Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 18.05.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на двадесет и втори април две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
Административен съдия: Маргарита Стергиовска
при
секретаря Р. Хаджидимитрова, като разгледа
докладваното от административния съдия АД № 297 по описа за 2020г. на Административен съд – гр.Шумен, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона
за устройство на територията (ЗУТ) във връзка с чл.145 и следващите от
Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по депозирана жалба от К.Ф.М. с ЕГН ********** ***, против Заповед № РД-46 от 28.02.2019г. на Кмета
на община Хитрино, с която е разрешено изработване на проект за изменение на
ПУП – ПРЗ за обединяване на УПИ II - 483, 320 за автостанция и УПИ III - 321,
322 ООД в кв.48 по плана на с.Хитрино в нов УПИ II – 320, 321, 322, 483 за ООД
с конкретно предназначение „за автогара“. Оспорващият твърди, че актът е
издаден при съществени нарушения на административно производствените правила и
в противоречие с материално правни разпоредби. Сочи, че община Хитрино не
разполага с правомощие еднолично да инициира процедура по обединяване на
визираните в заповедта УПИ - та, а той в качеството си на собственик на имот,
за който се процедира изменение, не е заявявал съгласие и няма намерение да
дава съгласие за изменение. Счита, че е налице нарушение в процедурата, тъй
като предложението не е съгласувано с АПИ и Национална компания „Железопътна
инфраструктура“, въпреки че в проекта е предвидено конкретно предназначение на
новообразувания имот „за автогара“ и проектът съдържа предвиждане относно
железопътната инфраструктура. Според оспорващия до трагичния инцидент от
10.12.2016г. в село Хитрино е имало автоспирка с разположени в нея търговски
обекти и нищо не налага изграждане на автогара. Дори и да се приеме, че
общественият интерес налага изграждането на автогара, то община Хитрино
разполага с достатъчно общински имоти за реализиране на това мероприятие. Като
самостоятелно основание за незаконосъобразност на заповедта се сочи
обстоятелството, че същата е издадена въз основа на Решение № 76, прието от
Общински съвет Хитрино на заседанието му, проведено на 24.08.2018г. Това
решение е нищожно и влече нищожност на издадената въз основа на същото заповед.
Въз основа на изложените в жалбата аргументи отправя искане за прогласяване
нищожността на Заповед № РД-46 от 28.02.2019г. на Кмета на община Хитрино. В
съдебно заседание оспорващият лично и чрез упълномощен представител адв.Ж.К.заявява, че поддържа жалбата и искането актът да
бъде прогласен за нищожен или отменен като незаконосъобразен. Подробни
аргументи, обосноваващи застъпената теза за нищожност, съответно за
незаконосъобразност на атакуваната заповед
излага и в представени по делото писмени бележки рег.№ ДА-01-1401/05.05.2021 г. Претендира присъждане на деловодни разноски,
съгласно представен списък.
Ответната страна - Кмет на Община Хитрино,
представляван в съдебно заседание по пълномощие от адв.Б.Г.
поддържа становище за недопустимост и неоснователност на оспорването. Подробни
аргументи развива в представените по делото писмени бележки.
Заинтересованата страна - Община Хитрино,
представлявана от адв.Г. оспорва жалбата.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, Шуменският административен съд намира за установено от фактическа
страна следното:
Оспорващият К.Ф.М. е собственик на 313/545 ид.части от УПИ III-321,322 (ООД) в кв.48 по плана на
с.Хитрино и на изградените в този имот магазин за хранителни стоки със
застроена площ 35,3 кв.м., склад със застроена площ 34,3 кв.м., баничарница с
площ 18,5 кв.м., фурна със застроена площ от 43,5 кв.м. и магазин „Хали“ със
застроена площ 100 кв.м., по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 97/15.06.2012г., том II, рег.№ 6569, дело № 278/2012г. по описа
на нотариус с район на действие ШРС, Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 51/ 27.11.2013г., том IV, рег.№ 7986, дело № 618/2013г. по
описа на нотариус с район на действие ШРС и договор № 0021/26.11.2012г. за
ликвидиране на съсобственост чрез продажба, сключен между Община Хитрино като
продавач и К.Ф.М. - като купувач, вписан в Служба по вписвания - гр.Шумен с №
163/28.11.2012г., том 21, дело № 3602/2012г., имотна партида 84802.
