Р Е Ш Е Н И Е
№ …….
гр.
Провадия, 21.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-ри състав, в
публично съдебно заседание проведено на втори юни през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Елена Стоилова
при
секретаря Н. С., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 533 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от П.П.В. ЕГН **********,*** срещу Д.М.С. с ЕГН **********
и П.С.С. с ЕГН ********** ***.
В
исковата молба се твърди че страните са собственици по наследство от родителите
на ищцата на Недвижим имот - дворно място от 2 500 кв.м., находящо се в с.М.,
общ.Провадия, представляващо имот с пл. № 159, по плана на селото, при граници:
Д. Г. С., В. В. и от двете страни улици, за който имот са отредени три парцели:
I-159 /първи-сто петдесет и девет/ в кв. 32 от 590 кв.м., заедно с построените
в този парцел къща, лятна кухня, гараж и второстепенна постройка, II - 159
/второ - сто петдесет и девет/ в кв. 32 от 870 кв.м. и X - 159 /десети - сто
петдесет и девет/, в кв. 32 от 1040 кв.м.. Твърди се, че по актуална скица имота се състои от парцел №
1-159, от 590 кв.м., имот№ II-159 от 870 кв.м. и имот Х-159 от 1040 кв.м. По
отношение на недвижим имот парцел № X - 159 /десети - сто петдесет и девет/, в
кв. 32 от 1040 кв.м. ищцата е едноличен собственик въз основа на дарение от
баща й обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 134, том
втори римско, д. № 803/1975 г. на Лиляна Дочева - съдия в Провадийския районен
съд, а на парцел II – 159, в кв. 32 от
870 кв.м. едноличен собственик по дарение от баща си е починалия й брат С.С.,
пряк наследодател на ответниците.
Иска се да бъде извършена делба по
отношение на парцел № I-159 в кв. 32 с площ от 590 кв.м. част от дворно място,
находящо се в с.М., общ.Провадия цялото с площ
от 2 500 кв.м., представляващо имот с пл. № 159 ведно с построените в
парцела I-159 сгради - жилищна сграда, лятна кухня, второстепенни постройки –
обор и плевня и гараж, между П.П.В., Д.М.С. и П.С.С., при следните квоти: 1/2
за първата и по 1/4 за Д.С. и за П.С..
В законоустановения срок е постъпил
отговор от ответниците.
В отговора се твърди, че иска е
допустим и основателен, но не на посочените от ищцата квоти.
Твърди се, че ищцата и праводателят на
ответниците С.П.С. са наследници на П. С. М., поч. на 06.02.1993г. и съпругата
му С. И. М., поч. на 24.07.2014г.
През 1975г. съгласно Нотариален акт № 48, том
III, дело №777/18.03.1975г. П. С. М. в условията на СИО придобива на основание
давностно владение собствеността върху Недвижим имот - дворно място от 2 500
кв.м., находящо се в с.М., общ.Провадия, представляващо имот с пл. № 159, по
плана на селото, при граници: Д. Г. С., В. В. и от двете страни улици, за който
имот са отредени три парцели: I-159 /първи-сто петдесет и девет/ в кв. 32 от
590 кв.м., заедно с построените в този парцел къща и плевник, II - 159 /второ -
сто петдесет и девет/ в кв. 32 от 870 кв.м. и X - 159 /десети - сто петдесет и
девет/, в кв. 32 от 1040 кв.м..
Между страните е безспорно, че П. С. М.
е дарил на ищцата парцел № X - 159 /десети - сто петдесет и девет/, в кв. 32 от
1040 кв.м., което е обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
134, том 2, д. № 803/1975 г. на Лиляна Дочева - съдия в Провадийския районен
съд и че П. С. М. е дарил на сина си С.С.,
пряк наследодател на ответниците парцел II – 159, в кв. 32 от 870 кв.м., което е обективирано в
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 175, том 2, д. № 858/1975 г. от
18.03.1975г..
Твърди се, че ищцата след сключване на
граждански брак през 1965 г. е напуснала село М. като е живяла в гр. Бяла
Слатина, понастоящем живее в село Лазарово, област Враца. В село М. е
посещавала родителите си само за една седмица през летните си годишни отпуски,
като след смъртта им не е посещавала селото. Не се интересувала както от
дарения си имот, така и от наследствения си имот. В къщата за ищцата няма
обособена стая. Твърди се, че оградата на цялото дворно място, с площ от 2500
кв. м., представляващо имот план. № 159 е изградена от праводателят им, П. С. М.,
като след смъртта му на 06. 02.1993 г. е подобрена с метални плоскости от
праводателят на ответниците, С.П.С.. Процесиите парцели не са разделени с
реални граници и вътрешни огради. Твърди се, че след смъртта на П. С. М., за
цялото дворно място с площ от 2500 кв. м. са се грижили съпругата му С. И. М.
