№ 1203
гр. Пловдив, 27.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Таня Яв. Букова
като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Гражданско дело №
20215300101282 по описа за 2021 година
На 20.10.2021 г. назначеният по делото служебно процесуален представител на
ищеца Р.М.С. – адвокат М.З., е изпратил молба по пощата, заведена в Служба
Регистратура“ на Окръжен съд – Пловдив с вх. № 12873/20.10.2021 г., в която той
заявява, че въпреки проведения разговор с ищеца, последният не може да посочи какви
са конкретните действия или бездействия на органите на досъдебното производство, с
които са му причинени вреди, както и датите, на които тези действия са извършени,
поради което не е в състояние да осъществи правна помощ и да го подпомогне при
отстраняване на нередовностите на подадената от него искова молба, с оглед на което и
за да не накърни интересите му, моли да бъде освободен от възложеното му
процесуално представителство.
Исковата молба, по която е образувано настоящото дело, е подадена в Софийски
градски съд на 19.11.2020 г., като с нея ищецът претендира да бъде отменена присъда
№ 53/2016 г. на Окръжен съд – Стара Загора постановена по нохд № 514/2016 г. и да
бъде осъдена Прокуратурата на Република България в лицето на прокурор от Окръжна
прокуратура – Стара Загора Х.М. да му заплати обезщетение в размер на 300 000 лв. за
нанесените му вреди по посоченото наказателно дело от общ характер, по което е
осъден неправомерно и търпи наказание за престъпление, което не е извършил, като с
разпореждане от 25.11.2020 г. постановено по гр. д. № 12698/20 г. на основание чл. 7,
ал. 1 Закон за отговорността на държавата и общините за вреди Софийски градски съд
е изпратил делото по подсъдност на Окръжен съд – Стара Загора, пред който е
образувано гр. д. № 3162/20 г., производството по което е прекратено с определение №
260274/25.02.2021 г. на основание чл. 23, ал. 3 ГПК и делото е изпратено на
Апелативен съд – Пловдив, който с определение № 260115/02.03.2021 г. е определил
искът на ищеца Р.С. да се разгледа от Окръжен съд – Хасково. Поради отстраняване на
всички съдии от последния от разглеждане на делото с определение № 37/13.05.2021 г.
постановено по ч. гр. д. № 257/21 г. Апелативен съд – Пловдив е определил исковата
молба на ищеца С. да бъде разгледана от Окръжен съд – Пловдив. Още преди датата на
постановяване на този съдебен акт с определение № 260221/24.03.2021 г. постановено
по гр. д. № 156 по описа на Окръжен съд – Хасково за 2021 г. исковата молба е
1
оставена без движение поради следните констатирани нередовности : както се посочи
по-горе в настоящото изложение в исковата молба е направено искане за отмяна на
влязлата в сила присъда № 53 постановена на 17.11.2016 г. по нохд № 514 по описа на
Окръжен съд – Стара Загора и ново разглеждане на делото в друг съдебен район
поради допуснати процесуални нарушения, по което гражданският съд не е
компетентен да се произнесе, с оглед на което на ищеца е предоставена възможност да
заяви дали поддържа това искане; вън от горното констатира се, че ищецът претендира
и заплащане на обезщетение за нанесени му вреди по горепосоченото наказателно
дело, като така отправената претенция не е достатъчно конкретизирана, поради което
му е указано да уточни - дали търси обезщетение за имуществени или неимуществени
вреди, в какво се изразяват тези вреди, за какъв период от време е търпял вредиq
последните с какви действия и бездействия са му причинени и от кого; от кого се
претендира обезщетението – солидарно от Прокуратурата и от посочения в исковата
молба ответник Х.М. или разделно; ако се твърди самостоятелна отговорност на всеки
ответник – да се посочат действията и бездействията на всеки ответник, с които са
причинени вредите, а също и размерите на претендираните обезщетения от тях;
отговорността на Х.М. дали е обусловена от действията му като длъжностно лице или
не; дали се търси отговорност на държавата по ЗОДОВ или се касае за обикновена
отговорност на лица по чл. 45 и сл. ЗЗД; в исковата молба е съзряно и искане за
установяване на престъпно обстоятелство, във връзка с което на ищеца е указано да
уточни и опише в обективен и субективен план кое е това обстоятелство, в какво се
изразява, кой е неговият автор, по кое гражданско правоотношение същото е от
значение, съответно за отмяна на кое влязло в сила решение се отнася при условията и
обстоятелствата на чл. 124, ал. 5 ГПК.
