Протокол по дело №833/2022 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 692
Дата: 16 септември 2022 г. (в сила от 16 септември 2022 г.)
Съдия: Светла Рускова Димитрова
Дело: 20222330100833
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 март 2022 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 692
гр. Ямбол, 15.09.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла Р. Димитрова
при участието на секретаря П.А.А.
Сложи за разглеждане докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско
дело № 20222330100833 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Ищецът – редовно призован, не се явява. За него адв. Н. М., редовно
упълномощен.
Ответникът – редовно призован, не се явява. За него адв. С.Р.от АК-С.,
редовно упълномощен.
Адв. М.– Да се даде ход на делото.
Адв. Р.– Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че липсват процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Адв. М. – Поддържам исковата молба. Нямам доказателствени искания.
Няма да соча други доказателства. После ще взема становище по отговора на
исковата молба.
Адв. Р. – Оспорвам исковата молба. Поддържам изложеното в отговора. Ще
имам доказателствени искания.
На осн. чл.146, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ДОКЛАДВА ИСКОВАТА МОЛБА:
Производството по делото е образувано по молба С. И. Д. против Б. Б., с
която желае да се признае за установено по отношение на ответника Б. Б.,
съществуването на изискуемо парично вземане в полза на ищеца С. И. Д.,
произтичащо от издадена запис па заповед от Б. Б.,който се е съгласил
неотменимо и безусловно обещание, без протест и без разноски да плати сума
в размер на 13 484.90 лева с Падеж на плащане 15.03.2020г, въз основа на
която са издадени Заповед № ***/10.12.2021 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417. т. 10 от ГПК и изпълнителен
лист от 10.12.2021 г. по ч.гр.д. № ***/2021 г. на Районен съд – Я.
Претендират се направените разноски.
Ищецът твърди, че Съгласно издадена запис на заповед от Б. Б., се е
съгласил с неотменимо и безусловно обещание, без протест и без разноски да
плати сума в размер на 35745.49 лева с Падеж на плащане 15.03.2020г.
Въпреки поетите ангажименти от Длъжникът, същия не е погасил
задължението си, поради което С. И. Д. е упражнил правото си, да подаде
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист срещу длъжника въз основа на издадена запис на заповед в полза на С.
И. Д..
Образувано ч. гр. д. № ***/2021 г. по описа на Районен съд - Я. и на
10.12.2021 г., е издадена Заповед № ***/10.12.2021г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417.т. 10 от ГПК и
съответния изпълнителен лист, с които Б. Б., е осъден да заплати на С. И. Д.,
13 484.90 лева, както и на основание чл.78 ал.1 от ГПК - извършени
разноски, представляващи: внесена държавна такса 269.70 лева и адвокатски
хонорар в размер на 880.00 лв. По повод на този изпълнителен лист и заповед
за незабавно изпълнение на парично задължение и след подадена молба от С.
И. Д., до Частен съдебен изпълнител Г.Г., с район на действие - *** per. № ***
на КЧСИ. образува изпълнително дело № ***/21 г. по описа за 2021 г., с
Взискател С. И. Д. и Длъжник Б. Б..
Твърди, че задълженията на ответника не са погасени към момента.
Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило писмено възражения
от длъжника, което обусловило предявяването на настоящият иск от ищеца.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който
счита иска за допустим, но неоснователен и го оспорва изцяло.
Същият не оспорва, че ищецът се е снабдил със заповед за незабавно
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист
срещу ответника в хода на ч. гр. д. № ***/2021 год. по описа на Районен съд -
гр. Я. и въз основа на тях е образувал при ЧСИ Г.Г. изпълнително дело с
2
длъжник - ответника по исковата молба.
Оспорва изцяло всички обстоятелства свързани с дължимостта на сумите
по издадената заповед за изпълнение.
Твърди, че издаденият запис на заповед е недействителен като
менителничен ефект,т.к. не съдържа безусловно обещание да се заплати
определена сума пари, тъй като въпреки текста в подобен смисъл изписан в
същия документ, изрично се сочи и условие за неговата валидност, съответно
възникване и съществуване на задължението по него /цитира се:/ „Валидност
на заповедта до пълното издължаване на сумите по инвойсите“. Намират, че
така поставеното условие опровергава поемането на безусловно задължение
за плащане на определена сума пари, тъй като самата валидност на процесния
запис на заповед, а оттам съответно и съществуването на задължението
визирано в нея са обусловени от условието, че съществуват, т.е. валидно са
възникнали и не са погасени задължения за суми по „инвойси“. Поставянето
на валидността на менителничния ефект, съответно възникването на
задължението по него и погасяването на това задължение, под условие, което
отрича или прави съмнителен безусловния и абстрактен характер на
конкретния запис на заповед опорочава същия и го прави недействителен като
менителничен ефект, т.е. той не е способен да породи правни последици -
безусловно задължение за заплащане на определена сума пари. Отричането на
безусловността на задължението в самия документ от друга страна води до
липса на реквизита по чл. 535, т. 2 от ТЗ и на основание чл. 536, ал. 1 от ТЗ
деквалифицира документа като запис на заповед независимо от това, че
същия е озаглавен така или, че в съдържанието му е наречен така. При
липсата на запис на заповед съобразно правилото на чл. 536, ал. 1 от ТЗ
твърдяната абстрактната сделка не само не е доказана но и априори е
недействителна и не може да бъде сама по себе си основание за пораждане на
каквото и да е задължение, поради което искът за установяване дължимостта
на вземане посочено в такъв документ, като дължимо по абстрактна сделка -
запис на заповед е неоснователен.
От друга страна дори и да не се приеме, че в случая представения документ
въз основа, на който е издадена заповедта за незабавно изпълнение е
недействителен като менителничен ефект, т.е. не е запис на заповед поради
липса на императивен реквизит предвид горецитираното условие в него
3
считат, че същото условие поне категорично доказва, че този документ е
издаден с гаранционно-обезпечителна цел за задължения по каузални сделки
означени в него като „инвойси“.
Действително в случая между страните по делото са водени преговори за
сключване на бъдещи договори за продажба при отложено плащане, при
които ищецът да доставя на ответника родово определени вещи. За
гарантиране и обезпечаване на предвидимите бъдещи задължения за
заплащане на цените на вещите по бъдещите доставки ответника е съставил
представения от ищеца документ озаглавен запис на заповед, като изрично е
вписано, че този документ е валиден само до издължаване на сумите по
„инвойсите“.
Страните впоследствие обаче не са сключили никакви договори и ищецът
не е изпълнил нито една доставка и не е продал нищо на ответника, съответно
няма нито един „инвойс“ още по-малко има такъв за сума. Следователно
вземанията за гарантирането и обезпечаването, на което е бил издаден
процесния документ никога не са възникнали нито изцяло нито частично,
което изключва и въпроса за погасяването им. Поради това и ответникът не
дължи на ищеца нищо по представения от последния документ озаглавен
„запис на заповед“.
Молят съда да отхвърли като неоснователни предявените против Б. Б.
претенции, предмет на разглеждане в настоящото дело.
Претендират се разноски.
Предявеният иск е с правно основание чл.422,ал.1 ГПК във вр.с чл.415,ал.1
от ГПК вр. с чл.538,ал.1 от ТЗ.
Съдът указва на ищеца, че следва да докаже вземането си, основано на
менителничен ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на
заповед, подлежащ на изпълнение.
Ответникът следва да установи, че не дължи сумите по издадената заповед
за изпълнение на посочените от него основания.
Съдът указва, че всяка една от страните следва да установи фактите, на
които основава твърденията си.
Напътва страните към доброволно уреждане на спора.
Адв. М. – Нямам възражения по доклада.
4
Адв. Р.– Нямам възражения по доклада.
Адв. М. – В отговора на исковата молба ответникът оспорва съдържанието
на издадената запис на заповед, като счита че то е недействително, същата не
съдържала безусловно обещание да се заплати определена сума пари, тъй
като в същия документ се сочило условието за неговата валидност, цитирам:
„Валидност на заповедта до пълното издължаване на сумите по инвойсите“.
Считам това възражение за неоснователно, тъй като трябва да се направи
разлика между безусловност и обещание на плащане,и валидността на запис
на заповед. Съобразно нормите на менителничното право, запис на заповед
трябва да съдържа безусловно обещание да се плати дължимата сума.
Обещанието за плащане на определена парична сума трябва да съответства на
следните изисквания: да се държи на обещанието, т. е в конкретния случай на
конкретната дата, която е записана тук: „се задължавам безусловно да платя
по този запис на заповед на С. И. Д. или на негова заповед сумата от 35 745,49
лв. В запис на заповед не трябва да фигурират други обещания, освен плащане
на определена парична сума. Безусловни са обещанията за плащане на
определената парична сума. Никъде в конкретната запис на заповед
обещанието за плащане не е безусловно. Запис на заповед не е издадена на
база на някакви договорни отношения.
Адв. Р. – По отношение на изложеното във връзка с възражението за
действителността на записа на заповед ще кажа, че по отношение на
установяването на фактическата обстановка, имаме доказателствени искания,
като с оглед и позицията на ищцовата страна в настоящото съдебно заседание
не знам дали ще успеем да ги изчерпим, но основното ни искане е да
допуснете изслушването на ищеца по реда на чл.176 от ГПК, а именно във
връзка с въпросите какво означава „инвойс“ според него, в какъв смисъл е
приел издадената запис на заповед с условието, че неговата валидност е до
издължаването на сумите по инвойса. Има ли инвойси между издателя и
поемателя по записа на заповед, каквото и да означава според него това
понятие. Оттеглям първия си въпрос - какво означава думата „инвойс“. Та
въпроса ми е за какво му е издадена тази запис на заповед с оглед уговорката
за валидност на записа на заповед до пълното издължаване на сумите по
инвойса. Другото ми искане е за допускането до разпит на един свидетел,
който ще доказва че страните са имали договорни отношения във връзка с
5
които е издадена записа на заповед, които договорни отношения не са довели
до резултат и в този смисъл не са възникнали задължения за страните, които
да бъдат обезпечени в процесната запис на заповед. Между страните няма
съставени фактури. Това твърдим ние и сме сигурни. Свидетелят се казва Ж.
П. П., който ще бъде доведен.
Съдът намира искането за поставения въпроси към ищеца относно това за
какво му е издадена записа на заповед за неоснователно, тъй като няма
твърдения, че записа на заповед е издаден въз основа на сключване на
каузални договори. Твърденията са, че същата е издадена като безусловно
задължение за изплащане на определена сума пари, но няма твърдения че е
във връзка с някакви каузални правоотношения, които следва да бъдат
установявани от страна на ищеца, поради това
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ УВАЖАВА искането на ответната страна по реда на чл. 176 от ГПК.
Искането за събиране на гласни доказателства съдът намира за
основателно, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска до разпит в качеството на свидетел в следващото съдебно
заседание лицето Ж. П. П. при режим на довеждане.
Това налага делото да се отложи за друга дата, поради което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 10.11.2022 г. от 10:00 ч.
Страните са уведомени за следващото съдебно заседание.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:50 часа.


Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
Секретар: _______________________
6