Р Е Ш Е Н И Е
№ 1945
град Варна, 18.05.2016 г.,
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНКИЯТ РАЙОНЕН СЪД Гражданско отделение, 7-ми състав,
на 21 април 2016г. Година 2016
в
публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЮВА
при участието на секретар А.П.
разгледа докладваното от съдия М.
Коюва
административно дело № 12644 по описа за 2015 година
Производството е образувано въз основа на жалба от Х.Д.Х.
*** да поправи Решение № 533/1998г. и Решение № 716/ 2000г. и двете издадени от
ПК-Варна, защото са издадени за земи, които не са земеделски, като отказа е обективиран в писмо изх. № АУ 101318/ 02.09.2015г. на
ОСЗ-Варна, получено от ищеца, като е направено и искане да се отменят
посочените решения, защото са нищожни.
В подадената жалба
до съда се твърди, че отказа е незаконосъобразен защото имотите предмет на решенията са
земи, които не са земеделски, а са мера – пасище, а са възстановени като
земеделски земи, като в същото време са извън приложното поле на ЗСПЗЗ. След
като решенията на ПК-Варна са постановени за неземеделски земи, то те са
нищожни.
В открито съдебно
заседание тъжителя, чрез адвоката си, поддържа подадената жалба и моли съдът да
я уважи.
В открито съдебно
заседание ответникът ОСЗ-Варна, чрез процесуалния си представител, поддържа
становище, че оспорения адм.акт са законосъобразни и
следва да се потвърдят, а отказа е основателен, защото тъжителя не е страна в адм.производство, защото се касае за имоти възстановени на
трети лица.
В открито съдебно
заседание заинтересуваните страни не се явяват и не се представляват, не
изразяват становище по жалбата.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е
допустима, доколкото се твърди, че се обжалва индивидуален административен акт,
като е спазен законовия срок за подаване на жалбата, защото се иска отмяна
поради нищожност.
По делото са приети
като доказателства – цялото производство развило се по Адм.Д № 2878/2015г. на
Адм.С-Варна; копие на писмо изх. № АУ
101318/ 02.09.2015г. на ОСЗ-Варна; копие на НА№ 167/1957г.; копие на нотариални
записки № 205/1943г.
По искане на
жалбоподателя е допусната, изготвена и приета СТЕ, заключението на която съдът
приема за обективно и коректно изготвено. Вещото лице е направило изводи, че в
КП от 1959г. са отразени два имота с № 441, единия на запад от имот № 445, а
другия на юг от № 445, като единия е отбелязан като „мера”, а другия като
„кариера”, като в разписния лист е отразена само кариерата; по отношение на НИ №
3225 по ПНИ на с.о.Зеленика се открива допусната грешка при заснемането;
имотите посочени в комбинираната скица НИ№ 3225 и НИ№ 3600 по ПНИ са извън
пределите на „пясъчната кариера” по КП на 1959г., но са в разширените предели
на същата по КП от 1979г., след 1984г. терена се рекултивира,
а процеса на рекултивация е приключил към края на
80-те началото на 90-те години на миналия век. През 1994г. терена попадащ в
кариерата е предоставян за безвъзмездно ползване, като сред получилите такъв
терен е и жалбоподателя. Процесните имоти № 441 и № 445
не отговарят на имоти по записки № 205 и № 206 от 1943г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата,
по която е образувано настоящото производство, е депозирана в законоустановения срок и е допустима.
По същество жалбата
е неоснователна изцяло.
По искането за отмяната
на отказа на ОСЗ-Варна за поправка но ОФГ в Решение № 533/1998г. и Решение №
716/ 2000г. и двете издадени от ПК-Варна, е неоснователно, защото жалбоподателя
не е страна в административното производство, поради което не може да иска
поправка на ОФГ в индивидуални административни актове, по които той не е
адресат. Правилно ОСЗ-Варна е отказала исканата поправка именно с основанието,
че жалбоподателя не е страна в производството.
По отношение
прогласяване на нищожността на Решение № 533/1998г. и Решение № 716/ 2000г. и
двете издадени от ПК-Варна, при липса на доводи за неспазена форма на адм.акт или компетентност на административния орган, който
го е издал, също е неоснователно. Това, че с оспорените решения са възстановени
земи, за които се твърди, че не се земеделски не води до нищожност на същите
решения. Решенията биха били нищожни само ако не бяха издадени в предписаната
от закона форма или извън компетентността или от некомпетентен административен
орган или при неспазен ред за издаването им. Такива възражения от жалбоподателя
въобще не са наведени. Дали земята е земеделска или не, и дали е следвало да
бъде възстановена, и чия собственост е същата се изследва единствено при спор
за собственост, където се разглеждат придобивните
основания на собственост на спорещите. Такова дело е било разгледано, като
жалбоподателя е загубил спора и съдебното решение е влязло в сила.
Поради изложените
обстоятелства, съдът стига до извод, че жалбата е неоснователна и следва да се
отхвърли изцяло.
При този
изход на делото претенциите на жалбоподателката за
присъждане на разноски са неоснователни. Ответната страна е направила искане за
присъждане на разноски, за юр.к.възнаграждение и
такова следва да се присъди в минимален размер от 300,00 лева.
Заинтересуваната
страна С.С.П. също е направила искане за присъждане на разноски, като е
представил доказателства за 400,00лв. и списък с разноски, които следва да се
присъдят.
Мотивиран
от изложеното и съобразно компетенциите си по чл.172 АПК СЪДЪТ
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Д.Х., ЕГН **********, с адрес ***, заведена в съда
на 12.09.2015г. с вх.№ АУ-10-1318/09.09.2015г. на ОСЗ-Варна, срещу отказ на ОСЗ-Варна да поправи Решение № 533/1998г. и Решение № 716/
2000г. и двете издадени от ПК-Варна, защото са издадени за земи, които не са
земеделски, като отказа е обективиран в писмо изх. №
АУ 101318/ 02.09.2015г. на ОСЗ-Варна, и с
искане за отмяна от съда на Решение № 533/1998г. и Решение № 716/ 2000г. и
двете издадени от ПК-Варна, като нищожни
поради това, че са възстановени земи непопадащи в обхвата на ЗСПЗЗ.
ОСЪЖДА Х.Д.Х., ЕГН **********,
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА ОСЗ-Варна, с
адрес гр.Варна, бул.Осми Приморски полк № 110, СУМАТА от 300,00 лева разноски за юр.к.възнаграждение за процесуално представителство пред
РС-Варна в настоящото производство.
ОСЪЖДА Х.Д.Х., ЕГН **********,
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА С.С.П., ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 400,00 лева разноски за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред РС-Варна в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд-Варна
в 14-дневен срок от връчване на съобщението на страните за изготвяне и
постановяване на решението.
ПРЕПИСИ от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: