Решение по дело №1977/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 341
Дата: 12 юни 2020 г. (в сила от 2 октомври 2020 г.)
Съдия: Таня Петкова Петкова
Дело: 20195220201977
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№…..

гр. Пазарджик, 12.06.2020 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав в публично заседание на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ПЕТКОВА

 

при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от съдия Петкова АНД № 1977/2019 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „***“ ООД чрез адв. Н.Л. от ПзАК, в качеството му на пълномощник на дружеството и от управителя на дружеството И.С.Т., против Наказателно постановление № 462030-F492652 от 09.09.2019 г. издадено от Директор Офис- Пазарджик при ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.125 ал.1 и ал.5 от ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

В бланкетната жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на издаденото НП при допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон.

За дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не се явява законовия му представител, но се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и иска от съда да отмени НП, излагайки аргументирано становище.

За въззиваемата страна- АНО, редовно призована не се явява законовия представител, а изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата, ангажира доказателства и счита постановлението за законосъобразно, като иска то да бъде потвърдено, излагайки подробни доводи.

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Дружеството-жалбоподател е санкционирано за това, при извършена проверка чрез справка в Система за управление на приходите в НАП, било установено, че „***“ООД с. С., като регистрирано по ЗДДС лице не е осигурило подаването на Справка-декларация за ДДС в законоустановения срок до 14.03.2019 г. за данъчния период 01.02.2019 г. до 28.02.2019 г. Справката-декларация за посочения данъчен период е била подадена в Офис за обслужване в гр. Пазарджик при ТД НАП Пловдив на 09.08.2019 г. с Вх. № 133421902431430, след съставяне на АУАН. Налице е закъснение от 4 месеца и 25 дни.

Така установеното от св. Д.К. в качеството му на инспектор по приходите в ТД на НАП- Пловдив, Офис Пазарджик, съставлявало нарушение на чл.125 ал.1 и ал.5 от ЗДДС. С оглед на това на дружеството-нарушител била изпратена покана изх. № 8444/17.04.2019 г. (л.8 от делото) за явяване на законовия представител на „***“ ООД в ТД на НАП, Офис Пазарджик с цел съставяне на АУАН. Поканата първоначално била изпратена на ел. поща на дружеството, но посоченият от последното имейл адрес не бил открит (л.9 от делото), поради което поканата била изпратена по пощата по седалище и адрес на управление на дружеството-нарушител. Адресатът не бил открит поради отсъствието му от страната, по данни на връчителя. Установи се и от показанията на актосъставителя, че адресатът не е бил намерен на посочения от него адрес пред приходната администрация, което се потвърждава и от приложените известия на л.11-12, 14-15 от делото.

Поради тази причина АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя и в присъствието на свидетел на 14.06.2019 г., като по-късно на 01.08.2019 г. бил връчен на управителя на дружеството И.С.Т..

Срещу съставения АУАН било подадено писмено възражение (л.43 от делото), което АНО не уважил и на 09.09.2019 г. въз основа на акта издал обжалваното НП. Последното е връчено на управителя на санкционираното дружество И.Т. на 07.10.2019 г., видно от разписката към НП, жалбата против същото била подадена чрез пълномощник и управителя Т. чрез АНО до съда по пощата на 14.10.2019 г., видно от пощенското клеймо на плика (л.6 от делото), поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя- св. Д.К. и св. И.Т..

Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

От правна страна съдът намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Разпоредбата на чл.125 ал.1 от ЗДДС установява задължение на всяко регистрираното по този закон лице да подава за всеки данъчен период справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124 от Закона (с изключенията предвидени в чл.159б). Подаването й е обвързано със срока по чл.125 ал.5 от ЗДДС- до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.

Не е спорно, че дружеството-жалбоподател към периода 01.02.2019 г.- 28.02.2019 г. е било регистрирано по ЗДДС, с оглед на което е имало статут на данъчно задължено лице по този закон. Регистрацията на дружеството е била прекратена служебно на 11.03.2019 г.

Установи се безспорно също, както от гласните, така и от писмените доказателства по делото, че справка-декларация за горепосочения данъчен период не е била подадена в законоустановения срок, а едва 4 месеца и 25 дни по-късно (на 09.08.2019 г.).

При тези данни съдът прие, че е осъществен състава на административно нарушение на чл.125 ал.1 и 5 от ЗДДС.

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да са основание за отмяна на атакуваното НП.

Както АУАН така и НП са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Нарушението е било довършено на 15.03.2019 г., т.к. законоустановения срок по чл.125 ал.5 от ЗДДС за процесния данъчен период е изтекъл на 14.03.2019 г. АУАН е съставен на 14.06.2019 г., т.е. в тримесечния срок от откриване на нарушението и нарушителя. Актът е съставен на горепосочената дата в отсъствие на нарушителя, т.е. при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН. Съставянето му в тази хипотеза е абсолютно законосъобразно, имайки предвид изложеното по-горе, а именно че дружеството не е могло да бъде поканено на адреса по чл.8 от ДОПК. С оглед на това съдът не споделя направеното и поддържано в съдебно заседание от процесуалния представител възражение, че АУАН неправилно бил съставен в отсъствие на нарушителя, с което било допуснато съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита. Освен това съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя не накърнява правото на защита на последния, защото актът е бил връчен на законния представител на дружеството- управителя Т. на 01.08.2019 г., като е последвало писмено възражение срещу него, с което правото на защита е било реализирано.

Неоснователно е и възражението за наличие на съществено процесуално нарушение, поради това че АУАН бил антидатиран. Видно от представената извадка от електронния регистър на АНП в ТД на НАП е, че на въпросната дата- 14.06.2019 г. са съставени множество АУАН срещу различни нарушители, като преди съставяне на процесния АУАН са били съставени и регистрирани 35 акта, както и след съставяне на същия още 51 АУАН, като регистрацията на актовете следва поредността на номерата. Казано с други думи не е налице антидатиране на процесния АУАН.

Според настоящия съдебен състав не е налице и допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на АУАН поради това, че дружеството-нарушител разполагало с данни, че освен управителя Т. има и друг управител- Х.Х., който не бил търсен от данъчната администрация и не бил канен за съставяне на АУАН. Както се посочи по-горе предоставените от самото дружество на данъчната администрация адрес за кореспонденция с дружеството, както и ел. адрес, са именно тези на които същото е било търсено и не е открит представител. Данъчната администрация не е задължена да търси и намира и други адреси и начини за кореспонденция с дружеството-нарушител. Освен това дори и да се допусне хипотетично, че като не е търсило друг начин да покани надлежно за съставяне на АУАН дружеството, е допуснато нарушение от адм. орган, то отново същото не е съществено, тъй като правото на защита на нарушителя не е накърнено, поради обстоятелството, че актът е връчен впоследствие на законен представител на дружеството и е упражнено правото на защита срещу него.

Настоящият съдебен състав счита, че настоящият случай не разкрива признаците за маловажност на административното нарушение, респ. приложение на чл.28 от ЗАНН, нито поради това, че нарушението е формално и не са настъпили вредни последици, нито и това, че дружеството не е развивало дейност и че справката-декларация е подадена преди съставяне на НП. Всичко това не може да обоснове липса на обществена опасност на нарушението. В разпоредбата на чл.125 ал.4 от ЗДДС изрично е предвидено, че задължението за подаване на справка-декларация и информация от отчетните регистри не отпада и когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки или придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период, т.е. регистрираното лице не е осъществявало дейност, при положение че не е поискало да бъде дерегистрирано.

Отделно от това с неподаването на въпросната справка-декларация за процесния данъчен период, данъчно задълженото лице практически лишава приходната администрация от възможността на установи дали то наистина развива или не дейност, както дали коректно се разчита с държавния бюджет и фиска. Напротив става ясно от описа на издадените НП и справка в деловодната програма на съда, че задълженото данъчно лице системно не е изпълнявало задълженията си, както за подаване на справки-декларации, така и информация от отчетните регистри, за различни отчетни периоди на 2019 г. Няма съмнение, че справката-декларация е била подадена на 09.08.2019 г., т.е след откриване на нарушението, съставянето на АУАН и неговото връчване, т.е нарушението е било отстранено по повод на съставения акт и няма гаранции, че то щеше да бъде отстранено ако не бе започнало АНП против дружеството. Освен това закъснението е за един дълъг период от време- повече от четири месеца. Всичко това сочи, че конкретно извършеното нарушение е със завишена степен на обществена опасност.

При определяне размера на санкцията наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания като е отчел тежестта на нарушението, която е висока тъй като засяга обществени отношения от бюджетната сфера. Определил е законосъобразна санкция, равняваща се на минималния размер на предвидената за съответното нарушение.

По изложените съображения обжалваното постановление е обосновано и незаконосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По делото е направено искане и от процесуалния представител на АНО за присъждане в полза органа на направените по делото разноски за юрисконсулско възнаграждение.

С оглед изхода на делото, а именно потвърждаване на обжалваното НП и фактът, че пред въззивната инстанция АНО бе представляван от юрисконсулт, който своевременно направи искане за присъждане на разноски, настоящият съдебен състав намира, че същото е основателно и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да присъди такива. Юрисконсултско възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на НАП- София, тъй като тя има статут на юридическо лице по смисъла на чл.2 ал.2, чл.4 ал.2 и чл.6 ал.1 от Закона за НАП, а ТД на НАП Пловдив, чийто представител е издал обжалваното НП, не е самостоятелно ЮЛ и е структурирано към същата агенция.

За определяне размера на възнаграждението съдът съобрази разпоредбата на чл.37 от ЗПП и тази на чл.27а от Наредбата за заплащането на правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл.63 ал.5 от ЗАНН, като взе предвид че настоящото производство се разгледа в три съдебни заседания с разпит на двама свидетели, но не е с фактическа и правна сложност. Затова намира, че следва да се определи и присъди възнаграждение в минимален размер от 80 лева.

Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, в настоящия състав,

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 462030-F492652 от 09.09.2019 г. издадено от Директор Офис- Пазарджик при ТД на НАП Пловдив, с което на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. С., обл. Пазарджишка, ул. „***“ № 54, представлявано от управителите Х.В.Х. и И.С.Т., на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.125 ал.1 и ал.5 от ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, като законосъобразно.

 

ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. С., обл. Пазарджишка, ул. „***“ № 54, представлявано от управителите Х.В.Х. и И.С.Т., да заплати на НАП гр. София разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд Пазарджик.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: