Решение по дело №829/2014 на Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

 №111

гр.Кюстендил, 13.03.2015  г.

В     И М Е Т О     НА   Н А Р О Д А

 

Кюстендилският районен съд, гражданска колегия, в открито заседание на  осемнадесети февруари   две хиляди и  петнадесета   година  в състав:

                             

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ

 

при участието на съдебният секретар Я.А.,като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№ 829/ 2014 год. КРС, за да се произнесе,взе в предвид следното:

     К.Е.К., с ЕГН - ********** с постоянен адрес:*** и  О.А.К., с ЕГН - **********. с постоянен адрес: с. Слокощица. общ. Кюстендил ул. "***** и адрес за призоваване  гр. Кюстендил, ул. "Гороцветна" №35. партер,са предявили против "СЕРЕНА" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил. ж.к. "Запад" бл.62. вх.А. ап.6, представлявано от Управителя и едноличен собственик на капитала - Васил А. М.. с ЕГН - **********. с адрес за призоваване: гр. Кюстендил, ж.к. "Запад" бл.62. вх.А, ет. 3. ап.6,иск ДА БЪДЕ ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОТВЕТНОТО ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВО,че ищците са собственици на недвижим поземлен  имот, находящ се в землището на с.Слокощица, представляващ: поземлен имот с № 000912 (нула. нула, нула деветстотин и дванадесети), в землището на село Слокощица. с ЕКАТТЕ 67461, местността "Диновица". с площ целия имот от 2.085 ( два декара и осемдесет и пет квадратни метра), начин на трайно ползване: Стопански двор на с, Слокощица. категория при неполивни условия Шеста, ведно с изходящия се в имота строеж: водоем, при граници и съседи на имота (съгласно скица - проект № Ф21950/28.02.2014 г. на ОбС "Земеделие" - Кюстендил) : ПИ .М- № 000913-Стопански двор на Т.Б.В.; ПИ № 000909-Стопански двор на К.Е.К.; ПИ № 000914-Стопански двор на община Кюстендил: ПИ № 000908-Стопански двор на ЕТ "***** - **": ПИ .035031-нива на наел. на Е.З.С., който имот е образувам от имот № 000909 ( нула, нула, нула деветстотин и девети) и от имот № 035031 (( тридесет и пет хиляди тридесет и едно), идентичен процесния имот с парнел IX ( девети) в кв.1 ( първи) по плана на Стопанския двор на с. Слокощица и да бъде осъдено последното да им предаде владението на същия. Претендира се и присъждането на разноски по делото.  

        Ответното ТД оспорва основателността на исковата претенция,като моли прави искане  за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноските по делото.

       КРС, след като обсъди събраните по делото доказателства при усл.на чл.235,ал.2 и 3 ГПК,приема за установено следното:

       Видно от протокол от 25.05.1994 г./л.205/ е това, че по реда на Наредба за търговете ТКЗС ”Единство” /в ликвидация/-с.Граница, Кюст.област, ищеца К.Е.К., бил обявен за купувач на водоем, находящ се в с.Слокощица, Кюст.област,за сумата от 5 000,00 лв.,за което била изготвена и фактура № 191 /04.07.1994 год. /л.7-гръб/, в която като платец е посочен и вторият ищец. От договора за покупко-продажба от  27.03.2005 г./л.8/,се установява това,че  ТКЗС ”Единство” /в ликвидация/-с.Граница, Кюст.област,продало на ищците, на основание проведен на 25.05.1994 год. търг за продажба на недвижимо имущество,ведно с прилежащата към него земя, водоем,находящ се в бившия стопански двор на с.Слокощица,Кюст.област,ведно с прилежащия терен-1918 кв.м.,за сумата от 48 155 лв.,която купувачите платили,видно от платежното нареждане от 27.03.1995 г./л.7-гръб/ на датата на договора.няма данни и доказателства за това ищеца О.А.К. да е закупил сграда или съоръжение на търга,проведен на 25.05.1994 г.Няма данни и доказателства за това, какъв е бил размерът на прилежащата към водоема земя.На основание на цитирания договор ищците се снабдили с констативен нотариален акт за собственост № 62,том IV, нот.дело № 1166/1995 год. /л.9/ на Нотариуса при КРС.Видно от материалите,представляващи административната преписка,по която е издадено решение № 57-32/15.01.2009 г./л.63-101/,постановено по заявление вх.№ 46091/03.10.1991 год.,е това че на наследниците на Е.З.С.,б.ж. на с.Слокощица,Кюст.област, с посоченото решение било възстновено правото на собственост в същесвуващи на терена /възстановими/ стари реални граници на три имота-№ № 035030,035031 и 035032,всички находящи се в.”Питаков хан” в землището на с.Слокощица,Кюст.област, като видно от договора за покупко-продажба, оформен в нот.акт № 34,том IV,рег.№ 4263,нот.дело № 543/2013 год. на Нотариус Евгени Павлов с рег.№ 188 /л.60-62/ наследниците прехвърлили възмездно собствеността на трите имота на ответното ТД.Прието е като доказателство и самото нотариално дело /л.112-142/.От скица-проект /л.11/ № 21950/28.02.2014 г. се установява,че имот с № 000912 в землището на с.Слокощица,Кюст.област, е записан като собственост на ищците,а съгласно експертни заключения вх.№ № 19424/03.10.2014 г./л.158-164/,доп.заключение вх.№ 241-7/04.12.2014 г./л.176-181/ и доп.експ.з-ние вх.№ 2708/09.02.2015 г./л.202-2038,всички изп.от в.л. инж.Б.Г. : 1.парцел IX по плана на стопанския двор на с.Слокощица,след оцифряването е получил номер 000912 с площ от 2,085 дка;2. в площта на имот № 000912 са включени имоти с № 000909 с площ от 1,056 дка ,записан като собственост на ищеца К.К. и др.,както и на имот № 035031,възстановен на площ от 1,029 дка като нива на наследниците на Е.С.;3.границите на парцел IX са материализирани от три страни с трайни огради, като в площта му попада и водоем с размери 10 х 7 м. и застроена площ от 70 кв.м.;4.С протокол на комисията от 21.12.1993 год. са приети кадастралния план за стопанския двор на с.Слокощица,Кюст.област, а с протокол от 13.04.1994 год. на комисията в изпълнение на чл.45,ал.3 ППЗСПЗЗ,са били приети кадастралния и парцеларни планове на стопанския двор на с.Слокощица,както и съгласно приложение № 1 и нормативно определения размер на прилежащите площи на сградите и съоръженията.; 5.на основание на подадена от ищците молба за изготвяне на цифров модел на парцел IX от стопанския  двор на с.Слокощица е бил изготвен такъв,при което парцела а оцифрен под № 000912 с площ от 2,085 дка, в която са включени площите на имоти с № № 035031 и имот № 000909,от които първият е бил нанесен първо на КВС.Изискани са и приложени като доказателства по делото парцеларния план на стопанския двор на с.Слокощица и протокола за разпределение на площите в същия /л.103-111/,от които се установява, че парцел IX e с обща площ от 2072 кв. м и в площта му попада водем със застроена площ от 90 кв.м.,като на плана парцел 9 е посочен като подлежаща на възстановяване земя.От показанията на свидетелите Н.В. и И.Т. /срвн. протокола от с.з. на 05.11.2014 г.-листа 167-169/ се установява това,че ищците владеят имот на площ от около 2,00 дка, в които се намира и водоем,както и това,че през пролетта на 2014 год. едната от оградите на имота е премахната,като е забелязан работник на ответонто ТД да сече дървета, находящи се в имота,като в имота на ищците има забити колчета.

            Горната фактическа обстановка се установява и доказва от цитираните доказателства.

            Съобразявайки установеното съдът счете,че предявеният иск е допустим, а по същество неоснователен,поради което ще се отхвърли.Мотивите на съда са следните:

            За уважаване на иск на предявеното основание-чл.108 ЗС ищците следва да установят и докажат кумулативното наличие на елементите му,а именно: 1.Че са собственици на процесния недвижим имот;2.Ответното ТД владее имота;3.Ответника владее имота без основание. Когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота /било констативни или такива за правна сделка/,какъвто е и настоящият казус,то разпределението на доказателствената тежест при оспорването се извършва по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК като всяка страна следва да докаже своето право, т. е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание-правило задължително за съда и страните на основание ТР № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК .По силата на това правило ищците следва да установят придобивното основание,от което претендират че черпят право на собственост.

         Няма достатъчно и годни  доказателства,че ищците са придобили по посочения ред-практически този по чл.45,ал.3 ППЗСПЗЗ ,в относимата му към 1994 год. и 1995 г. редакция, правото на собственост на водоем и нормативно прилежаща към него площ, по реда на Наредбата за търговете, като нормативно признатата площ представлява практически терена на парцел IX от кв.1 по парцеларния план на стопанския двор на с.Слокощица,Кюст.област.На това именно основание се поддържа придобиването на правото им на собственост.        

            Редакцията на чл.45,ал.3 ППЗСПЗЗ в периода от 1993 г. до 1997 год. е следната: „(3) (Нова) Нормативно необходимите площи, прилежащи към сгради и съоръжения по чл. 1, ал. 1, т. 3 и 4, собственост на ТКЗС и другите прекратени по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи организации извън строителните граници на населените места, се установяват по искане на ликвидационния съвет или служебно от регионалните служби "Земя и земеползване" с протокол и заверена скица, копия от които се предоставят на поземлената комисия и на Министерството на земеделието и хранителната промишленост. В случаите, когато терените са били предоставени безвъзмездно по установения ред, както и когато не са предоставени по съответния ред, но са застроени със средства на организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, тези обстоятелства се отразяват в протокола.  В тези случаи служба "Държавни имоти" извършва актуването само на прилежащите терени по реда на Наредбата за държавните имоти.  Стойността на прилежащите терени извън или в строителните граници на населените места се определя след търга в същото съотношение, както при първоначално определената цена на земята и на постройките върху нея, и се дължи по Републиканския бюджет.”

     Разпоредбата на чл.48 а ППЗСПЗЗ, действаща към датата на сключване на договора за продажба от 27.10.1994 г./л. 10 от делото в ПРС/, съгласно която при продажба на търг на недвижими имоти, ликвидационният съвет прехвърля вещни права, включително и правото на собственост върху земята, в размери, определени по реда на чл.45,ал.3.Правилникът за приложене на ЗСПЗЗ в глава трета "Земя на държавата, общините и други юридически лица", неизменно третира земите, върху които са построени сгради на ТКЗС и други селскостопански организации, като държавна собственост, макар и в първоначалната редакция на чл.45,ал.3 /ДВ, бр. 72 от 1993 г./ това да не е изрично казано, а е сторено по-късно с новата ал. 8 /ДВ, бр. 122 от 19.12.1997 г./. Съгласно чл.45,ал.8,изр. 1,пр.1 ППЗСПЗЗ /сега ал. 10/, "земи, върху които са разположени обекти на организациите по ; 12 и 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ..., представляват държавна собственост...". С оглед на това, на осн.чл.45,ал.3 ППЗСПЗЗ ликвидационните съвети са имали право да продават земя чрез търгове, ако тази земя е прилежаща към сгради и съоръжения, собственост на ТКЗС или други селскостопански организации, само при условие, че се продава и самата сграда или съоръжение.В казуса се поддържа,че по реда на Наредбата за търговете ищците са придобили водоем,а като следствие на горните разпоредби и прилежащата му площ.В представения протокол от проведен търг като спечелил такъв по отношение на водоем е посочен само ищеца К.Е.К.,но не и вторият ищец, като за последния не се представят доказателства на основание на търга да е закупил друг недвижим имот, или съоръжение, собственост на кооперацията, при което да има правото, дори и в режим на съсобственост, да придобие и нормативно прилежащата площ. Поради изложеното за ищеца О.К. от проведения търг не възникват никакви права на собственост по отношение на недвижим имот, от вида на посочените, нито пък за прилежаща площ,поради и което той не би могъл да черпи никакви права от договора за покупко-продажба на недвижим имот от 27.03.1995 год.По отношение на датата на сключване на процесния договор, тя очевидно е сгрешена касателно годината и последната, при анализ на съдържанието на договора,конкретно на посочените в него приложения, съобразено и с доказатателствата за плащане на цената, очевидно е 1995 год.

        Стопанските дворове на ТКЗС са били изграждани върху държавни, общински или частни земи, както и върху земи на частни стопани, отчуждени от държавата за целта и заменени с други или обезщетени – чл. 23 от Наредба – закон за ТКЗС, обн. ДВ бр.95/1945 г., след изменението му с ДВ бр. 63/1948 г. Собствеността върху тези земи все още е държавна /което е видно и от приложените скици и партиди/, а сградите на ТКЗС, строени върху тях са собственост на ТКЗС само ако има надлежно учредено право на строеж, което по правило е ставало безвъзмездно. При липса на надлежно учредено право на строеж следва да се приеме, че по приращение сградите са държавна собственост /чл.92 ЗС/ и са предоставени на ТКЗС за безвъзмездно ползване. По тази причина при извършване разпределението на имуществото на ТКЗС – в ликвидация законодателят е възприел идеята, че преди разпределението от имуществото по баланса се приспадат изградените с бюджетни средства обекти и съоръжения, които се водят по баланса и са предадени безвъзмездно. Оценката на имуществото на ТКЗС се извършва само по отношение на собствените дълготрайни активи, съгласно чл.49,ал.1,т.1 ППЗСПЗЗ. по делото няма доказателства за оценка на водоема, респ . такива че са изградени именно от ТКЗС,поради което не може да се приеме,че същия попада в имуществото му. По изложените по-горе аргументи за придобиването по приращение и на водоема ,  по аргумент от  чл.19,ал.1 от Закон за водите /отм/, действал в периода 1969 – 2000 г. ,следва да се приеме,че той като водностопански обект е бил собственост на държавата и предоставен само за ползване на ТКЗС, без да е придобито вещно право на собственост и спрямо него. По тези съображения съдът приема, че ликвидационния съвет не е имал правомощието да го продаде чрез търг.

Извън изложеното по-горе ,за ищците не са възникнали права на собственост по отношение на водоема,поради това че договора за покупко-продажбата му, в които извън долното самия обект не е индивидиуализиран в достатъчно ясна степен,поради липса на предписана от закона нотариална форма за прехвърлянето на самия водоем,отделно от нормативно прилежащата му площ, за липсата на която мотиви по-долу. Ликвидационните съвети на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ СА ИМАЛИ правомощието да се разпоредят с дълготрайни активи на ТКЗС, след надлежно взето решение на ликвидационния съвет и само на търг, проведен по реда, предвиден в чл.43,ал.2-чл.48,ал.8 ППЗСПЗЗ. Нормата на чл.43,ал.2 ППЗСПЗЗ е препращаща към Наредбата за търговете / обн ДВ, бр. 50/1992 г./,която пък е издадена на осн.Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия,и  съгласно чл. 1 се отнася за продажба на държавно и общинско имущество. В този смисъл чл. 16 от Наредбата възпроизвежда текста на чл.18 ЗС,норма предписваща облекчена форма за прехвърляне на правото на собственост само чрез писмен договор.Тук в случая  от една страна е налице препращане към цитираната наредба само по отношение на реда за провеждане на търга /т.е. конкретната процедура за това/, но не и по отношение формата на договора, който би породил вещноправните последици да прехвърли собствеността на водоема. Общото правило на чл.18 ЗЗД изисква нотариална форма за действителност на сделката по прехвърлянето на водоема,дори и да се приеме извод обратен на иложения по-горе от съда за невъзможността,поради правилото за приращението, ликвидицаионния съвет да го продаде като своя собственост.Изключението за писмена форма при разпореждане с имоти – държавна или общинска собственост  е въведено със закон – ЗС. Препращането към ЗС от Наредбата за търговете от 1992 г. е в съответствие с нейното пряко приложение – касае продажба на търг на държавно и общинско имущество. В случая имуществото, с което ликвидационните съвети се разпореждат,извън прилежащата към водоема площ, би следвало да е  кооперативно и по отношение на формата за разпореждане с него няма въведено изключение със закон, поради което съдът счита, че чл.16 от Наредблата за търговете не намира приложение в казуса, а  следва да се приложи общото правило за нотариална форма за действителност.Липсата на нотариална форма на договора, с който се прехвърля собствеността води до неговата нищожност-основание по чл.26,ал.2 ЗЗД. На последно място съдът счита,че към 27.03.1995 год. ищците не са придобили и правото на собственост на нормативно прилежаща площ към водоема, защото такава не е била определена по надлежния ред.Доказателствата по делото сочат,че практически на ищците по силата на договора се продава прилежаща площ / вече бе посочено по-горе,че същата,т.е площта около водоема, може да се прехвърли  в облекчената писмена форма-писмен договор с нотариална заверка на подписите/,за която процедурата по чл.45,ал.3 ППЗСПЗЗ и чл.48 а,ал.1 ППЗСПЗЗ към датата на подписване на договора-27.03.1995 год. не е била проведена .Този извод на съда се базира на доказателствата по делото-парцеларния план на стопанския двор на с.Слокощица,в който , попада и водоема,подлежи на реституция,тъй като изрично в него е отбелязано,че площта е за възстановяване.За да се приеме,че е налице годен обект на транслативната сделка,представляващ нормативно прилежаща земя към водоема, е следвало самата прилежаща площ да бъде индивидуализирана,включително и чрез отреждане на уникален номер от плана,а по делото именно такива доказателства липсват.Съдът,поради иложеното не кредитира напълно допълнително експ.з-ния вх.№ № 24107,в частта му в която не сочи,че площта на парцел 9 е предвидена за възстановяване.Ищците не представят като доказателство скица на нормативно небходимата за водоема площ, въпреки че в договора за покупко-продажба се сочи наличието на такава,а отделно от това и скица не е била представена и при изготвянето на констативния нотариален акт, като всичко изложено до тук обуславя извода на съда,че ищците на са собственици на водоема и площта на имот с № 000912. За допълнителна яснота и в отговор на възражението на процесуалния представител на ответното ТД съдът отбелязва,че нормата на § 11 от ПЗР на ЗСПЗЗ е била неприложима в казуса.Като се вземе в предвид горното и това,че показанията на разпитаните свидетели не са категорични и не установяват това,процесния имот да е завлядан в хода на процеса от ответното ТД,предявеният иск като неоснователен ще се отхвърли,но въпреки това съдът счита,че следва да изложи и кратки мотиви относно правото на собственост на ответното дружество по отношение на имот с № 035031. Правото на собственост на този имот ответното ТД е придобило на основание транслативна сделка-покупко-продажба, оформена в предписаната от закона нотариална форма,а праводателите на дружеството основават правата си на земеделска реституция, проведена по реда на ЗСПЗЗ.Приложената в цялост административна преписка по земеделска реституция,съобразена с нормите на ЗСПЗЗ, сдават основание на съда да приеме,че при провеждане на процедурата по земеделска реституция са спазени изискванията на ЗСПЗЗ и правото на собственост на праводателите на ответното ТД върху земеделска земя,макар и попадаща в бившия стопански двор на с. Слокощица, е законосъобразно възстановено.като резултат на отхвърлянето на иска съдът ще присъди на ответното ТД сторените по делото разноски, възлизащи на сумата от 550,00-петстотин и петдесет лева.

Водим от горното и на осн.чл.108 ЗС,съдът:

 

             Р   Е  Ш  И :

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от К.Е.К., ЕГН ********** *** и  О.А.К., с ЕГН ********** ***,двамата с адрес за призоваване  гр. Кюстендил, ул. "Гороцветна" №35. партер,предявеният против "СЕРЕНА" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил. ж.к. "Запад" бл.62. вх.А. ап.6, иск ДА БЪДЕ ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОТВЕТНОТО ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВО,ЧЕ ИЩЦИТЕ притежават правото на собственост на недвижим имот, представляващ: поземлен имот с № 000912 (нула. нула, нула деветстотин и дванадесети), в землището на село Слокощица. с ЕКАТТЕ 67461, местността "Диновица", с площ целия имот от 2.085 ( два декара и осемдесет и пет квадратни метра), начин на трайно ползване: Стопански двор на с, Слокощица. категория при неполивни условия Шеста, ведно с находящия се в имота строеж: водоем, при граници и съседи на имота (съгласно скица - проект № Ф21950/28.02.2014 г. на ОбС"Земеделие" - Кюстендил) : ПИ .М- № 000913-Стопански двор на Т.Б.В.; ПИ № 000909-Стопански двор на К.Е.К.; ПИ № 000914-Стопански двор на община Кюстендил: ПИ № 000908-Стопански двор на ЕТ "**** - **": ПИ .035031-нива на наел. на Е.З.С., който имот е образуван от имот № 000909 ( нула, нула, нула деветстотин и девети) и от имот № 035031 (( тридесет и пет хиляди тридесет и едно), идентичен процесния имот с парцел IX ( девети) в кв.1 ( първи) по плана на Стопанския двор на с. Слокощица и да бъде осъдено последното да им предаде владението на същия.

          ОСЪЖДА  К.Е.К., с ЕГН ********** *** и  О.А.К.,ЕГН ********** ***,съдебен адрес,гр. Кюстендил, ул. "Гороцветна" №35. партер,ДА ЗАПЛАТЯТ НА  "СЕРЕНА" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил. ж.к. "Запад" бл.62. вх.А. ап.6,сумата от 550,00-петстотин и петдесет лева,представляваща сторените по делото разноски.

           Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.

 

   

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: