№ 91605
гр. София, 30.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:И.НКА П. БОЛГУРОВА
като разгледа докладваното от И.НКА П. БОЛГУРОВА Частно гражданско
дело № 20221110150456 по описа за 2022 година
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК на „Кредит Инс“ АД срещу И. М. Д. за сумата от 2700 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит „Екстра“ № 118586 от
12.07.2021г., ведно със законната лихва от 15.09.2022г. до изплащане на вземането,
сумата от 183,69 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 12.08.2021г.
до 12.07.2022г., сумата от 1944 лв. – такса „Гарант“ за периода от 12.08.2021г. до
12.07.2022г. и сумата от 295,13 лв. – мораторна лихва за периода от 13.08.2021г. до
15.09.2022г.
Съдът е издал заповед за изпълнение за главницата, възнаградителната лихва и
лихвата за забава на 30.09.2022г.
По отношение на искането за издаване на заповед за изпълнение за дължима
договорна такса „Гарант“, съдът намира следното:
Доколкото с оглед изложените фактически твърдения от заявителя, длъжникът има
качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 ДР на ЗЗП, по отношение на
представения договор за кредит са приложими правилата на ЗПК и разпоредбите на
чл.143 – 148 ЗЗП. Съгласно трайната практика на Съда на ЕС въпросът дали дадена
договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се приравни на
въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е длъжен служебно да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на
ДиректИ. 93/13. В този смисъл изрично е обобщена и съдебната практика в Решение от
7.08.2018г. по съединени дела C‑96/16 и C‑94/17 на Съда на ЕС. Преценката за спазване
на посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в
заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и
представените към заявлението договор и общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3
1
ГПК. Това задължение на съда да следи служебно за неравноправни клаузи в
заповедното производство произтича пряко от целта на ДиректИ. 93/13/ЕИО и
ДиректИ. 2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна
защита на правата и интересите на потребителите. Този принцип е въздигнат и в
основен принцип на гражданския процес, което следва от изричната разпоредба на чл.
7, ал.3 ГПК.
В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски кредит, с
които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на
различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит /каквото е заявеното
вземане/, съществува обоснована вероятност, че са неравноправни и имат за цел
единствено да заобикалят императивните разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33
ЗПК. Този извод се налага предвид константната съдебна практика на съдилищата по
тези каузи, формирана както в исковото, така и в заповедното производство. При
съобразяване характера на правоотношението и вида на клаузите, съдът приема, че
съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което с
оглед осигуряване ефективната защита на потребителя и спазване на основния
принцип в гражданския процес за тези вземания заповед за изпълнение не следва да се
издава. В тази връзка следва да се съобрази Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17
на СЕС.
По тази причина вземанията, произтичащи от такИ. клаузи не могат да се отнесат
към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за
увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по
реда на заповедното производно.
С оглед изложеното съдът намира, че е налице основание за частично отхвърляне
на подаденото заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
Следва да се отхвърли и искането за издаване на заповед за изпълнение в частта
разноските съобразно отхвърлителната част от заявлението за сумата от 228,62 лв.
/38,88 лв. държавна такса и 189,74 лв. адвокатско възнаграждение/.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на „Кредит Инс“ АД, ЕИК *********, срещу И. М. Д., ЕГН **********, в частта за
сумата от 1944 лв., представляваща такса „Гарант“ за периода от 12.08.2021г. до
12.07.2022г., както и за направените по делото разноски в размер на 228,62 лв.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3