Решение по дело №36281/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7583
Дата: 15 май 2023 г.
Съдия: Петя Тошкова Стоянова Владимирова
Дело: 20221110136281
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 7583
гр. С, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20221110136281 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени отрицателни установителни искове от Р.
Н. А., ЕГН ********** против „ф-ма“ АД за признаване за установено по отношение на
дружеството, че ищеца не дължи на сумата от 3 521.10 лв. – главница, представляваща
неизплатена сума за потребена вода за периода 26.11.2012г. – 20.10.2016г., ведно със
законната лихва за забава, считано от 04.07.2022г. до погасяване на вземането; 1 982.57 лв. –
законната лихва върху главницата по т. 1, натрупана за периода 15.12.2016г. - 03.07.2022г.;
426,75 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 27.12.2012г.-20.10.2016г. и 338,35
лева – разноски по ч.гр.д. № 73316/2016 год. по описа на СРС, Гражданско отделение, 77
състав, от които 38,35 лева платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лева, предмет на Изпълнителен лист от 28.03.2017 год. по ч.гр.д. №
73316/2016 год. по описа на СРС, Гражданско отделение, 77 състав, за събирането на които е
образувано изп.дело № 2854/2017г. по описа на ЧСИ С Х, рег. № 863 на КЧСИ, район на
действие – СГС, образувано по молба на ответника от 24.08.2017г., поради обстоятелството,
че възможността за принудително събиране на посочената сума е погасена по давност.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „ф-ма“ АД е депозирал отговор, с който
признава иска. Посочва, че ищцата действително не дължи оспорените вземания поради
изтичане на предвидената в закона погасителна давност. Считат, че не са дали повод за
завеждане на делото и молят на осн. чл.78, ал.2 ГПК разноските за водене на делото да бъдат
възложени на ищеца. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3
от ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:
1
От ответникът е направено изрично признание за изтичане на приложима, според
него, кратка погасителна давност, като е признат предявения иск. Доколкото от страна на
ищеца не е направено искане за постановяване на решение при признание, то следва да се
приеме, че направеното от „ф-ма“ АД такова представлява признаване на проявлението в
обективната действителност на посочените в исковата молба факти и обстоятелства. Следва
да се приеме, че „ф-ма“ АД признава изтичане на погасителна давност и погасяване на
възможността за принудително изпълнение на вземанията, поради което и предявените
искове следва да се уважат.
Независимо от позоваването на чл.78, ал.2 ГПК отстрана на ответника, настоящия
състав намира, че не са на лице и двете кумулативно изискуеми предпоставки за
приложението на разпоредбата. „ф-ма“ АД признава иска, но с поведението си е дала повод
за завеждането му поради което не може да бъде освободена от заплащане на разноски. „ф-
ма“ АД признава твърденията в исковата молба, следователно признава и обстоятелството,
че е поискала спиране на изп.дело № 2854/2017г. по описа на ЧСИ С Х, рег. № 863 на
КЧСИ, район на действие – СГС, т.е. че продължава да поддържа висящност на
изпълнителен процес и има качеството на взискател по отношение на отричаните вземания.
При висящност на производството за ищеца единственото средство за отричане на
възможността за принудително реализиране на сумите по издаден изп.лист е именно
провеждане на искова защита. Поради изложеното следва да се приеме, че „ф-ма“ АД е дала
повод за завеждане на делото и следва да понесе разноските.
По разноските:
От страна на ищеца е поискано присъждане на разноски – за държавни такси и такса
преписи в размер на 266,55лв., които с оглед уважаване на претенцията следва да се
присъдят. Поискано е и присъждане на възнаграждение на процесуален представител на
ищеца, пряко на адвокат Е. М. Г. – за предоставена безплатна правна помощ на основание
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Настоящия състав намира, че не следва да се присъжда отделно
възнаграждение за подаване на частна жалба и за производството пред СГС доколкото
защита на ищеца е настоящето производство включва и поредставителството по подаване на
частната жалба. На основание чл.38, ал.2 ЗА в полза на адвоката следва да се присъди
възнаграждение в минимален размер съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в размер на 926,88лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
предявени от Р. Н. А., ЕГН **********, с адрес: гр.С, ж.к.“О к“, бл.3, вх.Б, ет.6, ап.53, срещу
“ф-ма” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С, ж.к.”М 4” ул.”Б. п. С” №1,
сгр.2А, че ищецът не дължи на дружеството сумата 3 521.10 лв. – главница, представляваща
неизплатена сума за потребена вода за периода 26.11.2012г. – 20.10.2016г., ведно със
2
законната лихва за забава, считано от 04.07.2022г. до погасяване на вземането; 1 982.57 лв. –
законната лихва върху главницата по т. 1, натрупана за периода 15.12.2016г. - 03.07.2022г.;
426,75 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 27.12.2012г.-20.10.2016г. и 338,35
лева – разноски по ч.гр.д. № 73316/2016 год. по описа на СРС, Гражданско отделение, 77
състав, от които 38,35 лева платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лева, предмет на Изпълнителен лист от 28.03.2017 год. по ч.гр.д. №
73316/2016 год. по описа на СРС, Гражданско отделение, 77 състав, за събирането на които е
образувано изп.дело № 2854/2017г. по описа на ЧСИ С Х, рег. № 863 на КЧСИ, район на
действие – СГС, образувано по молба на ответника от 24.08.2017г., поради обстоятелството,
че възможността за принудително събиране на посочената сума е погасена по давност.
ОСЪЖДА “Софийска вода” АД, ЕИК **** да заплати на Р. Н. А., ЕГН **********,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 266,55лв.
ОСЪЖДА “Софийска вода” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
С, ж.к.”М 4” ул.”Б. п. С” №1, сгр.2А да заплати на адв. Е. М. Г., с адрес: гр.С, ул.”С С” №8,
ет.2, ап.5, на основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА възнаграждение, за
осъществена безплатна помощ, в размер на 926,88лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3