Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна,
…………...2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на тринадесети февруари
две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и при
участието на секретаря Галина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията
Ивета Пекова адм.дело N 1529 по описа за
2022 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда чл.118, ал.1 и ал.3 от КСО вр. чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на М.П.М., ЕГН **********
против решение №2153-03-82/07.06.22г. на Директора на ТП-Варна на НОИ, с което
е отхвърлена жалбата й против разпореждане №**********/29.03.22г. на
ръководител „ПО“ при ТП –Варна на НОИ, с което
на основание чл.99, ал.1, т.2, б.„д“ от КСО във връзка с § 22ц от ПЗР на КСО,
считано от 29.11.2021 г. е изменена отпуснатата й по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО
лична пенсия за ОСВ, в размер 1147.94 лв. при зачетен осигурителен стаж от
трета категория 36 години, 10 месеца и 23 дни, като считано от 25.12.2021г.
личната й пенсия за осигурителен стаж и възраст е преизчислена и се изплаща в
месечен размер на 1291.56 лв. Жалбоподателката твърди, че оспореният акт е
незаконосъобразен. Счита, че неправилно е определен осигурителният й стаж на
36г., 10 месеца и 23 дни, тъй като в документите, издадени й от Икономически
университет - Варна, където е била преподавател преди пенсионирането,
осигурителният стаж към 31.12.2022г., когато е приключило трудовото й
правоотношение с ИУ - Варна, е определен на 38 години, 1 месец и 9 дни. Твърди,
че в решението се съдържат явни фактически грешки, а именно: на стр. 2, долу,
се посочва, че „през 1986 г. лицето е ползвало общо 94 работни дни неплатен
отпуск, от които 30 дни със зачитане на стаж, а периодът 16.09.1986г. до
30.11.1986г. - 64 работни дни без зачитане на стаж“, но в този период на 1986
г. работните дни са 53- 10 в септември, 23 в октомври и ноември - 20 работни
дни, а на стр.3, абзац 2 се посочва, че в периода 13.02.2008г. - 19.10.2008г. е
ползвала неплатен отпуск, който не се зачита за осигурителен стаж, но видно от
Трудова книжка № 830579/08.10.2008, издадена от ИУ - Варна, на 08.10.2008г. е
назначена на трудов договор в ИУ - Варна, следователно периодът от 08.10.2008г.
до 19.10.2008г. трябва да се зачита за осигурителен стаж. Предвид изложеното
счита, че неправилно е изчислен осигурителния стаж от ТП - Варна на НОИ. Моли
оспореният акт да бъде отменен, както и да не бъде присъждано юрисконсултско
възнаграждение в случай, че жалбата й не бъде уважена, тъй като причината за
водене на делото е по вина изцяло на „Пенсионен отдел“ при ТП на НОИ-Варна.
Ответникът
по жалбата – директорът на ТП – Варна на НОИ, чрез процесуалния си представител
ю.к. К., изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че оспореният
акт е правилен и законосъобразен и трудовият стаж на жалбоподателката е
определен правилно, като е констатиран и от вещото лице по назначената по
делото експертиза. Моли жалбата да бъде отхвърлена и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
След
като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168, ал.1
от АПК, административният съд приема за установено от фактическа страна
следното:
Със
Заявление вх. № 2113-03-3905/23.12.2021г. жалбоподателката е поискала отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е декларирала, че няма
осигурителен стаж в чужбина и не получава друга пенсия, включително и от друга
държава. Представила е документи за осигурителен стаж с начална дата 01.09.1978г.
до 29.11.2021г., с периоди на прекъсване, съгласно опис на пенсионния орган и
такива за осигурителен доход, като са зачетени 36г., 3 м. и 21 дни. Заявила е,
че при отпускане на пенсията, желае размерът й да бъде изчислен по реда на
чл.70, ал. 4 - 7 от КСО, като се вземе предвид осигурителният доход за времето
от 01.01.1993г. до 31.12.1995г.
С
разпореждане № **********/05.01.2022г. на Ръководител „ПО” при ТП - Варна на
НОИ й е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1 и
ал.2 от КСО в минимален размер, считано от 29.11.2021г., до определяне на
размера й по реда на КСО, при зачетен осигурителен стаж от трета категория труд-
36 години, 3 месеца и 21 дни и навършена възраст 61 г. и 8 м.
С
писмо изх. № 2113-03-3905#4/18.02.2022г. ръководителят „ПО“ е поискал от Средно училище „В.Л.“ - гр. Девня изготвяне
на Удостоверение обр. УП - 3 за периода от 01.09.1983г. до 01.12.1986г., в
което да се посочи брой отработени дни и периоди на ползване на неплатен отпуск
със/без зачитане на стаж, тъй като по данни от трудовата книжка лицето е
ползвало неплатен отпуск без зачитане на трудов стаж от 15.09.1986г. до
01.12.1986г., а рекапитулацията в трудовата книжка и обр. УП-3 е в календарна
продължителност.
Съгласно
отговор изх. № 310/01.03.22г., с приложено Удостоверение обр. УП-3, изх. №
309/01.03.2022г. през 1986г. лицето е ползвало общо 94 работни дни неплатен
отпуск, от които 30 работни дни със зачитане на стаж, а периодът от
16.09.1986г. до 30.11.1986г. - 64 дни работни дни без зачитане на стаж. За периода
от 01.09.1983г. до 15.09.1986г. е отразен 03 години, 00 месеца и 14 дни
осигурителен стаж.
Съгласно
трудовата книжка №15 жалбоподателката е ползвала неплатен отпуск, който не се
зачита за трудов/осигурителен стаж и в периодите от 17.08.2006г. до 31.12.2006г.,
от 13.02.2007г. до 16.08.2007г., от 01.10.2007г. до 31.10.2007г., от
24.11.2007г. до 31.12.2007г. и от 13.02.2008г. до 19.10.2008г.
С
Разпореждане № **********/29.03.2022г. на Ръководител „ПО” при ТП - Варна на НОИ,
пожизнено на основание чл.99, ал.1, т.2, б.„д“ от КСО във връзка с § 22ц от ПЗР
на КСО, считано от 29.11.2021г., е изменена отпуснатата на М.М. лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, като е определена в реален размер при осигурителен
стаж от трета категория труд 36 год. 10 мес. 23 дни. За периода от 01.01.2000г.
- 28.11.2021г. е взет предвид общ осигурителен доход - 325414,21 лв.; индивидуален коефициент, съгласно чл.70, ал.9
изречение първо и второ от КСО - 2,2515; средномесечен осигурителен доход за
страната за периода от м.11.2020г. до м.10.2021г.- 1153,52 лв., доход за изчисляване
размера на пенсията 2597,15 лв./1 153,52 лв. х 2,2515/, проценти осигурителен
стаж - 36 г. 10 м. х 1,2% = 44,20 %, съгласно чл.70, ал.1 от КСО- 44.20 % от
2597,15 лв. = 1147,94лв. Индивидуален коефициент, изчислен по реда на чл.70,
ал.4-7, ал.10, т.1 и ал. 11 от КСО, общо брутно трудово възнаграждение /осигурителен
доход/ за периода от 01.01.1993г. до 31.12.1995г. в размер на 251265 лв. и
01.01.1997г. - 28.11.2021г., от който осигурителен доход за периода
01.01.1997г. -30.06.1999г.- 6395856 лв. и за периода 01.07.1999г. – 28.11.2021г.-
327123,47 лв.; общо брутно трудово възнаграждение /осигурителен доход/ -
333519.33лв.; индивидуален коефициент - 2,168. На основание §22ц, ал.1 ПЗР на
КСО след извършена преценка за по-благоприятен размер на индивидуалния
коефициент е установено, че изчисленият по реда на чл.70, ал. 8-9, ал.10, т.2 и
ал.11 КСО е по-благоприятен за лицето, поради което размерът на пенсията е
определен с индивидуален коефициент 2,2515. Считано от 25.12.2021г. личната
пенсия за осигурителен стаж и възраст е преизчислена и се изплаща в месечен
размер на 1291,56лв.
От
жалба вх.№ 1012-03-306/19.05.2022г. се установява, че жалбоподателката е оспорила
разпореждането, като счита, че неправилно е определен осигурителният й стаж на
36г., 10м. и 23 дни, тъй като съгласно издадените й документи при приключване
на трудовото й правоотношение с ИУ-Варна й е определен на 38г., 1 месец и 9
дни. Приложила е фишове, от които се установява, че във фиш за м.12.2021г. на
ИУ-Варна трудовият й стаж към 01.12.2021г. е отразен 38г., 00месеца и 9 дни.
От
решение № 2153-03-82 от 07.06.2022г. се установява, че директорът на ТП – Варна
на НОИ е отхвърлил жалбата на М. срещу разпореждането на ръководителя на „ПО“
при ТП – Варна на НОИ, като е обсъдил възраженията й, които е счел за
неоснователни.
От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, приета от съда и неоспорена от
страните се установява, че съгласно приложените към делото и в пенсионното
досие документи осигурителният стаж на жалбоподателката, подробно описан в
Таблица 1, е в размер на 36г., 10м. и 23 дни; зачетеният осигурителен стаж от
начална до крайна дата изчислен като продължителност за всяка от организациите,
в които жалбоподателката е полагала труд, е посочен в Таблица 2 и Таблица 3 от
заключението; посочени са и периодите, в които е ползвала неплатен отпуск и
периодите, в които е ползван неплатен отпуск, който се зачита за осигурителен
стаж; дните за започване на работа в ИУ-Варна на 08.10.2008г. до
20.10.2008г./датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ТУ-София/ са
взети предвид и същите са включени в стажа на ИУ-Варна.
При така
изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
С
решение № 2153-03-82 от 07.06.2022г. директорът на ТП – Варна на НОИ е отхвърлил
жалбата на М., подадена на 19.05.2022г., против разпореждане № **********/29.03.2022г.
на ръководител „ПО“ при ТП – Варна на НОИ, като неоснователна.
Решението
е връчено на М. на 08.06.2022г., а жалбата до съда е подадена на 17.06.2022г.
чрез директора на ТП-Варна на НОИ.
С
оглед горното, съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, от
легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е
процесуално допустима. Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
Обжалваното
решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл.117, ал.3 вр. ал.1, т.2,
буква „а“ от КСО – директора на ТП – Варна на НОИ, в обема на предоставените му
правомощия, и в предвидената в чл.117, ал.3, изречение първо от КСО форма –
мотивирано решение. Същото съдържа всички реквизити, визирани в чл.59, ал.2 от АПК, включително фактически и правни основания за неговото издаване. При
постановяването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствени правила, които да обосноват отмяната му само на
това основание, нито особено съществени такива, които да доведат до
прогласяването му за нищожно. Предвид горното решението на директора на ТП на
НОИ не стада от пороци, водещи до неговата нищожност.
От
събраните по делото доказателства се установи, че с разпореждане № **********,
протокол №03003 от 05.01.2022г. на жалбоподателката е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на основание чл.68 ал.1 и 2 по заявление, подадено
на 23.12.2021г., навършена възраст 61г. и 8 месеца и осигурителен стаж от ІІІ
категория труд – 36г., 3 месеца и 21 дни в минимален размер, съгласно чл.70
ал.12 КСО-300лв. от 29.11.2021г., а от 25.12.21г. съгласно чл.10 от ЗБДОО/2021г.
в минимален размер 370лв.
С
разпореждане № **********/29.03.2022г. на Ръководител „ПО” при ТП - Варна на
НОИ, пожизнено на основание чл.99, ал.1, т.2, б.„д“ от КСО вр. § 22ц от ПЗР на
КСО, считано от 29.11.2021г., е изменена отпуснатата й лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, като е определена при осигурителен стаж от трета
категория труд 36 год. 10 мес., определени са индивидуални коефициенти,
изчислени по реда на чл.70, ал.4-7, ал.10, т.1 и ал.11 КСО/2.168/ и по реда на
чл.70, ал.8-9, ал.10, т.2 и ал.11 КСО/2.2515/, и на основание §22ц, ал.1 ПЗР на
КСО е извършена преценка, при която е установено, че благоприятен за
жалбоподателката е индивидуалният коефициент, изчислен по реда на чл.70,
ал.8-9, ал.10, т.2 и ал.11 КСО, като пенсията й е преизчислена на 1147.94лв. от
29.11.2021г., а от 25.12.2021г.- 1291.56лв.
Жалбоподателката
твърди, че неправилно към 31.12.2021г. е зачетен осигурителен стаж 36г., 10м. и
23 дни вместо 38г., 1 месец и 9 дни, неправилно са посочени работни дни без
зачитане за ползван от нея неплатен отпуск, както и че следва да бъде зачетен
периодът от 08.10.2008г. до 19.10.2008г., в който е била назначена на трудов
договор към ИУ-Варна, за осигурителен стаж.
От събраните по делото писмени доказателства-
документи относно трудов/осигурителен стаж на жалбоподателката, приложените в
преписката справки за осигурителните периоди и осигурителен доход, както и от
заключението на вещото лице се установи по безспорен и категоричен начин, че
осигурителният стаж на жалбоподателката е 36г., 10 месеца и 23 дни, т.е.
толкова, колкото е установен и от ръководителя „ПО“ в издаденото разпореждане
от 29.03.2022г., жалбата против което е отхвърлена с оспореното решение. Взети
са предвид и периодите, в които е ползван неплатен отпуск от жалбоподателката,
които се зачитат за осигурителен стаж, както и дните от започване на работа в
ИУ-Варна на 08.10.2008г. до 20.10.2008г. и същите са включени в стажа на
ИУ-Варна. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и същото
кореспондира на събраните писмени доказателства относно трудовия/осигурителен
стаж на жалбоподателката.
Съгласно
чл.160, ал.4/съответно ал.2 от Кодекса на труда, в действащата за периода
редакция, неплатеният отпуск до 30 работни дни се признава за трудов стаж, а
над 30 работни дни - само ако е предвидено в този кодекс, в друг закон, в указ
или в акт на Министерския съвет.
Жалбоподателката
е ползвала за 1986г. общо 94 работни дни
неплатен отпуск, от които 30 със зачитане на трудов стаж. Периодите, в които е
ползвала неплатен отпуск и е зачетен за осигурителен стаж са посочени от вещото
лице в т.3 от заключението. Периодите, в които е ползван неплатен отпуск, които
са зачетени за осигурителен стаж като сътрудник в ДЗЗД „Лексима“ Варна- като
самоосигуряващо се лице, са посочени в т.4 от заключението. Същите са взети
предвид и от пенсионният орган.
По
отношение на периодите, когато лицето е било осигурено на различни основания,
при зачитане на осигурителния стаж е съобразена разпоредбата на чл.38, ал.11 от
НПОС, съгласно която, когато през календарния месец лицето е било осигурено на
различни основания, за осигурителен стаж се зачита не повече от един месец, т.
е. дублираните периоди не се зачитат повторно.
Въз
основа на удостоверения осигурителен стаж и достигната възраст на жалбоподателката
е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, която е изменена с
разпореждането от 29.03.2022г. при съобразяване на приложимата правна уредба, като
е извършена преценка и е взет предвид по –благоприятният за нея индивидуален
коефициент.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че обжалваното
решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност или незаконосъобразност. Оспореният акт е законосъобразен, а
жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на
спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на ответната страна следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на
основание чл.24 НЗПП вр. чл.143 ал.3 АПК вр. чл.37 ЗПП. Възражението на
жалбоподателката, че на ответната страна не следва да бъде присъждано
юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Ответната страна има право на
разноски, съгласно чл.143 ал.3 АПК.
Водим от горното и на
основание чл.172, ал.2 АПК вр. чл.118, ал.3 КСО, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.П.М.,
ЕГН ********** против решение №2153-03-82/07.06.22г. на Директора на ТП-Варна
на НОИ.
ОСЪЖДА М.П.М., ЕГН **********
*** на НОИ сумата от 100лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен
срок от съобщението на страните.
СЪДИЯ: