№ 90
гр. Враца, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав Д. Досов
Членове:Росица Ив. Маркова
Надя Г. Пеловска-Дилкова
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно
гражданско дело № 20211400500322 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на Р. Н. В. от гр.Бяла Слатина,
против решение на Районен съд-Бяла Слатина от 31.05.2021г., постановено по
гр.дело №7/2021г., с което предявените от жалбоподателя против Община
Бяла Слатина искове за дължимо трудово възнаграждение за отработени 8
часа в празничен ден и за обезщетение за неимуществени вреди, причинени в
резултат на неплащане на възнаграждението, са били отхвърлени.
В жалбата се твърди, че решението на районния съд е
незаконосъобразно. Поддържа се, че неправилно районният съд е приел, че
неплащането на възнаграждението през месеца, за който е положен труда, е
заради сумираното изчисляване на работното време. Сочи се, че колегите на
жалбоподателя са получили възнаграждението си през м.декември 2020г. и
тогава е следвало да бъде платено и на него. Иска се отмяна на обжалваното
решение и уважаване на предявените искове.
С въззивната жалба не се правят доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемата Община Бяла Слатина
е постъпил писмен отговор, с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна. Поддържа се, че обжалваното решение е правилно, като
1
постановено при правилно приложение на материалния закон и след
задълбочен анализ на доказателствата. Сочи се, че исковата сума за дължимо
трудово възнаграждение е изплатена на жалбоподателя през м.януари 2021г.
Иска се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на
направените пред въззивната инстанция разноски.
С отговора на въззивната жалба не се правят доказателствени искания.
При извършена проверка на редовността и допустимостта на
въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и
чл.261 ГПК. При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269
ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо,
постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна
защита, предявено с исковата молба на ищеца.
Съдебният състав, след като обсъди събраните по делото
доказателства, във връзка с навежданите от страните доводи, намира
следното:
Районен съд-Бяла Слатина е бил сезиран и се е произнесъл по
предявени от Р. Н. В. от гр.Бяла Слатина против Община Бяла Слатина,
обективно съединени искове по чл. 264, вр.с чл.242 от КТ за сумата от 56 лв.,
представляваща дължимо трудово възнаграждение за отработени от ищеца 8
часа в празничен ден-24.12.2020г. и по чл.45 от ЗЗД за сумата от 500 лв.,
представляваща обезщетение за причинените му от неизплащане на
възнаграждението неимуществени вреди и пропуснати ползи.
В исковата си молба ищецът поддържа, че работи по трудов договор
при Община Бяла Слатина, като трудът се полага на смени от по 12 часа.
Твърди също, че от 20 часа на 23.12.2020г.до 8 часа на 24.12.2020г. е бил на
работа и е изпълнявал трудовите си задължения, но ответникът не му
изплатил полагащото се за този ден трудово възнаграждение в удвоен размер
за работа през празничен ден, а именно сумата от 56 лв. Ищецът претендира
също така, че заради нарушените му трудови права да получи
възнаграждението си за работа в празничния ден, тъй е претърпял и
неимуществени вреди, за които претендира обезщетение в размер на 500 лв.
2
По реда на чл.131 от ГПК ответника Община Бяла Слатина е
ангажирал писмен отговор, с който оспорва исковете. Поддържа, че
трудовото възнаграждение на ищеца за м.декември 2020г., в това число и
възнаграждението за работа в празничния ден, е изплатено на 29.01.2021г.,
тъй като ищецът работи при сумарно изчисляване на работното време и
съгласно заповед №711/31.12.2019г.на Кмета на Община Бяла Слатина
отработените часове се отчитат в 10 дневен срок от датата на изтичане на
календарния период на отчитане и се заплащат през следващия месец.
При така подадените искова молба и отговор в производството пред
районния съд са събрани писмени доказателства, от които се установява, че
ищецът действително работи по трудов договор при ответника на длъжност
„***“. Със заповед №711/31.12.2019г.на Кмета на Община Бяла Слатина, било
определено работно време на *** както следва: от 8,00 часа до 20,00 часа и от
20,00 часа до 8,00 часа. Със същата заповед било установено сумирано
изчисляване на работното време на *** с календарен период на отчитане 6
месеца, считано от 01.01.2020г. и било наредено в 10 дневен срок от датата на
изтичане на календарния период на отчитане, прекият ръководител да
представя информация за действително отработените часове през периода.
Страните не спорят, а това е видно и от представената отчетна форма за
м.декември 2020г., че от 20 часа на 23.12.2020 до 8 часа на 24.12.2020г. и от
20 часа на 31.12.2020г. до 8 часа на 01.01.2020г.ищецът е бил на работа и е
полагал труд. Както това се установява от приложените по делото фиш за
изплатено трудово възнаграждение за м.декември 2020г., фиш за изплатено
трудово възнаграждение за м.януари 2021г., нареждания за масово плащане,
отчети и извлечения за масово плащане на заплати в Община Бяла Слатина,
трудовото възнаграждение на ищеца за м.декември 2020г. било изплатено на
23.12.2020г., а за отработените на 24.12.2020г. 8 часа труд работодателят е
начислил и изплатил трудово възнаграждение в удвоен размер на 29.01.2021г.
При така установеното от фактическа страна въззивният съдебен
състав достигна до следните правни изводи:
По предявения иск по чл.264 от КТ:
Съгласно разпоредбата на чл.128, ал.1, т.2 от КТ основно задължение
на работодателя е да заплаща на работника или служителя в установените за
това срокове, уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. От
своя страна разпоредбата на чл.264 от КТ предвижда, че за работа през дните
3
на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд
или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-
малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение.
В разглеждания случай по делото се установи по безспорен начин, че
ответната Община Бяла Слатина е изпълнила произтичащите от чл.128, ал.1,
т.2 от КТ задължения да заплати в срок основното трудово възнаграждение на
ищеца за м.декември 2020г., като плащането е извършено на 23.12.2020г.
Заради въведеното обаче сумирано изчисляване на работното време, което в
случая по силата на чл.142 от КТ е право на работодателя, както и поради
това, че към датата на полагане на труда в празничния ден-24.12.2020г.,
трудовото възнаграждение вече е било изплатено, то и заплащането на този
ден е извършено през следващия календарен месец, а именно м.януари 2021г.
Независимо, че плащането е извършено след датата на предявявяне на иска,
то на основание чл.235, ал.3 от ГПК този факт следва да се вземе предвид и
правилно е бил отчетен от районния съд при постановяване на обжалваното
решение. Задължението на работодатателя- ответник по иска, произтичащо от
разпоредбата на чл.264 от КТ, е изпълнено, поради което и предявеният иск
се явява неоснователен и като такъв правилно е бил отхвърлен от районния
съд. Наведените в жалбата оплаквания за извършено от ответника плащане на
възнагражденията на останалите оперативни дежурни през м.декември 2020г.
са напълно ирелевантни, тъй като касаят правоотношения, които не са
предмет на настоящия спор и не променят установения по делото факт, че
трудовото възнаграждение на ищеца за отработени 8 часа на 24.12.2020г., в
размера по чл.264 от КТ, е изплатено от ответника.
По предявения иск по чл.45 от ЗЗД:
В производството по предявен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД
вината на ответника се предполага до доказване на противното, но ищецът
дължи доказване както на противоправното поведение на ответника, така и на
претърпените от това поведение имуществени и неимуществени вреди и на
причинната им връзка с противоправното поведение. В разглеждания случай
ищецът не е доказал наличието на нито една от посочените предпоставки за
уважаване на иска, въпреки, че с доклада на делото районният съд е указал
подлежащите на доказване факти и обстоятелства. Следва да се посочи също
така, че отговорността при евентуалното забавяне в изплащането на
трудовото възнаграждение е договорна, а не деликтна, като от друга страна не
4
се твърди и няма данни да е причинено непозволено увреждане при
недобросъвестно използване на служебно положение от служители на
ответната община.
При тези съображения и като констатира, че при постановяване на
обжалваното решение районният съд не е допуснал нарушения при
прилагането на материалния закон и процесуалните правила, въззивният
съдебен състав намира, че обжалваното решение ще следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК
жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна,
направените от нея разноски за юрисконсултско възнаграждение пред
настоящата инстанция, в размер на 300 лв.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260128 от 31.05.2021г.на Районен съд-
Бяла Слатина, постановено по гр.дело №7/2021г.
ОСЪЖДА Р. Н. В. от гр.Бяла Слатина, с ЕГН ********** да заплати на
Община Бяла Слатина сумата от 300 лв.деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5