Р Е Ш Е Н И Е
№ 319 30.11.2017
г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на шестнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Десислава Вълканова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 1247 по описа на Районен съд - Хасково за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Й.Т.Г. *** срещу Наказателно постановление № 925 от 16.03.2017 г. на Кмета на Община Хасково, с което на основание чл. 43, ал. 1, т. 3 от Наредба за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Хасково на жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл. 4, т. 1 от цитираната наредба. В подадената жалба, депозирана чрез адв. Милена Колева Димитрова от АК - Варна се сочи несъгласие с атакуваното наказателно постановление и се отправя искане за неговата отмяна от съда.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, новото разглеждане на делото след отмяна на постановеното първоинстанционно решение по АНД № 427 по описа на РС – Хасково за 2017 г., жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В представено писмено становище жалбата се поддържа и се заявяват подробни доводи за нейната основателност, както и искане за отмяна на атакуваното с нея наказателно постановление и отправяне на сигнал до Прокуратурата на РБ за извършени деяния от органите на Общинска полиция при РУ на МВР – Хасково.
Административнонаказващият орган – Кмета на Община Хасково, чрез процесуалния си представител – ст. юриск. Димитър Иванов Митрев оспорва жалбата и в хода по същество излага доводи за нейната неоснователност. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, което е легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима. Извод, до който съдът достига след констатирано изпълнение на указанията, дадени от касационната инстанция и в разпореждане на РС – Хасково за лично приподписване на жалбата от лицето Й.Г., макар и това действие да е сторено на копие от същата по АНД № 427 по описа на РС – Хасково за 2017 г.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното от фактическа страна:
На 10.02.2017 г., в около 15:00 часа, свидетелите В.Д.Д. и Г.Й.Н. и двамата на длъжност „полицай“ в група „Общинска полиция“ при РУ на МВР – Хасково се движели с патрулния автомобил по бул. „България“ в град Хасково, когато забелязали лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавиа“, рег. № Х 4873 ВХ, спрял в района на бариерата към паркинга на пл. „Общински“ в град Хасково. Тъй като в този участък на пътя спирането и паркирането били забранени със съответен пътен знак, свидетелите В.Д. и Г.Н. спрели със служебния автомобил зад превозното средство с посочени по – горе марка, модел и регистрационен номер и подали звуков сигнал на водача, който се намирал вътре, за да потегли. След като това не се случило, двамата слезли от служебния автомобил, приближили се към спрелия лек автомобил, представили се и приканили водача да премести управляваното от него превозно средство, като му обяснили, че в този участък от пътя престоят и паркирането били забранени. Тогава водачът на спрелия автомобил, който в този момент разговарял по телефона се обърнал и към тях с думите: „Ей Общинска полиция, кои сте вие, за кои се мислите! Не виждате ли, че водя разговор, оставете ми да си довърша разговора! Знаете ли кой съм аз?! Аз съм Заместник – областен управител…“. След изричане на тази думи контролните органи от състав на Група „Общинска полиция“ при РУ на МВР - Хасково поискали документите на водача, непознато до мента за тях лице и установили самоличността му – жалбоподателят Й.Г. и пристъпили към съставяне на фиш за констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. След като последният отказал да подпише съставения фиш, бил поканен и отведен в сграда на Общинска полиция – Хасково, където в негово присъствие и в присъствие на свид. Ж.П.Ж., командир на отделение към Общинска полиция при РУ на МВР - Хасково, от свид. В.Д., бил съставен срещу жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение бл. № 673465 за нарушение по чл. 4, т.1 от Наредбата за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Хасково. След предявяването му жалбоподателят подписал съставения АУАН, а в съответната предвидена за това графа вписал възражения и заявил твърдения, че срещу него било извършено самоуправство.
Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение са постъпили и допълнително в рамките на законоустановения срок от връчването на екземпляр и в тях с е заявяват съображения, че реакцията му с описаните изрази била продиктувана от факта, че водел важен личен и служебен разговор и била нормална предвид намесата на органите на Общинска полиция – Хасково в така водения разговор, довело да нарушаване на неговото спокойствие като гражданин, а думите не били обидни или клеветнически. Излага съображения и за превишаване правомощията на контролните органи в сравнение с малозначителния характер на деянието му при отправяне на посочените изрази, което превишаване застрашавало негови интереси.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите В.Д.Д. и Г.Й.Н. относно обстоятелствата, свързани с извършване на процесната проверка и за разигралите се събития, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. По отношение на кръга от факти, касаещи съдържанието на отправените от жалбоподателя реплики и изрази, настоящият съдебен състав отчита нюанси в изложеното от страна на изброените свидетели и отразеното в писмените доказателства, а впоследствие и в санкционния акт, но предвид изминалия период от време и липсата на ясен спомен и невъзможност за пресъздаване с цитиране на тези изрази, тези нюанси не биха могли да се окачествят като противоречие в гласните доказателства. Още повече, че в подаденото възражение срещу съставения АУАН, жалбоподателят не отрича съдържанието на тези изрази, а единствено правната оценка на ситуацията. Показанията на свидетелите В.Д.Д. и Г.Й.Н., както и тези на свид,. Ж.Ж. се кредитират с доверие и относно следващата група факти, а именно тази свързана с обстоятелствата около процедурата по съставяне, предявяване и връчване на процесния акт за установяване на административно нарушение.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 4, т. 1 от Наредба за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Хасково за осигуряване условия за спокойствие, труд и отдих на гражданите се забранява извършването на действия, противни на добрите нрави и обществения ред. По силата на чл. 43, ал. 1 на цитираната наредба, на нарушителите на същата и заповедите, свързани с нея се налагат следните наказания: т. 3 – за нарушения на чл.4, точки 1, 7, 8а, 9, 15 и 16; чл.5, т.2; чл.6, точки 2, 3, 4 и 6; чл.9, точки 2 и 4; чл.12, ал.1; чл.15, чл.16, чл.29, чл.30, ал.1 и ал.2 чл.36, ал.1, точки 1,2,3,4,5,10,11 и 12 се налага глоба в размер от 50 до 200 лв. за първо нарушение. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН съдът не констатира допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на наказателното постановление на такова конкретно процесуално основание. Необходимо е най – напред да се направи уточнението, че съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно необходимите реквизити. Описанието на нарушението съдържа твърдения за всички съставомерни признаци от обективна страна, които в случая, макар и лаконично, са изложени по ясен и разбираем за лицето, сочено като нарушител, начин, без вътрешни противоречия, които да доведат до ограничаване правото му на защита. На следващо място, в конкретната хипотеза не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването на АУАН на жалбоподателя, който е запознат със съдържанието му и му е осигурена възможност за отправяне на възражения, от която се е възползвал.
При издаване на санкционния акт също не се констатира допуснато процесуално нарушение, довело до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН от компетентен орган, а по съдържанието си, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН относно необходимите реквизити, като в достатъчна степен ясно е цитиран и актът за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено.
От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е, че жалбоподателят Й.Т.Г. *** е извършил описаните в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление действия, като на визираната в тях дата, час и място е отправил посочните в съставения АУАН изрази по отношение на контролните органи от състава на Група Общинска полиция при РУ на МВР - Хасково. Всъщност извършването на тези действия не се и оспорва от жалбоподателя , а се поставя въпросът за тяхната правна оценка – дали са противни на добрите нрави и обществения ред, като основание за подвеждане на деянието под състава на нарушение по чл. 4, т. 1 от Наредба за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Хасково. В цитираната разпоредба е въведена забрана за извършване на действия, противни на добрите нрави и обществения ред, каквито осъществените от жалбоподателя следва по същество да се приеме, че са. Действително същите не могат да бъдат извадени от контекста на очертаната цялостна картина по случая на фона на предприетите действия по приканване на жалбоподателя от страна на контролните органи да премести управляваното от него превозно средство, спряно в участък от пътя, в който това не е позволено. В случая това разпореждане, какъвто характер има подаденият звуков и светлинен сигнал със служебния автомобил е надлежно дадено и то е насочено към охраняване на обществения интерес, свързан с осигуряване безопасността на движението, който надделява над личния на жалбоподателя за водене на телефонен разговор по същото време и в този участък от пътя. Основани на закона и в рамките на правомощията на контролните органи са и последващите действия на служителите на Група ОП при РУ на МВР – Хасково, но не така стоят нещата с ответната реакция на жалбоподателя, изразяващи се в отправяне на описаните по – горе изрази и реплики. А сторено на място и по начин, чрез които да стане достояние на друг неограничен брой хора – присъстващи и минувачи по пътя, макар и не брутална, какъвто е интензитетът на посегателство при хулиганството, са вид демонстрация против установения ред в аспекта на общоприето за поведение в такива случаи. В този ред на мисли относимо към преценка за съставомерността на процесното деяние е възприетото виждане в съдебната практика по въпроса за хулиганството, че макар и действията да се предприети с водещ личен мотив и в случая да се изразяват в мним опит за защита на личен интерес, когато тяхната изява е непристойна и води до накърняване на обществения ред, деянието е съставомерно по чл. 325 НК. На същия принцип следва да е основан и подходът и при преценка деятелността на жалбоподателя по чл. 4, т. 1 от цитираната Наредба, предопределящи въз основа на аргументите по – горе и извода за съставомерност по цитирания текст. Действията на жалбоподателя, по своята външна изява са накърнили добрите нрави и обществения ред и с тяхното осъществяване е нарушена забраната по чл. 4, т. 1 от Наредба за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Хасково, както правилно деянието е квалифицирано. Визираната забрана е въведена с целта, посочена в правната норма, а именно осигуряване условия за спокойствие, труд и отдих на гражданите, но за съставомерността на деянието не се изисква спокойствието, възможността за труд и отдих да са били реално накърнени, а е достатъчно поведението на дееца да е естество да доведе до такова засягане. Поради това и липсата на твърдения за такова конкретно накърняване не е необходимо да има в санкционния акт и преди това в съставения АУАН
В случая, във връзка с възражението
от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за маловажност на
деянието следва да се отбележи, че действително наказателното постановление не
съдържа съображения в тази част, а липсата им съставлява напрактика
отказ да се квалифицира случаят като маловажен, който подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност, каквато съдът няма пречка да извърши в рамките на
настоящото съдебно производство, предвид указанията, дадени в ТР № 1/12.12.2007
г. по тълк. н. д. № 1/2005 г., ОСНК на ВКС, съдържащи
задължително тълкуване на закона. Този отказ на наказващия орган обаче, в
конкретната хипотеза се явява съобразен с материалния закон и фактите по случая,
предвид липсата въобще на конкретни твърдения за обстоятелства, обосноваващи
извод в обратна насока - че макар и осъществяващо признаците на нарушение, липсва
обществена опасност или деянието е с явно незначителна, в сравнение с други
подобни случаи, обществена опасност, изключващо тезата на жалбоподателя за
хипотеза по чл. 28 ЗАНН.
Съдът намира, че при индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, като е определил наказанието за нарушението по чл. 43, ал. 1, вр. чл. 4, т. 1 от Наредба за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Хасково за осигуряване условия за спокойствие, труд и отдих на гражданите се забранява извършването на действия, противни на добрите нрави и обществения ред в размер глобата от 100 лева, т.е. в размер над установения минимум. При съвкупната преценка на всички обстоятелства по случая, както и че нарушението на жалбоподателя действително е негово първо, доколкото не се представят доказателства за предходни такива, но отчитайки при индивидуализацията, подбудите за извършването му и насочеността на изявлението му – спрямо длъжностни лица, се обосновава извод, че и в този аспект от дейността на наказващия орган е спазен материалният закон, поради което наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 925 от 16.03.2017 г. на Кмета на Община Хасково, с което на основание чл. 43, ал. 1, т. 3 от Наредба за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Хасково на Й.Т.Г. *** е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл. 4, т. 1 от цитираната наредба.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:Щ.М.