите характеристики, открита на електронна страница, на която има и
обявена продажна цена, която надвишава декларираната пред митническите органи
от Г.. В тази връзка следва да се отбележи, че това е допустимо единствено,
когато се прилагат вторичните методи и резервният метод за остойностяване на
стоката за митнически цели, посочени съответно в чл. 74, § 2 и § 3 от Регламент
(ЕС) 952/2013 г., което очевидно не е предприето в случая от митническите
органи. В този смисъл налице е нарушение на законовите разпоредби относно реда
и начина, по който следва да бъде определена митническата стойност.
Отделно от това, позоваването
в процесното решение на налична на посочен интернет адрес информация за
автомобил със същите характеристики и идентичен номер на шаси в страната на
износа, с обявена продажна цена, различна от декларираната, не е достатъчно за
обосноваване на т. нар. "основателни съмнения", защото въпросната
информация не е част от митническите информационни системи и данните не са
събрани по надлежния ред, разписан в закона, за да могат да се ползват с
доказателствена сила. При това положение следва да се приеме, че липсват
каквито и да са сравнителни данни, които да обосноват извода на решаващия орган
относно по-ниската цена, декларирана при първоначалното определяне на
митническата стойност, а това лишава съда от възможност да направи преценка и
относно законосъобразността на тези изводи на митническия орган. От друга
страна, видно от приобщената по делото административна преписка, оспорващият е
предоставил всички документи, с които разполага и въз основа на които може да
бъде направен категоричен извод относно
твърдяната митническа стойност, т. е. оказал е необходимото съдействие за
извършване на митническите формалности и контрол и още при първоначалното
определяне на митническата стойност на стоката е представен Договор за продажба
от дата 27.10.2020г. между жалбодателя като купувач и *****,
с вписана продажна цена от 1200долара.
При така изложеното следва да се приеме, че декларираната
митническа стойност към датата на приемане на МД с MRN 21ВG001008029438R2/06.01.2021 г., е договорната стойност и решението, с
което не е приета митническата стойност по декларацията и е определена нова при
липса на безспорна обосновка, е незаконосъобразно поради противоречието му с
материалноправните разпоредби на закона.Доколкото новата митническа стойност на
стоката е незаконосъобразно определена, то такива са и определените
допълнителни задължения за мито и ДДС на стоката, за която е подадена
митническата декларация, както и лихвата върху определените суми, поради което
обжалваното решение следва да се отмени изцяло.
При този изход на спора и при своевременно направено искане, на жалбодателя
следва
да се присъдят направените по
делото разноски в размер на 1110/ хиляда
сто и десет/лв., съгласно депозираният списък на разноските и
представените банкови преводи. На
ответника не се дължат разноски.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.172
ал.2 вр.чл.146 т.4 от АПК съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №32-176017/31.05.2022г. на ДИРЕКТОРА на ТЕРИТОРИАЛНА
ДИРЕКЦИЯ МИТНИЦА БУРГАС.
ОСЪЖДА ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ МИТНИЦА
БУРГАС ДА ЗАПЛАТИ на И.П.Г. *** сумата
от 1110 / хиляда сто и десет/ лв. разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на
които на основание чл.138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ.СЪДИЯ: