Р Е Ш Е Н И Е
№ / 11 юли 2019 Година
гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. СТАРА ЗАГОРА
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На
11.06. 2019 година
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР:
НАНКА КОЕВА
Като
разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА
В.
Търг.д. № 1173 по описа за 2019 год.,
за
да се произнесе съобрази:
Обжалвано е решение №
715/18.12.2018 год., постановено по гр. д.
№ 219/2018 год. по описа на РС – К. в частта, с която е признато за установено по
отношение на по отношение на „М.-К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: село Е., улица „***представлявано от М.К., съдебен адрес:***, офис
1, чрез адвокат С. К. съществуването на вземането на „Х.“ ООД, ЕИК ***, с адрес на управление: село Т., улица „***,
представлявано от управителя Х. Х., съдебен адрес:***, чрез адвокат Х. П. за
сумата от 19 709.97 лева за главница, представляваща незаплатена продажна
цена по фактура № №1/07.08.2015 г. и законната лихва от 04.12.2017 г. до
изплащане на вземането, сумата от 4 657.57 лева лихва за забава за периода
07.08.2015г. до 04.12.2017 г., за изпълнението на което задължение е издадена
заповед № 2232/05.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по частно гражданско дело №
3403/2017 г. по описа на Районен съд – К. е осъден „М.-К.“ ЕООД да заплати на Х.“
ООД, сумата от 1 639.00 лева,
представляваща разноски по частно гражданско дело № 3403/2017 г. по описа на
Районен съд – К., както и сумата от 4 736.98 лева, представляваща
направени по делото разноски, съразмерно уважената част от иска.
Въззивникът „М.-К.“ ЕООД счита, че решението е незаконосъобразно и
необосновано, като излага подробни съображения. Моли съда, да отмени решението в обжалваната
част. Претендира разноски. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Въззиваемият „Х.“ ООД оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Моли
съда, да остави в сила решението в обжалваната му част. Претендира разноски.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият си
състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното
производства, УСТАНОВИ:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск, с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК за признаване на установено по
отношение на „М.-К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: село Е.,
улица „***представлявано от М.К., съдебен адрес:***, офис 1, чрез адвокат С. К.
съществуването на вземането на „Х.“ ООД, ЕИК ***, с адрес на управление: село Т., улица „***,
представлявано от управителя Х. Х., съдебен адрес:***, чрез адвокат Х. П. за
сумата от 19 709.97 лева за главница, представляваща незаплатена продажна
цена по фактура № №1/07.08.2015 г. и законната лихва от 04.12.2017 г. до
изплащане на вземането, сумата от 4 662.82 лева лихва за забава за периода
07.08.2015г. до 04.12.2017г., за изпълнението на което задължение е издадена
заповед № 2232/05.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по частно гражданско дело №
3403/2017 г. по описа на Районен съд – К..
От приложеното към настоящото производство дело №
3403/2017 г. по описа на Районен съд – К. е видно, че на
основание чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 2232/05.12.2017 г. за изпълнение
на парично задължение, за сумата 19 709.97 лева главница, 2 013.34
лева – лихва от 07.08.2015г. до 07.08.2016г., 2 007.86 лева – лихва от
07.08.2016г. до 07.08.2017г., 636.37 лева – лихва от 07.08.2017 лихва от
07.08.2017г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1 693.00 лева
разноски по делото. Вземането произтича от следните обстоятелства- неизпълнено
задължение на основание договор за покупко продажба на детайли и части от
машина по приложен към фактура №1/07.08.2015г. опис.
Срещу така издадената заповед ответникът е подал
възражение в срок, поради което за ищеца се е породил правен интерес да предяви
настоящия установителен иск.
От фактура №1/07.08.2015г. се установява, че „Х.ГРУП"
ООД е доставило на „М.-К.“ ЕООД детайли
и части за машини по приложен опис на стойност 44 278.91 лева.
От заключението на назначената по първоинстанционното
производство съдебно – икономическа експертиза се установява, че процесната
фактура е осчетоводена в хронологичен ред в счетоводството на дружеството продавач. Отчетен е приход от продажби и
вземане от клиент. Фактурата е осчетоводена в хронологичен ред в счетоводството
на дружеството купувач. Отчетена е
доставка на материали и задължение към доставчик. Посочено е, фактура
№1/07.08.2015г. е включена в дневника за покупки на ответника за месец
септември 2015г. с данъчна основа 44 278.91 лева и ДДС 8 855.78 лева.
Вещото лице е установило, че и в двете
дружества е извършено приспадане на сумата по КИ №2/07.09.2015г. от стойността
на фактура №1/07.08.2015г. Счетоводните книги на двете дружества, в частта им
касаеща процесните фактури, са водени редовно и в съответствие с изискванията
на закона и действащите счетоводни стандарти. Ответника е направил към ищеца
следните плащания : на 06.10.2015г.
сумата от 8 768.49 лева, на 28.10.2015г. сумата от 10 000 лева, на
18.12.2015г. сумата от 6 834.02 лева, на 27.01.2016г. сумата от 5 000
лева, на 05.05.2016г. сумата от 2 298.43 лева или обща стойност на
плащанията 32 900.94 лева. Вещото
лице сочи, че всички суми на обща стойност 32 900.94 лева са отнесени по
фактура №1/07.08.2015г. и след приспадане на сумата по КИ №2/07.09.2015г.
задължението по процесната фактура е 19 709.97 лева – главница и
5 580.15 лева мораторна лихва за периода 08.08.2015 г. до 04.12.2017 г.
При ответника задължението по процесната фактура е 25 059.57 лева. Посочено е, че стоката получена от „М.-К.“ по
фактура №1/07.08.2015г. е подробно описана в протоколи за приемане на материални
запаси №32246/31.07.2015г. и № 32247/31.07.2015г. и е на обща стойност
52 741.35 лева. Стойността на материалите с недостатъци, който към момента
са в склада на „М.-К.“ ЕООД е 24 920.75 без ДДС или 29 904.90 лева.
От допълнителното заключение се установява , че общата стойност на плащанията
от ответното дружество към ищцовото е на стойност 32 900.94 лева.
Посочено, че при ищеца всички суми на обща стойност 32 900.94 лева са
отнесени по фактура №1/07.08.2015г., а при ответника плащания на обща стойност
– 27 551.34 лева са отнесени по фактура №1/07.08.2015 г.
От заключението на назначената по първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза се установява, че получените
маншети, съгласно фактура № 1/07.08.2015 г. са общо 57 360 броя. Вещото
лице сочи, че не е възможно визуално да се констатира разлика в еластичността,
твърдостта и пластичността между двете мостри. Посочено е, че каучука е
материал, който сравнително бързо старее и губи част от качествата си и става
негоден. Вещото лице сочи, че доставените в „М.-К.“ ЕООД маншети са от около
три години, като е в невъзможност да определи колко време произведените маншети
ще бъдат годни. От експертизата се установява още, че видимо е невъзможно да се
определят някакви недостатъци. Установява се още, че броя не маншетите, които
са негодни за използване по предназначение не може да бъде уточнен, тъй като са
много на брой и пробването им един по един е невъзможно.
Настоящата съдебна инстанция намира, че между страните
е налице облигационно правоотношение по повод осъществена покупко-продажба и е
предоставена услуга, за които е издадена процесната фактура, а именно по
договор за търговска продажба чл. 327 и сл. от ТЗ. Договорът е двустранен и
възмезден и всяка от страните може да иска пълно изпълнение от насрещната, само
в случай, че от своя страна е изпълнила задължението си точно. Фактурата не е
основание за заплащане на цената на дадена стока, но служи като доказателство
за сключен договор, само ако същата съдържа подписите на надлежни представители
на страните, което обстоятелство не е оспорено от ответника. Основание за
плащане е доставката на стоката, като фактурата само удостоверява този факт.
Цената по договора за търговска продажба, сключен между страните, се дължи, не
защото е издадена фактура, а защото е извършено доставянето на описаните в нея
стоки.
От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че стоките, описани в процесната фактура са получени от купувача,
поради което същия дължи заплащане на цената за тях.
С поредица свои решения постановени по реда
на чл. 290 от ГПК и следователно представляващи задължителна практика по
смисъла на чл. 280 ал. 1, т. 1 от ГПК, а именно: решение № 166/26.10.2010 г. по т.д. №
991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. и цитираните в него: решение № 96 от 26.11.2009 г.
по т.д. № 380/2008 на ВКС, І т.о. и решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. №
546/2008 г. на ВКС , ІІ т.о. , както и решение № 42 от 19.04. 2010 г. по т.д. №
593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., съставите на ВКС приемат, че фактурата може да се
приеме като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за
продажба между страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на
стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време
и място на издаване. Само по себе си отразяването на фактурата в
счетоводството на ответника-купувач, включването и в дневника за продажбите по
ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на
задължението и доказват неговото съществуване/ решение № 42 от 19.04. 2010 г.
по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о./.
Възражението по чл. 195 във вр. с чл. 193 от ЗЗД на купувача е неоснователно.
Съгласно чл. 303а, ал. 3 от ТЗ, когато не е
уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в
14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на
фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата
или поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът
започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата,
независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това.
Съгласно чл. 303а, ал. 4 от ТЗ, когато
договорът или закон предвижда преглеждане или приемане на стоката или услугата,
срокът по ал. 3 започва да тече от приемането или от приключването на
преглеждането, ако фактурата или поканата за плащане са получени преди това.
Срокът за преглеждане или приемане е 14 дни от получаване на стоката или
услугата. По изключение може да бъде договорен по-дълъг срок за преглеждане или
приемане, когато това се налага от естеството на стоката или услугата или по
друга важна причина.
По делото не са представени доказателства от
купувача, чиято е доказателствената тежест, за уведомяване на продавача за
недостатъци на процесните вещи.
Напротив, от заключението на съдебно-техническа експертиза се
установява, че доставените в „М.-К.“ ЕООД
маншети са от около три години в склад, което е един дълъг период, през който
купувачът не е реализирал правата си по чл. 195 от ЗЗД, поради което се явява
неизправна страна по договора за покупко-продажба и дължи заплащане на цената
по същия.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира,
че решението на РС –К. в обжалваната му част е правилно и следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
Направено е възражение по чл.
78, ал. 5 от ГПК.
По делото е представен договор
за правна защита и съдействие за изготвяне и подаване на отговор по въззивна
жалба с адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева и договор за правна защита и съдействие за
процесуално представителство с адвокатско възнаграждение в размер на 3 460
лева.
В разпоредбата на чл. 7 от Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
"за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански
дела" са определени съответните по вид и посочени по размер адвокатски възнаграждения.
В чл. 9 са определени възнагражденията за
правна защита и съдействие за конкретно определени правни действие на
адвокатска защита като изготвяне на въззивни жалби, отговор на въззивни жалби и
изготвяне на писмен отговор на искова молба без явяване в съдебно заседание, а
с последното изречение е уреден начина на определяне размер им чрез препращане
към нормата на чл. 7 от Наредбата. Систематичното
тълкуване на двата текста предполага извод за съотношение на общ към специален
текст, като общият текст поглъща обема на правната услуга, уредена в специалния
текст. Поради това съдът намира, че разпоредбата на чл. 9 от Наредба № 1/2004
г. е приложима единствено, когато по делото няма да бъде осъществявано
процесуалното представителство – в тази връзка Определение № 436 от 22.12.2014
г. на ВКС по ч. гр. д. № 6923/2014 г., II г. о., ГК.
На въззиваемият следва да се заплати сумата от 1 261,02 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение пред настоящата инстанция, съгласно чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 715/18.12.2018 год., постановено по гр. д. № 219/2018 год. по
описа на РС – К. в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „М.-К.“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: село Е., улица „***представлявано
от М.К. да заплати на Х.“ ООД, ЕИК ***,
с адрес на управление: село Т., улица „***, представлявано от управителя
Х. Х. сумата от 1 261,02 лева /хиляда двеста шестдесет и един лева и 02
стотинки/, представляваща
разноски пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.