Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 509/10.10.2018г.
Административен
съд - Монтана ,ІІІ състав ,в открито заседание
на осми октомври , през
две хиляди и осемнадесета година в състав :
Административен съдия : БИСЕРКА
БОЙЧЕВА
при
секретаря Д*** Д*** като разгледа…докладваното от съдия БОЙЧЕВА… адм.д.№393/2018г. по описа на
Административен съд Монтана и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.8,ал.2 във вр. с чл.10,ал.1 от Наредба №РД-02-20-6 от 24.04.2012г. за издаване на
удостоверения въз основа на регистъра на
населението ,във връзка с чл.145 и сл. от АПК.
Делото е образувано по жалба на П.А.Г.
*** против Мотивиран отказ за издаване
на удостоверение за наследници на Н*** Д*** ,починал 1902г. ,б.ж. на с.Д***
Ц*** ,обективиран в писмо на кмета на с. Д*** Ц*** ,изх.№119/24.07.2018г.,поради
липса на данни в регистъра на населението и в регистрите на актовете за гражданско
състояние за това лице. В жалбата си/неправилно наименована искова молба/ иска да се отмени оспорения отказ ,като
незаконосъобразен и да се върне преписката на органа с указания за издаване на
искания документ.В съдебно заседание не се явява ,но в писмено становище
вх.№1792/26.09.2018г.иска да се отмени отказа и да се върне преписката на
органа да издаде искания документ.Претендира и разноски по делото.
Ответникът –кмет на с.Д*** Ц*** се
явява лично в съдебно заседание и иска да се потвърди обжалвания отказ.
Административният съд, след проверка на
оспорения административен акт , предвид
твърденията на страните и приложените
доказателства, приема следното:
Жалбата е допустима,доколкото обжалвания отказ е
получен от жалбоподателката на 26.07.2018г./видно от отбелязване на л.16/, и
при подадена жалба срещу отказа директно до съда на 26.07.2018г. ,жалбата е
подадена в срока по чл.149,ал.1 от АПК и от легитимирано лице,имащо правен
интерес от обжалване. По същество същата е и основателна, по изложените по-долу
съображения.
От фактическа страна по делото е
установено,че с искане вх.№070/23.05.2018г.
до кмета на с. Д*** Ц*** ,жалбоподателката П.А.Г. е поискала издаване на удостоверение за наследници
на Н*** Д*** /на л.20/.Попълнила е във формуляра и известните й наследници на лицето
.Не е издадено исканото удостоверение в срока по чл.58,ал.1 АПК ,поради което
жалбоподателката се е снабдила с удостоверение от РС-Лом /на л.3/ ,с което да
задължи кмета на с.Д*** Ц*** да издаде исканото удостоверение за наследници.В
отговор ,кмета на с.Д*** Ц*** е изискал от община Якимово удостоверение за
наследници на М*** Х*** Д*** /л.4-7/,измежду наследниците на която е и
жалбоподателката,свидетелство за брак на Г*** Х*** и Н*** Т*** /л.8/,акт за
смърт на Н*** Д*** /л.9/ ,акт за смърт на С*** М*** Г*** ,след което е издал обжалвания
в настоящето производство Мотивиран
отказ за издаване на удостоверение за наследници на Н*** Д*** ,починал
1902г. ,б.ж. на с.Д*** Ц*** ,обективиран в писмо,изх.№119/24.07.2018г., поради
липса на данни в регистъра на населението и в регистрите на актовете за
гражданско състояние за това лице. Този отказ се оспорва от жалбоподателката в
настоящето съдебно административно производство.При тази фактическа обстановка,
от правна страна съдът приема следното:
Касае се за извършване на
административна услуга ,която съгласно §8 от ПЗР на АПК във връзка с чл.21,ал.3
от АПК е индивидуален административен акт , който представлява волеизявление
за отказ да се издаде документ от значение за
признаване, упражняване или погасяване на права или задължения,както и отказът да се издаде
такъв документ.
При служебна проверка за
законосъобразност на оспорения отказ да се издаде удостоверение за наследници
,на основание чл.168 от АПК ,на всички основания по чл.146,т.1-5 от АПК съдът
констатира следното.Същият е издаден от компетентен орган-кмет на с.Д*** Ц*** ,при
спазване разпоредбата на чл.24,ал.1 от Закона за гражданската регистрация
,която предвижда ,че Общинската администрация издава
удостоверения въз основа на регистъра на населението.Съгласно ал.2 на същата
разпоредба редът за издаване и
образците на удостоверенията по ал. 1 се утвърждават с наредба на министъра
на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на
правосъдието.В
изпълнение на цитираната разпоредба е издадена Наредба №РД-02-20-6 от
24.04.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра
на населението.Отказът е
издаден на основание чл.4,ал.1 от Наредбата ,като е записано в същия ,че в
НБД“Население“ и в Локална база данни „Население“ ,както и в регистрите на
актовете за гражданско състояние няма данни за лицето Н*** Д*** .Правилно и в
съответствие с чл.36 АПК органът е изискал от съответните кметства и общини писмени доказателства- удостоверение за наследници на М***
Х*** Д*** /л.4-7/,свидетелство за брак на Г*** Х*** и Н*** Т*** /л.8/,акт за
смърт на Н*** Д*** /л.9/ ,акт за смърт на С*** М*** Г*** /л.10/,но не ги е
обсъдил в отказа и дори не ги е споменал.Отказът не е мотивиран и сама по себе
си липсата на мотиви е самостоятелно основание за отмяна /в т.см. Решение 4/2004г.
