Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на осми
април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ВИКТОРИЯ СТАНИСЛАВОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 540 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 20216177 от 05.10.2020
г., постановено по гр. д. № 24857/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 69 състав, са
отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД искове срещу К.П.Б., с правно основание
чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД – за заплащане на сумата от 2
133, 36 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия в имот,
находящ се в гр. София, ж. к. ******, аб. № 146608, за периода 01.05.2014 г. –
30.04.2016 г., ведно със законната лихва считано от 07.05.2014 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 406, 51 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 15.09.2015 г. – 08.01.2018 г. Ищецът е осъден
да заплати на ответницата, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 350 лв.,
представляваща сторени по делото разноски. Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач „Т.С.“ ЕООД.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, с която го обжалва изцяло.
Излага съображения, че обжалваното решение е неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон.Неправилно решаващият съд е приел, че
претендираните вземания са погасени по давност. В чл.32, ал.1 от Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София от
2008 г. е предвидено, че купувачите на топлинна енергия са длъжни да плащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В този смисъл задължението за заплащане на
дължимите суми в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец. На
доставката на топлинната енергия. В чл.33, ал.2 от Общите условия от 2014 г., в
сила от 12.03.2014 г., е предвидено след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителни сметки, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия на стойността на месечните фактури и една обща фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период. Клиентите не
заплащат обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
общата фактура. Издадените кредитни известия за прогнозно изчислени суми за
периода неправилно са възприети от съда като изискуеми задължения по фактури.
Счита, че задължението става изискуемо в посочения в общите условия срок – след
издаване на общата фактура. Твърди, че аналогични са и разпоредбите в Общите
условия от 11.07.2016 г., в които е уредено, че падежът на задълженията
настъпва 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Счита,
че спрямо вземането за дялово разпределение приложение намира общата 5-годишна
давност по чл.110 ЗЗД. Поддържа, ме от
представените по делото доказателства е установено наличието на ликвидни и
изискуеми вземания на ищцовото дружество срещу ответника в претендирания
размер. Моли съда да отмени обжалваното решение, като уважи изцяло предявения
иск. Претендира сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника К.П.Б.. В проведеното
открито съдебно заседание оспорва въззивната жалба. Счита, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно, като решаващият съд е съобразил
формираната съдебна практика. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
Претендира сторените по делото разноски.
Третото лице – помагач на ищеца „Т.С.“
ЕООД,не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
СРС е сезиран с обективно,
кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.
чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответницата е клиент на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на чл.153 ЗЕ за топлоснабден имот –
апартамент № 173, находящ се в гр. София, ж. к. „******. Ответницата е
потребила топлинна енергия, както и е ползвала услугата дялово разпределение за
периода м.05.2015 г. – м.04.2016 г. , но не е заплатила тяхната стойност. Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата от
2 133, 36 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., отразена в обща фактура №
**********/31.07.2015 г. за отоплителен сезон 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. и
обща фактура № **********/31.07.2016 г. за отоплителен сезон 01.05.2015 г. –
30.04.2016 г. и 406, 51 лв. – лихва за забава за периода 15.09.2015 г. –
08.01.2018 г., ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото до
окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК
писмен отговор на исковата молба ответницата оспорва предявения иск по
основание и размер. Твърди, че не е собственик на процесния имот, а е вещен
ползвател по силата на запазено вещно право на ползване при дарение на имота в
полза на Росен Благоев. Тъй като претендираните вземания от ищеца са
периодични, спрямо тях приложение намира 3-годишна погасителна давност. Прави
възражение, че вземанията, предмет на делото, са погасени по давност. На
основание чл.33, ал.1 от Общите условия от 2014 г. на ищеца клиентите се
информират за техните задължения единствено на интернет страницата на ищеца.
Счита, че тази клауза е нищожна поради нейната неравноправност. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по
делото разноски.
Видно от представения по делото
нотариален акт № 118, том 207, дело 40665/1997 г. от 04.12.1997 г. К.П.Б. и Д.Т.Б.са
дарили на сина си Р.Д.Б.апартамент № 7„173, находящ се в гр. София, ж. к. „******,
като продавачите са си запазили правото на ползване върху имота.
Видно от представения протокол от
проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в
гр. София, ж. к. „Младост” – 2 част, бл.Р.Д.Б., етажните собственици са взели
решение да се сключи договор с „Т.С.“ ЕООД, което дружество да извършва дялово
разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост.
Протоколът е съставен от представители на етажните собственици, които с
подписите си са удостоверили горното решение.
На 03.10.2002 г. е сключен договор №
4663 между „Техевм Сървисис“ ЕООД и етажната собственост с адрес: в гр. София, ж.
к. „******, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира
необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна
енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и
индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45
дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера
за отчетния период.
Пред
СРС е ангажиран договор № У94/01.11.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД –
възложител и „Т.С.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По
силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
От заключението на вещото лице инж. В.Т.Т.по
изслушаната пред СРС съдебно – техническа експертиза се установява, че общият
топломер в абонатната станция се отмита по електронен път в началото на всеки
месец. В процесния топлоснабден имот през исковия период е имало 3 броя
отоплителни тела с монтирани ИРРО (индивидуални разпределители на разходи за
отопление) и 1 брой щранг лира, която е вид отоплително тяло без уред за дялово
разпределение, като инсталираната й мощност се определя по емпиричен път. За
исковия период няма начислена топлинна енергия за отопление на общи части във
входа. Вещото лице приела, че фирмата за дялово разпределение е извършвала
изчисленията на стойността на топлинната енергия в съответствие с действащата Наредба
№ 16-334. През разглеждания период в съставените фактури, изговени от ищеца,
няма начислена такса мощност. Фирмата за дялово разпределение „Т.С.“ ЕООД е
изготвила справки за използвана топлинна енергия за отчетни периоди 01.05.2014
г. – 30.04.2016 г. и са посочили следните суми за изравняване, както следва: за
периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. – сума за връщане 187, 09 лв., а за
периода 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г. – сума за доплащане 67, 24 лв. Така
общият размер на сумата за връщане за двата отоплителни сезона е 119, 85 лв. Начислената
сума по фактури възлиза на 2 253, 23 лв. След приспадане на сумата за връщане е
2 133, 38 лв. Таксата за дялово разпределение за исковия период възлиза на 56,
07 лв. Общият топломер в абонатната станция през разглеждания период е преминал
метрологични проверки през 2 години и при проверките не са констатирани
отклонения извън допустимите стойности. Реалното потребление на топлинната
енергия за периода 01.04.2016 г. – 30.04.2016 г. възлиза на 25, 06 лв., а
таксата за услугата дялово разпределение е 2, 44 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна,
като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е
неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
Съгласно
нормата на чл.153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието
„потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.42 ДР ЗЕ
(отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от
ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда
понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на
понятието „потребител на топлинна енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ, действаща след 17.02.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по
тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения
относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В
мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153,
ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Собственикът
или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост,
по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация
и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е
взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
Страните не
спорят в настоящото производство относно обстоятелството, че ответницата, в
качеството й на вещен ползвател на процесния топлоснабден имот, е клиенти на
топлинна енергия и съответно, че са обвързани от облигационна връзка с предмет
– доставка на топлинна енергия.
Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 –
чл.148) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването, обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 год.).
В случая
измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот
в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на
„Техем Сървисис“ ООД с договор, сключен от упълномощен представител на етажните
собственици, като третото лице – помагал на ищеца е осъществявало услугата
дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период.
В нормата на
чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост,
въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената
въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение
на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е допуснато
изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на
приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото лице е дало
заключение, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото
лице е установило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота
през процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на
действащата през периода нормативна уредба. Съобразило е, че в сградата е
изключено отоплението на общите части.
Съгласно
експертното заключение на вещото лице инж. В.Т.стойността на реално доставената
топлинна енергия за периода м.05.2014 г.
– м.04.2016 г. възлиза на 2 133, 38 лв., а цената на услугата дялово
разпределение е 56, 07 лв.
Жалбоподателят
релевира възражение за неправилно приложение на института на погасителната
давност по отношение на претендираните вземания по делото, тъй като същите
стават изискуеми след изготвяне на общите фактури.
Ответницата
своевременно е заявила по делото – с депозирания писмен отговор на исковата
молба, възражение за изтекла погасителна давност. Ето защо то е част от спорния
предмет и е разгледано от решаващия съд с обжалваното решение.
С ТР № 3 от
18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията на
топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б.„в“ ЗЗД,
поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на
потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт
– договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Съгласно
нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо.
За периода
м.05.2014 г. – м.04.2016 г. приложение намират Общите условия за продажба на
топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови нужди в гр.
София, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник „19 минути“, в сила от
12.03.2014 г. Съгласно чл.33, ал.1 от
Общите условия от 2014 г. купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача. Ищецът не е ангажирал по делото доказателства
относно момента на публикуване на месечните суми за исковия период на интеренет
страницата си, а и липсват признания за това от насрещната страна. Ето защо и
на основание чл.114, ал.2 ЗЗД, следва да се приеме, че давността започва да
тече от деня, в който задължението е възникнало. Предвид обстоятелството, че
искът е предявен на 07.05.2019 г. към този момент е изтекла погасителната
давност за вземанията, предмет на делото, които са станали изискуеми преди завеждане
на делото, в каквато насока са изводите и на СРС.
Неоснователно
е и възражението на жалбоподателя, че сумите по общите фактури, издадени
съответно на 31.07.2015 г. и на 31.07.2016 г., стават изискуема едва на
15.09.2015 г. и 15.09.2016 г. Релевантен в случая е периодът на потребление, за
който се отнася издадената обща фактура, а не датата на издаване на последната
и посоченият в нея срок за заплащането й. Издаването на обща фактура съставлява
способ за определяне окончателния размер на доставената топлинна енергия през
съответния отоплителен период, поради което погасяването на вземанията на ищеца
за този отоплителен сезон рефлектира и върху вземанията по съставената обща
фактура. Вземанията по общата фактура не се отнасят за период, различен от съответния
отоплителен сезон и са функционално свързани с него. Ето защо изводите на
решаващия съд, че вземанията, предмет на делото, са погасени по давност, са
правилни и законосъобразни.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че вземането за такса за дялово разпределение
се погасява с общата 5 – годишна давност. Вземането на ищеца за такса дялово
разпределение е подчинено на същия режим като вземането за заплащане на
топлинна енергия и същото съставлява периодично вземане по смисъла на чл.111,
б.“в“ ЗЗД, поради което спрямо него приложение намира 3 – годишната погасителна
давност.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.
По
разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на
ответницата по жалбата следва да се присъди сумата от 350 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство във
въззивното производство.
Жалбоподателят
своевременно е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение. Предвид обстоятелството, че адвокатското възнаграждение е в по
– нисък размер от установения в нормата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от
09.07.20914 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възражението на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение се
явява неоснователно.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20216177 от 05.10.2020 г., постановено по
гр. д. № 24857/2019 г. по описа на
СРС, II ГО, 69 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес ***,
да заплати на К.П.Б., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес *** – адв. Ю.С.,
сумата от 350 (триста и петдесет)
лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето
лице - помагач на ищеца: „Т.С.“ ЕООД, ЕИК ******, с адрес ***.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.