до смъртта си на 24.07.2014 г. и сина им С.П.С. до смъртта си на 17.06.2019 г.
заедно с ответниците. Понастоящем се твърди, че за цялото дворно място с площ
от 2500 кв. м., ведно с къщата и постройките, се грижат ответниците -
наследници на С.П.С..
Твърди се, че след смъртта на П. С. М.
на 06.02.1993г., съпругата му С. И. М., поч. на 24.07.2014г., придобива 1/2
ид.ч. в СИО и от наследство 1/6 ид.ч. от процесния имот парцел I-159 в кв. 32
от 590 кв.м., заедно с постройките в него.
След смъртта на П. С. М. на 06.02.1993г., дъщеря му П.П.В., е придобила
по наследство 1/6 ид.ч. от процесния имот - парцел I-159 в кв. 32 от 590 кв.м.,
заедно с постройките в него. След
смъртта на П. С. М. на 06.02.1993г., синът му С.П.С., поч. на 17.06.2019г., е
придобил по наследство 1/6 ид.ч. от процесния имот - имот парцел I-159 в кв. 32
от 590 кв.м., заедно с постройките в него.
След смъртта на С. И. М. на 24.07.2014г., братът и сестрата С.П.С. и П.П.В.,
придобиват по наследство по 4/12 ид.ч. от процесния имот за всеки един от тях.
Иска се да бъде извършена делба на
парцел I-159 в кв. 32 от 590 кв.м., заедно с построените в него къща и плевник
при квоти 6/16 ид.ч. за ищцата и по 5/16 ид.ч. за всеки един от ответниците.
Ответниците предявяват насрещен иск
срещу ищцата.
В насрещния иск се твърди, че от
датата на придобиване на 18.03.1975г., на цялото дворно място с площ от 2500
кв. м. П. С. М. заедно със съпругата си С. И. М., и сина си С.П.С. до смъртта
им като добри стопани са се грижили за цялото дворно място с площ от 2 500
кв.м., находящо се в с.М., общ.Провадия, представляващо имот с пл. № 159.
Твърди се, че С.П.С. е установил
фактическа власт върху 1/6 идеални части на ищцата от ПАРЦЕЛ 1-159 /първи-сто петдесет и девет/ в
квартал 32 /тридесет и втори/, с площ от 590 кв. м., заедно със застроените в този
парцел КЪЩА и ПЛЕВНИК придобити по наследство след смъртта на баща им на
06.02.1993 г..
Твърди се, че ищцата не се е
противопоставила на владението, което й било демонстрирано.
Ищците по насрещния иск Д.М.С., ЕГН **********,
и П.С.С., ЕГН **********, са придобили своите идеални части от делбените имоти
по наследство от праводателя си С.П.С., като след неговата смърт са продължили
да владеят 1/6 ид.ч. на ответницата по насрещния иск.
Иска се да бъде прието за установено,
че праводателят на ищците по насрещния иск
С.П.С. е придобил 1/6 ид. част, наследена от П.В. от баща й от делбения
имот ПАРЦЕЛ 1-159 /първи-сто петдесет и девет/ в квартал 32 /тридесет и втори/,
с площ от 590 кв. м., заедно със застроените в този парцел КЪЩА и ПЛЕВНИК чрез
давностно владение в периода от 06.02.1993 г. до 17.06.2019 г.
В законоустановения срок е постъпил
отговор на насрещния иск от ответната страна по него.
В него не се оспорва, че страните по
делото са наследници на П. С. М., поч. на 06.02.1993г. и съпругата му С. И. М.,
поч. на 24.07.2014г., че през 1975г. П. С. М., поч. на 06.02.1993г., в
условията на СИО придобива на основание давностно владение собствеността върху
процесния имот, находящ се в село М., община Провадия, област В., представляващ
дворно място УПИ парцел I /едно/, планоснимачен номер 159 /сто петдесет и
девет/, квартал 32 /тридесет и две/, по плана на село М., с площ от 590
/петстотин и деветдесет/ квадратни метра, заедно със застроената в този парцел
КЪЩА и ПЛЕВНИК, съгласно Нотариален акт № 48, том III, дело №777/18.03.1975г.,
че след смъртта на П. С. М. на 06.02.1993г., съпругата му С. И. М., поч. на
24.07.2014г., придобива 1/2 ид.ч. в СИО и от наследство 1/6 ид.ч. от процесния
имот; че след смъртта на П. С. М. на 06.02.1993г., дъщеря му П.П.В., е
придобила по наследство 1/6 ид.ч. от процесния имот; че след смъртта на П. С. М.
на 06.02.1993г., синът му С.П.С., поч. на 17.06.2019г., е придобил по
наследство 1/6 ид.ч. от процесния имот; че след смъртта на С. И. М. на
24.07.2014г., братът и сестрата С.П.С. и П.П.В., придобиват по наследство по
4/12 ид.ч. от процесния имот за всеки един от тях; че след смъртта на С.П.С. на
17.06.2019г., неговите наследници и ищци по насрещния иск са придобили по
наследство, съответно Д.М.С. - 3/12 ид.ч. и П.С.С. - 3/12 ид.ч., или по 1/4
ид.ч. от процесния имот за всеки, един от тях.
Ответницата по насрещния иск оспорва
твърдяната от ищците по него фактическа власт върху процесния делбен имот и
осъществявано владение от С.П.С., поч. на 17.06.2019г., заедно с майка си до
нейната смърт върху 1/6 идеални части, представляващи придобити по наследство
от П.П.В., след смъртта на баща й.
Оспорва наследодателите да са демонстрирали намерение за своене на
процесния имот, че П.П.В. не се е противопоставяла на владението.
Оспорва твърдението, че след смъртта
на С. И. М. на 24.07.2014г., С.П.С. до смъртта му на 17.06.2019г. да е придобил
по наследство, от майка си 3/8 ид.ч. от процесния имот.
Оспорва изцяло твърдението, че от
17.06.2019г. процесният имот непрекъснато и необезпокоявано се владее от ищците
по насрещния иск и присъединяването на владението на техния наследодател.
Оспорва, че С.П.С. е подобрил оградата
на имота с метални плоскости след смъртта на баща си.
Ответницата по насрещния иск твърди, че след смъртта на баща си П. С. М.,
тя и заедно със своето семейство - майка и брат, са ползвали дворното място,
къщата, плевника, гаража и обора, като всеки от тях го е осъществявал според
желанието и възможностите си, без обаче да е манифестирана промяна в
намерението за своене между тях.
Ответницата твърди, че след като се е
омъжила през 1966г. до 01.09.1968г. била в отпуск по майчинство като следващите
две години работила със съпруга си като учители в с.Кривня, а детето й било
гледано от майка й в делбения имот. Поради това ответницата ежедневно пътувала
до имота. След като брат й С. се омъжил през 1978г. заминал да живее в гр.В. и
рядко посещавали делбения имот и не се грижели за родителите на С..
Ответницата твърди, че нито баща й,
нито майка й, нито брат й са демонстрирали, че намерението на своята
дъщеря,респ. сестра за ползване, владение и държане на нейните идеални части,
поради което и никой от тях не е искал и не е започвал да държи нейните идеални
части за себе си и никой не е пречил на другия да ползва имота, да засажда
цветя, зеленчуци и плодни дръвчета, да прекопава лехи и да се грижи за него,
доколкото може с грижата на добър стопанин по отношение на обикновените
действия по запазване на къщата и постройките в двора, както и да прибира
реколтата и да приготвя зимнина, тъй като всеки е възприемал другия като
собственик на цялото място. Този начин е продължил и след смъртта на С. И. М.,
поч. на 24.07.2014г., като отношението и двете страни към делбения имот са се
запазили, като всеки е ползвал имота съобразно неговите фактически възможности,
доколкото С.П.С., поч. на 17.06.2019г. е живял със семейството постоянно и трайно
от 1979г. в гр. В., а П.В. ***. Ответницата твърди, че всяка лятна ваканция е
прекарвала в процесния имот. Твърди, че волята на баща й, а след това и на брат
й била делбения имот да бъде поделен по равно по между им.
Иска се отхвърляне на предявения
насрещен иск.
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалните си представители поддържа предявения иск за делба при квоти по
1/2 ид.част за ищцата и за ответната страна. Ответната страна чрез процесуалния
си представител моли за уважаване на предявения установителен иск и за допускане
на делба при квоти 6/16 ид.ч. за ищцата и по 5/16 ид.ч. за всеки един от
ответниците.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От
нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 48, том ІІІ, д.№
777/1975 г., скица № 342/24.06.2020 г., изд. от Община Провадия се установява,
че на 18.03.1975г. П. С. М. е признат за собственик въз основа на давностно
владение на дворно място с площ от 2 500 кв.м., находящо се в с.М.,
общ.Провадия, представляващо имот с пл. № 159, по плана на селото, при граници:
Д. Г. С., В. В. и от двете страни улици, за който имот са отредени три парцели:
I-159 /първи-сто петдесет и девет/ в кв. 32 от 590 кв.м., заедно с построените
в този парцел къща и плевник, II - 159 /второ - сто петдесет и девет/ в кв. 32
от 870 кв.м. и X - 159 /десети - сто петдесет и девет/, в кв. 32 от 1040 кв.м..
Границите на УПИ I-159 по скица №
342/24.06.2020г., изд. от Община Провадия са от две страни улица, УПИ II-159, УПИ Х-159.
От
нотариален акт № 134, том ІІ, д.№803/1975 г. се установява, че на 18.03.1975г. П.
С. М. е дарил на ищцата парцел № X - 159 /десети - сто петдесет и девет/, в кв.
32 от 1040 кв.м. по плана на с.М..
От
нотариален акт № 175, том ІІ, д. № 858/1975 г. се установява, че П. С. М. е
дарил на сина си С.С., парцел II –
159, в кв. 32 от 870 кв.м., по плана на
с.М..
От
удостоверение за наследници с изх. № 53/08.04.2020 г., изд. от кметство с. М.,
обл. В.; удостоверение за наследници с изх. № 54/08.04.2020 г., изд. от
кметство с. М., обл. В. се установява, че П. С. М. е починал на 06.02.1993г. и
е оставил за свои наследници С. М. – съпруга, починала на 24.07.2014г. и деца П.В.
и С.С., починал на 17.06.2019г. и оставил за свои наследници съпругата си Д.С.
и сина си П.С..
От снимков и
видео материал се установява, че свидетеля С.А. е посещавал делбения имот през
м.май 2014г., м.08 2015г., а ищцата го е постила през м.06.2019г..
От справка
НБД Население за лицето С.П.С., ЕГН: **********, справки за НБД Население
изготвени на ответниците Д.С. и П.С., удостоверение с изх. № 001/13.04.2021 г.
за настоящ адрес на Д.М.С., удостоверение с изх. № 002/15.04.2021 г. за настоящ
адрес на П.С.С. се установява, че ответниците са с постоянен адрес заявен на
26.01.2001г. в гр.В., жк.“Владислав Варненчик“ и със заявен настоящ адрес ***.
От трудов
договор № 193/06.04.2020 г. на ответника П.С.С. се установява, че от
06.04.2020г. ответника С. работи като общ работник в „Скай-К“ АД с.М..
От декларации
по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 0308050834826.02.1998 г. подадена от С. И. М. закрита
до 31.12.2014г.; вх. № **********/01.09.2014г. подадена от П.П.В. закрита до
31.12.2018г. и вх. № **********/13.09.2019г. подадена от Д.М.С. актуално до
момента се установява, че С. М. е подала на 16.04.1998г. декларация по чл.14 ЗМДТ, с която е декларирала, че делбения имот е нейна собственост и на двете й
деца П.В. и С.С. при квоти съответно 4/6 ид.ч. за нея и по 1/6 ид.ч. за децата
й. Ищцата е подала декларация по чл.14 ЗМДТ на 01.09.2014г., с която е
декларирала, че процесния имот е нейна собственост и на брат й С.С. при квоти
по ½ ид.ч. за всеки един от тях. Д.С.
е подала декларация по чл.14 ЗМДТ на 13.09.2019г., с която е декларирала, че
процесния имот е собственост на ответниците и ищцата при квоти по ¼
ид.ч. за ответниците и ½ ид.ч. за ищцата.
От постановление
за отказ за образуване на досъдебно производство гр. Провадия, 17.05.2021 г. на
РП В., ТО Провадия се установява, че ищцата е подала заявление до РП В., ТО
Провадия по отношение на собствения си имот в с.М., представляващ парцел № X -
159 /десети - сто петдесет и девет/, в кв. 32 от 1040 кв.м. по плана на с.М..
По преписката е извършена проверка, която е приключила с отказ да бъде
образувано досъдебно производство поради липса на извършено престъпление от общ
характер.
От показанията на св.С., които съдът кредитира
като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства
се установява, че след като ищцата се омъжила започнала да работи в с.Кривня и
със съпруга си продължили да живеят в с.М. при родителите на ищцата. Там се
родило и детето й като те живели в делбения имот още около 3 години, след което
се преместила да живеят в гр.Бяла Слатина. След преместването й, ищцата заедно
със семейството си ходила през пролетната и лятната ученически ваканции да
помага на родителите си за градината, за правенето на зимнина, за сеенето на
зеленчуци, царевица, за прибирането на реколтата, да поддържа къщата – да
боядисва, да правят дребни ремонти, да почиства. Ищцата и семейството й редовно
посещавали имота до смъртта на майка й през 2014г., като след това делбения
имот посещавали децата й. Братът на ищцата С. след като се оженил през 1978/1979г.
