РЕШЕНИЕ
№ 410
гр. Смолян, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на осми ноември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20235440100332 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото е предявения иск от ищцата С. Д. В. срещу ответника "***“ ЕООД
да бъде прието, че клаузата от Договор за кредит № L300620/13.06.2022г., сключен
между ищцата и „***“ ЕООД, предвиждаща заплащането на такса за разглеждане в
размер на 380.38 лева, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че е
сключена при неспазване на нормите на чл.10а, чл.21 ал.1 и чл.33 от ЗПК, както и по
чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.
В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по Договор за кредит
№L300620/13.06.2022г., подписан с ответното дружество „***“ ЕООД. Съгласно
Договор за кредит №L300620/13.06.2022г. ищцата трябва да върне сумата по кредита в
общ размер на 1847.15 лева, при сума на получаване 1500.00 лева, при ГПР 47.53 %,
годишен лихвен процент 20 % при срок на кредита от 24 вноски.
Съгласно Договор за кредит №L300620/13.06.2022г. ищцата следва да заплати и
такса за разглеждане в размер на 380.38 лева. Счита, че клаузата от Договор за кредит
Договор за кредит №L300620/13.06.2022г., предвиждаща заплащането на такса за
разглеждане в размер на 380.38 лева е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и
поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.10а, чл.21 ал.1 и чл.33 от
ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП, съображенията на ищцата за което са
следните:
На първо място, възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а,
ал.1 ЗПК (нов - ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът не допуска
кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал,2 ЗПК. Допълнителната услуга по
договора, предвиждаща заплащането на еднократна такса в размер на 380.38 лева, като
чрез същата се води до заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК, е в явно
1
противоречие с чл.10а от ЗПК.
На следващо място, в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че
накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 то, вр. от ЗЗД е
налице именно когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или
пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е
практика на ВКС /Решение№4/2009г. по т.д.№395/2008г., Решение №1270/2009г. по
гр.д.№5093/2007г., Определение№877 по т.д.№662/2012г. и др/. Такъв основен
принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на
неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като
става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е
чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от
ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от
посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за
да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на
добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1,предл.3 от ЗЗД.
Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.
3 от ЗЗД се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по
договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на
собствена изгода на кредитора. В допълнение, клаузата за такса за разглеждане от
договора е нищожна като противоречаща на добрите нрави и принципа на
съразмерността, тъй като сумата която се претендира чрез нея се нарушава принципа
на добросъвестност и справедливост.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената
клауза от Договор за кредит Договор за кредит №L300620/13.06.2022г., предвиждаща
заплащането на еднократна такса в размер на 380.38 лева е неравноправна по смисъла
на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК е
уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши
оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите
за потребителски кредити. По посочения начин се заобикаля чл.33, ал. 1 от ЗПК. С
процесната клауза предвиждаща заплащането на еднократна такса, в полза на
кредитора се уговаря още едно допълнително възнаграждение в размер на над размера
на отпуснатия кредит. По този начин, клаузата предвиждаща заплащането на
допълнителна услуга, е неравноправни по смисъла на чл.143,т.5 от ЗЗП, тъй като
същита е необосновано висока. Основната цел на така уговорената клауза е да доведе
до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до
увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената
главница. В същия смисъл и решение № 511 от 17.04.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр.
д. № 324/2018 г. Последователна е и практиката, че неустойка която е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции , е нищожна,
поради противоречие с добрите нрави: Решение № 107 от 25.06.2010г., на ВКС по т.д.
№ 818/2009г., II т.о, Решение № 511 от 17.04.2018г., на Окръжен съд Пловдив по в.гр.д.
№ 324/2018г.
На следващо място, претендираната неустойка е нищожна на основание чл.146 ал. 1
от ЗЗП. Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Така уговорената клауза за такса
разглеждане от договора, не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146,
2
ал.2 ЗЗП. В този смисъл е и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори.
Също така е налице и нарушение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в
българското законодателство с § 13 а, т. 9 от ДР на ЗЗП. Съгласно чл.3 от Директива
93/13/ЕИО неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално
договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на
потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията,
произтичащи от договора. В Директива 93/13/ЕИО е регламентирано, че не се счита за
индивидуално уговорена клауза, която е съставена предварително и следователно
потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание, каквато е
клаузата за заплащане на еднократна такса В тази насока е и практиката на Съда на
Европейския съюз- Решение по дело С-618/10, Решение по дело С415/11, и цитираната
в него практика.
В съдебно заседание ищцата С. Д. В., редовно призована, не се явява. Исковете се
поддържат с писмена молба от процесуалния й представител адв.М. М..
За ответника „***“ ЕООД, редовно призовано, не се явява представител в съдебно
заседание. С писмена молба се поддържа становището в отговора на исковата молба.
С внесения в срока по ГПК отговор от ответника "***" ЕООД се заявява да бъдат
признати за безспорни следните факти и обстоятелства: че на 13.06.2022 г. е сключен
Договор за кредит №: L300620 между „***“ ЕООД и С. Д. В. за сума в размер на 1500
лева, като същата е усвоена на 13.06.2022 г.
Прави се възражение за недопустимост на предявения иск поради липса на правен
интерес. Кредитополучателят е получил кредит от дружеството и в срок от 14 дни не е
упражнил правото си на отказ, ползвал е кредита и не е имал възражения относно
договорните отношения. В случая не съществува правен спор между страните, поради
което и липсва правен интерес от страна на ищеца за завеждане на делото.
Недопустимо е при наличието на предоставена правна защита на потребителя по реда
на ЗЗП и ЗПК, същия да бъде поощряван за бездействието си, от което биха произтекли
имуществени вреди за кредиторите, подобни действия биха могли да бъдат
предпоставка за злоупотреба с права. Иска съдът да се произнесе по допустимостта на
иска, като се мотивира относно наличието на злоупотреба с права, както и
неупражненото право на отказ в рамките на 14 дни.
По същество, с отговора на ответника „***“ ЕООД исковете се оспорват изцяло
като неоснователни по следните съображения:
1.На 13.06.2022г. е сключен Договор кредит №: L300620 между „***“ ЕООД и С. Д.
В., за сума в размер на 1500 лева, със срок на погасяване до 25.06.2024г., при фиксиран
лихвен процент 20%. Договорът е подписан от разстояние, при спазване изискванията
на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и съгласно представената процедура, а именно: Клиентът е
кандидатствал за отпускане на потребителски паричен кредит чрез заявка онлайн на
интернет страницата на кредитора ***. При кандидатстването за потребителски
кредит, заявителят е предоставил лични данни, посочил е желания размер на кредита,
срока на кредита, наименованието на кредитния продукт, условията при които желае да
ползва кредита.
Тъй като заявката е направена от разстояние, клиентът е потвърдил електронно и се
е съгласил с Декларация за обработка на личните данни, получил е и се е запознал с
преддоговорната информация по чл. 8 от ЗПФУР, запознал се е и е приел Рамково
споразумение на *** ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити на
„***“ ЕООД чрез мобилното приложение. Договорът за кредит е подписан чрез
3
мобилното приложение MyIuteApp, като за целта са използвани декларирани от
Клиента биометрични данни /пръстов отпечатък / лицева идентификация/. Договорът
за кредит и всички приложения към него са подписани цифрово видно от стр. 1 в горен
десен ъгъл на Договора за кредита, където е визуализирано името на клиента, датата на
подпис от клиента и часът, в който е подписан договора заедно с всички приложения
към него.
След подписване на Договора за кредит, Кредитополучателят е усвоил кредита на
13.06.2022 г.
Договорът е сключен при спазване условията на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, сключен е със средства за комуникация от
разстояние, по електронен път. Изискванията за предоставяне на финансови услуги от
разстояние са регламентирани в Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние /ЗПФУР/, като според чл. 6 Договорът за предоставяне на финансови
услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като
част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средство за комуникация - едно или повече / в § 1, т.
2 от ДР на ЗПФУР е посочено, че "средство за комуникация от разстояние" това е
всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без
да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя/.
Електронният документ се приравнява на писмен документ - чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ. На
основание чл.5 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги /ЗЕДЕУУ/, страните са се съгласили да бъдат обвързани от електронни
изявления, отправени една спрямо друга/ съгласно Общите условия/Рамково
споразумение на *** ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити/. На
основание чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ страните приемат, че всички изявления по повод
кандидатстване, сключване, изпълнение и прекратяване на договор за кредит помежду
им, подписани с обикновен или усъвършенстван подпис ще имат значението на
саморъчно подписани изявления/ съгласно Общите условия/Рамково споразумение на
*** ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити/. Закона за
потребителски кредит допуска договорът за потребителски кредит да бъде сключен от
разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът предоставя на
потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2 и във връзка с
чл. 5, ал. 13. Договорът за кредит вкл. Преддоговорната информация, Общите условия
са подписани електронно, написани са на ясен и разбираем език, при шрифт отговарящ
на изискуемия по ЗПК.
2. Договора за кредит е сключен в съответствие с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит (ЗПК). Договора съдържа информация за размера на кредита,
на Годишния процент на разходите (ГПР), на лихвения процент и неговото
разпределяне в месечните погасителни вноски, а размерите на ценовите елементи на
договора – лихвата, таксата и ГПР не противоречат на добрите нрави, доколкото са
съобразени с условията на пазара на кредити и с ограниченията по чл. 19, ал. 4 ЗПК
(при спазване на начина за изчисляване на ГПР, посочен в чл. 19, ал. 3 ЗПК). На стр. 1
от Договора за кредит е изрично посочено, че лихвеният процент е фиксиран и е в
размер на 20%, период на олихвяване 24 месеца. Отделно в Част III. Разходи по
кредита, т.1 от Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити е посочен лихвения период и условията за прилагането му.
На стр. 3 от Договор за банков кредит е посочен погасителния план, падежните дати,
месечни вноски, главница, лихва, такса. Съгласно параграф втори на втора страница от
Договор за кредит „Освен ако не е изрично посочено тук, Страните разбират и се
съгласяват, че всички права и задължения, предписани в Рамковото споразумение
4
номер ********* се прилагат изцяло към сключения индивидуален договор за кредит.
Така в т.8 раздел „Лихви“ от Рамковото споразумение е уредено както следва:
8.1. Кредиторът има право да получава лихва и/или други такси, уговорени в
Договора за кредит.
8.2. Клиентът заплаща лихвите и/или другите такси при условията, договорени в
Договора за кредит и в съответствие с Погасителния план. Договорената лихва се
изчислява от датата на подписване на Договора за кредит.
8.3. Лихвата се изчислява ежемесечно на месечна база, по метода на простата лихва,
върху остатъчния размер на Кредита. Законната лихва за забава върху просрочената
сума, по време на действие на Договора, се дължи заедно с и независимо от
начисляваната възнаградителна лихва. 3.Годишният процент на разходите по кредита е
посочен на стр. 1 от Договора за кредит и в т.2 на Част III от Разходи по кредита в
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити. При изчисляване на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът
ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок
задълженията си, съответно няма да бъдат начислявани допълнителни разходи,
предизвикани от забава в плащанията. ГПР в размер на 47.53 % е изчислен като
общата дължима сума в размер на 2227.53 лева включва главница в размер на 1500
лева, лихва в размер на 347.15 лева и такса за разглеждане в размер на 380.38 лева
/същата се изплаща на месечни вноски, съгласно погасителния план/. Тази
информация, както е посочено вече, се съдържа и в Договора за кредит и в
Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредити, които потребителят е приел и се е съгласил с тях. Съгласно чл. 19, ал. 4 от
ЗПК Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България, което в процесния
случая е спазено при подписване на договора за кредит и неговото действие.
Таксата за разглеждане е включена в ГПР, като ГПР съгласно чл.19 от ЗПК не
надвишава императивно определената от законодателя граница.
3. В Договора за кредит стр.1 е уговорено, че „Кредитополучателят дължи
еднократна такса за разглеждане. Еднократната такса за разглеждане е дължима в деня
на подписване на договора за кредит, финансира се от Кредитора и се възстановява от
Кредитополучателя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план в
договора за кредит. Дружеството извършва внимателен анализ относно
кредитоспособността на всеки един клиент в процеса на разглеждане на искането за
кредит, който анализ е обвързан с изразходени от дружеството време и разходи.
Размера на таксата за разглеждане влиза в изчисленията на Годишния Процент на
Разходите (ГПР). Кредитополучателят е получил и се е запознал с преддоговорната
информация, запознал се е и е приел Рамковото споразумение на „***“ ЕООД. В
приетата от клиента преддоговорна информация, с която изрично се е съгласил, по
ясен и недвусмислен начин е посочена информация за включена еднократна такса за
разглеждане, а именно в част II - Описание на основните характеристики на съответния
кредит, в т. 6 - Обща сума, която следва да заплати потребителя /Общият размер на
кредита /главница/ заедно с лихвите и разходите, които могат да възникнат във връзка с
кредита на клиента/, като изрично е уредено, че потребителят следва да заплати
таксата за разглеждане на равни месечни вноски за срока на Договора. Законът за
потребителския кредит / пар.1 от ДР на ЗПК, т 2. / ясно дефинира какво се включва в
"Обща сума, дължима от потребителя", същата представлява сбор от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита за потребителя, където кредитора е включил и
таксата за разглеждане на кредита, както е видно и от калкулатор ГПР –приложен по
5
делото ведно с отговора/.
4.Клаузата, уреждаща такса за разглеждане е индивидуално уговорена:
При подаване на заявката за кредит, клиентът избира сумата на кредита и срокът за
погасяване. Видно от кредитния калкулатор на сайта *** таксата за разглеждане се
променя при промяна на срока за погасяване на кредита, съобразена е индивидуално с
искания и избран от клиента срок за погасяване на кредита, не е фиксирана сума и по
отношение на същата клиентът може да влияе чрез своя избор на сума и срок за
погасяване. На сайта на дружеството е дадена информация какво представлява таксата
за разглеждане, като всеки потребител е наясно с тази информация. Отделно при
попълване на заявката за кредит, при избора на сума и срок, отново от сайта на ***,
потребителят определя каква ще бъде таксата за разглеждане
5.Таксата за разглеждане не е такса по усвояване, тъй като таксата по усвояване е
действие свързано с реалното превеждане на сумата по кредита в полза на клиента и се
извършва след сключване на Договора за кредит. След подписване на договора за
кредит се превежда сумата по кредита в полза на клиента, от този момента възниква и
усвояване и управление на кредита до настъпване на крайния срок на договора.
6. С оглед размера на предоставения кредит, срока за връщане на сумата, липсата на
предоставени обезпечения и при съпоставка с размера на законната лихва,
възражението за нищожност на тази клауза е неоснователно. Потребителят има
правото да се откаже от договора и това негово право може да бъде упражнено в срок
14 календарни дни, считано от датата на сключване на договора за кредит или от
датата, на която потребителят получи условията на договора, ако тази дата е след
датата на сключване на договора. В законно регламентирания срок потребителят не е
упражнил правото си на отказ. При наличието на две възможности, които Закона за
потребителски кредити е уредил т.е. информирането чрез предоставената
преддоговорна информация и правото на отказ на потребителя, действията на
потребителя показват, че същия е бил съгласен с условията по кредита.
7. Таксата за разглеждане е включена в общата сума, която клиентът следва да плати
на кредитора. В никакъв случай, не би могло да се приеме, че е необосновано висока
тъй като не съставлява 1/3 от главницата /1500 лева/, както практиката приема, с което
категорично не може да се приеме за допълнително възнаграждение в полза на
кредитора, нито да се приеме за неравноправна, съответно нищожна клауза и в никакъв
случай не би могло да се приеме, че дължимостта на тази такса може да се тълкува като
неоснователно обогатяване.
8. Иска се съдът да се произнесе предвид гореизложеното има ли основание да се
приеме, че подаденият иск е правомерен и имали основание да се счете, че е налице
злоупотреба с упражняване на материално и процесуално право. Злоупотребата с право
е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно – за да бъдат увредени права и
законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие
с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). Съгласно изложеното при отпускане на
кредита, потребителят е информиран за условията по кредита с предоставената
преддоговорна информация и е имал възможността в 14 дневен срок да упражни
правото си на отказ, въпреки това е ползвал кредита и го е погасил, като след това
подава иск, който евентуално би създал основание за допълнителни разноски. В
случай, че се установи злоупотреба с право, това да бъде констатирано в съдебното
решение и да ни бъдат присъдени разноски в размер на 300 лева
С Определение №755/06.11.2023г., постановено по настоящото дело, е оставено без
уважение искането на *** ЕООД, ЕИК****, за приемане за съвместно разглеждане в
производството по гр.дело №332/2022г. по описа на РС- Смолян на насрещните искове,
предявени срещу С. Д. В..
6
Предвид горното, предмет на делото е само исковата молба на С. Д. В. срещу „***“
ЕООД.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора, писмените
становища, и като обсъди събраните по делото писмени доказателства, установи
следното от фактическа и правна страна:
На първо място по отношение на направеното възражение от ответника за
недопустимост на предявения иск, поради неупражненото от кредитополучателя право
на отказ от договора в срок от 14 дни и че не е имал възражения относно договорните
отношения, същото съдът намира за неоснователно. Действително, споредчл.12.1 от
Рамково споразумение за потребителски кредити №*********/13.06.2022г. със страни
*** ЕООД и С. Д. В., представляващи Общите условия, въз основа на които се
предоставят потребителски кредити /чл.2.1./, клиентът има право, без да плаща
обезщетение или неустойка и без да посочва причина , да се откаже от договра за
кредит в срок от 14 дни от датата на сключване на договор за кредит или от датата, на
която клиентът е получил информация за своето право на отказ. Неупражняването на
правото на отказ съобразно чл.12.1. от горното Рамково споразумение обаче, не
препятства възможността кредотополучателят да упражни процесуалната възможност
за предявяване на иск. Липсата на заявен отказ от договора за кредит в 14-дневния срок
не е обвързано с правото за предявяване на иск за защита на потребителя.
Между страните не е спорно възникналото договорно правоотношение- Договор за
кредит № L300620/13.06.2022г., сключен между ищцата С. Д. В. и „***“ ЕООД, по
силата на който на който й е бил предоставен кредит в размер на 1 500,00 лева, със
срок 24 месеца, при ГПР 47.53 %, фиксиран годишен лихвен процент 20 %, месечно
договорно възнаграждение 47,53 %, обща сума на лихвите за периода 347,15 лева,
такса за разглеждане- 380, 38 лева, като общия размер на всички плащания от
потребителя за погасяване на кредита и за покриване на пълната стойност на кредита
е 2 227,53 лева.
Няма спор и че кредита е усвоен в размер на 1 500,00 лева от кредитополучателя.
Предвидено е, че таксата за разглеждане се дължи в деня на подписване на
индивидуалния договор за кредит, като същата бива възстановена от клиента с
дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, приложение към
индивидуалния договор за креди. Таксата за разглеждане се дължи изцяло както в
случай на предсрочно погасяване на кредита, така и в случай на предсрочно
прекратяване на договора по каквато и да е причина. В случаите, когато клиентът
избере плащането на договорно възнаграждение , последният не е длъжен да заплати
таксата за разглеждане и лихвите.
Видно от Приложение №1 към договор за кредит №L300620/ Погасителен план,
погасяването на кредита е предвидено на 24 месечни вноски в размер на по 92,20 лева
и една от 106,93 лева, като месечната вноска включва и таксата за разглеждане – по
15,85 лева, общо такса 380,38 лева.
Според чл.8.4. от Рамковото споразумение за потребителски кредити
№*********/13.06.2022г. със страни *** ЕООД и С. Д. В., таксата за разглеждане
представлява таксата , заплащана от клиента на кредитора за преглед на искането за
кредит, за осигуряване на средства по кредита, сключване на договор кредит или
изменения на споразумението по т.6.10 от процедурата.
От ищеца се правят възражения за нищожност на договорната клауза,
предвиждаща задължение за кредитополучателя за заплащането на такса за
7
разглеждане в размер на 380,38 лева, поради нарушаване на нормите на чл. 10а от
ЗПК., поради накърняване на принципа на „добрите нрави“, че посочената клауза е
наравноправна по смисъла на чл.143 т.5 от ЗЗП
Уговорените клаузи за заплащане на такса за разглеждане противоречат на чл. 10а,
ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. Правилото на чл.10а, ал.2 от ЗПК е императивно и има за цел да
гарантира правото на потребителите за равноправни условия. Като заобикалящи
законовите изисквания на чл.10а, ал.2 и 3 от ЗПК същите се явяват нищожни на
основание чл.21, ал.1 от ЗПК.
Разпоредбата на чл. 10а от ЗПК предвижда кредиторът по договора за
потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя
допълнителни услуги във връзка с договора. В случая така предвидената такса за
разглеждане съобразно определеното в чл.8.4 от Рамковото споразумение за
потребителски кредити №*********/13.06.2022г. със страни "***" ЕООД и С. Д. В., е
за преглед на искането за кредит, за осигуряване на средства по кредита, сключване на
договор кредит или изменения на споразумението. Или, не се касае за допълнителни
услуги, а за такси именно свързани с усвояване и управление на кредита, за каквито е
налице забраната на чл.10а, ал.2 от ЗПК.
Допълнителни услуги биха били такива, които нямат пряко отношение към
сключването на договора и управлението на кредита, а в случая таксата от 380,38 лева
е именно за разглеждане с оглед разрешаване на кредита, за осигуряването на
средствата за изменение на споразумението. Все действия, касаещи безспорно
разрешаването, усвояването и управлението на кредита, т.е., като част от цялостната
дейност по предоставяне на кредита от кредитора.
Поради забраната на чл.10а, ал.2 от ЗПК за начисляването на посочената по- горе
такса за разглеждане, клаузата се явява нищожна нищожна на основание чл. 26, ал. 1,
предл. първо от ЗЗД вр. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Оспорената клауза, предвиждаща заплащането на такса за разглеждане в размер на
380,38 лева е уговорена и в противоречие с добрите нрави, поради което е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, пр. трето от ЗЗД. Размерът на тази такса е завишен,
съпоставено с отпуснатия кредит от 1 500,00 лева, т.е. съставлява около 26% от
отпуснатата парична сума на ищцата за кредита. Начисляването на тази такса и в
такъв размер води до неоснователно обогатяване за кредитора, като същата освен че е
завишена, допълнително създава затруднения за кредитополучателя за погасяване на
дълга.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредитачл.23 от ЗПК.
8
Освен че противоречи на посочените по- горе разпоредби от ЗПК, кредиторът е
предвидил още едно възнаграждение, което нарушава и принципа за добросъвестност и
води до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и
потребителя. .
По горните съображения съдът намира, че клаузата предвиждаща заплащането на
такса за разглеждане в процесния договор за кредит в размер на 380,38 лева е нищожна
поради противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1, пр.първо от ЗЗД вр. чл. 10а,
ал. 2 от ЗПК и поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1,
пр.трето от ЗЗД.
С оглед изхода на делото на ищеца следва да се присъдят направените съдебни
разноски по делото в размер на 50,00 лева заплатена държавна такса.
Ще следва ответникът да бъде осъден да заплати на адвокат М.В.М.- адвокат в
Адвокатска колегия **** адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лева с ДДС за
изготвяне на искова молба и осъщественото процесуално представителство по гр.дело
№663/2021г. по описа на РС- Смолян на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Предвид
направеното възражение от ответната страна за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, същото в този размер не се явява завишено, отчитайки установените
минимални размери в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2.
По горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между С. Д. В., ЕГН**********, и
"***“ ЕООД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление ****, че клаузата от
Договор за кредит № L300620/13.06.2022г., сключен между и С. Д. В. и „***“ ЕООД,
предвиждаща заплащането на такса за разглеждане в размер на 380.,38 лева, е нищожна
поради противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1, пр.първо от ЗЗД вр. чл. 10а,
ал. 2 от ЗПК и поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1,
пр.трето от ЗЗД.
ОСЪЖДА "***“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление **** да
заплати на С. Д. В., ЕГН**********, направените съдебни разноски по делото в размер
на 50,00 лева /петдесет лева/, представляващи заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА "***“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление **** да
заплати на адвокат М. В. М.- адвокат в Адвокатска колегия ***** адвокатско
възнаграждение в размер на 480,00 лева с вкл. ДДС /четиристотин и осемдесет лева/ по
гр.дело №332/2023г. по описа на Районен съд- Смолян.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Смолян в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
10