Със заявление за административна услуга с вх.№
08-00-22/28.02.2019г., А.А. – зам.кмет на община
Хитрино поискал издаване на разрешение за изработване (съгласно чл.124 и чл.150
от ЗУТ) „за обединение на имотите съгласно чл.205 от ЗУТ“.
Приложено е Задание за проектиране към предложение
за ПУП – ПРЗ, социално икономически анализ на обект УПИ II - 483, 320 –
автостанция, УПИ III - 321, 322 – ООД, кв.48, с.Хитрино, като в раздел „цел на
проекта“ е посочено: основната цел е осигуряване на подходящ и комуникативен
имот, който да благоприятства безопасната организация на движението, на който
да бъде изградена автогара за обслужване жителите и посетителите на с.Хитрино; изменението
на ПУП е продиктувано от възникнали общински нужди – за изграждане на автогара.
За да се реализира изменението се налага отчуждаване на УПИ III - 321, 322 –
ООД в кв.48, с.Хитрино.
В раздел „основни изисквания“ на заданието е
разписано, че основната цел на проекта е във връзка с изграждането на автогара,
да се извърши отчуждаване на УПИ III-321, 322 – ООД в кв.48, с.Хитрино и
обединяването му с УПИ II-320, 483 – за автостанция, с цел образуване
на нов УПИ II-320,
321, 322, 483 – за автогара, кв.48.
Въз основа на заявление с вх.№ 08-00-22 от
28.02.2019г. от А.А.– зам.кмет на община Хитрино, на
основание чл.124а, ал.2 от ЗУТ, становище на гл.архитект по заявление вх.№
08-00-22/28.02.2019г., съгласно чл.135, ал.2 от ЗУТ, във връзка с чл.134, ал.1,
т.2 от ЗУТ, скица – предложение по чл.125, ал.1 от ЗУТ, одобрено от кмета
задание за възлагане на ПУП по чл.124а, ал.7 от ЗУТ, кметът на община Хитрино издал
Заповед № РД-46/28.02.2019г., с която разрешил изработването на проект за
изменение на ПУП – ПЗР за обединяване на УПИ II - 483, 320 за автостанция и III
- 321, 322 ООД в кв.48 по плана на с.Хитрино в нов УПИ II - 320, 321, 322, 483
за ООД с конкретно предназначение „за автогара“.
Заповедта е публикувана във вестник „Шуменска заря“
от 13.03.2019г.
Несъгласен със същата, К.Ф.М. депозирал жалба в
Административен съд - гр.Шумен, насочена едновременно срещу Решение №76, прието
от Общински съвет – Хитрино на заседанието му, проведено на 24.08.2018г. и Заповед № РД-46/28.02.2019г. на кмета на
община Хитрино.
В Административен съд Шумен били образувани: АД№
142/2019 год., с предмет оспорването на Заповед № РД-46 от 28.02.2019г. на
Кмета на община Хитрино, по което с Решение № 202/07.11.2019 г. на ШАС е
обявена нищожността на процесната заповед. С Решение
№ 9582/14.07.2020 год., постановено по адм.№
1862/2020 год. на ВАС, решение №202/07.11.2019 г. е отменено, делото е върнато
за ново разглеждане от друг съдебен състав, в следствие на което е образувано
настоящото АД № 297/2020 г. по описа на ШАС; по жалбата на К.Ф.М. срещу Решение
№ 76 по Протокол № 5 от 24.08.2018г.,
прието от Общински съвет - Хитрино е образувано адм.дело
№ 143/2019г. по описа на ШАдмС, което е приключило с
решение № 185/24.10.2019 г. С последното е прогласена нищожността на решение №
76 по Протокол № 5 от 24.08.2018г.,
прието от Общински съвет – Хитрино само в частта му, отнасяща се до УПИ III -
321, 322 ООД в кв.48 по плана на с.Хитрино, като в останалата част жалбата е
оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено в тази му
част. С решение № 13779/06.11.2020 г., постановено по АД № 684/2020 г. на ВАС е
оставено в сила решение № 185/24.10.2019 г.
В хода на съдебното производство към делото са
приобщени писмените доказателства, представляващи цялата административна
преписка по издаване на обжалвания акт.
По искане на страните е допусната и изслушана
комплексна съдебно – техническа и икономическа експертиза.
При така установените факти от правна страна съдът
съобрази следното:
Предмет
на оспорване е индивидуален административен акт - Заповед за разрешаване
изработването на проект за изменение на ПУП - ПРЗ, инициирано от субект,
разполагащ с правен интерес. Видно от доказателствата по делото, в т.ч. и от
приложените документи за собственост,
жалбоподателят се легитимира като собственик на имоти, предмет на плана и
същият е заинтересовано лице по смисъла на чл.131, ал.1, във вр. с ал.2, т.1 от ЗУТ, което обосновава наличие на правен
интерес от оспорване на процесната заповед.
От приложеното към делото копие на страница от
вестник „Шуменска заря“, както и предвид изричното изявление на процесуалния
представител на ответната страна, обективирано в
писмена молба рег.№ ДА-01-1907/14.06.2019г., се установява, че заповедта е
обявена на интернет страницата на община Хитрино на 13.03.2019г., на която дата
е публикувана и във вестник „Шуменска заря“, с оглед на което депозираната на
20.03.2019г. жалба се явява подадена в законоустановения
срок.
Обжалваната заповед, с която се разрешава
изработването на проект за изменение на ПУП – ПРЗ има характер на мотивирано
предписание по чл.135, ал.3 от ЗУТ и съставлява индивидуален административен
акт, подлежащ на съдебен контрол.
Въз основа на
изложеното съдът приема, че съдебното производство е допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна по
следните мотиви:
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК
проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт
обхваща установяване компетентността на издалия го орган, спазена ли е
изискваната от закона форма, спазени ли са материалните и процесуалните
разпоредби при издаването му, както и дали е съобразен с целта на закона. Съдът
е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на обжалвания административен акт, като не се ограничава
само с основанията, посочени от оспорващия. С жалбата се твърди нищожност, а в
условията на алтернативност незаконосъобразност на
заповедта на кмета на община Хитрино.
В административното право липсва специален законов
текст, който да регламентира кога съответният акт е нищожен и в кои случаи е унищожаем. Основното разграничение на недействителните
актове на администрацията на нищожни и унищожаеми е в
зависимост от степента и качеството на порока, от който е засегнат актът.
Нищожни са тези административни актове, които поради радикални, основни и тежки
недостатъци, се дисквалифицират като административни актове и въобще като
юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради което
изобщо не могат да породят, изменят или погасят някакви правни последици.
Предмет на съдебен контрол е Заповед № РД-46 от 28.02.2019г.
на Кмета на община Хитрино, с която е
разрешено изработване на проект за изменение на ПУП – ПРЗ за обединяване на УПИ
II - 483, 320 за автостанция и УПИ III - 321, 322 ООД в кв.48 по плана на
с.Хитрино в нов УПИ II – 320, 321, 322, 483 за ООД с конкретно предназначение
„за автогара“, а именно ПУП-ПРЗ, одобрен
с Решение № 76 от Протокол № 5/24.08.2018 год. на ОбС-Хитрино.
По жалба на оспорващия срещу Решение № 76 по
Протокол № 5 от 24.08.2018г., прието от
Общински съвет - Хитрино е било образувано АД № 143/2019г. по описа на ШАдмС, по което с решение № 185/24.10.2019 г. е прогласена
нищожността на решение № 76 по Протокол № 5 от
24.08.2018г., прието от Общински съвет – Хитрино само в частта му,
отнасяща се до УПИ III - 321, 322 ООД в кв.48 по плана на с.Хитрино, като в
останалата част жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е
прекратено в тази му част. С решение № 13779/06.11.2020 г., постановено по АД №
684/2020 г. на ВАС е оставено в сила решение № 185/24.10.2019 г.
Искането за изработване на проект за изменение на
ПУП-ПРЗ по чл.135 ал.2 от ЗУТ е обусловено от наличието на предпоставките,
разписани в чл.134 от ЗУТ, като цитираната в настоящият случай разпоредба на
ал.2 гласи, че влезлите
в сила общи устройствени планове могат да се изменят,
когато възникнат нови държавни или общински нужди за обекти - собственост на
държавата, на общините или на експлоатационните дружества, или отпадне
необходимостта от изграждане на такива обекти.
Не е спорно по делото, че към момента на
постановяването на Заповед №
РД-46 от 28.02.2019г. на Кмета на община Хитрино, изменението, чието допускане
се иска е с предмет ПУП-ПР, одобрен е Решение № 76 от Протокол № 5/24.08.2018
год. на ОбС-Хитрино не е влязъл в законна сила.
Същият е бил предмет на съдебен контрол и е обявен за нищожен с влязло в сила
съдебно решение по отношение на УПИ Ш-321,322 „Обществено обслужващи дейности“
в кв. 48 по плана на с. Хитрино.
Нищожният административен акт не поражда правни
последици, като независимо, че нищожността му е прогласена след издаването на процесната заповед, на основание чл.142 от АПК, преценката
следва да бъде извършена към момента на приключване на устните състезания по
делото.
В унисон с този извод е Определение №
1443/03.02.2021 год. на ВАС, II отд., постановено по адм.д.№ 592/2021 год., ВАС, влязло в законна сила, с което
състав на ВАС е приел, че въпросът относно нищожността на решението на ОбС-Хитрино, с което е одобрен ПУП-ПР по отношение на
единия от урегулираните поземлени имоти, част от допуснатия за изработване
проект за изменение на ПУП-ПР, е от значение за правилното решение на спора по адм.д.№ 297/2020 год. на AC-Шумен, с предмет същия УПИ III,
кв.48.
Следователно, нищожен поради пълна липса на материалноправни предпоставки е този акт, който изцяло е
лишен от законово основание, при липса на предмет, когато обектът на
разпореждането в него не съществува или разпореждането е с невъзможен предмет.
Нищожността се отнася до валидността на
административното волеизявление. При нищожните актове допуснатата незаконосъобразност
е свързана с липса на правообразуващ елемент. Поради
изначалното наличие на такъв сериозен недостатък, водещ до недействителност на
волята на органа, се приема, че нищожният акт никога не е съществувал в
правната действителност. В същото време, този акт създава привидност на правни
последици, които заинтересуваното лице има интерес да отстрани. Съгласно безпротиворечивата константна съдебна практика, липсата на
компетентност на органа при издаване на акта и неспазването на предписаната от
закона форма, винаги сочат на нищожност на акта, докато нарушението на
административно-производствените правила и материалния закон, както и
неспазването на целта на закона, следва да се преценяват във всеки конкретен
случай, относно това по какъв начин се отразяват на волеизявлението на
административния орган. Основанията за прогласяване на нищожност на
административните актове са: липса на компетентност; липса на форма; пълна
липса на правно основание; невъзможен предмет; несъществуващ адресат и др. Както
се посочи, основание за нищожността на акта е и липсата на законова опора, т.
е. пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма, актът е изцяло лишен от законово
основание. Настоящият казус е от категорията, при която материалната
незаконосъобразност води до толкова тежък порок.
След като ПУП-ПР, одобрен е Решение № 76 от
Протокол № 5/24.08.2018 год. на ОбС-Хитрино, е обявен
за нищожен с влязло в сила съдебно решение по отношение УПИ Ш-321,322
„Обществено обслужващи дейности“ в кв. 48 по плана на с. Хитрино, то последващото разрешаване изработването на проект за
изменение на ПУП – ПРЗ, предмет на процесната заповед
е също нищожно по
отношение на попадащите в обхвата му УПИ.
Отделно от това, за пълнота на изложението,
настоящият съдебен състав намира, че процесната
заповед е материално незаконосъобразна, доколкото от заключението на вещото
лице по допуснатата и приета СТЕ се установява, че не е налице съответствие на
предложението с правилата и нормите по устройство на територията и с ОУП.
Не е спорно, че към подаденото от зам.-кмета
заявление с искане за изменение на подробен устройствен
план е приложена скица - предложение, съгласно чл.135, ал.2 от ЗУТ.
Предложението за изменение на ПУП-ПРЗ, обаче, не съответства нито на правилата
и нормите по устройство на територията, нито на ОУП на общ.Хитрино, като вещото
лице е установило, че конкретното отреждане на проектния УПИ - „за автогара“ не
съответства на предвиденото предназначение на проектния УПИ „за обществено
обслужващи дейности“ и съответно одобреното предложение за изработване на
ПУП-ПРЗ не съответства на правилата и нормативите за устройство на територията.
Наред с това е констатирано несъответствие на
скицата-предложение и заданието за проектиране с правилата и нормативите по
устройство на територията, предвид липсата на посочване на броя автобусни
места, за които е допуснато проектиран на УПИ с конкретно предназначение „за
автогара“, което е необходимо с оглед разпоредбата на чл.54, ал.1 от Наредба № 7 за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони (НПНУОВТУЗ).
В този смисъл възраженията на ответника, че
конкретизацията на броя автобусни места следва да бъде извършена на етапа
изработване на проект за ПУП-ПРЗ, съдът намира са неоснователни.
След като броят автобусни места е регламентиран
като част от нормативите, с оглед на които се определя площта, необходима за
изграждане на автогара, то това обстоятелство следва да бъде съобразено още на
етап допускане изработване на проект за изменение на ПУП-ПРЗ, тъй като на този
етап следва да бъде извършена проверка за съответствие на предложения за
проектиране УПИ с правилата и нормативите по устройство на територията, като
част от тази проверка включва и преценка, дали площта на допуснатия за
проектиране УПИ съответства на правилата и нормативите за устройство на
територията с оглед конкретното му отреждането му „за автогара“.
От приетата по делото СТЕ, се установява, че
проектният УПИ не съответства на правилата и нормативите за устройство на
територията, което означава, че обективираното в
скицата-проект и заданието предложение за изработване проект за изменение на
ПУП-ПРЗ не съответства на правилата и нормативите по устройство на територията
– несъответствие с ОУП, одобрен с Решение № 104/23.11.2018 г. на ОбС-Хитрино.
УПИ П-320,483 в кв. 48 по действащия План за
Регулация е с отреждане „за автостанция”, а УПИ Ш-321,322 в кв. 48 по
действащия План за Регулация е с отреждане „за обществено обслужване”.
По действащ ОУП УПИ П-320,483 в кв. 48 е в устройствена зона „за транспорт”.
По действащ ОУП УПИ Ш-321,322 в кв. 48 е в устройствена зона „за обществено обслужващи дейности”.
Тези изводи на в.л. не се оспорват от страните.
Ответникът по жалбата оспорва единствено изводите, че обединяването на двата
УПИ е допустимо само и единствено след изменение на ОУП и задължително следва,
предназначението на проектния УПИ с отреждане „за автогара” съгласно чл. 4, ал.
7, т. 8 от Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони да бъде „за движение и
транспорт”, а не „територия за обществено обслужващи дейности”.
Възраженията са неоснователни, тъй като вида
отреждане по действащия ОУП на устройствените зони, в
които попадат двете УПИ, предмет на разработката, а именно едното в устройствена зона „за транспорт“, а другото в устройствена зона за „обществено обслужващи дейности“, то
очевидно с действащия за територията на общината Хитрино ОУП е предвидено не
само основното предназначение на териториите в общината, което съгласно чл.4,
ал.З от НПНУОВТУЗ, а с приетия ОУП са определени и конкретните видове устройствени зони, съгласно предназначението на
териториите, регламентирано в чл.4, ал.7 от посочената наредба.
След като всеки от двата УПИ, предмет на
разработката, попада в конкретно посочена и различна устройствена
зона по действащия ОУП, то очевидно същите не попадат в една обща устройствена зона с предназначение „терен със самостоятелен
устройствен режим“ по действащия ОУП.
В този смисъл твърденията на ответника, че
терените, определени за транспорт в ОУП, са терени със самостоятелен устройствен статут, съгласно правилата и нормативите към
ОУП, съдът приема за необосновани, тъй като не се подкрепят от доказателствата
по делото.
В обратна насока са изводите на вещото лице за
несъответствие на предложението, обективирано в
скицата-проект и заданието за проектиране, с действащият ОУП на общ.Хитрино,
тъй като съгласно действащия ОУП на общ.Хитрино УПИ Ш-321,322 в кв. 48 по плана
на с.Хитрино не попада в терен, определен за транспорт (в каквато устройствена зона попада другия УПИ, предмет на
разработката), а попада в устройствена зона „за
обществено обслужващи дейности”.
В обобщение съдът приема, че оспорването е основателно.
Изложените съображения налагат извод за основателност на жалбата, а атакуваната
в настоящото производство заповед следва да бъде прогласена за нищожна.
Оспорващият претендира присъждане на разноски в
размер на 2 792 лева, в
това число: 1080 лв. адвокатски хонорар по АД № 297/20 г.; 200 лв. депозит за
СТЕ; 12 лева държавна такса за образуване на АД №142/2019 г., 300 лева депозит за вещи лица, 600 лева
адвокатски хонорар за осъществено процесуално представителство по АД 142/2019
г. и 600 лв. адвокатски хонорар по АД 1862/2020 г. на ВАС.
Ответната страна е направила възражение за
прекомерност на възнаграждението, което се преценява като неоснователно. Минималните
размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл.8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските
възнаграждения, като в ал.1 са предвидени правилата за
минималните адвокатски възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела с определен материален интерес, а в ал.2 са
посочени минималните адвокатски възнаграждения за процесуално представителство,
т.1 за защита и съдействие по административни дела по ЗУТ и ЗКИР- 900 лв.
От изложеното е видно, че доколкото повереникът на оспорващия е изготвил от негово име жалбата,
депозирал е писмени становища и е представял доказателства, отправяйки искания
за приемането им, е налице осъществено от последния процесуално
представителство по смисъла на чл.8 от Наредба № 1, тъй като процесуалното
представителство включва всички съдопроизводствени
действия, а не само тези, свързани с участие в открито съдебно заседание. От
друга страна, след като минималният размер на дължимото адвокатско
възнаграждение е 900 лева (чл.8, ал. 2 т.1 от Наредба № 1), а в случая се касае
за договорено и платено такова в размер на 1080 лева за настоящата инстанция,
т.е. надхвърлящо минималния такъв с 180 лева и като се има предвид, че
процесуалният представител на оспорващия е проявил процесуална активност,
ангажирайки доказателства и излагайки в писмен вид аргументирани становища по
правния спор, и с оглед фактическата и правна сложност на делото, която не е
незначителна с оглед обема на събрания доказателствен
материал и естеството на правния спор, съдът намира, че възнаграждението за
адвокат, заплатено от оспорващия и присъдено в тежест на ответната страна по
делото, не е прекомерно.
Водим от горното Шуменският административен съд,
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА нищожността на Заповед № РД-46
от 28.02.2019г. на Кмета на община Хитрино, с която е разрешено изработване на
проект за изменение на ПУП – ПРЗ за обединяване на УПИ II - 483, 320 за
автостанция и III - 321, 322 ООД в кв.48 по плана на с.Хитрино в нов УПИ II -
320, 321, 322, 483 за ООД с конкретно предназначение „за автогара“.
ОСЪЖДА Община Хитрино да заплати
на К.Ф.М. с ЕГН ********** ***, сумата от 2 792 лева (две хиляди седемстотин
деветдесет и два) лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България гр.София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по
реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: