РАЗПОРЕЖДАНЕ
№
1335/23.2.2022г.
гр. Пловдив, 23 февруари 2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, десети състав, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
Като разгледа докладваното
от съдията Янко Ангелов административно дело № 437 по описа за 2022 година и взе предвид следното :
Постъпила е жалба с правно
основание чл.250 от АПК от адв. е.с., пълномощник на И.С.С., с ЕГН **********, действащ лично
и със съгласието на майка си С.И.Г., с която се иска прекратяване на неоснователните действия от страна на длъжностното лице в Дирекция „Местни данъци и
такси“ при Община Пловдив инспектор М., свързани с
отбелязването върху подадената молба –
декларация, като се
счита, че по този начин е
постановила отказ да бъде извършена административна заверка, удостоверяваща
характеристиката и административния адрес на имота, лични данни на данъчно
задълженото лице съгласно данъчната декларация по чл.14 от ЗМДТ и данъчната
оценка на имота.
Съгласно чл. 253, ал.2
от АПК, искателят с правно основание по чл. 250, ал.1
от АПК има правен интерес от защита срещу неоснователни действия или
бездействия на администрацията, които се извършват към момента на депозиране на
искането. За да бъде допустима защитата по чл. 250, ал.1
от АПК е необходимо и към момента на подаване на искането да са
налице действия извършвани от административен орган или длъжностно лице, които
не се основават на административен акт или закона. Съгласно чл. 250, ал.1 от АПК всеки, който има правен интерес може да иска прекратяване на действия,
извършени от административен орган или длъжностно лице, които не се основават
на административен акт или закона. Целта на търсената по този ред защита е
незабавното и безусловно прекратяване на неоснователните фактически действия
/арг. от чл. 253, ал. 2 АПК/. При
подадено искане по чл. 250, ал.1 от АПК съдът следва да извърши проверка
предприети ли са твърдяните действия и, ако са предприети на какво основание се
извършват. На основание чл.252 от АПК, съдът е задължил,
длъжностното лице в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив
инспектор Н. М. да представи по делото данни и доказателства за основанието
възоснова, на което е направила изричното отбелязване …“Никога не е деклариран
и никога не е заплащан данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци
от И.С.С. с ЕГН **********“. На основание чл.252 от АПК, съдът е задължил Директор
дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив да представи всички налични
документи представляващи административната преписка по подадената от И.С.С.
молба- декларация, както и данни са обстоятелствата: кой е декларирал имота на
ул. “***“№ 31, представляващ поземлен имот с идентификатор 56784.521.1215, със
застроена и незастроена площ общо от 100 кв.метра, ведно с построената в него
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 56784.521.1215.1, с площ от 52 кв.
метра; респективно кой е заплащал
дължимите данъци и такси относими за
имота. В тежест на
жалбоподателя е да докаже, че е извършено твърдяното действие, а в тежест на
ответника е да докаже основанието, на което е извършено съответното действие. В
тази връзка с писмо изх. № 22СД-299/22.02.2022 г., директорът на
дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив е представил административната преписка
във връзка с подадената от И.С.С. молба-декларация, както и обясненията на длъжностното
лице в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив инспектор Н. М..
Административен съд Пловдив като прецени искането въз основа на установите по
делото факти и събраните доказателства намира, че същото е неоснователно, по
следните съображения. Видно от молба - декларация с вх. № 119/11.02.2022 г. жалбоподателят И.С.С.
посочва, че е придобил по давностно владение имота на ул.“***“№ 31,
представляващ поземлен имот с идентификатор 56784.521.1215, със застроена и
незастроена площ общо от 100 кв.метра, ведно с построената в него еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор 56784.521.1215.1, с площ от 52 кв. метра, и прави
искане на основание чл. 587 от ГПК и чл. 79 от ЗС да се извърши обстоятелствена
проверка и да му се признае правото на собственост върху описаните имоти. Със
същата молба моли да се издаде удостоверение за оценка на имота. На втората
страница на молбата - декларация е направено отбелязване от дирекция
"Местни данъци и такси" при община Пловдив, чрез инспектор Н. М., че
имотът не е деклариран от подаващия молбата и същият не плащал данъци и такси
за имота, удостоверено с подписа на лицето, извършило справката. Това
отбелязване в декларацията жалбоподателя възприема като отказ за отказ да бъде
извършена административна заверка, удостоверяваща характеристиката и
административния адрес на имота, лични данни на данъчно задълженото лице
съгласно данъчната декларация по чл.14 от ЗМДТ и данъчната оценка на имота. Съдът
обосновава правните си изводи въз основа на приложените по делото
доказателства, след обсъждане на релевантните факти и във връзка с направеното
уточнение.
Предвид
разпоредбата на § 8 от ПЗР на АПК, според която уредените в кодекса
производства за издаване на индивидуални административни актове се прилагат и
при извършването на административни услуги по смисъла на § 1, т. 2, б.
"в" от ДР на ЗА във връзка с чл. 21, ал. 3 от АПК.
В случая с
направеното отбелязване, че имотът не е деклариран от молителя И.С.С., по същество се отказва
издаването на удостоверение за данъчна оценка на описания имот. Доколкото
жалбоподателя има правен интерес да поиска извършването на административната
услуга за нуждите на нотариалното производство по реда на чл. 587 от ГПК или за
завеждането на исково производство с оглед данни за спор за материално право,
съдът приема, че компетентният да се произнесе административен орган е следвало
да бъде сезиран с надлежно искане за това. За пълнота на изложението следва да
се посочи и следното: В приложената молба-декларация се твърди, че имота
приживе на М.Д.и Н.Д./баба и дядо на молителя С./ е бил дарен на единствената
им дъщеря Т.Н.Т.с ЕГН **********. По делото и по административната преписка не
е представен нотариален акт за твърдяното дарение. Съгласно чл. 3 от приложение
№ 2 към ЗМДТ (в редакцията на текста в ДВ, бр. 98/2010 г.) данъчната оценка се
определя от служителите на общинската администрация по местонахождението на
имота в 2-седмичен срок от подаване на искане по образец. Съгласно ал. 2 на
същата разпоредба, която определя, че удостоверение за данъчна оценка се издава
за целите на облагането с данък върху наследствата и данък при придобиване на
имущества, за определяне на държавните и нотариалните такси в производствата по
Гражданския процесуален кодекс и в други предвидени от закона случаи, от което
следва, че жалбоподателя следва да подаде искане по образец за определяне на
данъчната оценка и след това да направи искане за издаване на удостоверение за
данъчна оценка, като изрично посочи, че същото е необходимо за определяне на
държавните или нотариалните такси в съответното производство по ГПК. Съгласно
ал.3 на същата разпоредба/изм., бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.)
Когато не е подадена декларация за облагане на имота с данък върху недвижимите
имоти или са настъпили промени в декларираните характеристики, с искането се
подава и декларация по образец. Когато се иска издаване на удостоверение за
данъчна оценка на незавършено строителство, към искането се прилага констативен
протокол на общинската (районната) администрация, удостоверяващ степента на
завършеност. Не се спори между страните, че имота е бил деклариран от страна на
М.Д.Д., с ЕГН **********, като задълженията за имота за заплащани на името на М.Д.до
31.12.2014 г., а от 01.01.2015 г. задължения за данък върху недвижимите имоти и
ТБО не са заплащани. Извън всякакво съмнение, съдът намира, че последното е
свързано със смъртта на М.Д.Д., на 10.01.2015 година. За наследниците е налице
правен интерес да инициират съответните промени по партидата на имота, в това
число и чрез заплащане на дължимите данък върху недвижимите имоти и ТБО, което
би способствало за снабдяването им с нотариален акт удостоверяващ правото им на
собственост.
Към настоящия момент и от събраните доказателства по
делото доказателства не се установява да са налице действия извършвани от
административен орган или длъжностно лице, които да не се основават на административен акт или
закона. Действията на длъжностното лице в Дирекция „Местни данъци и такси“ при
Община Пловдив инспектор Н. М., във връзка с молба - декларация с вх. №
119/11.02.2022 г. подадена от И.С.С., не са неоснователни, а фактическото им
проявление е основано на закона, както и на релевантните факти установени при
проверка в информационните масиви на Дирекция „Местни данъци и такси“ при
Община Пловдив. Няма спор, че съобразно пряко приложимите принципи за законност
и съразмерност в административното производство, административният орган следва
да действа съобразно правомощията си установени със закон, както и добросъвестно и справедливо. От друга страна
за молителя/жалбоподател, с оглед изложените факти и обстоятелства по
преписката, съществува възможността да
реализира правата си съобразно наследственото правоприемство. При констатирано
отклонение от горепосочените принципи, за искателя за предвидени от закона
способи за защита на права и законни интереси.
На основание чл. 253, ал.1 и ал.2 от АПК съдът намира, че делото е изяснено
от фактическа страна, събрани са всички относими доказателства, и въз основа на
съдържащите се данни следва да се произнесе по искането по чл. 250, ал.1 от АПК като отхвърли същото като неоснователно.
Ето защо, съдът
РАЗПОРЕДИ :
ОТХВЪРЛЯ Жалбата
с правно основание чл.250 от АПК от адв. е.с., пълномощник на И.С.С., с ЕГН **********,
действащ лично и със съгласието на майка си С.И.Г., с което се иска
прекратяване на неоснователните действия от страна на длъжностното лице в Дирекция „Местни данъци и
такси“ при Община Пловдив инспектор М., свързани с отбелязването върху подадената молба-декларация, като се
счита, че по този начин е постановила отказ да бъде извършена административна заверка,
удостоверяваща характеристиката и административния адрес на имота, лични данни
на данъчно задълженото лице съгласно данъчната декларация по чл.14 от ЗМДТ и
данъчната оценка на имота.
Разпореждането
подлежи на обжалване в три дневен срок, считано от днес, с касационна жалба
пред Върховния административен съд на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/