РЕШЕНИЕ
№ 3996
гр. Пловдив, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария М. Дългичева
при участието на секретаря Цвета Ив. Василева
като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело №
20225330109340 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от А. Д. Д., ЕГН: ********** против „Ай Ти Еф
Груп” ЕАД, ЕИК: *********, с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 30 лева - платена без основание по нищожна клауза за неустойка за периода
от 23.10.2018 г. – 20.06.2022 г., уговорена в договор за кредит от 23.10.2018 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът са сключили Договор за кредит
от дата 23.10.2018 г. за сумата от 400 лева, при фиксиран лихвен процент 41 %, и ГПР 49,67
%. Посочва се, че в договора било предвидено задължение за длъжника да предостави
обезпечение на кредита до края на следващия ден, следващ сключването на договора, чрез
представяне на банкова гаранция или поръчителство на две физически лица, отговарящи на
посочени от кредитора изисквания. При неизпълнение на това задължение,
кредитополучателят дължал неустойка в размер на 3,45 лева на ден за всеки следващ ден, в
който не е предоставено обезпечение, като неустойката се заплащала заедно с погасителните
вноски. Твърди се, че ищецът бил възстановил сумата от 400 лева за главница и бил платил
за неустойка сумата от 30 лева, дължима за периода 23.10.2018 г. – 20.06.2022 г. Твърди се,
че с решение № 775/11.03.2022 г. по гр.д. № 2637/2021 г. на ПдРС била обявена за
недействителна клаузата за неустойка по процесния договор, сключен между страните.
Ищецът поддържа, че предвид нищожността на клаузата за неустойка, плащането на суми
по нея се явява лишено от основание и полученото от ответника следва да се върне. По
изложените съображения моли за уважаване на предявения осъдителен иск. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Ай Ти Еф Груп”
ЕАД, с който изцяло се признава искът и твърденията в исковата молба. Ответното
дружество твърди, че е превел сумата от 59,50 лева на ищеца за възстановяване на
1
неоснователно получената неустойка и законната лихва върху нея, за което ищецът бил
уведомен. Предвид това счита, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, като
сочи и че А. Д. не била указала съдействие на дружеството, последното да й възстанови
претендираната сума. Моли да не му бъдат възлагани разноски, на осн. чл. 78, ал. 2 ГПК,
както й за постановяване на решение при признание на иска.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация и чл. 55, ал.1, пр. първо от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже онези положителни факти, от които извлича
благоприятни за себе си последици, като докаже факта на плащане на процесната сума.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже,
че процесните суми са заплатени на валидно правно основание - действителна клауза за
неустойка по договор за потребителски кредит.
Съдът намира, че така посочените предпоставки, обуславящи основателността на
предявения иск, са доказани по несъмнен начин в производството по делото от
представените към исковата молба писмени доказателствени средства. Задължението не се
оспорва от ответника, в който смисъл е изявлението му в отговора на исковата молба, към
която са представени доказателства за заплащане на задължението, предмет на
производството по делото.
Ответната страна установи, че в хода на производството по делото, след предявяване
на иска, е заплатила изцяло задължението си за главница. Това обстоятелство съдът приема
за доказано, тъй като към отговора на исковата молба е представено платежно нареждане, от
което се установява, че на 25.08.2022 г. дължимата сума е заплатена. В тази насока бе и
изричното изявление на процесуалния представител на ищеца, изразено в откритото съдебно
заседание по делото, проведено на 02.11.2022 г. Това изявление обективира неизгодни за
ищеца факти и следва да се цени като признание на правнорелевантни за съществуване на
спорното право обстоятелства.
По изложените правни съображения съдът намира, че вземането на ищеца е изцяло
погасено в хода на производството по делото, което обстоятелство съдът е длъжен да
съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, като отхвърли изцяло предявения от ищеца иск.
Съдът намира, че в производството по делото разноски следва да се присъдят в полза
на ищеца, макар и предявеният иск да е отхвърлен. В случая не следва да намери
приложение хипотезата на чл. 78, ал. 3 ГПК, установяваща, че в тежест на ищеца се възлагат
разноските, сторени от ответника при отхвърляне на предявените искове. Това е така,
доколкото тази процесуална норма регулира случаите, в които предявените от ищеца искове
са отхвърлени поради установяване в производството по делото, че съдът е сезиран с
неоснователна молба за защита и съдействие. Съдът в настоящия му съдебен състав е
сезиран с иск, който е бил предявен в защита на съществуващо непогасено парично
притезание, чиито носител е ищецът. Тези обстоятелства, както вече бе посочено, се
установиха в производството по делото. Искът е отхвърлен поради осъществено от страна
2
на ответника погасяване на паричното му задължение чрез плащане в хода на процеса. По
така изложените съображения съдът намира, че в производството по делото разноски се
следват на ищеца, доколкото последният е сезирал съда с една поначало основателна искова
молба, отхвърлена именно защото ответникът, признавайки нейната основателност, е
погасил задължението си. Наистина доброволното изпълнение от ответника е равнозначно
на извънсъдебно признание на задължението, но в случая не е налице и хипотезата на чл.
78, ал. 2 ГПК, при която законът го освобождава от задължението за възстановяване на
разноските, тъй като плащането на договорното задължение е направено след образуване на
съдебния спор, като с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото. В този
смисъл е практиката на Върховния касационен съд, постановена с Определение №
625/25.11.2015 г. по ч.т.д. № 3056/2015 г., ТК, І т. о., Определение № 688/02.10.2014 г. по
ч.т.д. № 2337/2014 г., ТК, І т. о.
На ищеца се следват както сторените в заповедното производство разноски, така и в
сторените в настоящото. В настоящото производство по гр.д. № 9340/2022 г. ищецът е
доказал разноски в размер на 50 лв. за заплатена държавна такса.
В производството по делото ищецът е бил представляван на основание чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗАдв. Съдът определи адвокатското възнаграждение в размер на сумата от 400 лв. на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й, действаща към
момента на определяне на възнаграждението от съда.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Р.“ № **,
против „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Лозенец“, ул. “Сребърна” № 16, ет. 8, иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1-во ЗЗД за заплащане на сумата от 50 лв., представляваща недължимо заплатена и
получена от ответника при начална липса на правно основание по клауза за неустойка по
договор за кредит № *****/23.10.2018 г., ведно със законна мораторна лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 27.06.2022 г., до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК ********* да
заплати на А. Д. Д., ЕГН **********, сумата от 50 лв. – разноски, сторени в настоящото
производство по гр. д. № 9340/2022 г.
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК *********, да заплати на основание чл. 38, ал.
2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, на адв. Е. И., АК – Пловдив, с личен № **********, с адрес
гр. П., ул. “Х. К.” № *, сумата от 400 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство по гр.д. № 9340/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив
3
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4