№ 214
гр. Перник, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20221720104254 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от „Профи Кредит България“ ЕООД
срещу Г. Б. З. по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. чл. 410 установителен иск с
правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 200,45 лв., представляваща неплатена главница по
Договор за потребителски кредит № ********, сумата от 15,08 лв., представляваща
договорна лихва, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението- 28.04.2022г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение парично задължение №1478/03.05.2022г. по ч.г.д.
№2388/2022г. на ПРС., както и осъдителен иск правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. с
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 204,84 лв.,
представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането.
Ищецът твърди, че на 07.05.2019г. между страните по делото е сключен Договор за
потребителски кредит № ********, видно от който ищецът е предоставил на ответника
потребителски кредит в размер на 500,00лв., като е уговорено ответникът да го погаси на 11
месечни вноски по приложен към договора погасителен план, с първи падеж- 10.06.2019г. и
последен падеж- 10.04.2020г. Дължимата сума по кредита е в размер на 592,96лв.
Неразделна част от Договора е и Споразумението за предоставяне на допълнителни услуги,
за които се дължи възнаграждение в размер на 565,84лв., което страните се съгласяват да
разсрочат за срока на потребителския кредит на равни месечни вноски добавени към
главницата от по 51,44лв. Ищецът признава, че ответникът е заплатил по процесния кредит
сума в общ размер на 797,60 лв., като са останали неплатени сумите по процесните искове
В законоустановения срок ответникът е подал отговор, с който е оспорил иска по
основание и размер, както и обстоятелствата, на които същия се основава, поради което и
иска отхвърлянето му като неоснователен. Ответникът не оспорва, че е сключил процесния
1
договор за кредит, но е направил възражение, че същият е нищожен поради противоречие на
закона и добрите нрави, като е изложил и подробни съображения в тази насока. В тази
връзка е направено възражение за прихващане на платените от ответника суми с евентуално
непогасената в срок главница. Поради това и счита, че претендираните с исковата молба
суми са изцяло заплатени, поради което се иска отхвърляне на исковете като неоснователни
и присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и осъдителен иск с правно основание чл. 240 ЗЗД
Доколкото исковата претенция е предявена в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, след
указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК в хода на производството по ч. гр. дело №
2388/2022 г., за ищеца е налице интерес от търсената защита. По отношение осъдителния
иск за заплащане на сумата от 204,84 лв., представляваща непогасено възнаграждение по
пакет за допълнителни услуги, съдът намира, че същият следва да бъде разгледан, тъй като
се касае за последващо обективно съединяване на искове в рамките на производството по
чл. 422 ГПК. Доколкото обаче ищецът е депозирал иска на 28.07.2022 г., т.е. в период,
надхвърлящ един месец от получаването на разпореждането (09.05.2022 г.), с което
заявлението му е отхвърлено в тази част и са дадени указания за осъдителен иск в
едномесечен срок, той не може да се ползва от държавната такса, платена в заповедното
производство.
Съгласно легалната дефиниция, установена в чл. 9, ал. 1 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Следователно, касае се за двустранна, възмездна, консенсуална, формална и
реална сделка, при която срещу предоставеното ползване на определена парична сума
заемодателят /кредиторът/ получава като насрещна престация цената за това под формата на
възнаградителна лихва.
Възникването в полза на ищцовото дружество на процесните вземания за главница и
лихва е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване: 1) валидно
облигационно правоотношение по договор за заем, предаването на заемната сума на
заемополучателя, уговорения падеж на погасителните вноски и изтичането на срока на
договора, респективно настъпване на предпоставките и надлежно съобщаване на обявената
предсрочна изискуемост; 2) наличието на валидно постигната договореност между страните
за заплащане на договорно възнаграждение; 3) настъпване на падежа и 4) размера на
вземанията.
Съдът намира за установена по делото първата материална предпоставка, обуславяща
основателността на исковата претенция, а именно – възникването на валидно
облигационно правоотношение при посочените в исковата молба условия. От
представения договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ******** от
07.05.2019 г. се установява, че на посочената дата „Профи Кредит България“ като
кредитодател и Г. Б. З. като кредитополучател са постигнали съгласие на кредитополучателя
да бъде предоставена парична сума в размер на 500 лв., която следва да бъде върната на
кредитора в срок от 11 месеца на равни месечни вноски от 53,89 лева. Уговорен е ГПР 40,87
2
% и годишен лихвен процент 35,60%, като по този начин общата сума, която подлежи на
връщане, възлиза на 592,76 лева. Видно от погасителния план, крайния падеж на 11-та
вноска е 10.04.2020 г.
В договора е уговорен закупен пакет от допълнителни услуги на стойност 565,84 лв.,
с размер на вноската по закупения пакет „допълнителни услуги“ 51,44 лева, с размер на
вноската по закупения пакет 105,33 лева. По този начин общото задължение по кредита
възлиза на 1158,60 лева. На стр. 1 от договора е посочена отметка, че е избран пакет от
допълнителни услуги „Бонус“, без уточняване съдържанието на тази клауза, с отбелязване,
че изборът и закупуването на пакета „Допълнителни услуги“ не е задължително условие за
получаване на кредита, а „конкретните условия и редът за ползването са подробно описани в
общите условия на Профи Кредит България ЕООД към договорите за потребителски кредит
на физически лица“. На практика в договора липсва препращане към конкретни общи
условия, за които да е отбелязано че са неразделна част от самия договор, с които
кредитополучателят да декларира съгласие.
Към исковата молба са приложени Общи условия на Профи Кредит към Договор за
потребителски кредит – Версия 11/07.05.2019 г., подписани на всяка страница на мястото за
подпис на „клиент“. В същите няма изписано името на кредитополучателя, нито препратка
към конкретен номер на договор, а единствено продължение на номерацията на страниците
на договора за кредит. В чл. 4.4 е уговорено при закупуване на пакет „допълнителни услуги“
същият да се погасява като част от погасителния план на основното кредитно задължение за
главница и лихва. В чл. 15 от Общите условия е разяснено какво обхващат допълнителните
услуги по кредита, а именно – приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит, възможност за отлагане на вноски при определени предпоставки и начина им на
установяване, намаляване на погасителни вноски при определени условия, промяна на
датата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Към договора за приложени и Декларация по образец, информация относно
обработката на личните данни, както и Стандартен европейски формуляр – подписани от Г.
З..
Представен е и Анекс № 1 от 20.01.2020 г. (включително и в оригинал по реда на чл.
183 ГПК, като в съдебно заседание е направена констатация за идентичност на копието с
оригинала на документа), видно от който страните са постигнали съгласие за отлагане на
погасителна вноска № 8, като по този начин крайния падеж на договора при предоговаряне
на ГПР в размер на 39,09%, като крайният падеж на договора е променен на 10.05.2020 г.
Реалното предоставяне на заемната сума в размер на 500 лв. на кредитополучателя
не се оспорва, като същото се установява от приложеното платежно нареждане и
кредитираната от съда като компетентно изготвена ССчЕ, която установява, че кредитът е
усвоен.
Съгласно императивните норми на Закона за потребителския кредит, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен, като в този случай потребителят
връща само чистата сума по кредита, но не дължи лихва и други разходи. В процесния
случай договорът за заем е сключен при спазване на чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9, т. 11 ЗПК,
подписан е от двете страни, носи подписа на кредитополучателя на всяка страница,
посочени са индивидуализиращите данни за страните, размера на получената сума, общият
размер, който потребителят следва да върне, лихвения процент, размерът, броят,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Размерът на договорното
възнаграждение не е в противоречие, а съответства на присъщата му функция да служи като
възнаграждение за кредитора за това, че е предоставил паричен заем. Ето защо процесният
договор за кредит съставлява валиден източник на права и задължения и обвързва страните.
От заключението на вещото лице по ССЧЕ се установява, че ако не се вземат
3
предвид други задължения по договора, от направените вноски са погасени в цялост
задълженията за заплащане на главница в размер на 500 лв. и договорна лихва в размер на
92,76 лв., а длъжникът е надвнесъл суми в размер на 204,84 лева над договорените
плащания.
Мотивите на съда да не вземе предвид погасявания към други задължения по
договора (а именно – възнаграждението за пакета от закупени допълнителни услуги), са
свързани с констатацията за нищожност на посочената клауза поради противоречие със
закона (ЗПК), неговото заобикаляне и противоречие с добрите нрави.
Чл. 10а, ал. 1 ЗПКр въвежда принципна допустимост на такси за допълнителни
услуги, но останалата част от посочената разпоредба – чл. 10а, ал. 2 – 4 ЗПКр, предвижда
съответни изключения, при които не могат да се събират такси за допълнителни услуги.
Съгласно чл. 10а, ал. 4 от ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси и
/или комисионни трябва да бъдат ясно и точно определени, което в случая не е направено.
В противоречие на императивното изискване на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК се претендира
общо възнаграждение за множество услуги, което освен това е уговорено да се заплаща
предварително. Подобна уговорка за заплащане на възнаграждение за услуга, от която
кредитополучателят би могъл и да не се възползва по време на действието на договора за
кредит противоречи на принципа на добросъвестност и справедливост при договарянето,
който изисква потребителят да заплаща такса за реално ползване на дадена услуга, а не за
хипотетично ползване на такава. Същевременно следва да се отбележи, че се твърди
предварително заплащане на възнаграждението от потребителя, без значение е дали тези
услуги ще бъдат използвани от потребителя, т. е., то е дължимо само за „възможността за
предоставянето“ на услуги: 1. приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски
кредит, 2. възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, 3. възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски, 4. възможност за смяна на дата на падеж
и 5. улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Независимо дали
се е възползвал или не от услугата, той дължи посочената цена, която не само че е
съпоставима, а и превишава размера на кредита.
Принципите на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват
потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не при
хипотетично ползване на такава. С оглед на естеството на част от посочените допълнителни
услуги, на практика се въвежда задължение за потребителя да заплати за нещо, което
страната има по силата на закона (правото на страните да инициират предоговаряне на
срока на падежа на договора или плащане на вноските, свободата да договорят отлагане на
една или повече погасителни вноски), което води до значителна неравнопоставеност на
страните в облигационното правоотношение, тъй като на практика излиза, че едната страна
– потребителят, заплаща за правото си да договоря с другата страна – кредитор, за
изменение на параметрите на сключения договор, като на потребителя не му е гарантиран
определен резултат, а той зависи от волята на другата страна – кредитора.
Ето защо и с оглед нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК законодателят забранява уговаряне
на такси за тези действия, доколкото същите биха довели до натоварване на потребителя с
разходи за сметка на търговската печалба на кредитодателя – дейността по отпускане и
предоставяне на кредити е търговска дейност, при която основният източник на печалба е
начисляваната лихва, поради което законодателят е предвидил ограничения на
съпътстващите тази лихва разходи, включително тези за усвояване и управление на
кредита.
Подобно споразумение причинява вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя – тоест представлява
неравноправна клауза по см. на чл. 143 от ЗЗП. Няма данни за индивидуално договаряне
4
по тази клауза, напротив, конкретните процедури по предоставяне на услугите, част от
въпросния пакет, са описани в Общите условия на търговеца и няма данни потребителят да
е имал възможността да влияе на тяхното съдържание. Настоящият съдебен състав намира,
че дори и индивидуално уговорено, подобно споразумение би било нищожно поради
противоречие с добрите нрави, т. к. е сключено при изначална липса на еквивалентност на
насрещните престации и има за цел единствено да постави в неблагоприятно положение
икономически по-слабата страна по договора. Още повече, че сочените дейности по
предоговаряне на условията чрез служители на кредитодателя би следвало да бъдат
включени в годишния процент на разходите, доколкото са свързани именно с посочените в
чл. 19, ал. 1 ЗПК общи разходи по кредита – преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора. Съдът, съобразно правилото на чл. 162 ГПК, като съобрази условията по договора
за кредит – размера на заемната сума и уговорения лихвен процент, при математическо
изчисление, съобразно формулата в Приложение № 1 към ЗПК, формира извод, че
годишният процент на разходите възлиза на 38,50 %, т.е. се доближава до посочения в
договора. Ако към ГПР по договора за заем обаче се вземе предвид и възнаграждението за
закупен пакет допълнителни услуги, при изчисление чрез формулата, посочена в
Приложение № 1 към ЗПК, ГПР би възлизал на 271,88 %. Уговореното възнаграждение
превишава размера на възнаграждението по кредита /договорената възнаградителна лихва/,
без да представлява цена за действително предоставени услуги. С уговарянето на
посоченото възнаграждение се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Кумулирането на възнаграждението, дължимо наред с погасителните вноски по кредита,
води до скрито оскъпяване на същия, защото посоченият ГПР нараства допълнително и на
практика обогатява неоснователно кредитора.
При формиране на решаващото си становище съдът се съобрази и с критериите,
възприети от правната доктрина и трайната съдебна практика, включително по отношение
нееквивалентността на престациите – напр. Решение № 615/15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1208/2009 г. на ВКС, Решение 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485 по описа за 2010 г. на I Г.
О. на ВКС, Решение № 24 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2419/2015 г., III г. о., ГК.
При тези данни се налага извод, че исковете следва да бъдат отхвърлени – тези за
главница и лихва – като погасени чрез плащане преди процеса, а осъдителният иск за
възнаграждение за пакет „допълнителни услуги“ – като неоснователен, поради нищожността
на клаузите, които предвиждат заплащането му, съответно – невъзможност същите да бъдат
валиден източник на права и задължения. С оглед постановения правен резултат, не е
налице процесуалното условие за разглеждане на заявеното от ответника възражение за
прихващане.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в
полза на ответника следва да бъдат присъдени разноските, сторени в исковото – 300 лв. и в
заповедното производство – 50 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез юрк. Т. К. срещу Г. Б. З., ЕГН ********** с адрес гр.
П., кв. ******, представлявана от адв. Н. Х., обективно кумулативно съединени
5
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал.
2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, че в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД
съществува изискуемо вземане спрямо Г. Б. З. за сумата в размер на 200,45 лева,
представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит №
********/07.05.2019 г. и за сумата от 15,08 лева, представляваща договорна лихва за
периода 10.02.2020 г. до 10.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението – 28.04.2022г. до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение парично задължение № 1478/03.05.2022г. по
ч.г.д. №2388/2022г. на ПРС, както и осъдителен иск правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД,
вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на Г. Б. З. да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД сумата от 204,84 лева, представляваща възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба на 27.07.2022 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД , ЕИК ********* да заплати на Г.
Б. З., ЕГН ********** на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300,00 лева – разноски в исковото
производство, както и сумата от 50,00 лева – разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6