В изпълнение на дадените указания с това определение назначеният служебно
процесуален представител на ищеца адвокат М.З. е депозирал уточняваща молба
заведена в Служба „Регистратура“ на Окръжен съд - Пловдив с вх. № 11379/04.10.2021
г., в която е заявил, че поддържа искането за възобновяване на наказателното дело по
реда на глава ХХХІІІ НПК и за отмяна на присъда № 53/17.11.2016 г. постановена по
нохд № 514 по описа на Окръжен съд – Стара Загора за 2016 г., както и предявената
претенция да се счита за такава по чл. 2, ал. 1, т. 1 предложение последно и чл. 2, ал. 1,
т. 2 ЗОДОВ и насочена срещу Прокуратурата на Република България, а също и че
неимуществените вреди, които са причинени на ищеца „…се изразяват в непровеждане
на пълно, всестранно и обективно разследване по д. п. № 62/2016 г. по описа на РУ –
Гълъбово; извличане на неистински самопризнания … чрез упражнено от
разследващите органи физическо и психическо насилие; неправомерно и
незаконосъобразно ангажиране на наказателната отговорност … /на ищеца – бележката
е на докладчика/ за престъпление, което не е“ извършил и причинени „… вследствие на
тези действия и бездействия неправомерно лишаване от свобода и огромни душевни
болки и страдания и стрес“.
Изложените в уточняващата молба фактически обстоятелства са твърде общи,
пестеливи и противоречиви, а и съдът не е обвързан от дадената от процесуалния
представител на ищеца правна квалификация на претендираното материално право,
тъй като съобразно чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК това е правомощие на съда. Посочените в
нея материалноправни разпоредби - чл. 2, ал. 1, т. 1 предложение последно и чл. 2, ал.
1, т. 2 ЗОДОВ, регламентират отговорността на държавата за вреди от лишаване от
свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенция за защита правата на човека и
2
основните свободи /наричана по-долу в настоящото изложение Конвенцията/, уреждащ
изключенията, при които е допустимо лишаване от свобода - законно лишаване от
свобода на лице по силата на постановена от компетентен съд присъда; законен арест
или лишаване от свобода на лице за неизпълнение на законно съдебно решение или с
цел осигуряване на изпълнението на задължение, предписано от закона; законен арест
или лишаване от свобода на лице с цел да се осигури явяването му пред предвидената в
закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или
когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на
престъпление или укриване след извършване на престъпление; лишаване от свобода на
непълнолетно лице на основата на законно решение, за да се осигури надзор с
възпитателна цел, или законно лишаване от свобода на такова лице с цел да се осигури
неговото явяване пред предвидената в закона институция; законно лишаване от
свобода на лице с цел да се предотврати разпространението на инфекциозни болести,
както и на душевноболни лица, алкохолици, наркомани или скитници; законен арест
или лишаване от свобода на лице с цел да се предотврати незаконното му влизане в
страната или на лице, против което се предприемат действия за неговото депортиране
или екстрадиция, а също и отговорността на държавата за нарушаване на права,
защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията, а това са правото на всяко арестувано лице
незабавно да бъдат съобщени на разбираем за него език основанията за арестуването
му и всички обвинения, които му се предявяват, правото на всяко лице, арестувано или
лишено от свобода своевременно да бъде изправено пред съдия или пред длъжностно
лице, упълномощено от закона да изпълнява съдебни функции, на гледане на неговото
дело в разумен срок или на освобождаване преди гледането на неговото дело в съда и
правото на всяко арестувано или лишено от свобода лице да обжалва законността на
неговото задържане в съда.
В настоящия случай ищецът претендира присъждане на обезщетение за вреди от
незаконосъобразно ангажиране на наказателната му отговорност, във връзка с което е
направил и искане за възобновяване на воденото срещу него наказателно дело. То не е
подсъдно на гражданския съд, поради което същото следва да бъде препратено по
компетентност на Върховния касационен съд съобразно чл. 424, ал. 2 НПК. Доколкото,
обаче, постановената по нохд № 514 по описа на Окръжен съд – Стара Загора за 2016 г.
присъда понастоящем не е отменена по предвидения за това в Наказателно-
процесуалния кодекс ред, то в правна сфера на ищеца все още не е възникнало
защитимо по гражданско-правен ред право на обезщетение от незаконосъобразно
образувано срещу него наказателно производство.
Що се отнася до втората дадена от процесуалния представител на ищеца правна
квалификация на претенцията по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, то в уточняващата молба не
се сочат никакви фактически твърдения, навеждащи на нарушаване на някое от
посочените в § 5, т. 2 – 4 от Конвенцията права изброени по-горе в настоящото
изложение. Именно поради несъответствието на очертаната в уточняващата молба
фактическа обстановка и дадената в нея правна квалификация на иска с разпореждане
№ 1626/05.10.2021 г. съдът е дал последна възможност на ищеца, без да дава правна
квалификация на претендираното от него право, да посочи конкретните
действия/бездействия на разследващите органи и на длъжностни лица от
прокуратурата, с които са му причинени вреди, да уточни в какво се изразяват
последните, а също и да посочи банкова сметка или друг начин за плащане в
съответствие с изискването на чл. 127, ал. 4 ГПК, като в определения с това
3
разпореждане срок е депозирана коментираната по-горе молба вх. № 12873/20.10.2021
г., в която е заявено, че ищецът не може да направи тези уточнения. Липсата на
последните изправя съда пред невъзможност да осъществи законовото си правомощие
да даде точна правна квалификация на предявеното с иска право – и по-специално дали
се касае за иск за заплащане на обезщетение за вреди от дейността на правозащитните
органи по специалния Закон за отговорността на държавата и общините за вреди или за
претенция за обезвреда по чл. 49 ЗЗД. Тъй като за тази невъзможност не се сочат
някакви разумни причини, а само ищецът е този, който може да осветли делото с
релевантите за него фактически обстоятелства, то съдът приема неоказаното от негова
страна на процесуалния му представител съдействие за отстраняване на недостатъците
на исковата молба за неизвинително, а самата искова молба по изложените по-горе
съображения – за нередовна. Ето защо и тъй като срокът за поправянето й е изтекъл на
25.10.2021 г., то на основание чл. 129, ал. 3 ГПК същата следва да бъде върната.
Предвид факта, че неотстраняването на констатираните нередовности на исковата
молба в определения от съда срок не се дължи на причини, лежащи у назначения по
делото служебно процесуален представител на ищеца – адвокат М.З., то искането на
последния за освобождаването му от процесуално представителство следва да бъде
оставено без уважение.
По изложените съображения съдът :
ОПРЕДЕЛИ:
Заверени преписи на исковата молба, по която е образувано гр. д. № 1282 по описа
на Окръжен съд – Пловдив, ІV гр. с. за 2021 г. и на постъпилата по него Уточняваща
молба подадена с молба вх. № 11379/04.10.2021 г. да се изпратят по компетентност на
Върховен касационен съд на Република България за преценка на направеното в тях
искане за възобновяване на нохд № 514 по описа на Окръжен съд – Стара Загора за
2016 г.
ВРЪЩА ИСКОВАТА МОЛБА на Р.М.С. с ЕГН **********, с адрес – *** против
Прокуратурата на Република България.
В тази част определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен
съд – Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат М.И.З. от Адвокатска колегия – ***
*** да бъде освободен от назначението му като процесуален представител на Р.М.С. -
ищец по гр. д. № 1282 по описа на Окръжен съд – Пловдив, ІV гр. с. за 2021 г.
Преписи на настоящото определение да се връчат на ищеца и на назначения му по
делото служебно процесуален представител адвокат М.З..
4
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
5