заминал да живее в гр.В., където започнал и работа и посещавал делбения имот
събота и неделя и през отпуските си. С. работел във ВиК В., след като се
пенсионирал продължил да живее в гр.В.. С. не е казвал на сестра си, че целия
имот е негов и не й е пречил да посещава имота. След смъртта на С. имота се
посещавал от ответниците. Ограда била поставена на цялото дворно място в с.М.,
нямало ограда между отделните парцели в него. От едната страна от към улицата
по границата на имота била къщата, от
друга страна имота бил отграден с ограда от камък и мрежа, която била
ремонтирана от едната страна и съборена от другата. От двора се обработвало
мястото около къщата, останалите места не се обработвали от 10 години. Цялото
дворно място се обработвало от родителите на ищцата докато били живи, нейното
семейство и това на брат й. След смъртта на майката на и
ищцата брата на ищцата С. обработвал
мястото пред къщата. В къщата имало отредена стая за ищцата, където тя
оставала, когато отивала. Ищцата посещавал брат си С., докато той бил болен от
рак. С. прокарвал вода в банята, един от синовете на ищцата направил ремонт в
банята.
От
показанията на св.А. – син на ищцата, които съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи
с останалите събрани по делото доказателства се установява, че брата на ищцата
не й е казва, че делбения имот е само негов и не й е пречил да посещава имота,
между тях е нямало конфликти. С. е живял в гр.В. и е посещавал имота. Св.А. е
посещавал имота, както с родителите си през ваканциите, така и самостоятелно
през отпуските си и десет дена всяко лято. До смъртта на баба му през 2014г.
той е посещавал имота често всяка година, след това веднъж годишно. Там той
помагал на баба си и дядо си докато били живи и на майка си, в приготвянето на
зимнината, сеел картофи, правил дребни ремонти по поддръжка на къщата, сменил
душа в банята, купил електроуреди на баба си, килими като това се случило
последно през 2013г.. Цялото дворно място било оградено, нямало ограда между
отделните парцели. Св.А. и семейството му не са били възпрепятствани да
посещават имота, последно той го е посетил през 2020г.. Неговите родители имали
ключ от имота, за майка му имало отредена стая в къщата.
От
показанията на св.М., които съдът кредитира почти изцяло като еднопосочни и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че
цялото дворно място е оградено с тръби и мрежа, между отделните парцели няма
ограда. Част от оградата подновил С., тъй като била съборена. В имота живеели
родителите на страните до смъртта си. Съдът не кредитира показанията на св.М.,
че С. е живял постоянно в имота, като е ходил на работа в гр.В., тъй като това
противоречи на показанията на ищцовите свидетели и на показанията на св.М.,
които са кредитирани от съда и на житейската логика - С. е имал жилище в гр.В.,
където е живяло семейството му – ответниците по делото, същевременно е и
работил в гр.В. и едно почти ежедневно пътуване до с.М. представлявал
значително неудобство и е напълно безсмислено. С. работел във ВиК В., като
преди това след като се оженил работил в гр.Девня. С. заедно с баща си до
смъртта му гледали животни в дворното място – прасета, овце. Св.М. не виждал
ищцата и семейството й никога в имота, не виждал ищцата да копае, да събира
реколта и не я е виждал в имота преди смъртта на родителите си. С. основно се
грижел за майка си, пазарувал й, както и св.М.. С. изградил тоалетна в имота,
за да е по-удобно на майка му. Докато бил жив бащата на С. се работил целия
двор. Св.М. не е чувал С. да не позволява на сестра си да посещава имота. С. и П.
водили преговори за подялба на наследствените им имоти и се скарали, тъй като П.
искала много пари за своята част.
От
показанията на св.М., които съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с
останалите събрани по делото доказателства се установява, че той е чувал от С.,
че спорят с П. за делба на наследствените им имоти. С. основно се грижел за
двора и почти постоянно бил там. Той наемал трактор, за да може да изоре двора,
сеел царевица, пипер, домати, картофи. Имота се сеел всяка година като
културите се сменяли и сам си прибирал реколтата. С. сял дръвчетата в имота. След
като се оженил С. заминал да живее в гр.В., работил във ВиК В.. С. гледал в
делбения имот животни заедно с баща си. След смъртта на баща му, гледал
прасета, кокошки, зайци. Св.М. не виждал от много дълго време ищцата, видял
малкия й син св.А. в делбения имот, но не го е виждал да работи в двора и да
прави ремонт на къщата. Св.М. чувал, че родителите на П. й пращали зимнина,
както и брат й С.. Дворът бил ограден целия, С. подновил част от оградата, тъй
като била съборена. Делбената къща я поддържал основно С.. Той направил
тоалетна и баня в имота. След като майката на С. си счупила крака и той основно
я гледал тя искала да му прехвърли имота, но той отказал като й казал, че не
иска да има проблеми със сестра си и че с нея ще се разберат. Гаражът в
делбения имот бил построен приживе на бащата на С.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявен
е конститутивен иск за делба на парцел № I-159 в кв. 32
с площ от 590 кв.м. част от дворно място, находящо се в с.М., общ.Провадия
цялото с площ от 2 500 кв.м.,
представляващо имот с пл. № 159 ведно с построените в парцела I-159 сгради -
жилищна сграда, лятна кухня, второстепенни второстепенни постройки – обор и
плевня и гараж с правно основание чл.69 ЗН.
Установителен
иск по чл.79, ал.1 от ЗС, че С.П.С. е придобил 1/6 ид. част наследена от П.В.
след смъртта на баща й от делбения имот - ПАРЦЕЛ I-159 /първи-сто петдесет и
девет/ в квартал 32 /тридесет и втори/, с площ от 590 кв. м., заедно със
застроените в този парцел къща и плевник чрез давностно владение в периода от
06.02.1993 г. до 17.06.2019г..
Възражение
по чл.79, ал.1 ЗС вр. чл.82 ЗС за придобиване чрез владение от ответниците на
по 1/12 ид.ч. всеки един от тях от делбения имот като към своето владение присъединяване
и владението на техния наследодател С.С..
В тежест на ищеца е да докаже, че с
ответниците са съсобственици на делбените имоти
по наследство от родителите на ищцата и С.С., че делбените имоти са
принадлежали на наследодателите въз основа на давностно владение осъществено от
тях в режим на СИО, а на постройките лятна кухня, второстепенни сгради и гараж
на основание чл.92 ЗС.
В
тежест на ответника е да докаже, че владее наследената от ищцата от баща й 1/6
ид.ч. от процесните имоти след смъртта на праводателя си С.С. на 17.06.2019 г.
като присъединява и неговото владение, че владението е било демонстрирано на
ищцата, било е явно и необезпокоявано.
В
тежест на ищцовата страна по насрещния иск е да докаже, че С.П.С. е владял 1/6
ид. част наследена от П.В. след смъртта на баща й от делбения имот ПАРЦЕЛ 1-159
/първи-сто петдесет и девет/ в квартал 32 /тридесет и втори/, с площ от 590 кв.
м., заедно със застроените в този парцел КЪЩА и ПЛЕВНИК през периода от
06.02.1993 г. до 17.06.2019 г., че владението е било демонстрирано на П.В., че
е било явно, необезпокоявано, че С.С. е подновил оградата на целия имот с пл. №
159, находящ се в с.М..
В
тежест на ответната страна по насрещния иск е да докаже, че е посещавала
делбения имот през летните ваканции, че е ползвала имота - засаждала цветя,
зеленчуци и плодни дръвчета, прекопавала лехи и се е грижила за него,
извършвала е обикновените действия по запазване на къщата и постройките в
двора, прибирала реколтата и приготвяла е зимнина, че С.С. *** след сключването
на брака си.
По
допустимостта на иска:
Съдът намира иска за
делба за допустим с оглед твърдението за съсобственост на спорните имоти предмет
на делба.
По
основателността на иска:
Предявеният иск за делба е основателен въз основа на следните
мотиви:
От приетия по делото
нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 48, том ІІІ, д.№
777/1975 г., а е и безспорно между страните, че на 18.03.1975г. П. С. М. е
признат за собственик въз основа на давностно владение на дворно място с площ
от 2 500 кв.м., находящо се в с.М., общ.Провадия, представляващо имот с пл. №
159, по плана на селото, за който имот са отредени три парцели: I-159
/първи-сто петдесет и девет/ в кв. 32 от 590 кв.м., заедно с построените в този
парцел къща и плевник, II - 159 /второ - сто петдесет и девет/ в кв. 32 от 870
кв.м. и X - 159 /десети - сто петдесет и девет/, в кв. 32 от 1040 кв.м..
Страните не спорят, че имота е придобит в режим на съпружеска имуществена
общност между П. М. и съпругата му С. М..
На основание чл.92 ЗС
собственика на земята става собственик и на постройките върху нея. Поради това
като приращение към делбения парцел собственик на лятна кухня, второстепенни
сгради и гараж са били П. и С. М.и в режим на съпружеска имуществена общност.
След смъртта на П. М. на 06.02.1993г. на
основание чл.5, ал.1 ЗН, чл.9, ал.1 ЗН съсобствеността върху делбените имоти е
при следните квоти – по 1/6 ид.ч. за П.В. и брат й С.С. и 3/6 ид.ч. за майка им
С. М., от които 1/2 ид.ч. след прекратяване на съпружеската имуществена общност
и 1/6 ид.ч. по наследство от починалия й съпруг П. М.. След смъртта на М. на
24.07.2014г. на основание чл.5, ал.1 от ЗН П.В. и С.С. са станали съсобственици
по наследство на по ½ ид.ч. от делбените имоти. След смъртта на С.С. на
основание чл.5, ал.1 от ЗН и чл.9, ал.1 от ЗН неговите наследници – ответниците
по делото са станали собственици по наследство на по ¼ ид.ч. от
делбените имоти всеки един от тях или квотите в съсобствеността са 2/4 ид.ч. за
ищцата и по ¼ ид.ч. за всеки един от ответниците.
По
установителният иск по чл.79, ал.1 от ЗС и по възражението по чл.79, ал.1 ЗС
вр. чл.82 ЗС
Давността като способ за
придобиване на право на собственост, не се прилага служебно. Изтичането на
предвидения в разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС 10-годишен давностен срок не води
автоматично до придобиване право на собственост дори през този период
упражняващото фактическата власт лице да е владяло имота явно, необезпокоявано
и непрекъснато, тъй като правото на собственост не може да бъде придобито без
да е изразена воля за това. Дори за целия 10-годишен период, през който е
упражнявало фактическата власт върху имота това лице да е имало намерението да
свои имота т.е. да придобие собствеността, необходимо е да изрази това свое
намерение и след изтичането на предвидения в закона срок, доколкото до този
момент намерението е насочено към една възможност за придобиване на право, а за
да бъде реализирано всяко едно придобивно основание и да произведе то
предвидения в закона вещноправен ефект, волята за придобиване на собствеността
следва да бъде изразена при наличието на всички останали елементи от
фактическия състав на това придобивно основание. До момента, в който изрази
волята си за придобиване на собствеността, владелецът може да промени
намерението си и да изостави вещта, тъй като за него не съществува задължение
да я придобие.
Ако едно лице е
упражнявало фактическа власт върху недвижим имот явно, необезпокоявано и
непрекъснато повече от 10 години, но приживе не се е позовало на изтеклата
придобивна давност т.е. не е изразило волята да придобие правото на собственост
по реда на чл.79,ал.1 ЗС, то към момента на смъртта си това лице не притежава
собствеността. Наследниците на това лице не биха могли да придобият следователно
по наследство правото на собственост, а само правото да владеят вещта като
фактическо състояние. За да бъде придобита собствеността е необходимо изрично
позоваване на този придобивен способ от страна на наследниците на владелия
наследодател, в който случай правото на собственост се придобива от момента, в
който наследниците се позоват на изтеклата давност дори наследодателят да е
упражнявал фактическата власт върху имота повече от 10 години, тъй като
придобивната давност има действие ex nunc.
За упражняване на
давностно владение спрямо друг сънаследник съответно за придобиване по давност
на притежаваната от него идеална част от съсобствеността на недвижими имоти
ответникът следваше да докаже, че е владял процесните имоти явно, като е
демонстрирал на ищцата намерението си за своене, необезпокоявано и спокойно.
Фактът на владение се състои от два елемента corpus и animus, които следва да съществуват заедно и
едновременно. Владелецът трябва външно да ползва вещта със съзнанието, че тя е
негова, да демонстрира това свое владение на останалите и то да не бъде
прекъсвано за период от 10 години.
В случая не се установи
това. От събраните по делото гласни доказателства, които са еднопосочни по
отношение на този факт, С.С. е ползвал делбените имоти като е сял двора с
различни култури – царевица, домати, пипер, орал е двора, за което е наемал
трактор, сял е плодни дръвчета, направил е тоалетна, поддържал е къщата, но със
съзнанието, че е собственик на своите идеални части и държател на
наследствената ½ ид.ч. на сестра си П.В.. С.С. не е заявявал, че
делбените имоти са само негови, не се е противопоставял на ищцата и семейството
й да посещават имота, дори й е изпращал зимнина от произведеното от двора. Тя
дори има ключ от него и собствена стая, в която да остава. С.С. видно от
показанията на св.М. дори не е пожелал майка му да му прехвърли своята част от
съсобствеността на делбените имоти, за да няма проблеми със сестра си. Всичко
това доказа, че С.С., не е владеел с намерението, че е негова наследствената
част от делбените имоти, останала от баща й, на сестра си П. Л.. Напротив той е
бил неин държател и е бил с ясното съзнание и воля затова. Обстоятелството, че С.С.
по-често е посещавал имота и основно той го е ползвал и поддържал предвид
по-близкото разстояние, на което е живеел от имота в сравнение с ищцата не означава,
че той е завладял нейната наследствена част, нито, че тя се е дезинтересирала
от съсобствеността си. От разпитаните свидетели на ответната страна се доказа,
че С.С. е искал да разделят със сестра су процесния имот, но не са постигнали
споразумение затова, както и че видно от показанията на св.М. С. е отказал на
майка си да му прехвърли нейната част от делбените имоти, за да не се кара със
сестра си. Всичко това свидетелства, че С.С. е имал съзнанието, че сестра му е
собственик по наследство на ½ ид.ч. от делбените имоти и съответно че
той не извършва никакви фактически действия, които да превърнат държането на
нейната наследствена част във владение.
Ищцата не е губила
интерес към наследствената си част от дворното място, от показанията на
ищцовите свидетели се установи, че ищцата е посещавала заедно със семейството
си делбения имот по няколко пъти в годината до смъртта на майка си през 2014г.
като е помагала при поддържането на двора, събирането на реколта и правенето на
зимнина, помагала е лично и чрез сина си в поддръжката на къщата – тя е
чистела, св.А. е правил дребни ремонти, закупувал е електроуреди за къщата,
килими.
Предвид гореизложеното
предявеният установителен иск с правно основание чл.79 , ал.1 ЗС се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Възражението на
ответниците по чл.79, ал.1 ЗС вр. с чл.82 ЗС също е неоснователно. От
разпитаните по делото свидетели и от снимковия материал се доказа, че
ответниците по делото продължават да ползват и поддържат делбения имот след
смъртта на наследодателя им С.С., като са сменили адресната регистрация в
имота. Но не са налице действия и намерение от тяхна страна да завладеят
делбената част от наследствените имоти на ищцата. Тя продължава да има ключ от
имота и видно от видео материала е посетила делбения имот през м.08.2019г. без
противопоставяне от страна на ответниците. В декларацията си по чл.14 ЗМДТ по
отношение на делбения имот от 13.05.2019г. ответницата Д.С. дори е декларирала,
че ищцата е съсобственик на ½ ид.ч. от делбените имоти. Следва да се имат
предвид и гореизложените мотиви видно, от които С.С. не е бил владелец на
наследствената 1/6 ид.ч. от делбените имоти на П.В., поради което ответниците
като негови наследници не могат да присъединят неговото владение към своето,
дори и да са имали такова, което не се установи по делото.
Предвид гореизложеното
следва да бъде допусната делба на процесните имоти при квоти 2/4 ид.ч. за
ищцата и по 1/4 ид.ч. за всеки един от отчетниците, както и да се отхвърли
предявения иск по чл.79, ал.1 ЗС от ответниците.
Мотивиран от така
изложените съображения, Провадийски районен съд
Р Е Ш И :
ДОПУСКА, на
основание чл.69 ЗН, ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА
СЪДЕБНА ДЕЛБА на следните
недвижими имоти а именно:
Парцел № I-159 в кв. 32 с площ от 590
кв.м., съставляващ част от дворно място, находящо се в с.М., общ.Провадия
цялото с площ от 2 500 кв.м.,
представляващо имот с пл. № 159 ведно с построените в парцела I-159 сгради -
жилищна сграда, лятна кухня, второстепенни постройки – обор и плевня и гараж,
при граници на Парцел № I-159:
от две страни улица, УПИ II-159, УПИ Х-159 МЕЖДУ П.П.В. ЕГН **********, с адрес ***, Д.М.С. с ЕГН **********
и П.С.С. с ЕГН ********** ***, при квоти в съсобствеността както следва:
-
за
П.П.В. ЕГН ********** – 2/4 ид.ч.;
-
за
Д.М.С. с ЕГН ********** – ¼ ид.ч.
-
за
П.С.С. с ЕГН ********** – ¼ ид.ч.
ОТХВЪРЛЯ предявеният с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗС иск от Д.М.С. с ЕГН **********
и П.С.С. с ЕГН ********** *** срещу П.П.В. ЕГН **********, с адрес *** за
приемане на установено в отношенията между страните, че С.П.С. с ЕГН **********,
починал на 17.06.2019г. е придобил 1/6 ид. част наследена от П.П.В. след
смъртта на баща й П. С. М. с ЕГН **********, починал на 06.02.1993г. от
делбения имот - ПАРЦЕЛ I-159 в квартал 32, с площ от 590 кв. м., находящ се в
с.М., общ.Провадия при граници: от две страни улица, УПИ II-159, УПИ Х-159 заедно
със построените в този парцел къща и плевня чрез давностно владение в периода
от 06.02.1993г. до 17.06.2019г..
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ………………………