РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 43
гр. Пловдив,
07.01.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХII състав, в публично съдебно заседание на осми декември през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря РОЗАЛИЯ
ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от съдията М.Михайлова адм.д. № 3024 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
е по чл.145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.118 във връзка с чл.117 ал.1 т.2 б.”а” от Кодекса за социално осигуряване
/КСО/.
Образувано
по жалба на В.В.К., ЕГН **********,***, против Решение № 2153-15-106 от
16.04.2019 г., издадено от Р.П., упълномощена със Заповед № 4737/12.03.2019 г.
на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба на К.
против Разпореждане № **********, Протокол № 2140-15-83/05.02.2019 г. на
ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ /“ПО“/ при същата администрация, с
което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
/ПОСВ/ поради това, че не са изпълнени условията на чл.69б ал.1 от КСО –
навършени 10 години осигурителен стаж от първа категория (09 г. 10 м.28 д.) и
на чл.69б ал.2 от КСО – навършена възраст 58 г. и 02 м. (53 г. 06 м. 01 д.)
В
жалбата се оспорват изводите на административния орган по отношение на
определяне на началната дата и календарната продължителност на периода на
работа в Коми, като в противоречие със записа в трудова книжка №
1115/01.07.1981 за начална дата 15.01.1989 г. и продължителност 01 г. 05 м. 01
д., е прието 25.01.1989 г. и 01 г. 04 м. 01 д. Твърди се, че неправилно е
намален стажът въз основа на дни самоотлъчка, като липсват доказателства за
съответствие на документи УП-3 с разплащателните ведомости и личното трудово
досие. На следващо място се твърди, че неправилно трудът за периодите от
01.08.1986 г. до 05.04.1987г. и от 01.04.1995г. до 21.08.1995 г. на длъжност
„шлосер“ в „Дружба стъкларски заводи“ АД е приет за втора вместо за първа
категория труд. Жалбоподателят счита също така, че неправилно обезщетението по
чл.222 от КТ ( чл.48 от КТД) е признато за трета вместо за първа категория.
Предвид изложеното се твърди, че в оспорения акт липсват мотиви и доказателства
за всички посочени по-горе изводи на административния орган, с което са
нарушени разпоредбите на чл.69б и чл.104 от КСО, чл.40 от НПОС, т.6б и т.67 от
Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП/ (отм.), чл.34,
чл.35 и чл.36 от АПК.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. К., който поддържа
жалбата по доводи, подробно изложени в представеното по делото становище.
Претендира разноски.
Ответникът
по жалбата – директора на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си
представител юриск. Панов моли съда да отхвърли жалбата по изложените аргументи
в представеното по делото писмено становище. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – Пловдив, XII състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по
реда на чл.235 ал.2 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК приетите по делото
писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна, която има право и
интерес от обжалването, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Атакува се
акт, който е преминал през изискуемия се административен ред на оспорване, като
предпоставка за съдебен контрол, поради което, подадената жалба е процесуално
допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
Началото на административното производство е сложено с
подаването на Заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст вх. № 2113-15-5245/11.10.2018 г. от жалбоподателя К.. Към заявлението
са приложени документи за осигурителен стаж:
- трудова книжка № 1115/01.07.1981 г.; военна книжка № 014949/23.10.1983
г.; УП-3 № 558/19.09.2016 г. от „Дружба стъкларски завод“ АД – Пловдив; УП-3 №
35/01.10.2018 г. от „Евко“ ЕООД – Пловдив и УП-13 № АС-02-6071#1/110.2008
г. от ТП на НОИ - Кюстендил
Към датата на подаване на процесното заявление К. е навършил
53 г. 06 м. 02 д. и общ осигурителен стаж от 48 г. 08 м. 16 д., като от тях 09
г. 07 м.20 д. от първа категория, 00 г. 03 м. 08 д. осигурителен стаж по чл.104
ал.3 от КСО, 22 г. 06 м. 10 д. от втора категория и 03 г. 08 м. 01 д. от трета
категория.
След проведена кореспонденция между ТП на НОИ – Пловдив и
„Дружба стъкларски завод“ АД – Пловдив, при която е потвърден от страна на
последно цитираното дружество периодът на положен труд от първа категория, а
именно: - от 01.10.1998 г. до 31.12.1998 г. и от 01.07.1999 г. до 30.09.1999
г., съгласно т.6б от ПКТП, е издадено Разпореждане № **********, Протокол №
2140-15-83/05.02.2019 г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив, с което е
отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ при условията на чл.69б ал.1 и ал.2
от КСО.
Мотивите за отказа са базирани изцяло на резултатите от
извършената от контролния орган проверка, а именно: в представения обр. УП-13 №
АС-02-6071#1/16.10.2008 г. е оформен осигурителен
стаж от 25.01.1989 г. до 16.06.1990 г. на длъжност „секач 1 ГТУ“ – Усогорск. В
цитирания документ е вписано, че съгласно Заповед за освобождаване №
00779/23.01.1991 г. лицето е допуснало самоотлъчки, както следва: - 6 бр. за
м.01.1989 г., 10 бр. за м.02.1990 г.,7 бр. за м.03.1990 г. и 5 бр. за м.06.1990
г., които са равни на 01 м 10 д. Посочено е, че календарната продължителност на
осигурителния стаж за периода – 01 г. 04 м. 21 д. е намален с допуснатите
самоотлъчки и е зачетен с продължителност 01 г. 03 м. 11 д. от първа категория
по т.6 от ПКТП (отм.). Като мотив за отказ от отпускане на пенсия е посочено
също така, че със заявлението за пенсиониране е представен и обр. УП-3 №
558/19.09.2016 г., издаден от „Дружба стъкларски заводи“ АД – Пловдив за
периода 02.04.1986 г. до 31.08.2016 г. с прекъсване. В хода на производството е
изискан и представен нов обр. УП-3 № 476/01.11.2018 г. до датата на прекъсване на трудовия договор –
19.02.2018 г., като от същия е констатирано, че разликата е само в
продължителността на осигурителния стаж за периода от 03.08.2000 г. до
19.02.2018 г. Така по цитирания документ е зачетен осигурителен стаж от първа
категория труд по т.6б от ПКТП (отм.) на длъжност „машинен оператор“, както
следва: - от 02.04.1986 г. до 31.07.1986 г. – 03 м. 29 д.; от 01.05.1991 г. до
31.03.1995 г. – 03 г. 11 м 00 д. и от 21.08.1995 г. до 30.09.1999 г. вкл. – 04
г. 01 м. 10 д. Посочено е, че за времето от 01.08.1986 г. до 05.04.1987 г. – 08
м. 04 д. и от 01.04.1995 г. до 20.08.1995 г. – 04 м. 20 д. на длъжност „шлосер“
е зачетен осигурителен стаж от втора категория труд по т.66и от ПКТП (отм.).
Като друг мотив за отказ от отпускане на пенсия за ОСВ е посочено, че времето
от 01.10.1999 до 16.11.199 г. – 01 м. 15 д. е обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ
и се зачита за осигурителен стаж на това основание, тъй като не е положен
реално труд при специфичните условия на първа и втора категория труд.
Недоволен от това разпореждане К. го е обжалвал по
административен ред и същото е потвърдено с Решение № 2153-15-106/16.04.2019 г.
на директора на ТП на НОИ – Пловдив. Мотивите на решаващия орган са следните: -
директорът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че липсват
доказателство относно началната дата на труда, положен в Усогорск и е посочил,
че информацията, посочена по-горе се съдържа в представеното от ТП на НОИ –
Кюстендил удостоверение, в което е посочено, че за тези самоотлъчки има
издадена Заповед № 00779/23.01.1991 г., като самият К. е приложил заповедта с
подаденото заявление за отпускане на пенсия. По отношение категорията на труд,
положен на длъжност „шлосер“ решаващият орган е приел, че същата не попада в
обхвата на т.6б от ПКТП (отм.), а в т.66и от същия правилник. Относно
възраженията в насока незачитане на категорията осигурителен стаж за времето на
получаване на обезщетение, решаващият орган е посочил, че тъй като по това
време не се полага реално труд при специфичните условия на първа и втора
категория, т.е. лицето не работи, тъй като е останало без работа поради
съкращения, затова и осигурителният стаж се приема от трета категория.
Или иначе казано, решаващият орган е приел изцяло мотивите на
ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ- Пловдив.
В хода на съдебното производство е изслушана и приета с
възражения от страна на ответника съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, за
изготвянето на която вещото лице е използвало всички налични по делото
документи.
В заключението на експерта се сочи, че мястото на полагане на
труд на длъжност „шосер“ в цех № 4 от състава на дневно-ремонтна бригада,
преобладаващо е в ремонтната работилница на цеха. Посочено е също, че вътре в
цеха, в който се извършва производството на стъклен амбалаж, дневно-ремонтната
бригада извършва ремонт в случай на необходимост и/или при възникване на
аварии. На второ място, експертът е формирал извод, че при извършване на
ремонти и отстраняване на аварии, вътре в цеха, в който се извършва
производството на стъклен амбалаж, трудът на длъжност „шлосер“ в цех „4 ДРБ“ е
еднакво вреден и тежък с този на останалите работници в цеха, като условия за
работа и вредни въздействия. По отношение продължителността на ремонтните
дейности и времето за отстраняване на възникнали аварии е посочено, че същото е
по-кратко от времето, през което останалите работници са в цеха по смисъла на
т.6б от ПКТП. Според вещото лице, извършването на ремонтни дейности от
работещите на ванни пещи, извършващи горещ ремонт, не е задължение на шлосер в
цех „4 ДРБ“. Сочи обаче, че при непрекъснат цикъл на работа на пещта, шлосерът
в цех „4 ДРБ“ извършва ремонти и отстранява аварии по улеите и капкообразуващите
устройства „фидери“ в работни условия, при наличие на стопенас /гореща/
стъкломаса /горещ ремонт/. В СТЕ е посочено, че трудът на монтьор-шлосер на
работни места от № 1 до № 5 вкл. се отнася до работни места при производство на
шихта /материачици, заготовчици, зареждачи/; духачи с уста на стъкло,
фуксаджии, оператори на линии за производство на плоско стъкло. Според
експерта, трудът на шлосер в цех „4 ДРБ“ не е свързан с производство и
подготовка на шихта. Крайният извод на вещото лице е, че не са налице обективни
предпоставки за сравняване по вредност и тежест трудът на длъжност „шлосер“ в
цех „4 ДРБ“ с този на монтьор-шлосер на работни места от № 1 до № 5 вкл.“,
както е посочено в т.6б от ПКТП.
В съдебно заседание на 30.07.2020 г. са разпитани като свидетели
лицата: Ц.Б.З.и С.И.И..
От показанията на свид. Звисков се установява, че в „Дружба
стъкларски заводи“ АД – Пловдив се произвеждат буркани и бутилки и се работи с
машини IES. Фабриката има 5 цеха. В цеховете има
пещи, където се топи стъклото и машини, които формоват. Ремонтните цехове се
намирали в страни от тези, където се произвеждат калъпи и резервни части за
машините. Абревиатурата „ 4 ДРБ“ означавала следното: - 4 е цехът, който е обозначен (били 1, 2, 3, 4 и
5); „ДРБ“ – означавало дневна-ремонтна бригада, която отстранява аварии. Тази
бригада се намирала в собствена работилница отстрани към студения край, където
се пакетират изделията. В този цех „4 ДРБ“ има вредни въздействия, защото е
топло – над 800 С, шумно, има маслени пари. При нужда, ако се налага
да се прави ремонт и да се отстрани авария от „ДРБ“, пещта продължава да
работи; тя е в непрекъснат процес. Разлика между „ДРБ“ и ремонтния цех има.
Заради тези вредни въздействия получавали вредни – 3 дни към отпуската, кисело
мляко, газирана вода и безплатна храна.
От показанията на свид. Игнатов се установява, че са работили
заедно с К. като машинни оператори в стъкларския завод. Работили са в цех,
където условията не били добри – било много топло, имало прах и маслени
изпарения от машините.
В хода на съдебното производство към делото са приобщени: -
приложените към жалбата доказателства; доказателства, представени от „Трети
неучастващи лица – „Би Ей Глас България“ АД /бивш „Дружба стъкларски заводи“ АД
– Пловдив/ и ТП на НОИ – Кюстендил; копия на трудовите книжки на Ц.З.и Стефан
Игнатов.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира
следните правни изводи.
Разпоредбата на чл.117 ал.3 от КСО задължава ръководителя на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт да се произнася
по жалбите по ал.1 т.2 б."а" с мотивирано решение в едномесечен срок
от получаването им. Изчерпването на административния ред за обжалване е
абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното обжалване.
Съгласно чл.118 ал.1 от КСО на обжалване пред административния съд подлежи
решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт по чл.117 ал.3 от КСО.
В случая законоустановения ред на оспорване е спазен. Предмет
на съдебен контрол е Решение № 2153-15-106 от 16.04.2019 г. на директора на ТП
на НОИ - Пловдив, което е издадено от компетентния орган посочен в чл.118 ал.1
от КСО, в предписаната от закона форма и съдържа всички задължителни реквизити
посочени в чл.59 ал.2 от АПК. Каза се по-горе, налична е Заповед №
4737/12.03.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив за заместване от Р.П..
Спазени са и административно производствените правила. С
оглед на това не се налага отмяната му на основанията по чл.146 т.1, т.2 и т.3
от АПК.
Със заявление с вх. № 2113-15-5245 от 11.10.2018 г.
пенсионният орган е сезиран от настоящия жалбоподател с искане да му бъде
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Въз основа на събраните
в административното производство доказателства административният орган е издал
Разпореждане № **********, Протокол № 2140-15-83 от 05.02.2019 г., с което е
отказал отпускане на лична пенсия за ОСВ на лицето на основание чл.69б ал.1 и
ал.2 от КСО. Недоволен от това разпореждане, К. го обжалва и същото е
потвърдено с настоящото решение, при което е прието, че липсва осигуряване на
лицето за част от периодите, подробно посочени по-горе, при което решаващият орган е приел, че лицето
няма право на пенсия в условията на чл.69б ал.1 и ал. 2 от КСО, тъй като няма
необходимите години осигурителен стаж, положен при условията на I и ІІ категория труд.
Установени са и длъжностите, изпълнявани от лицето за периода
от м.04.1986 г. до 19.02.2018 г.
В хода на съдебното производство към делото са приобщени
копия на военна и трудови книжки, които потвърждават констатациите на
административния орган по отношение на заеманите длъжности, подробно описани в
процесното разпореждане.
Спорът в настоящото производство касае няколко момента.
Жалбоподателят твърди, че неправилни са първоначалната дата и календарната
продължителност на периода на работа в Коми, като според него, началната дата е
15.01.1989 г., а не 25.01.1989 г., откъдето и продължителността е 01 г. 05 м.
01 д., а не, както е приел административният орган – 01 г. 04 м. 01 д., както
и, че липсват доказателства за така формираните изводи.
По отношение на първото възражение, съдът намира за
необходимо да отбележи следното:
На първо място, съгласно разпоредбите на Инструкция №
5/30.06.2005г. на управителя на НОИ, въз основа на съхраняваната в
осигурителния архив разплащателна и трудовоправна документация, се издават
документи, удостоверяващи трудов/осигурителен стаж и доход, необходими за
ползване на пенсионни права и обезщетения. Документите се издават безплатно в
30-дневен срок от подаване на заявлението. При подаване на заявлението за
издаване на удостоверението за осигурителен стаж и доход, лицето се консултира
от експерт в отдел “ООА”/сектор “ОА” за преценка на необходимостта от издаване
на съответния документ. При искане на заинтересованите лица се издават следните
удостоверения: Образец УП-13 – за трудов и осигурителен стаж; Образец УП-14 –
за осигурителен стаж на земеделски стопанин-кооператор; Образец УП-15 – за осигурителен
доход; Образец УП-17 и Образец УП-17а – за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред.
За издаването на такъв документ гражданите подават своето
заявление по образец, лично или чрез упълномощено лице, с нотариално заверено
пълномощно – във всяко териториално поделение на НОИ в страната или в
обединените осигурителни архиви (ООА с.Невестино – РУСО, гр.Кюстендил; ООА
гр.Тетевен – РУСО, гр.Ловеч; РУСО, гр.Търговище; РУСО, гр.Пловдив, РУСО
Силистра). Образецът на заявление може да се изтегли от сайта на НОИ (от
рубриката “За потребителя”, раздел “Формуляри”) или да се получи на място във
всяко териториално поделение на НОИ. Преди лицето да подаде заявлението, може
да провери в сайта на НОИ, (в рубрика “Пенсии”, раздел “Осигурителен архив –
“Справка за прекратени осигурители без правоприемник с предадени в НОИ
разплащателни ведомости”) дали са приети ведомостите на предприятието, в което
лицето е работило. Срокът на издаване е 30-дневен срок от подаване на
заявлението. Към заявлението се прилага: - ксерокопие на трудовата книжка или
друг автентичен документ, където е описан съответният трудов стаж; декларация
за идентичност на имената (при необходимост); ако заявлението се подава от
наследници, се представя и удостоверение за наследници.
На второ място, по административната преписка е наличен обр.
УП-13 № АС-02-6071#1/16.10.2008 г. на ТП на НОИ – Кюстендил
(л.35), който В.К. е представил като едно от приложенията към заявлението за
отпускане на лична пенсия от 11.10.2018 г. Информацията, която се съдържа в
обр. УП-13 е въз основа на данни, подадени лично или чрез пълномощник от В.К.,
включително и от подадени към заявлението допълнителни документи – Заповед №
00779/23.01.1991 г. Същевременно, в хода на съдебното производство към делото е
прибощена заповед № 00799/23.01.1999 г. за уволнение на В.К., издадена от
Горско промишлено предприятие – Усогорск, в която е посочено, че лицето е на
работа в Коми, считано от 25.01.1989 г., представена от третото неучастващо
лице – ТП на НОИ – Кюстендил, пред която институция К. сам е предоставил този
документ, заедно заповед за назначаване на последния на работа в ДСО
„Дърводобив и строителство“ Коми № 2196 от 25.03.1988 г. Или иначе казано,
налице са достатъчно доказателства в
насока начална дата на осигуряването.
Що се отнася до продължителността на спорния осигурителен
период в Коми, съдът намира, изводите на административния орган за правилни и
законосъобразни. Това е така, защото, най-общо казано, самоотлъчката е
неявяване на работа без уважителна причина и без разрешение от страна на
работодателя. За тези дни работникът не получава възнаграждение, защото то се
дължи за положен труд, който в случая липсва. След като работникът не се е явил
на работа, той не подлежи и на здравно осигуряване, тъй като дните не са
отработени дни или дни на платен или неплатен отпуск. В декларация обр. №1
дните на самоотлъчка се въвеждат като прекъсване на осигуряването. В този
случай К. има 28 бр. самоотлъчки, които, отчетени съобразно правилата за
отчитане на работното време, (средно 21.7 раб. дни в месеца) правилно и
законосъобразно са отчетени от административния орган като липса на осигуряване
в размер на 01 м. 10 д., поради което и осигурителлният стаж е намален с този
размер.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя и в насока
неправилно признато обезщетение по чл.222 от КТ от трета категория.
Българското трудово законодателство определя случаите на
прекратяване на трудов договор, при които работникът или служителят има право
на парично обезщетение. Регламентираното обезщетение по чл.222 ал.1 от Кодекса
на труда е вид обезщетение при уволнение. То е свързано не толкова с
процедурата по прекратяване на трудовите правоотношения, колкото с положението
на работника през първия месец след уволнението – дали е останал безработен
през целия срок или е започнал нова работа.
Уволнението поради причини, различни от дисциплинарни, е
добило популярност като съкращение. Задължението на работодателят за изплащане
на обезщетение по чл.222 ал.1 от Кодекса на труда възниква при две условия.
Първото е основанието за прекратяване на трудовия
договор (свързано с чл.328 ал.1 от
Кодекс на труда) да е съкращение, т.е. уволнение по една от следните причини: -
закриване на предприятието или на част от него; - съкращаване в щата; -
намаляване обема на работа; - спиране на работата за повече от 15 работни дни;
- отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото
поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място
или местност; - заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде
освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал
преди това същата длъжност.
Второто условие е свързано със срока и размера на обезщетението
и зависи от трудово-правния статус на уволненото лице. В член 222 ал.1 от
Кодекса на труда е определено обезщетение за срок от един месец. Размерът на
обезщетението се определя по един от следните два начина: - когато лицето е
останало без работа през целия срок, размерът на обезщетението е едно брутно
трудово възнаграждение на база последния месец, преди уволнението; - когато
лицето е започнало работа, но тя е по-ниско платена, размерът на обезщетението
е разликата до брутното трудово възнаграждение за последния месец, преди
уволнението.
В същия чл.222 ал.1 е предвидена възможност с акт на
Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор, срокът
на обезщетението да бъде удължен, а размерът – увеличен.
Обезщетението се изплаща след изтичане на срока по чл.222
ал.1 от Кодекса на труда. Оставането без работа се удостоверява с представяне
на трудовата книжка. На основание разпоредбата на чл.9 ал.3 т.5 от Кодекса за
социално осигуряване, този период се зачита за осигурителен стаж само при
пенсиониране.
Периодът, през който лицата са били без работа и са
получавали парично обезщетението по чл.222 ал.1 от Кодекса на труда, се зачита
за осигурителен стаж, като се правят осигурителни вноски за фонд „Пенсии“ и
Допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО).
Осигурителните вноски се изчисляват и внасят върху полученото
обезщетение, ограничено до максималният месечен осигурителен доход. Независимо
по коя категория труд е работило лицето преди уволнението, вноските върху
обезщетението по чл.222 ал.1 винаги са в размера, определен за фонд „Пенсии“ за
трета категория труд. От същата категория труд се зачита и стажът.
На трето място, несъмнено К. е навършил възраст за
пенсиониране по чл.69б ал.1 и ал.2 от
КСО – 53 г. 06 м. 02 д. за мъжете. Стажът му обаче, според администрацията на
ТП на НОИ – Пловдив, е недостатъчен за придобиване право на лична пенсия на
това основание. К. не претендира за прилагането на общия текст на чл.68 КСО.
Той смята, че има право на пенсия на основание чл.69б ал.1 т.1, ал.2 т.1 или
ал.3 от КСО - придобиване право на пенсия
от лицата, работещи при условията на първа и втора категория труд. Спорът е дали той има стаж от І категория и, ако
има, достатъчен ли е той, за да отговори на изискванията на хипотезата на тази
нормативна разпоредба, както и дали може да събере необходимият сбор от 100
точки, като осигурителните органи отричат изцяло полагането на такъв стаж от
него, а К. намира, че отработеното време при осигурителя – „Дружба стъкларски
заводи“ АД – Пловдив, отговаря на изискванията на тази категория труд. В
съответствие с изискването на чл.169б ал.7 от КСО жалбоподателят е подал
заявление, с което иска средствата по индивидуалната му партида в
професионалния пенсионен фонд да се прехвърлят във фонд "Пенсии" на
държавното обществено осигуряване (л.49).
Съгласно СТЕ, която съдът кредитира като коректна и
безпристрастно изготвена, отговаряща на поставените задачи, длъжността „шлосер“
в цех „4 ДРБ“ не е равносилна на „шлосер-монтьор“ на работни места от № 1 до №
5.
Съгласно нормата на чл.69б ал.1 от КСО лицата, които са
работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на
пенсия при следните условия: 1. навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 47
години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от
осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; 2. от 31 декември
2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до
достигане на 55-годишна възраст.
Съгласно чл.69б ал.2 от КСО лицата, които са работили 15
години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират, ако не
са придобили право на пенсия по чл.168 или когато са променили осигуряването си
по чл.4в и са: 1. навършили възраст до 31 декември 2015 година 52 години и 8
месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен
стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; 2. от 31 декември 2015 година
възрастта по т.1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година
с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60-годишна
възраст.
Съгласно чл.104 ал.1 от КСО
Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия
на труд. Едва след преценка, дали и колко години трудов стаж, при условията на
по-благоприятна категория има К., може да се премине към превръщането на този
стаж в такъв от ІІІ категория и изчисляването на общия брой точки, като сбор от
стаж и възраст на лицето.
Съгласно чл.40 ал.1 НПОС осигурителният стаж се установява с
трудови, служебни и осигурителни книжки или с документ по утвърден образец,
издаден от осигурителя. От представените по делото документи, удостоверяващи
осигурителния стаж, спорен се оказва
трудовият стаж, положен в „Дружба стъкларски заводи“ АД – Пловдив, тъй като
значителна част от осигурителният стаж е признат за втора категория.
Характерът на осъществяваната от жалбоподателя дейност като
шлосер в стъкларския завод, не може да се установи от представените по делото
писмени доказателства, каза се и, и поради липсата на представена длъжностна
характеристика, но от показанията на свидетелите става ясно, че тя се е
състояла в извършването на ремонтни дейности в основния производствен цех при
вредни условия на труд, за което са получава допълнителен отпуск, кисело мляко,
газирана вода и храна. Този труд се е полагал, макар и не ежедневно, но
целогодишно при неблагоприятни и вредни за здравето условия на труд.
Ето защо, съдът намира за основателно това възражение на К.,
а именно - неправилно трудът за периодите 01.08.1986 г. – 05.04.1987 г. и от
01.04.1995 г. до 21.08.1995 г. на длъжност „шосер“ е приет от втора вместо от
първа категория.
При анализ на представените документи, се установява, че от
страна на администрацията на ТП на НОИ – Пловдив са налице пропуски при
определяне на стажа за този период.
На първо място, видно от приложеното копие на трудова книжка
№ 1115/ 01.07.1981 г. (л.81) липсват страници – 6, 7, 8 и 9. Горното най-малко буди
съмнение в обективността на административния орган.
На второ място, видно от този документ, В.К. е работил като
шлосер монтьор II разряд със заплата 5.53 лв., считано от
10.11.1987 г. до 01.02.1988 г. (л.83). Този период изобщо липсва, както в
разпореждането на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив, така и в
оспореното пред настоящата инстанция решение.
На трето място, очевидно последно соченият период също липсва
в регистрите на осигурените лица, тъй като прави впечатление, че при
изискването на ново удостоверение УП-3 от „Дружба стъкларски заводи“ АД –
Пловдив и то за конкертно посочени дати, периодът от 10.11.1987 г. до
01.02.1988 г. не е посочен.
На следващо място, от представените от третото неучастващо
лице „Би Ей Глас България“ АД /бивш „Дружба стъкларски заводи“ АД – Пловдив/
ведомости по месеци, същите не са пълни – липсват голяма част от ведомостите,
от една страна; от друга, в тях са записани длъжности: старши оператор,
стругар, оксиженист, шлосер,общ работник, магазинер, топитьор, сортировач. Т.
е. нито една от длъжностите не е описана, както следва да бъде по НКПД. В тези
ведомости, които, каза се, са за някои месеци, К. фигурира само като шлосер,
както и всички други шлосери. В същото време в трудовата му книжка се
установява, че е работил и като „шлосер-монтьор“, като не става ясно дали през
целия период на трудовия си стаж в стъкларския завод, кагато е бил на длъжност
„шлосер“ е само шлосер или „шлосер-монтьор“, тъй като е ноторно известно, как
при попълване на трудовите книжки при промяна в заплата, особено в годините
преди 1989, това се извършваше механично и наведнъж, а не при всяка промяна,
което води до редица грешки и пропуски, които се установяват едва когато дойде
ред за приключване на трудовия стаж и предстоящо пенсиониране. Същевременно,
трудовият стаж на К. в стъкларския завод е приключен със заверка „Стажът е от
първа категория, съгласно т.6б“ без да е посочено за кой нормативен акт иде
реч. Последно установеното обстоятелство е именно свидетелство за начина, по
който са се оформяли трудовите документи – с непълноти.
Очевидно е, че са налице пропуски, както във водените
ведомости в това дружество, така и в оформянето на документите.
Отделно от това липсва и представена длъжностна
характеристика на длъжността „шлосер“ или „шлосер-монтьро“ в стъкларския завод,
от които да се установи има ли разлика в двете длъжности, къде е работното
място на всяка една и пр. Да се установи, след като не е шлосер – монтьор, само
за шлосер ли се касае, или до шлосер – ремонт на машини и съоръжения,
шлосер-заварчик, шлосер-оксиженист, шлосер-монтьор на товароподемни машини,
шлосер по ремонт на хладилно-компресорна станция или пр., както са подробно
посочени в правилника.
И това е така, защото точно в разпоредбата на т.66и от ПКТП
изобщо не фигурира длъжност шлосер, независимо от кой отрасъл на производството
иде реч. След като ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив е приел, че
длъжността „шлосер“ в конкретния случай не попада в хипотезата на т.6б от ПКТП,
независимо, че трудовият стаж на К. в завода е приключен с констатацията, че се
касае до труд от първя категария съгласно т.6б от същия правилник, то е
следвало административният орган да установи в какво точно се състои работата
на „шлосер“ в стъкларския завод и едва тогава да се посочи и разпоредба,
съгласно която да се определи категорията труд.
В този сбисъл сбедва да се отбележи, че в ПКТП (отм.) не се
съдържа дефиниция на стъкларски цех, нито на такъв със смесена дейност. В
правилника има само два текста, касаещи стъкларската промишленост – т.6б и
т.48. В първия текст се сочат работни места (от № 1 до № 5 и от № 1 до № 7), а
във втория се сочи само цех в стъкларската промишленост. От събраните писмени и
гласни доказателства се установява непротиворечиво, че цех „4 ДРБ” представлява
производствено звено, в което се изработват изделията на завода, ведно с
дневно-ремонтна бригада, която отстранява аварии в самото производствено
помещение, доколкото в него се извършва същинската дейност на дружеството.
Обстоятелството, че към същия производствен блок са назначени шлосери,
обслужващи само неговото производство, чрез отстраняване на аварии, не променя
характеристиката на цех „4 ДРБ“. Установява се от свидетелските показания, че в
производственото помещение се работи при висока температура, при силен шум и
маслени изпарения, което очевидно сочи, че машините и съоръженията са били
преобладаващи като брой, разположени в самостоятелно обособено помещение и са
имали основно значение за производствената дейност на цеха, което отговаря на
характеристиката работни места от № 1 до № 5, съгласно т.6б от ПКТП, и което
обстоятелство се подкрепя от показанията на свид. Звисков.
Този извод се подкрепя и от писмените доказателства по
делото. Видно от представените изввлечения от ведомостите на „Дружба стъкларски
заводи“ АД – Пловдив, производственият щат на работниците от завода за
различните години по отношение на длъжността „шлосер“ е посочена само като
такава, а не като „шлосер-монтьор“, не като „шлосер – ремонт на машини и
съоръжения“, не като шлосер-заварчик, и пр., както е посочено в правилника.
Отделно от това, в нито една от ведомостите няма разграничение за работниците
да са работили на различни производствени места, за всички са отбелязани
работните дни, заработка, която е различна, но липсва работно място. Или иначе
казано, не е изследвано от страна на административния орган дали действително
има разлика във функциите на длъжността „шлосер“ и „шлосер-монтьор“ и изобщо с
какви функции са назначавани шлосерите в стъкларския завод. От показанията на
свидетелите се установява, че основното предназначение на цеха е именно
изработка на стъкларски изделия, чиято поддръжка от ДРБ е непрекъсната, макар и
не ежедневна. След като жалбоподателят основно и преимуществено е полагал труд
в основен участък от стъкларската промишленост, то същият следва да се ползва
от облагоприятстващата го разпоредба за категоризация на този труд.(виж Решение
№ 8080/08.06.2011 г. на ВАС).
Фактът, че по отношение на самия цех 4 не е имало назначен
друг обслужващ технически персонал и жалбоподателят, при необходимост е
извършвал ремонт на машините и съоръженията в цеха, не променя извода, че е
полагал труд в стъкларската промишленост, още повече, каза се, това е посочено и
при заверката на трудовата му книжка. Направеното в оспореното решение стеснително
тълкуване на приложимата правна норма е неправилно.
Налага се изводът, че длъжността, която е изпълнявал
жалбоподателя за периодите: - от 01.08.1986 г. до 05.04.1987 г. – 08 м.
04 д.; от 01.04.1995 г. до 20.08.1995 г.
и от 01.11.1987 г. до 01.02.1988 г., попадат в записа по т.6б
ПКТП /отм./ и неправилно не са зачетени като такива от пенсионния орган, поради
което издаденият акт се явява незаконосъобразен. При зачитане като първа
категория, трудът на жалбоподателя за цитирания период, след сумиране със
зачетения му осигурителен стаж от първа – 09 г. 07 м. 20 д., би надхвърлил
изискуемия стаж от 10 години, положен при условията на първа категория труд.
Това, от своя страна, води до изпълнение
условията на §4 ал.1 от ПЗР на КСО за отпускане лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на жалбоподателя по подаденото от него заявление.
По тази причина Административен съд – Пловдив, ХII
състав, намира, че до 01.01.2000 г., когато е отменен ПКТП, трудът на К.,
положен при осигурителя „Дружба стъкларски заводи“ АД – Пловдив (понастоящем
„Би Ей Глас България“ АД), следва да се зачита като такъв от І категория и
правото му на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст следва да бъде
преценено на тази плоскост. Горното налага процесното решение да бъде отменено,
преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне, като
стажът на К. се преизчисли и се установи дали няма да бъде достатъчен за
пенсиониране при условията на чл.69б ал.1 и ал.2 от КСО, като се прецени
наличието на основание за прилагане на чл.104 ал.2 от същия нормативен акт.
Предвид изложеното, обжалваното решение се явява
незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби
на закона и подлежи на отмяна.
При този изход на спора и предвид претенциите на страните за
присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на
жалбоподателя и същите се констатираха в размер на 900.00 (деветстотин) лв., представляващи
– 200.00 лв. депозит за вещо лице и 700.00 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд – Пловдив, XII състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-106 от 16.04.2019
г., издадено от Р.П., упълномощена със Заповед № 4737/12.03.2019 г. на
директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № **********,
Протокол № 2140-15-83/05.02.2019 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“
/“ПО“/ при същата администрация, с което е отказано отпускането на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст поради това, че не са изпълнени условията на
чл.69б ал.1 и ал.2 от КСО
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл.98
ал.1 т.1 от Кодекса за социално осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив, за
ново произнасяне по заявление за изменение на отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст – с вх. № 2113-15-5245/11.10.2018 г. по описа на ТП
на НОИ гр. Пловдив, подадено от В.В.К., при съблюдаване на дадените с настоящо
решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт
гр.София да заплати на В.В.К., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер
на 900.00 (деветстотин) лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/П/