РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 01.03.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети октомври през
две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11150 по описа за 2017
г. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „У.Б.“ АД срещу Я.П.С., за осъждането на
ответницата да заплати сумата от 57 436,88 лв., представляваща неизплатена
главница по договор за ипотечен кредит №29/26.09.2005 г., допълнително
споразумение №1/21.03.2008 г. и анекс №2/25.08.2009 г., ведно със законна лихва
от датата на подаване на искова молба (31.08.2017 г.) до окончателното
погасяване на задължението, както и за заплащане на сумата от 17 503,88 лв., представляваща
законна лихва за забава, начислена на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, за периода от
31.08.2014 г. до 31.08.2017 г.
Ищецът
твърди, че горепосочените вземания са възникнали по силата на сключен между
него и солидарните длъжници Я.П.С. и Й.К.С.договор за
ипотечен кредит № 29/26.09.2005г., по силата на който банката е отпуснала
банков кредит в размер на 60 000 лв., с краен срок на погасяване
10.09.2021 г. Ищецът У.Б.“ АД излага, че с допълнително споразумение
№1/21.03.2008 г. към договора за кредит е установен размера на дължимото
кредитно задължение на кредитополучателите към 21.03.2008 г., в общ размер на
57 579,04 лв., от които 56 000,75 лв. за главница, 1578,29 лв. просрочени лихви
за периода от 07.02.2008г. до 21.03.2008г., като с анекс №2 от 25.08.2009 г.
към договора за банков ипотечен кредит отношенията им по заема са преуредени. Твърди, че считано от 10.09.2010 г.
кредитополучателите са в неизпълнение на задължението си за връщане на
усвоените суми съгласно уговорения в договора и допълнителните споразумения към
него срок, като към 31.08.2017 г. не са
заплатени суми в размер на 103 139,46 лв., от които: 57 436,88 лв. - главница;
3 990,72 лв. - договорна възнаградителна лихва за
периода от 10.09.2010г. до 02.03.2011 г..; 8 615,48 лв. - договорна наказателна
лихва върху просрочена главница по т.4.2. от анекс № 2, за периода от
10.09.2010г. до 02.03.2011 г.; 1332,22 лв. - договорна наказателна лихва върху
текущ дълг по т.4.3. от анекс № 2; 31 764,16 лв. - законна лихва за забава за
периода от 02.03.2011г. до 31.08.2017 г.
Ответницата
по делото Я.П.С. оспорва исковете като недопустими, тъй като с влязло в сила
решение № 8424/2016 г. на СГС, съдът е отхвърлил предявения от банката установителен иск за присъдените суми в заповедното
производство по ч.гр.д. №14892/2012 г. на СРС суми по процесния
банков кредит, поради което счита, че е налице сила на пресъдено
нещо по настоящия спор и производството е недопустимо. Твърди, че от банката
ѝ било казано да преустанови плащанията по кредита, докато бъде
разгледана молбата ѝ за рефинансиране, с което поведение ищецът е
допринесъл за неизплащането на кредита. Сочи, че клаузата за договорната лихва
е нищожна, тъй като противоречи на Постановление на Министерски съвет относно
размера на законната лихва по чл. 84 ЗЗД, както и е нищожна поради
неравноправност на клаузата с оглед възможността на банката да повишава
едностранно лихвения размер без да са установени ясни критерии. Счита, че
договора за кредит и анексите към него са нищожни поради нарушение на чл. 9 и
чл. 107 ЗЗД, което води до недължимост на претендираните суми. Твърди, че обявяването на кредита за
предсрочно изискуем не е бил надлежно съобщен на ответницата. Релевира възражение за погасяване на вземанията по кредита
с петгодишна давност, тъй като според клаузите на договора за кредит и анексите
към него, вземането става предсрочно изискуемо от момента на неплащането на две
погасителни вноски и следователно от 10.09.2010 г. са изтекли пет години преди
предявяването на настоящия иск. При условията на евентуалност твърди, че
половината от отпуснатия кредит е бил върнат от ответницата, поради което
исковете се явяват частично неоснователни.
Съдът, след като взе
предвид доводите на страните и след
оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите
на чл. 235 ГПК, намира следното:
Видно от договор
за ипотечен кредит №29/26.09.2005 г., сключен между „Е.В.Б.Б.“
АД(„У.Б.“ АД) и Я.П.С., като кредитополучател, банката е предоставила на ищщата заем в
размер 60 000 лв., за закупуване на недвижим имот, находящ
се в гр. София, ул. „******. Погасяването на кредита се извършва на равни
месечни погасителни вноски, в размер на 631,51 лв. към подписване на договора,
като последната вноска е дължима на 10.09.2021 г. Солидарен длъжник по договора
е Йордан Кирилов Станчев.
В чл. 9, ал. 1 от договора е предвидено, че
кредитополучателят заплаща лихва, определена на база променлив, н хода на
изпълнение годишен лихвен процент, образуван от сбора на базовия лихвен процент
на банката плюс надбавка в размер на 1,5 % процентни пункта. Към момента на
подписване на договора базовия лихвен процент за лева е в размер на 8,606 %.
С допълнително споразумение №1/21.03.2008 г., подписан от
страните по договора, е постигнато съгласие, отношенията между тях, възникнали от
договора за банков кредит, да бъдат уреждани от настоящото споразумение, като в
него е посочено, че е дължима главница от 56 000,75 лв;
просрочени лихви за периода 07.02.2008 г. до 23.03.2008 г. Увеличен е размера
на годишния лихвен процент на 13,059 %.
С анекс № 2 от 25.08.2009 г. към договора за банков ипотечен кредит
отношенията им по заема са преуредени, като ГЛП е
увеличен на 17,36 % за редовна главница. В същия е посочено, че размерът на
редовната главница към датата на анекса е 53 897,34 лв., като има и
просрочена главница от 479,79 лв.
С влязло в сила решение № 16 от 21.11.2016 г., по гр.д. №
8555/2012 г. на СГС, I ГО – 11 с-в, са отхвърлени предявени по реда
на чл. 422 ГПК искове между същите страни за вземания по процесния
договор за кредит, поради липса на настъпила предсрочна изискуемост.
От приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза, се
установява, че общият размер на усвоената сума по договора за ипотечен кредит №
29/26.09.2005 г., предоставен на Я.П.С., е в размер на 60 000 лв. Съгласно
анекс № 2 от 25.08.2009 г. към договора за банков ипотечен кредит, страните са преоформили задължението, като размерът му е 57 436,
88 лв., в т.ч. редовната главница е в
размер на 53 897,34 лв., на просрочената главница е в размер на 479,79
лв., начислена лихва към датата на анекса от 356,94 лв. и просрочена лихва от
2 702,81 лв.
Съгласно заключението, към датата на предявяване на
настоящия иск общият размер на непогасените суми по договора за ипотечен
кредит, съгласно регистрите на ищеца възлиза на 103 139,46 лв., в т.ч. 57 436,88
лв. главница, договорна възнаградителна лихва в
размер на 3 990,72 лв., договорна наказателна лихва върху просрочена
главница по т. 4.2 от анекс № 2 - 8 615,48 лв., договорна наказателна
лихва върху текущ дълг по т. 4.3. от анекс № 2 – 1 332,22 лв., начислена
законна лихва за забава – 14 260 лв., за периода от 02.03.2011 г. до
31.08.2014 г., начислена законна лихва за забава – 17 503,88 лв., за
периода от 31.08.2014 г. до 31.08.2017 г.
Съгласно т.18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието,
че правото на банката да обяви вземането за предсрочно изискуемо с неплащането
или настъпването на обстоятелствата, се реализира след като банката е упражнила
правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
предсрочната изискуемост.
В случая, уведомлението за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, е извършено с връчването на исковата молба на ответницата
– на 06.03.2018 г. исковата молба, чрез процесуалния представител на адв. М., с пълномощно на л. 129 от делото.
С Тълкувателно решение № 3/2017 г. от 27.03.2019 г.
, постановено по Тълкувателно дело № 3/2017 г., ОСГТК, е прието че размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Съобразно заключението на вещото лице, съдът намира че искът за главница, следва да бъде уважен за сума в размер на 54 377,12 лв., формирана от сбора от сумата от редовна главница от 53 897,34 лв. и просрочената главница е в размер на 479,79 лв. До претендирания размер от 57 436,88 лв., искът следва да бъде отхвърлен, тъй като видно от анекс № 2 е налице капитализация на лихва към главницата,Доколкото
предсрочна изискуемост е настъпила едва с връчване на исковата молба на
ответница, иска за присъждане законна лихва за забава за предходен период е
неоснователен. Искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 17
503,88 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата, за периода
от 31.08.2014 г. до 31.08.2017 г., следва да бъде
изцяло отхвърлен.
ОСЪЖДА Я.П.С., ЕГН
**********,***, представлявана от адв. Б.З.,***,
Търговски комплекс „Сан Марино“ офис 18, да заплати на „У.Б.“ АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление,***, пл. „******, представлявано от адв.
Д.Д.,***, по предявения иск с правно основание 430
ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сумата от 54 377,12 лв.,
представляваща неизплатена главница по договор за ипотечен кредит №29/26.09.2005
г., допълнително споразумение №1/21.03.2008 г. и анекс №2/25.08.2009 г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на искова молба - 31.08.2017 г. до
окончателното погасяване на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата до пълния предявен размер от
57 436,88 лв. и иска по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 17 503,88 лв., представляваща законна лихва
за забава върху главницата, за периода от 31.08.2014 г. до 31.08.2017 г.
ОСЪЖДА Я.П.С., ЕГН **********,*** да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
да заплати на „У.Б.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление,***, пл. „******, сума в размер на 2 552, 51 лв. разноски за държавна такса, сума в размер на 2 175,08 лв. - за
възнаграждение за адвокат, сума в размер на
290,24 лв. - за депозит
за вещо лице и сумата от 10,88 лв. - за такса за обжалване, съразмерно на уважената
част от исковете.