на ОС на съдиите от ВАС/.
Същият е и материално
незаконосъобразен . Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредбата удостоверение за
наследници се издава само за лица, които към датата на смъртта си са подлежали
на вписване в регистъра на населението и за които има съставен акт за смърт. За
определяне на наследниците по закон длъжностното лице прави пълна проверка в
регистъра на населението, а когато е необходимо, и в регистрите на актовете за
гражданско състояние ./ чл.
11, ал. 2 от Наредбата/.
В Закона
за гражданската регистрация/ЗГР/, ДВ бр. 67 от 27.07.1999 г., са
регламентирани два вида гражданска регистрация и съответно два вида регистри:
1. относно гражданската регистрация на събитията раждане,
брак и смърт се съставят регистри за гражданско състояние ( чл. 3,
ал.1 от ЗГР) и
2. за данни на физическите лица, включително родствени
връзки между лица по права линия от първа степен и по съребрена линия от втора
степен, се съставят регистри на населението ( чл. 3,
ал .2, чл.
5, т. 2 и чл.
8 и чл.
22 - чл.
28 от ЗГР), състоящи се от личните регистрационни картони на лицата, които
имат или са имали постоянен адрес ***. Данните се съхраняват в база данни към
ЕСГРАОН.
Единната система за гражданска регистрация и
административно обслужване на населението е въведена с ПМС № 15/ 11.03.1977 г.,
с което е изменена и Наредбата за гражданско състояние, приета с ПМС № 117/
30.08.1975 г.(отм. бр.41 от 18.05.2004 г.). Дотогава са действали Правилник за
водене на регистрите за гражданско състояние (обн. ДВ бр. 35 от 11.02.1950 г.,
отм. бр.75 от 30.09.1975 г.) и Наредба
за гражданското състояние ДВ бр. 75 от 30.09.1975 г.(редакция до
изменението й с ПМС№
15/1977 г.), с които е установен ред и начин на регистрация на данни
свързани с гражданското състояние и съответно са създавани и съхранявани
регистри за актове за гражданско състояние.
Съгласно чл.
24, ал. 1 от ЗГР и чл. 11, ал. 2 от Наредбата удостоверенията се издават от
общинската администрация въз основа на регистрите на населението и в този
смисъл са свидетелстващи документи.
В случая смъртта на Н*** Д*** е настъпила през 1902г.в с.Д***
Ц*** ,за което е издаден акт за смърт/на л.9/.
Регистрите за населението до 1979 г. са водени в книги
регистри за всяко населено място, подредени по улици и номера на сгради, като
са съставяни след всяко преброяване на населението: 1905 г., 1910 г., 1920 г., 1926
г., 1934 г., 1946 г., 1956 г., 1965 г., 1965 г., като са водени до 1979 г.
Известни са като "семейните регистри", с образец определен с
Правилника за водене на регистрите на населението в общините /обн. ДВ бр. 194/
30.08.1935 г. и са съставяни по адреси за всяко домакинство, като са записвани
лицата, живеещи в дадено домакинство и роднини на главата на домакинството и на
съпругата му, които се числят към други домакинства. Актуализирани са в
периодите между две преброявания.
От 1929 г. е в сила Правилник за водене на регистрите по
гражданско състояние ( ПВРГС/ ДВ бр. 73 от 2.07.1929 г., отм. с ПВРГС обн. ДВ
бр. 35/1950 г.), а с Правилника за забележаване на ражданията, женитбите и
умиранията ( ПЗРЖУ/ 24.03.1893 г., отм. с ДВ бр. 273/ 1907 г.) са въведени
официални регистри по гражданско състояние относно ражданията, женитбите и
умиранията, а актовете са съставяни в общината, където са се случвали
събитията. В акта за раждане са вписвани данните за родителите.
Следователно, при така функциониращата регистрационна
система относно гражданското състояние на физическите лица, и съществуването на
регистри за гражданско състояние в Община Якимово, за административния орган е
налице задължение да събере служебно доказателства по чл.
36, ал.1 от АПК във връзка с чл.35 от АПК относно преките наследници на Н***
Д*** , включително въз основа на регистрите на актовете за гражданско
състояние. При необходимост следва да поиска от заинтересованото лице, по чиято
молба е започнало административното производство, да му окаже съдействие при
събирането на доказателствата.При липса
на други данни органът може да се обърне
и към Държавен архив ,където биха могли да се пазят данни ,от значение за
издавания документ.
По разбиране на съда ,
административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 35 от АПК да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, като не е
използвал всички процесуални възможности ,както и не е обсъдил изисканите
доказателства ,които сам е събрал ,за да обоснове отказа или в случай на
достатъчно данни –да издаде документа, при спазване на дължимата форма на
акта.Същият има задължението да събере по служебен път всички относими писмени
доказателства и едва след това да се произнесе.
Отказът е постановен бланкетно ,без анализ на събраните
доказателства ,при което е нарушен материалния и процесуалния закон. След като подателят
на молбата за издаване на удостоверение за наследници е представил документи
,Кметът е следвало да изиска всички относими доказателства , да извърши
проверката и издаде поискания документ.
От анализа на императивната разпоредба на чл. 4,
ал.3 от Закон за гражданската регистрация/ЗГР/, която вменява отговорност
на кметовете на общините за гражданската регистрация на територията на общината
и на чл. 102, ал.1, т.3 от закона, задължаващ общинската администрация да
поддържа единната система за гражданска регистрация се налага извода, че
задължението за попълване и поддържане на регистрите на населението, от които
да се черпи информация относно родството с оглед издаване на удостоверение за
наследници, е вменено на администрацията на общината, която се ръководи от
кмета на общината. В същия смисъл е била и действащата в предишни години
позитивно-правна уредба.
Административният орган не може да се позовава на
неизпълнение на задължението си, произтичащо от нормативните актове за
попълване и поддържане на регистрите на населението с данни, подлежащи на
регистрация, за да постанови отказ да се предоставят данни и да се извърши въз
основа на това административна услуга на физическо лице. След като са изпълнени
и двете предпоставки на чл.10,ал.1 от Наредбата ,за
издаване на удостоверение за наследници , а именно: първо, към датата на смъртта си лицето да е подлежало
на вписване в регистър на населението (а не да е вписано в този регистър) и
второ, за него да е съставен акт за смърт,органът е длъжен да издаде исканото удостоверение.От представените доказателства по делото е видно ,че за
смъртта на лицето Н*** Д*** е издаден смъртен акт /л.9/,а също съгласно
упоменатия по -горе Правилник за забележаване на
ражданията, женитбите и умиранията ( ПЗРЖУ/ 24.03.1893 г., отм. с ДВ бр. 273/
1907 г.) са въведени официални регистри по гражданско състояние относно
ражданията, женитбите и умиранията, а актовете са съставяни в общината, където
са се случвали събитията,при което практиката е категорична ,че кметът е длъжен
да издаде исканото удостоверение за наследници на Н*** Д*** ,поч.1902г. ,б.ж.
на с.Д*** Ц*** ,при което отказът следва да бъде отменен и преписката следва да
бъде изпратена на кмета на с.Д*** Ц*** с указания за издаване на удостоверение
за наследници в едномесечен срок от получаване на преписката.
С оглед установените релевантни за спора факти, съдът
намира, че са налице отменителни основания по чл.
146, т.2,т.3 и т.4
от АПК и отказът да бъде издадено удостоверение за наследници подлежи на
отмяна като незаконосъобразен. На основание чл.
173, ал.2 от АПК, преписката следва да се изпрати на компетентния
административен орган за произнасяне по подаденото искане за издаване на
удостоверение за наследници, съобразено с дадените задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона.
С оглед изхода на
спора и при направено искане за разноски от жалбоподателката ,и на основание
чл.143,ал.1 АПК същите й се следват.Направени са разноски от същата в размер на
10,97лв. за държавна такса/л.12/.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
172, ал.2 и чл.
173, ал.2 от АПК, Съдът
ОТМЕНЯ по жалба на П.А.Г. *** , Мотивиран
отказ за издаване на удостоверение за наследници на Н*** Д*** ,починал
1902г. ,б.ж. на с.Д*** Ц*** ,обективиран в писмо на кмета на с. Д*** Ц*** ,изх.№119/24.07.2018г.,поради
липса на данни в регистъра на населението и в регистрите на актовете за
гражданско състояние за това лице.
ИЗПРАЩА административната преписка на административния
орган за ново произнасяне по искането на П.А.Г. *** за издаване на
удостоверение за наследници на Н*** Д*** ,поч.1902г. ,б.ж. на с.Д*** Ц*** , при
съобразяване на изложените в мотивната част на решението указания по
прилагането на закона.
Определя едномесечен срок за произнасяне от страна на
административния орган, считано от получаване на административната
преписка.Препис от акта да бъде изпратен на страните.
ОСЪЖДА Кметство с.Д***
Ц*** ,община Якимово да заплати на П.А.Г. *** разноски по делото за държавна такса в размер
на 10,97лв./десет лв. и деветдесет и седем стотинки/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването на страните за
постановяването му.