Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 06.01.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-г с-в, в публичното заседание на шести октомври през 2020
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
мл.с. ИРИНА СТОЕВА
при секретаря Ваня Ружина, като разгледа докладваното от съдия Александрова
гр.д.№ 3040 по описа за 2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.275-273 ГПК.
С
решение от 28.09.2017 г. СРС, 26 с-в, по гр.д.№ 64676/15 г. е отхвърлил
предявените от „М.к.“ ЕООД искове срещу „В.9.“ ООД за установяване, че ищецът е
собственик и за предаване на движима вещ-специален автомобил-автокран „Даймлер
Бенц“, модел „1623ЛК“ с ДК № ******и за осъждане на ответника да заплати
обезщетение за лишаването му от ползването на вещта за периода 24.06.2015
г.-25.10.2016 г. в размер на 18 600 лв.
Срещу
така постановеното решение е постъпила въззивна жалба
от „М.к.“ ЕООД с оплаквания, че същото е необосновано.Въззивникът
твърди, че първоинстанционният съд не е съобразил представените по делото
доказателства за заплащане в полза на ответника на сумата, за която е бил
осъден със съдебно решение, както и обстоятелството, че не е бил уведомен за
образуваното изпълнително дело, по което процесният кран е възложен на
ответника.Моли съда да отмени решението и да уважи предявените искове.
Ответникът
по въззивната жалба-„В.9.“ ООД не взема становище по
нея.
Съдът,
като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е
бил сезиран с искове с правно основание чл.108, ал.1 ЗС и чл.59 ЗЗД.Ищецът-„М.к.“
ЕООД твърди, че е собственик на специален автомобил-автокран „Даймлер Бенц“,
модел „1623ЛК“ с ДК № *****, закупен през 2002 г. от „Т.“ ЕООД, за което е
съставена фактура № 188/17.09.2002 г.Твърди, че на 05.07.2011 г. е предал крана
на „В.9.“ ООД за подготовка за преглед пред Инспекцията за държавен технически
надзор, но е изразил несъгласие със стойността на ремонта и е предявил иск пред
СРС, и че ответникът не му е върнал крана и съпътстващите документи.С решение
от 05.03.2013 г. на СРС, 79 с-в, гр.д.№ 46707/11 г. ищецът е бил осъден да
заплати на ответника цената на ремонт на описаната вещ в размер на 2 304
лв. и направените от „В.9.“ ООД разноски по делото, като претенциите на
ответното дружество са били удовлетворени изцяло, но ответникът не му е върнал
вещта.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
специален автомобил-автокран „Даймлер Бенц“, модел „1623ЛК“ с ДК № ******е
собственост на „М.к.“ ЕООД и да осъди „В.9.“ ООД да му предаде владението върху
него и да му заплати сумата от 18 600 лв.-обезщетение за лишаване от
ползване за периода от 24.06.2015 г. до 26.10.2015 г.
С молба от
29.12.2015 г. в изпълнение на указания на съда ищецът е посочил, че цената на
иска за собственост на процесната вещ е 25 000 лв.
От заключението на
служебно назначената от въззивната инстанция авто-техническа експертиза на вещото лице Ж.Е. е
установено, че средната пазарна цена на кран марка „Даймлер Бенц“, модел 1623 LK с държавен
контролен номер С ******възлиза на 30 511,00 лв.
При това положение
с оглед разпоредбата на чл.69, ал.1, т.2
ГПК цената на иска по чл.108 ЗС е 30 511,00 лв.
Съгласно чл.104,
ал.1, т.4 ГПК на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни искове по
граждански дела с цена на иска 25 000 лв.Родовата подсъдност е абсолютна
процесуална предпоставка, за наличието на която съдът следи служебно /чл.119,
ал.1 ГПК/.При разглеждане на спор от районния съд, който е родово подсъден на
окръжен съд, решението му е недопустимо и нарушението не може да бъде санирано,
а постановеният акт подлежи на обезсилване /Р № 92/21.07.2015 г. по т.д.№
911/14 г. на ВКС, I ТО; Опр. №
210/14.03.2014 г. по гр.д.№ 1355/14 г. на ВКС, III ГО; Опр. № 752/28.11.2014 г. по ч.т.д.№ 3457/14 г. на ВКС, II ТО/.Съдът следи
служебно за съответствието на указаната от ищеца с действителната цена /Опр. № 533/12.07.2012 г. по гр.д.№ 272/12 г. на ВКС, IV ГО/.
Поради изложените
съображения с оглед цената на иска по чл.108 ЗС /30 511,00 лв./ обжалваното
решение следва да се обезсили като недопустимо на основание чл.270, ал.3, изр.2 ГПК, а делото да се изпрати на СГС за разглеждане на предявения иск с правно
основание чл.108 ЗС, както и на съединения с него облигационен иск по чл.59 ЗЗД
при спазване на разпоредбата на чл.104, т.6 ГПК.
На
основание чл.77 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на СГС сумата
от 120 лв. за възнаграждение на вещото лице по служебно допуснатата
авто-техническа експертиза.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
решението от 28.09.2017 г. на СРС, 26 с-в, по гр.д.№ 64676/15 г. на основание
чл.270, ал.3, пр.2 ГПК.
ОСЪЖДА
„М.к.“ ЕООД с ЕИК ***** и със седалище и адрес на управление:*** да заплати по
депозитната сметка на Софийски градски съд сумата от 120 лв. /сто и двадесет
лева/ на основание чл.77 ГПК.Да се издаде изпълнителен лист след влизане в сила
на определението.
След
влизане в сила на решението делото да се изпрати на Председателя на СГС за
образуване на първоинстанционно производство по исковете по чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД на„М.к.“ ЕООД срещу „В.9.“ ООД.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС
в 1-месечен срок от връчването му на страните.В частта, с която въззивникът е осъден за разноски по чл.77 ГПК решението има
характер на определение и може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в
1-седмичен срок от съобщаването му на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.