Мотиви по присъда № 89 / 03.12.2019 г. по НОХД № 485/2013 г. по
описа на Дупнишки районен съд
Районна прокуратура гр. Дупница е внесла обвинителен
акт против подсъдимата Й.К.Б.,
родена на *** ***, общ. Дупница, ул. „И. Вазов” № 45, ***гражданство, със
средно-специално образование, омъжена, неосъждана, с ЕГН ********** за
престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1, т. 1, във вр. е чл.
201, пр. 2-ро, във вр. с чл. 311 ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Производството по делото, в частта за
престъплението по чл. 311, ал. 1, във вр. с чл. 26,
ал. 1 от НК е прекратено на основание чл. 289, ал. 1 във вр.
с чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК.
Представителят на държавното обвинение поддържа обвинителния
акт, в частта, в която е повдигнато обвинение по чл. 311, ал. 1, като счита че деянието е доказано по безспорен
начин. Счита, че деянието по чл. 202, ал. 2, т. 1, във вр.
с ал. 1, т. 1, във вр. е чл. 201, пр. 2-ро, във вр. с чл. 26,
ал. 1 от НК не е доказано.
Пострадалото юридическо лице -Община Дупница, е депозирало молба за
конституиране в качеството на граждански ищец, като съдът е приел за съвместно
разглеждане в наказателния процес предявения граждански иск и чрез процесуалния
си представител- адв. В. е изразил становище, че
деянието е доказано по безспорен начин и моли искът да бъде уважен в пълен
размер.
Адв. Г., защитник на подсъдимата счита, че деянието не
е доказано нито от обективна, нито от субективна страна. Счита, че в хода на
процеса не е установено, че подзащитната му фактически
е присвоила процесната сума, като в случая е
разходвана налична сума от касата, като не е осигурена счетоводна наличност,
което от е довело до заобикаляне на
нормативно установения ред за
разходване на средства без да се касае до формиране на липси. Счита, че на
практика липсват разходно-оправдателни документи, а не пари, че е нарушен
счетоводния принцип за реално
документиране на счетоводните операции, като тези действия подсъдимата е
извършила след устни разпореждания на нейните административни ръководители, като ѝ се е налагало да
прави реални плащания при счетоводна наличност. Тези разходно - оправдателни
документи (неосчетоводени ордери) са
създадени в отклонение от
правилата, в момент, в който касата не е имала наличност и това не е позволило
своевременното им осчетоводяване. Счита, че на практика не се касае до липса на парични средства, което
е видно и от приложените одитни доклади, а
до липса на документи, които да
оправдаят разходите. Сочи, че по делото не е доказано времето кога е възникнала
липсата, като счита това обстоятелство за съществено по отношение на
обвинението, тъй като създадените дублирани документи не са свързани с наличността или липсата в касата, което се доказа в хода
на процеса чрез изготвената допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, от
която е видно, че е извършено плащане към „Евротранс Петерс”, което по първата съдебно-счетоводна експертиза не
е установено, поради липса на документи и оттам това плащане първоначално е
посочено като липса. Сочи, че счетоводното изписване на множество разходи не е извършено от подсъдимата, а от целия счетоводен екип на Общината и поради това са възникнали
проблемите със съхраняването на ордерите, тъй като от касовата книга е видно, че когато касата е захранена с пари е последвало ударно изписване на разходи, които вече са направени и това изписване е направено в
един и същи ден от множество служители, обслужващи общинското счетоводство. Но много плащания са
към фирми, които не водят счетоводство и
поради това ефективно извършените плащания, не могат да бъдат доказани без
липсващите ордери, които са съставени при
касовото плащане. Сочи, че не е доказано деянието, че е извършено на 3-ти и
4-ти ноември 2011г. На тези дати са
били създадени ордерите, но по
делото е установено, че през 2011 г. подсъдимата е извършила плащания без надлежно осчетоводяване и съответно се
касае не за липса, а до ненадлежно документирани разходи. Твърди,
че деянието не е доказано и от субективна страна, тъй като е необходимо да бъде
доказан присвоителен елемент, т.е. доказването следва
да бъде по несъмнен и категоричен начин за това, че деецът е съзнавал, че се разпорежда в свой или чужд
интерес, с вещи, връчени му във връзка с неговата служба и осъществява това
действие в нарушение на служебната си компетентност. Поради тази причина, счита
че следва неговата подзащитна да бъде оправдана на
основание чл. 304 от НПК.
Подсъдимата е дала обяснение като счита, че не
извършила престъпление. Твърди, че сумата от 18 978 лв. не е присвоена от нея.
За същата тази сума на 3 и 4 ноември 2011г. е съставила РКО (разходни касови
ордери), за да замести действителните такива, докато ги открие и които в
действителност не са изплащани, като не е имала представа на кого и за кого
всъщност е платена тази сума. Това го е сторила, тъй като документите за тези плащания към тези фирми били
загубени преди да бъдат осчетоводени. Известна ѝ била само сумата, но
самите плащания на кого и за какво са били, не е могла да разбере, докато не се
намерили документите. Причината за това нейно действие била, че с встъпването в длъжност на нов кмет, а
плащанията и съответно документите, които липсваха, бяха по времето на
предходното ръководство на кмета А.Я., не е могла да даде обяснение пред новото
ръководство за проблема. Описала е начина на работа, свързана с движението по
касовите документи. За отчитането и осчетоводяването на приходите и разходите,
извършвани в брой на касата, са въведени три на брой касови книги в зависимост
от сметките на Община Дупница, а именно бюджетна, приходна и набирателна. Във всяка от тези касови книги тя описвала на
ръка приходните и разходни касови ордери според това към коя от сметките се
отнася приходът или разходът. Например, приход или разход, извършен от
бюджетната сметка, се описвало като такъв само в касовата книга за бюджетната
сметка, тъй като не може да бъде описан в другите касови книги. Решенията за
извършване на плащанията в брой се вземали от кмета и главния счетоводител на
община Дупница. Тя като касиер съответно била уведомявана каква сума да изтегли
от банковата сметка и кои плащания за деня да осъществи. За целта изготвяла
нареждане-разписка за теглене на съответната сума от банковата сметка. Тя се
подписвала от кмета, главния счетоводител и подсъдимата. След изтеглянето на
парите от банката сумата, която е изтеглена, се заприходявала
в касата по съответната касова книга, като за целта подсъдимата съставяла ПКО
(приходен касов ордер), към който прилага втория екземпляр от
нареждане-разписката, заверен от банката. Този приходен касов ордер се описва в
касовата книга на съответната дата като приход. За всяко плащане в брой, което
ѝ е наредено да направи, съставяла РКО, към който прилагала първичния
документ - било то фактура, договор, командировъчно или друг вид документ. С
така готовите документи лицето, което трябвало да получи парите, отивало при
главния счетоводител и кмета за подпис от тяхна страна, и се връщало на касата
да си получи сумата, като подсъдимата след като изплащала сумата се подписвала
на РКО. В случаите, когато не е било възможно разходният касов ордер да бъде
подписан от кмета и главния счетоводител поради заетостта или отсъствието на
един от тях, или и на двамата, плащането се извършвало само, ако ѝ е разпоредено. След това имала ангажимента разходният касов
ордер да бъде подписан от кмета и главния счетоводител. В края на всеки ден
описвала всички приходни и разходни касови ордери в касовите книги на ръка,
като същите се номерирали съгласно описа от касовата книга и се попълвала
датата. В края на всеки месец така описаните приходни и разходни касови ордери,
към всеки от които е прикрепен и съответния първичен документ се предавали в
отдел „Счетоводство” заедно с описите от касовите книги. Счетоводителят, който
отговарял за съответната сметка, сравнявал описа в касовата книга с
представените документи и ги приемал за осчетоводяване и съхранение заедно с
единия екземпляр от описа. Такъв в общи линии е бил процесът на движението и
отчитането на касовите документи. През
2011г. обаче този процес на отчитане и съхранение на документите бил нарушаван
не по вина на подсъдимата. Било ѝ нареждано да извършва неправомерни
плащания от бюджетната сметка, когато по нея няма наличност. Тези плащания се
осъществявали от други сметки, по които за момента има касова наличност, в
разрез на доброто водене на счетоводството. Направени по този начин тези
разходи не можело да бъдат осчетоводени като извършени на съответната дата, на
която са платени, тъй като на тази дата нямало касова наличност по сметката.
Затова и не са могли да бъдат описани в касовата книга на датата, на която са
изплатени. Тези разходни касови ордери заедно с прикрепените към тях първични
документи подсъдимата събирала в отделна папка и съхранявала до момента, в
който по бюджетната сметка постъпи наличност, позволяваща разходните касови
ордери да бъдат описани и съответно осчетоводени. По този начин такива плащания
не фигурирали никъде като реално извършени освен на самите разходни касови
ордери. През 2011г. такива плащания се нареждали постоянно и неописаните и
неосчетоводени документи се натрупвали. Затова и не може да се установи със
сигурност на коя дата цитираните от нея плащания са направени реално. При този
обем от неправомерно извършени плащания, за които няма друга информация освен
тази на РКО и придружаващите ги документи е невъзможно, ако по някаква причина
се изгуби самият документ, да бъде установено кой документ за кое плащане
липсва. В края на мандата на г-н А.Я. като кмет били натрупани много такива
неосчетоводени разходи в брой. За да могат тези плащания да бъдат осчетоводени
в края на месец октомври 2011г. се прехвърлили средства към бюджетната сметка
от други сметки. След това тези пари трябвало да бъдат изтеглени от бюджетната
сметка и да се заприходят като касова наличност по
касовата книга за бюджетната сметка, а по приходната сметка, откъдето били
изразходвани, да се внесат. Чисто технически тези пари не са постъпвали на
касата, а директно са внесени по
приходната сметка, но вече заприходени в касовата
книга на бюджетната сметка като наличност ставало възможно да се опишат
направените по-рано разходи. Всички тези нередности създали предпоставки да
бъде нарушен нормалния начин на работа и отчитане на касовите документи и
невъзможни условия за отчетност на извършените разходи. В един момент се оказало,
че за сумата от 18 978 лева липсват разходо-оправдателни
документи, въпреки че в края на всеки ден на база приходите и разходите за деня
подсъдимата си засичала касовата наличност. Този проблем възникнал след като
били описани старите натрупани плащания. И тя по никакъв начин не могла да
установи кои от разходните документи липсват и не са описани в касовата книга
като разход. Големият обем на тези плащания се вижда в касовата книга за
бюджета за 2011г. и по-конкретно последните дни от месец октомври 2011г. на
датите, когато били прехвърлени средствата от другите сметки. Това са 26 и 27 октомври. На тези две дати са
описани огромен обем документи, които са съставени на други дати. Описаните
документи са разходните касови ордери заедно с прикрепените към тях документи
за плащане, например фактура, договор, защото по същото това време ѝ било
наредено да начисли и заплатите като нямала физическата възможност да се справи.
Счита, че не е проявила небрежност при съхранението и обработката на
документите. В тази връзка сочи, че е видно от изготвената допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице изяснило, че сумата от 2290,80
лева е действително изплатена на „Евротранс-
Петърс“ ЕООД, като фирмата е осчетоводила
получената сума в своите счетоводни регистри. Същата сума обаче не е
осчетоводена от страна на община Дупница като разход и причината за това е, че
са били изгубени документите преди да бъдат осчетоводени от общината. За
останалата част на сумата по повдигнатото ѝ обвинение, освен представения
такъв за фирма „Евротранс Петерс”,
не е могла да намери документи, за да бъде извършена пълна проверка с цел
установяване на липса или не на финансови средства.
Съдът като се запозна със събраните по делото гласни и
писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимата Й. *** от 2000 г. От 2004 г. същата заемала длъжност старши
специалист „Отчисляване и начисляване на възнаграждения и касова дейност“.
Длъжността ѝ била подчинена пряко на директор Дирекция „Счетоводство и
МТБ, секретар на ОбА, зам. кмет и Кмет“. Основни
задължения били да приема, предава и изплаща парични суми и ценни книжа, да
съхранява получените пари, валута и ценни книги, да проверява фактическата
наличност на паричните суми, валута и ценни книги с касовия остатък, ежедневно
да приключва касовата отчетност и да предава парите в главната каса, да води
касова книга по установения ред, да извършва касови операции по предварително
оформени приходно-разходни документи да изплаша заплати, обезщетения и
хонорари.
В своята дейност като ст. специалист
касова дейност, подсъдимата е водела три касови книги, тъй като е имало три
бюджетни сметки. В първата касова книга е описвала постъпилите приходи от такси
и наеми на общината, която с съответствала на приходната сметка. Във втората
касова книга е отразявала приходите и разходите по бюджетната сметка на
общината. В третата касова книга подсъдимата Бързачка
отразявала всички приходи и разходи на временно съхранените средства като
депозити и гаранции по така наречената избирателна сметка на общината. Плащанията
били извършвани по два начина -по банков път и в брой от касата. Плащанията,
които общината извършвала по банков път не били извършвани от подсъдимата Бързачка. Тя извършвала само плащанията на общината в брой.
Утвърдената практика за тези плащания била следната: при подсъдимата идвало
лицето със съответния първичен документ, най-често фактура или приходна
квитанция, с който удостоверявало, че има да получава от общината определена
сума пари. Когато се касаело за внесени депозити или гаранции за участие в
търгове на общината на гърба на приходната квитанция имало резолюция от
началника на търговския отдел, с която резолюция се разрешава връщането на
депозита или гаранцията. Подсъдимата въз основа на този първичен документ,
съставяла разходен касов ордер в който попълвала датата, имената на получателя
и основанието за плащане. С този РКО получателя на сумата отивал за подпис при
гл. счетоводител и при кмета на общината. След като РКО бил подписан от гл.
счетоводител и кмета на общината, получателя се връщал отново при подсъдимата Бързачка и тогава лицето се подписвало в полето „получил
сумата“, след което тя му броила съответната сума, посочена в ордера, като
преди това е изписвала сумата словом и цифром и се е
подписвала в графата ”броил сумата”. Подсъдимата събирала съставените от нея
РКО и ги описвала в касовите книги. В края на всеки месец тя ги предавала в
счетоводството с опис изготвен в два екземпляра, където се осчетоводявали. В
счетоводството откъсвали единия екземпляр на описа на касовите документи и на
негова база касовите документи се подреждали в папка, а другия екземпляр от
описа на касовите документи оставал в касовата книга. След това касовата книга
се връщала при подсъдимата вече без самите касови документи. Ключ от касата
имала единствено подсъдимата Б.. В случаите на отпуск я замествала колежката ѝ
М.М., като всеки път касата е била предавана с опис
помежду им и никога не е имало липси. Последно подсъдимата Бързачка
е излизала в отпуск през м. август 2011г. като също е приела и предала касата с
опис и не е имала установени липси. В периода м- ноември 2007г. - до 04.11.
2011г., когато кмет на община Дупница е бил св. А.Я. не е правена
инвентаризация на касата на общината. Назначените инвентаризации се състояли в
описване на наличните бюра и столове в кабинетите, но никой не е проверявал
главната каса на общината.
В края на мандата на А.Я. подсъдимата Бързачка установила, че ще остане на поста си -касиер на община Дупница, но е налице липса на парични
средства, тъй като счетоводството се водело лошо и решила да установи липсата,
за да може да си даде обяснение и на себе си и на новото ръководство. За да
може да извърши проверка, тъй като много от счетоводните документи не се
описвали в деня на постъпването им, а се събирали цял месец в една папка, тя
искала да спечели време и на 03.11.2011г. в качеството си на длъжностно лице -
Старши специалист „Отчисляване и начисляване на възнаграждения и касова
дейност” в община Дупница, в кръга на службата си с съставила официален
документ - разходен касов ордер № 71/03.11.2011 г. и приходна квитанция № 18781/03.05.2010 г.
за сумата от 9487.00 лева (девет хиляди четиристотин осемдесет и седем лева), в
който с удостоверила неверни обстоятелства че сумата по РКО е изплатена на В.Т.М.
и е получена от него, разходен касов ордер № 73/03.11.2011 г. и приходна
квитанция № 10520/20.08.2008 г. за сумата от 408.00 лева (четиристотни и осем
лева), в който с удостоверила неверни обстоятелства - че сумата по РКО е
изплатена на М.К.З. и е получена от него. На 04.11.2011 г. в гр. Дупница, в
качеството си на длъжностно лице - Старши специалист „Отчисляване и начисляване
на възнаграждения и касова дейност“ в Община Дупница, в кръга на службата си
отново съставила официален документ - разходен касов ордер № 74/04.11.2011 г. и
приходна квитанция № 3952/14.04.2009 г. за сумата от 2 276.00 лева (две хиляди
двеста седемдесет и шест лева), в който е удостоверила неверни обстоятелства,
че сумата по РКО с изплатена на К.В.К. и е получена от него, разходен касов
ордер № 75/04.11.2011 г. и приходна квитанция №
4666/07.05.2009 г. за сумата от 4750.00 лева (четири хиляди седемстотин и
петдесет лева), в който е удостоверила неверни обстоятелства - че сумата по РКО
е изплатена на М.М. и е получена от него и разходен
касов ордер № 76/04.11.2011 г. и приходна квитанция № 26171/11.11.2010 г. за сумата от 2 057.00 лева (две хиляди петдесет
и седем лева), в който е удостоверила неверни обстоятелства - че сумата по РКО
с изплатена на С.Б.Н.. Установено е, че
тези суми са били изплатени веднъж на получателите по банков път или чрез
прихващане от други дължими суми от получателите на датите на съставянето на
истинските документи. Съставяйки посочените по-горе РКО и приходни квитанции
подсъдимата Бързачка на практика е дублирала истински
такива документи, които преди това са удостоверили действително извършени
плащания от касата на общината. Това са били суми по депозит, които търговците
или отделни граждани са внесли за участия в тръжни процедури. При приключване
на периода октомври, ноември и декември 2011 г., което се извършило през м.
февруари 2012г. св. М. дала обобщена сума, тъй като нямало време да я обработи
аналитично. През м. май 2012г. обаче установила, че процесните
РКО (съставените от подсъдимата) преди да ги състави вече са изплащани по
банков път за което сигнализирала ръководството на общината. Назначена е
ревизия на касата при което се установило документално липсата на 18 978
лв.
От заключението
на графическата експертиза е видно, че 1. Ръкописен
текст в РКО № 71/03.11.2011 г., №73/03.11.2011 г., №74/04.11.2001 г., №
75/04.11.2011 г. и № 76/04.11.2011 г. и ръкописни текстове върху гръбна част на приходни квитанции с номера: 26 171 от 11.11.2010 г., 3952 от 14.04.2009 r., 18781 от 03.05.2010 г.. 10520 от 20.08.2008 г. и 4666 от
07.05.2009 г., са изпълнени от лицето Й.К. Бързачка.
2.Подписите, положени в полето „ръководител“ на РКО с номера 71/03.11.2011 г.,
73/03.11.2011 г., 74/04.11.2001 г., 75/04.11.2011 г. и 76/04.11.2011 г. не са
идентични с подписа на лицето А.А.Я.. 3. Подписът за
„съставил“ върху лицева част на приходна квитанция с № 18781 от 03.05.2010 г.
не е идентичен с подписа на лицето Е.Я.В.. 4. Подписът за „съставил“ върху
лицева част на приходна квитанция с № 10520 от 20.08.2008 г. не е идентичен с
подписа на М.И.Н.. Експертизата не може да отговори от кого са положени подписи
-обект експертиза, описани в т. 2.3 и 4 поради това,че не са се отразили в
пълна степен писмено-двигателните навици в обекта на лицето, което ги е
положило. 5. Подписи за „съставил” върху лицева част на приходни квитанции с №
3952 от 14.04.2009 г.. 26171/11.11.2010 г. и 4666 от
07.05.2009 г. не
са идентични е подписа на И.Б.В.. Подписите са имитирани от Й.К. Бързачка. б. Подписи, положени над името „Д. К.” върху гръбна част на приходни квитанции е номера 18781 от 03.05.2010г., №10520 от 20.08.2008 г., № 3952 от 14.04.2009
г., №26171/11.11.2010 г. и № 4666 от 07.052009 г. не
са идентични е подписа на лицето Д.А.К.. Подписите са имитирани от лицето Й. Бързачка.
В изготвеното на ДП съдебно- счетоводната експертиза
вещото лице е дало заключение, че присвоената сума от подсъдимата Бьрзачка
е в размер на 18 978 лв., като за целта са съставени 5 бр. РКО, подробно
описани в обвинителния акт, като на 03.11.2011 г. разхода по касовата книга ще бъде 311.97 лв. и
наличността на касата (салдо) следва да бъде 19 455.62 лв.. Касовата книга
е с приключено салдо 9560.62 лв. или липса от 9560.62 лв. При сторниране на
РКО съставени на 04.11.2011 г. разхода на касата следва да бъде 448.42 лв. и
наличността (салдото) в края на деня е следвало да бъде 9 112.00 лв..
Касовата книга е приключила със салдо 29.00 лв. или липса от 9038 лв. или
липсата за тези два дни е общо в размер на 18 978 лв.
Вещото лице е установило, че при водене на
касата са допуснати нарушения на финансовата дисциплина, които са
вследствие на това, че липсват разписани
вътрешни правила и инструкции, утвърдени със заповед на Кмета на Общината за
съхранението и отчитането на паричните средства в касите на Общината. За
периода от 20.08.2008 г. до 17.05.2012 г. не са извършвани проверки на касата с
цел установяване на търсената и фактическата касова наличност. Средствата от
приходната каса, в която се събират приходите от услуги на граждани, наеми и
други в края на работния ден се внасят по сметка на каса „Набирателна сметка“ с ПКО. Същите не са внасяни в банковата
сметка, а са ползвани за плащане на оперативни разходи. По този начин касата е
захранвана без разрешение и подписи на отговорните лица- гл. счетоводител и Кмет. Касовите документи и
отчети не са съставяни ежедневно от касиера и не са предавани в счетоводството.
Това е довело до невъзможност за установяване на липсата по текущ счетоводен
път (липса на аналитична отчетност), когато има съставени разходни документи и
приходни документи и те се намират в касовата служба. Не са внасяни свободните
средства от касата в банковата сметка, което е довело до увеличаване на
касовата наличност от 246.90 лв. на 20.01.2011 г. до 20332.75 лв. на 01.11.2001
г.. Увеличаването на касовата наличност дава възможност за възникване на липси
до този размер.
Тези нарушения на финансовата дисциплина
при воденето на касата нямат пряко отношение за възникналата липса, която е
вследствие на липса на законно създадени разходни документи за сумата
18 978.00 лв., имат отношение по отношение на момента за тяхното
установяване и респективно размера на
липсата.
Липсата на сумата от 18 978.00
лв. е в резултат на това, че няма разходо оправдателни документи, като не може да се установи
точно момента на липсата, тъй като а периода от 20.08.2008 г. до 17.05.2012 г.
не са извършвани проверки на касата с цел установяване на фактическата касова
наличност. Съставените 5 бр. РКО № 71, 73 от 03.11.2011 г. и № 74,
75, 76 от 04.11.2011 г. са заличили тази липса. Към датата на експертизата не
са сторнирани и сумата от 18 978.00 лв. не е
осчетоводена като липса.
Според експерта механизма на присвояване
от касата от Община Дупница, се изразява в това, че от касата са излезли
парични средства в размер на 18 978.00
лв., за които липсват законно създадени разходни документи- РКО,
оформени с всички реквизити и подписани от съответните длъжностни лица и на
получилите сумите и същите да са осчетоводени в съответните сметки (по кредитна
сметка 5011- Каса) и аналитичните
партиди на контрагентите.
Вещото лице е отговорило и на незаден от
разследващия орган въпрос, като е проследил следното: На 09.05.2012 г. на каса Акстър са събрани приходи в размер на 6832.16 лв.. С ПКО №
128 и № 129 са приети в приходната каса от Й. Бързачка-
касиер и е отразено в касовата книга от същата дата, че сумата е внесена в
банковата сметка на Общината с РКО № 93 от 09.05.2012 г.. Такава сума до
23.05.2012 г. не е постъпвала в банковата сметка, т.е. има липса от 6832.16
лв.. На 30.05.2012 г. съгласно констативен протокол по време на извършване на
опис на документите парите са открити и внесени в банковата сметка и липсата е
възстановена.
В допълнителната съдебно-счетоводна
експертиза изготвена от вещо лице Д. е установено, че липсата за двата дни е общо 16 687.20 лв., като разликата от
първоначално изготвената експертиза се дължи на представени фактури от страна
на подсъдимата с контрагенти „Евротранс- Петърс“ ЕООД и Община Дупница, като експерта е установил,
че 3 бр. фактури на обща стойност 2290.80 лв. са приложени и фискални бонове, и РКО (без номер и дата),
но тези фактури не са представени, осчетоводени и изплатени. Първичният
документ, който удостоверява плащането и получаването на съответната сума е
РКО. Тези фактури обаче, са осчетоводени
в счетоводството на фирмата, включени са в дневниците за продажби за съответния
данъчен период (м.10.2011 г.) и в справката декларация по ДДС. Т.е.
счетоводните регистри и документи потвърждават получаването на сумите по тези
фактури.
След даденото обяснение от подсъдимата и
събраните в хода на съдебното следствие гласни
и писмени доказателства беше
назначена нова съдебно-счетоводна
експертиза, която да даде заключение към
процесните дати- 03 и 04 ноември 2011 г. какъв е
прихода в касата, респ.- какъв е остатъка по касата и това обстоятелство дали е
отбелязано коректно в съответните счетоводни и касови книги. Вещото лице Ж.Г., е посочила,
че за 03.11.2011 г. началното салдо е 31.04 лв.. Приходите са 39994.37 лв., разходите са 3901.24 лв. Салдо
за деня 93.12 лв. На 04.111.2011 г. началното салдо е 93.13 лв., приходите са 1993.58 лв., разходите са 1 929.21 лв. и
салдото за деня е 64.37 лв. Документално, в представените описи на касовата
книга посочените дублиращи документи РКО №№ 71 и 73 от 03.11.2011 г. и РКО № 74, 75 и 76 от 04.11.2011 г. не са включени. Приходите постъпили в касата на 03.11.2011 г. не
могат да покрият текущите разходи за
деня, които са 3901.24 л. и тези РКО 71 и 72, които са в размер на 9895 лв. и
салдото за деня би било с минус 9895 лв. (показва на липса на пари). По същият
начин е и движението на касовите приходи и разходи на 4.11.2011 г. Приходите на
тази дата са в размер на 1993.58 лв. Текущите разходи са в размер на 1929.21
лв. и дублираните РКО №№ 74, 73 и 76 са в размер на 9083 лв. Липсата на парични
средства на тази дата е в размер на 9083
лв. или общо за двете дати в размер на 18 978 лв.
Приз месец октомври 2011 г. прихода на
касата е 292402.46 лв., разходът е същата сума и салдото за м. октомври 2011 г.
е 0.00 лв., за месец ноември 2011 г. приходът е 115880.38 лв., разходът е в
същия размер и салдото за месеца е 0.00 лв.
До извършената ревизия на касовата
наличност през м. февруари 2012 г. няма установен лимит за броя на вписани за
деня брой ПКО и РКО, както и лимит на сумите. Практиката е била приходните и
разходните документи да се събират за няколко дни и да се описват наведнъж в
текуща дата. По устни обяснения големия брой ПКО и РКО на дати 26 и 27 октомври
2011 г. е вследствие на необходимостта да бъдат описани всички изостанали
документи, поради предстоящи избори.
В съдебно заседание вещото лице Г. е
изразило мнение, че не е възможно в рамките на два дни 03 и 04 ноември 2011
г., а и от началото на 2011 г. да остане
такъв размер (инкриминирания -18 978 лв.)
налична сума в касата, защото салдата са за месеца нулеви или в малък
размер от 15 лв. до 90 лв. Обективно е невъзможно за това време в касата да бъдат събрани 18
978 лв. и да бъдат разходвани по друг начин. Освен това на всеки три месеца има
отчет към МФ и независимо от обстоятелството, че касата не е предмет на
внимание на тези отчети, би трябвало в края на всяко тримесечие да има наличие
на 18 978 лв. в касата и да бъде отразена тази наличност в отчета. Тъй като
отчетите се създават в счетоводството отговорния счетоводител преди да подаде
отчета в МФ е длъжен да провери касовата книга и касова наличност, но такава
ревизия не е правена повече от четири години. Досежно
допълнителното заключение на вещото лице Д. относно обстоятелството, че на
дружеството„Евротранс- Петърс“ ЕООД е изплатена сума по фактура, но не е осчетоводена
в Община Дупница, сочи се дължи на недобрата взаимовръзка между касиер и
счетоводител, като или счетоводителя е приел документа и не го е осчетоводил,
сложил го е някъде в папка, или касиера не е представил такъв документ на
счетоводителя.
Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен
начин от показанията на свидетелите - И.В., Е.В.,
М.Н., Д.К., А.Я., В.П., Р.С., М.М., С.Б., К.К., В.М., М.М., А.Я., Р.К., Лили К., М.З., Т.К.С.П. протокол за очна
ставка, протокол за изземване на сравнителен материал от подписа на А.Я., Д.К.,
Й.Б., Е.В., М.Н., И.В., експертна справка № 69 от съдебно-графическата
експертиза, фотоалбум, 3 броя съдебно-счетоводни
експертизи, справки, договори, писма
издадени от Община Дупница, одитен доклад, доклади за
извършена финансова инспекция, контролни листа, фактури, месечни описи на касата на Община Дупница, касаещи периода
от месец юни до месец декември 2011 г., справки, длъжностна характеристика,
РКО, характеристика и справка за съдимост на подсъдимата.
От наличните по делото
доказателствени материали, ведно с обясненията дадени от
подсъдимата, като за целта бяха събрани допълнителни писмени и гласни доказателства,
и беше направена нова съдебно-счетоводна експертиза, включително и беше
извършен допълнителен разпит на св. М., както и бяха допуснати нови свидетели
съдът стигна до противния извод и прие, че обясненията на подсъдимата не
представляват защитна теза, а установяват действителната обстановка. Това е така, тъй като от показанията на свидетелите по делото логично и непротиворечиво
изясняват всички факти и обстоятелства, предмет на доказване
в настоящото производство, както са им
станали известни в различните моменти.
Съдът цени и приложените
по делото писмени доказателства като обективни, достоверни, кореспондиращи с гласните доказателства и неоспорени от страните. Съдът възприе и кредитира в присъдата си и заключенията на съдебно-счетоводните експертизи като изготвени
обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област, по което
страните също не се противопоставят, като
превес при постановяване на присъдата взе последната съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице Г., видно от която не се установява присвоителния елемент на парични средства от страна на
подсъдимата, тъй като в касата не е имало наличност на такива парични средства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така
установената по категоричен и несъмнен начин в хода на
настоящото производство фактическа обстановка съдът зае становище,
че с деянието си подсъдимата Й.К. Бързачка нито
от обективна, нито от субективна страна е осъществила състава на престъпление
по чл. 202, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 201, предл. ІІ-ро от НК, като на осн. чл. 304
от НПК я оправдава по така повдигнатото обвинение.
Съставът на чл. 202, ал.2, т.1 вр.ал.1,
т.1 вр.чл.201, предл. ІІ-ро от НК предвижда квалифициран състав на длъжностно
присвояване. На първо място престъплението се характеризира с особен субект-
длъжностно лице по см. на чл.93, ал.1 НК. На следващо място в нормата на чл.201
от НК е очертан предмета на престъплението- чужди пари, вещи или
други ценности. От обективна страна изпълнителното деяние на
присвояването се изразява до външно проявена промяна на отношението на дееца
към повереното му имущество, което той владее или пази за сметка на определен
субект, изразено в противозаконно разпореждане с поверената вещ, в
свой личен интерес или в интерес на другиго- срвн.
ППВС №3-70– ВС. Разпореждането може да се осъществи с фактически или правни
действия и в полза на друго физическо или юридическо лице, без да има право на
това. Присвояването е резултатно престъпление. При съставно
длъжностно престъпление по чл.202, ал.1, т.1 НК е налице
присвояване, свързано с извършването на друго престъпление, чрез което то е
улеснено. В този случай изпълнителното деяние осъществява два
разнородни, функционално свързани акта на две самостоятелни престъпления, като
улесняващото престъпление е осъществено с цел да бъде извършено впоследствие
или най- късно едновременно с присвояването.
Основният състав на
престъплението “длъжностно присвояване” е уреден в особената разпоредба на чл.
201 от НК. Субект на длъжностно присвояване е лице, което има качеството на
“длъжностно лице” по смисъла на закона. Между страните не се спори, че Бързачка има такова качество, съобразно разпоредбата на чл.
93, т. 1, б. ”б” от НК. Субект на длъжностно присвояване обаче може да бъде
само онова длъжностно лице, на което имуществения предмет е връчен в това му
качество, а не всички категории лица по чл. 93, т. 1. Безспорно в трудовите
функции на Бързачка като касиер в община Дупница
влиза и разпореждането и управлението с парични ценности на Община Дупница.
Предмет на
длъжностното присвояване могат да бъдат „чужди
пари, вещи или други ценности“. При длъжностното присвояване следва да се
установи и връзката между субекта и предмета на престъплението. Законодателят е
приел, че тези пари, вещи или ценности следва да бъдат връчени на длъжностното
лице в това му качество или поверени му да ги пази или управлява. Длъжностното
лице, в случая Бързачка, следва да има фактическа
власт върху вещта, владението върху нея, което е правомерно (на законово
основание). Съобразно характера на изпълняваната от нея дейност Бързачка следва да има владението върху чуждата вещ, за да
може да изпълнява функциите, които са й са възложени.
Установявайки
размера на присвоена сума по документи вещото лице Д. по първото заключение,
изготвено на ДП, е вписало в експертизата, че се касае за липса на сума в размер
на 18 978 лв. След представяне на доказателства от страна на подсъдимата
при допълнителната съдебно-счетоводната експертиза вещото лице Д. е посочил, че
се касае за липса в размер на 16 687.20 лв., като е посочил, че в Община
Дупница фактурите по изплатените суми не са представени, осчетоводени и
изплатени, за разлика от счетоводството на фирма „Евротранс- Петърс“ ЕООД, в счетоводните регистри на което се
потвърждава получаването на суми по тези фактури. Към фактурите са приложени
касови бонове, приложения РКО за сумата от 2290.80 лв. е без номер.
Вещото лице Г. в новата съдебно-счетоводна експертиза
сочи подробно, че приходите постъпили в
касата на 03.11.2011 г. не могат да
покрият текущите разходи за деня, които са 3901.24 л. и тези РКО 71 и 72, които
са в размер на 9895 лв. и салдото за деня би било с минус 9895 лв. (показва на
липса на пари). По същият начин е и движението на касовите приходи и разходи на
4.11.2011 г. Приходите на тази дата са в размер на 1993.58 лв. Текущите разходи
са в размер на 1929.21 лв. и дублираните РКО №№ 74, 73 и 76 са в размер на 9083
лв. Липсата на парични средства на тази дата
е в размер на 9083 лв. или общо за двете дати в размер на 18 978
лв. Приз месец октомври 2011 г. прихода на касата е 292402.46 лв., разходът е
същата сума и салдото за м. октомври 2011 г. е 0.00 лв., за месец ноември 2011
г. приходът е 115880.38 лв., разходът е в същия размер и салдото за месеца е
0.00 лв. Действително практиката е била приходните и разходните документи да се
събират за няколко дни и да се описват наведнъж в текуща дата.
Вещото лице Г. е
изразило мнение, че не е възможно в рамките на два дни 03 и 04 ноември 2011
г., а и от началото на 2011 г. да остане
такъв размер (инкриминирания -18 978 лв.)
налична сума в касата, защото салдата са за месеца нулеви или в малък
размер от 15 лв. до 90 лв. Обективно е невъзможно за това време в касата да бъдат събрани 18
978 лв. и да бъдат разходвани по друг начин.
Заключението на
експерта, както и всяко друго доказателство в наказателния процес не може да
има безспорна доказателствена стойност. Единствено
сборът от доказателства, прецени и по отделно и в съвкупност могат да обосноват
един или друг правен извод. Единствено заключението на вещото лице Д., изготвено
на ДП с отразените в него изводи постигнати при документална проверка, а в
допълнителното заключение, се установи, че на вещото лице не са предоставени
всички документи за изготвяне на обективно заключение, тъй като в Община
Дупница въобще не съществуват, при липсата на други доказателства, които да го
подкрепят не би могло да бъде прието за достатъчно доказателство, което да
установи факта, че приетата от обвинението, но неподдържаната в хода на
съдебните прения, сума е била реално набрана и постъпила в касата на Бързачка. В тази връзка и вещото лице Г. е направила извод,
че обективно е невъзможно за
инкриминирания период от два дни в касата да бъдат събрани 18 978 лв. и да
бъдат разходвани по друг начин. Такава сума е невъзможно и да бъде събрана от
салдата, останали за всеки месец през 2011 г., тъй като сумите са малки.
Разпоредбата на чл.
303, ал. 1 от НПК въвежда изричната забрана присъдата да почива на
предположения. При произнасянето по това наказателно производство съда изгради
вътрешно убеждение за виновността на подсъдимата Бързачка по
обвинение по чл. 202, във вр.
с чл. 201 от НК, на базата на заключението на вещото лице Г., ведно със
събраните по делото гласни и писмени доказателства, не на последно място и от
заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Д. от
които е видно, че е разколебана обвинителната теза на държавното обвинение и
първоначално изготвеното заключение на ДП, на което се гради обвинението представлява
едно предположение за факти, пряко касаещи и обекта на престъплението и фактът
на присвояването му, т. е. на връзката на дееца с този обект.
Константна е съдебната практика, че
липсата на определена парична сума или друго имущество, поверени на
длъжностното лице да ги пази и управлява, сама по себе си не може да обоснове
правния извод за извършено престъпление длъжностно присвояване. Необходимо е да
се установи извършеното от длъжностното лице разпореждане с повереното
имущество като със свое, било с правни или фактически действия, т.е. да е обективирано някакво противозаконно действие, чрез което
парите са отклонени от патримониума на дружеството,
от името на което се владее имуществото, като противозаконното юридическо или
фактическо разпореждане винаги предполага ощетяване на дружеството.
Изпълнителното
деяние трябва да сочи по кой от тези начини /фактически или
юридически/ и кога деецът се е разпоредил с повереното му за
пазене и управление чуждо имущество, като със свое.
Освен
това, следва да е обосновано и противоправното
действие на дееца, чрез което отклонява парични средства, тъй като наличието на
правно основание за разпореждане с повереното имущество като със свое, изключва
присвояването.
Горният разбор на
доказателствата мотивира съда да постанови по отношение и на подсъдимата Бързачка оправдателна присъда по повдигнатото срещу тях
обвинение за извършени престъпления по престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1,
във вр. с ал. 1, т. 1, във вр.
с чл. 201, предл. ІІ-ро от
НК.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
доколкото не беше доказана вината на подсъдмита, както и обстоятелството, че фактически се е
разпоредила с инкриминираната сума и от деянието не са причинени вреди, съдът
отхвърли предявения иск от Община Дупница срещу подсъдимата Й.К.Б., живуща ***, с
ЕГН: **********, за нанесени имуществени вреди на Община Дупница
в размер на 18 978.00лв. /осемнадесет
хиляди деветстотин седемдесет и осем лева/, като недоказан и
неоснователен. В случая е налице квалифицираният състав по чл.202, ал.1, т.1 НК- за улесняването на длъжностното присвояване е извършено друго престъпление,
за което по закон не се предвижда по-тежко наказание. Другото
престъпление в случая е това по чл.311, ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК, доколкото подсъдимата Бързачка в кръга на службата си е съставила 5 официални
документа- РКО №№ 71, 73 от 03.11.2011 г. и РКО №№ 74, 75 и 76 от 04.11.2011 г,
като в тези документи е удостоверила неверни обстоятелства (че
сумата е изплатена и получена от лицето посочено в РКО) , като не се установи
по безспорен начин, че лъжливото документиране е извършено с цел да се използуват документите като доказателство за неверните
обстоятелства. Или другото престъпление по см. на чл. 202, ал.1, т.1 НК- това
по чл.311 вр. чл.26, ал.1 НК не се доказа
да е улеснило присвояването и чрез него се създават блогоприятни
условия за извършването му- срвн. и ППВС
№3/1970г.- ВС, раздел ІІ, т.1. С използуването на
тези документ не се доказа да че е улеснено присвояването на инкриминараната сума. Липсва и обективна и субективна
връзка между присвояването и престъплението по чл.311 НК, като
улесняващото престъпление е извършено преди присвояването. Връзката между тях е
налице, доколкото престъплението по чл.311 от НК се свежда до наличието на
специфична цел- подпомагане на извършване на присвояването. В
този смисъл съдът прие, че не са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД, ангажиращи гражданската отговорност на подсъдимата Бързачка,
тъй като не е установено, че с действията си е причинила на юридическото лице имуществени вреди. Не са налице елементите, изпълняващи фактическия състав на деликтната
отговорност, тъй като не е установено, че е налице причинна връзка между противоправно поведение на Бързачка
от което да е настъпило имуществено намаление в патримониума на Община Дупница,
причинната връзка между тях и вината
на подсъдимата.
ПО
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
Веществените доказателства описани в приемо
предавателен протокол № 19 /2013г. находящи
се при административен секретар на
РС Дупница, представляващи
РКО № 71/03.11.2011г. и приходна квитанция
№ 18781/03.05.2010г.
РКО № 73/03.11.2011г. и приходна квитанция
№ 10520/20.08.2008г.
РКО № 74/04.11.2001г. и приходна квитанция
№ 3952/14.04.2009г.
РКО № 75/04.11.2011г. и приходна квитанция
№ 4666/07.05.2009г.
РКО № 76/04.11.2011г. и приходна квитанция
№ 26171/11.11.2010г.
Преводно нареждане от 26.05.2010г. с
приходна квитанция № 18781/03.05.2010г., преводно нареждане от 28.04.2009г. с
приходна квитанция № 3952/14.04.2009г. преводно нареждане от 10.12.2009г. с
приходна квитанция № 4666/07.05.2009г., РКО № 140/04.12.2008г. с приходна
квитанция № 10520/20.08.2008г., след влизане на присъдата в сила да бъдат
върнати на Община Дупница.
ПО
РАЗНОСКИТЕ
На осн. чл. 190
от НПК съдът разпореди сторени в хода на досъдебното производство в размер на
354.95 лв./триста петдесет и четири лева и деветдесет и пет стотинки/ и в
размер на 515.00лв. /петстотин и петнадесет лева/ сторени в хода на съдебното
разноски следствие разноските да останат за сметка на държавата.
По горните
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: