№ 363
гр. София, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Анелия Ст. Янева
Яна Борисова
като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело
№ 20221100512977 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.
Образувано е по жалба с входящ № 7022, подадена по пощата на
16.11.2022 г., на взискателя Д. Д. В. срещу постановлението за разноските от
31.10.2022 г. по изпълнително дело № 20228480400659 на частен съдебен
изпълнител Р.А..
Жалбоподателят поддържа, че неправилно съдебният изпълнител е
намалил под определените в Наредба 1/2004 г. размери сторените от него
разноски за адвокатско възнаграждение за образуване и водене на
изпълнителното дело. Моли съда да отмени постановлението, Претендира
разноски.
Длъжникът оспорва жалбата при твърдения, че е платил всички
задължения в срока за доброволно изпълнение. Затова счита, че не дължи
сторените от взискателя разноски за процесуално представителство, защита и
съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания /по чл. 10, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/.
Хонорарът по чл. 10, т. 1 от Наредбата бил определен правилно. Моли съда да
остави без уважение жалбата. Претендира разноски.
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е изложил
мотиви, в които излага съображения, че адвокатското възнаграждение на
взискателя е изчислено при съобразяване с разпоредбите на чл. 10, т. 2 вр. чл.
10, т. 3 от Наредбата и предвид задължителната съдебна практика.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
1
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с
наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и мотивите на
съдебния изпълнител, намира за установено следното:
Изпълнително дело № 20228480400659 е образувано на 14.10.2022 г. по
молба на взискателя Д. Д. В. въз основа на изпълнителен лист от 17.09.2021 г.
на Софийски районен съд, 173 състав, издаден по гр. дело № 47735/2019 г.,
срещу длъжника „К.Т.' ЕООД, с който длъжникът е осъден да заплати
присъдени разноски от 860 лева
На 17.10.2022 г. на длъжника е изпратена покана за доброволно
изпълнение, в която е посочена сумата по изпълнителния лист, както и
следните суми, дължими по изпълнителното дело: адвокатско възнаграждение
по изпълнението 400 лева; такси по изпълнението от 48 лева /обикновени
такси/ и 144,96 лева /пропорционална такса/. Поканата е получена на
21.10.2022 г., което се установява от представената обратна разписка.
На 26.10.2022 г. длъжникът е подал възражение, като е поискал
разноските на взискателя да бъдат намалени до 200 лева.
С обжалваното постановление съдебният изпълнител е уважил искането
на длъжника, като е намалил разноските на взискателя до 250 лева.
На 31.10.2022 г., в срока по чл. 428, ал. 1 ГПК, длъжникът е заплатил по
сметка на съдебния изпълнител сумата 1108 лева в погашение на
задълженията по изпълнителното дело.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от
процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на
съдебния изпълнител, поради което се явява процесуално допустима, макар
да не е конкретно посочена в чл. 435, ал. 1 ГПК. Въпросът за разноските се
поставя във всяко съдебно производство и уредбата му в част първа в ГПК е
относима както за исковия процес във всичките му етапи, така и за
изпълнителното производство. Произнасянето на съдебния изпълнител
за разноските на взискателя в изпълнителното производство не е
изпълнително действие, не е насочено към осъществяване на притезанието по
изпълнителното основание, а е реализация на общия принцип за отговорност
за разноски /така: определение от 01.12.2008 год., на ВКС, V ГО, по гр.д.№
1762/08год.; определение № 311 от 27.01.2016 г. по в.ч.г.д. № 5341/2015 г. на
Софийски апелативен съд, Търговска колегия и др./.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Според приетото в т. 6 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
тълк. д. № 2/2013 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК взискателят прави
разноски по образуването на изпълнителното дело, по осъществяването на
изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, по
осъществяването на други изпълнителни способи, както и разноски за
възнаграждение на един адвокат, от които /при възражение на длъжника или
от някой от присъединените кредитори/ се признава тази част, която
съответства на действителната фактическа и правна сложност на
изпълнителното дело с оглед различната роля на адвоката при възлагането на
изпълнението на държавен съдебен изпълнител, който няма право да определя
изпълнителния способ; и ролята на адвоката при възлагането на
2
изпълнението на частен съдебен изпълнител, комуто може да е възложено да
определя изпълнителния способ.
Молбата за образуване на процесното изпълнително дело е била
подадена от взискателя чрез адвокат. Видно от представения договор за
правна защита и съдействие, с него е уговорено възнаграждение в общ размер
от 400 лева – половината за образуване на делото, а другата – за процесуално
представителство, защита и съдействие по него.
Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредбата минималният размер на
възнаграждението за образуване на изпълнителното дело е 200 лева, а
съгласно чл. 10, т. 2 - минималният размер на адвокатското възнаграждение за
процесуално представителството, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания под 1000 лева е 1/2 от съответното възнаграждение по чл.
7, ал. 2, т. 1, като дължимостта на възнаграждението е предпоставено от
осъществяване на процесуална защита, изразяваща се в извършването на
действия по изпълнителното дело, различни от подаване на молба за
образуване на изпълнително производство.
В разглеждания случай е подадена молба за образуване на
изпълнителното дело с необходимото съдържание по чл. 426, ал. 2 ГПК, като
на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е възложено на съдебния изпълнител да
проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя
документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, иначе би
била нередовна /виж чл. 426, ал. 3 вр. с чл. 129 ГПК, както и разясненията по
т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 год. на ВКС по тълк.дело № 2/2013
год., ОСГТК/. Видно от данните по изпълнителното дело е, че такива
действия – извън подаването на молбата за образуване на изпълнителното
дело, не са предприемани, включително и поради това че е платено в срока за
доброволно изпълнение. Същевременно длъжникът не отговаря за разноските
на взискателя, направени по изпълнителни способи, които не са приложени.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че длъжникът не следва да носи
отговорност за заплащане на направени от взискателя разноски за
възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата.
Поради изложеното по-горе намаляването им до 50 лева дори е в повече
от това, което се дължи. Жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение.
Разноски на ответника по жалбата не следва да бъдат присъждани,
доколкото не е представил доказателства за извършване на такива.
Настоящото решение не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал.
4, изр. 2 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата с входящ № 7022, подадена по пощата на
16.11.2022 г., на взискателя Д. Д. В. срещу постановлението за разноските от
31.10.2022 г. по изпълнително дело № 20228480400659 на частен съдебен
изпълнител Р.А..
Решението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4